РЕШЕНИЕ
№ 755
гр. Благоевград, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20221210101695 по описа
за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от „Сити кеш“ ООД, ЕИК
***, представлявано от Н.П., чрез С.К. – юрисконсулт, против И. К. А., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че между страните е сключен договор за паричен заем №
479924 от 22-12-2020 г. между И. К. А., ЕГН **********, и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: ***.
Твърди се, че договорът за заем е сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за
потребителския кредит. Заемателят, съобразно установената форма за кандидатстване от
Заемодателя, е предоставил своите лични данни, телефон за връзка, параметри на желания
заем (размер на главница и период на погасяване), две лица за контакт. Прави се довод, че
по този начин Заемателят е обективирал волята си, че желае да сключи договор за паричен
заем със „Сити Кеш“ ООД. Параметрите и условията на сключения договор за
потребителски кредит са описани и в предоставените на Заемателя от Заемодателя
Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за паричен заем, с които
Заемателят съгласно се е съгласил изрично и безусловно. Навежда се, че
индивидуализацията на начина на плащанията от страна на Заемателя във връзка с
паричните задължения към „Сити Кеш“ ООД, като размер на плащане и брой на
погасителните вноски, както и падеж на задълженията, е в Погасителен план към договор за
заем № 479924. Поддържа се, че параметрите на сключения между страните договор за
паричен заем са следните: Размер на кредита: 800 лева; Размер на погасителна вноска: 1 x
6.23 лв. и 10 x 83.47 лв.; Ден за плащане: вторник; Вид вноска: седмична; Годишен процент
на разходите: 49.91 %; Брой вноски: 11; Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %; Дата
на първо плащане: 29/12/2020 г.; Обезпечение: Поръчител/банкова гаранция; Дата на
последно плащане: 09/03/2021 г.; Такса за усвояване: 0; Обща сума за плащане: 840.93 лева.
1
Навежда се, че длъжникът не е изпълнявал редовно задълженията си. Общо платеното към
настоящия момент е в размер на 648.00лв., като тази сума не е достатъчна за пълно
погасяване на задълженията по кредита и остават дължими сумите, описани подробно по-
горе.
Поради неплащане на сумата, се твърди, че дружеството е депозирало заявление по
чл. 410 ГПК срещу длъжника и е образувано ч. гр.д. № 679/ 2022г. по описа на РС-
Благоевград, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите по
заявлението.
Твърди се, длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 ГПК, като за заявителя е
възникнало правото по чл. 415 ГПК - да предяви установителен иск за описаните по- горе
суми.
Прави искане пред съда да бъде установено спрямо ответника, че съществува
вземането в размер както следва: главница в размер на 451.29 лв. - съгласно договор за заем
№ 479924 от 22-12-2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението –
17.03.2022 г. до окончателното погасяване на задължението; законна лихва за забава в
размер на 36.36лв. - дължимата и неплатена за периода от 01- 03-2021г. до 01-03-2022 г.,
както и претендира ищеца заплащане на сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
оспорва исковете. Навежда се, че договорът е недействителен, съдържанието му
противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави ( чл. 9 ЗЗД и чл. 26, ал. 1
ЗЗД). Поддържа се, че с него са уговорени задължения за ответника /лихвени проценти,
възнаграждения за гаранции и неустойки/ в размери, противоречащи на цитираните по-горе
правни норми. Навежда се, че договорът за паричен заем е недействителен поради
неспазване изискванията на чл. 11 ал. 2 от ЗПК. Налице е заобикаляне на разпоредбата на
чл. 19 ал. 2 от ЗПК. Прави се довод, че за ответника няма валидно възникнало задължение да
заплаща претендираните от ищеца суми.
Ответникът оспорва твърдението на „ СИТИ КЕШ ” ООД, че ответникът дължи сума
за плащане, тъй като е надвнесъл такива.
Оспорва ответникът всички обстоятелства, на които се основава иска. Поддържа, че
договорът за заем е нищожен, тъй като води до неравноправност на договарящите,
противоречащ на добрите нрави и сключен при заобикаляне на закона.
Прави възражение за нищожност по отношение на клаузите в договора, даващи право
на ищеца да получава суми от начислени неправомерни неустойки, размер на главница и
годишен лихвен процент - чл. 3, чл. 5, чл. 7 и чл. 9 от договора. Поддържа, че договорът е
нищожен и поради противоречие с добрите нрави, при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9,
т. 10 и т. 11 ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК и поради неравноправност на клаузата уреждаща
размера на дължимата годишно лихва. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, като с уговорката да се заплаща договорно възнаграждение и да получава сума се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по
2
просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС №426/14 г. Поради това
се прави довод, че за ответника няма валидно възникнало задължение да заплаща
претендираните от ищеца суми, при ГПР 49,91% и ГЛП 40,05%, като твърди, че кредиторът
е в нарушение на принципа за забрана на неоснователното обогатяване.
Поддържа се по вземането за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, че
съгласно чл. 6 от Договора, е договорено обезпечение по заема с банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на условията на чл. 23 от Общите условия към договора за заем. В
посочената разпоредба от Общите условия са посочени кумулативните условия, на които
трябва да отговаря съответните поръчители: да имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в случай, че са
двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях да бъде в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/, да не са поръчители по други
договори за заем, сключени от Заемодателя, да не са Заематели по сключени и непогасени
договори за заем, сключени със Заемодателя, да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка
от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход
и т.н. Прави се довод, че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в TP № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно -
такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните
за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.
Навежда се, че в случая, се претендира сума в размер на 451,29 лева, част от която
сума явно е формирана от тази неустойка, която по размер е почти колкото половината от
размера на получената сума. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Съгласно същата разпоредба, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектирало пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Така въведените в
3
договора изисквания за вида обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита, т.к. неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената клауза за неустойка е да доведе
до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави са налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
съглашение за заплащане на неустойка и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, във вр. с
ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза била пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 8 от договора.
Ищецът, в съдебно заседание, не се явява, не делегира представител, с писмено
становище, поддържа иска в открито съдебно заседание.
Ответникът, редовно призован, не се явява, делегира представител, оспорва иска.
След преценка на представените от страните доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че между страните е сключен договор за паричен заем №
479924 от 22-12-2020 г. между И. К. А., ЕГН **********, и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: ***
Параметрите и условията на сключения договор за потребителски кредит са описани и в
предоставените на Заемателя от Заемодателя Стандартен европейски формуляр и Общи
условия към договора за паричен заем, с които Заемателят съгласно се е съгласил изрично и
безусловно, като параметрите на сключения между страните договор за паричен заем са
следните: Размер на кредита: 800 лева; Размер на погасителна вноска: 1 x 6.23 лв. и 10 x
83.47 лв.; Ден за плащане: вторник; Вид вноска: седмична; Годишен процент на разходите:
49.91 %; Брой вноски: 11; Фиксиран годишен лихвен процент: 40.05 %; Дата на първо
плащане: 29/12/2020 г.; Обезпечение: Поръчител/банкова гаранция; Дата на последно
плащане: 09/03/2021 г.. Предвидено е в чл. 6 от договора, че ако длъжника не предостави
обезпечение на договора съгласно чл. 23 ОУ, дължи неустойка в размер на 237.07 лв..
По делото е приета и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че са
извършени погасявания по кредита в размер на 648 лв. Съдът намира, че следва да
кредитира заключението на вещото лице, като обосновано и кореспондиращо с другите
доказателства по делото.
При така установено от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:
Уважаването на предявените искове е обусловено от доказване на следните
4
материално-правни предпоставки - валиден договор за кредит, по който кредитодателя е
предоставил на ответника сума пари и нейния размер; настъпила изискуемост на
задължението и размер на дължимата главница; изпълнение на задълженията на кредитора,
произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне
на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; индивидуалното
договаряне на условията по договора, както и да обосноват договарянето на размера на
договорната лихва, в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи
при пълно и главно доказване наличието на посочените предпоставки.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане.
От данните по делото се установява, че между "Сити кеш" ООД и ответника е
сключен договор за кредит, по силата, на който търговското дружество е предоставило на
ответника кредит в размер на 800 лв. Уговорен е между страните фиксиран лихвен процент
и годишен процент на разходи. Предвид изложеното, съдът приема, че между ответника и
"Сити кеш" ООД са възникнали правоотношения по чл. 9 и сл. ЗПК.
Съгласно трайната съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи за
съответствието на договора с императивните правила на ЗЗП и ЗПК, които права на
потребителя са му предоставени в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, съгласно която съдът
служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Съдът намира, че исковата претенция за заплащане на сумата в размер на 451.29 лева
– главница се явява неоснователна.
Установява се, че страните по делото са подписали договор за потребителски,
съгласно който ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата по кредита, която
сума е платена. Установи се по делото, че ответникът не е заплащал месечни вноски, поради
което е образувано производство по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е
издал заповед за изпълнение, но предвид обстоятелството, че е подадено възражение от
длъжника, е образувано настоящето производство.
В настоящия случай, сключеният договор за паричен заем между страните е
облигационното каузално правоотношение.
Установява се от обсъдените по-горе писмени доказателства, че ищецът е
предоставил на ответника сочената в заповедта за изпълнение парична сума, ведно с
произтичащите от това последици.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав счита, че
предявените искове са неоснователни, по следните съображения:
5
Произнасянето по главния иск, е обусловено от произнасянето на съда по
възражението за неравноправни клаузи.
Относно клаузата за неустойка – чл. 8 от договора, в размер на 237.07 лв., ако не се
представи обезпечение в тридневен срок от сключването, съдът намира, в случая е
противоречие с чл. 143, т. 3 ЗЗП, тъй като тези клаузи създават значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата.
В съдебната практика – Решение № 231/06.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 875/2017 г., I
т. о., ТК, Решение № 51/4.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение №
98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, I т. о. и др. се приема, че на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП защитата при неравноправен характер на договор, сключен с потребител, е
изключена за индивидуално уговорените клаузи, но се прилага за останалата част от
договора - на основание чл. 146, ал. 3 ЗЗП.
При потребителски договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от
същия или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза
от потребителски договор, доколкото нормата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП има императивен
характер, доказването на обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена е в тежест
на доставчика на услугата. Само обстоятелството, че договорът е подписан е ирелевантно за
дължимата от съда защита на потребителя. Ако посоченото обстоятелство - подписване на
договора от потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че
клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица
изключване на защитата при всички потребителски договори.
Клаузата в договор е неравноправна, когато: 1/ не е индивидуално уговорена; 2/ е
сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ създава значителна
неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ е сключена във
вреда на потребителя.
При установяване в кумулативна даденост на посочените предпоставки, една клауза
се явява неравноправна, независимо, дали е сред изрично посочените в чл. 143, ал. 1, т. 1 – т.
18 ЗЗП - поменатото посочване е примерно и неизчерпателно.
В конкретния казус, според настоящия състав, са налице всички горепосочени
елементи от сложния фактически състав, сочещ на неравноправност на обсъжданите клаузи
от процесния договор, вкл. и предвид че същите попадат в хипотезата на примерно
посочените такива по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗЗП. А че уговорената такава в
процесните текстове създава значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, е безсъмнено.
При анализа на изложеното в исковата молба заемно правоотношение се установява,
че с оглед качеството на кредитополучателя – физическо лице и липсата на противни
твърдения по своята правна характеристика отговоря на договор за потребителски кредит,
при което освен нормите на ЗПК и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на
6
„потребител“ приложимите норми са и тези на ЗЗП, съгласно чл. 24 ЗПК във вр. чл. 143 –
148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Клаузата за неустойка за неизпълнение на задължение, е нищожна. Видно от договора
за кредит, неустойката се дължи от заемателя по договора за заем при непредоставяне на
обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция от последния, в тридневен срок от
датата на сключване на договора. Поради неизпълнението на това задължение на длъжника е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 237.07 лв. Този размер на уговорената
неустойка е определен в нарушение на чл. 143, ал. 5 от ЗЗП.
Освен това, уговорката задължението за предоставяне на обезпечение да е
последващо спрямо момента на отпускане на кредита и да е обусловено от забавата на
длъжника обезсмисля извършването на оценка на кредитоспосопобността на потребителя.
Изложеното налага извода, че заемодателят използва коментираната клауза
единствено като средство за увеличение размера на главния дълг, а не за постигане на
присъщите обезпечителна и обезщетителна цели. Ето защо, клаузата за неустойка е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26 от ЗЗД.
С представения Договор за кредит е предоставена сума в размер на 800 лв., като е
договорен фиксиран годишен лихвен процент от 40.05 % и ГПР 49.91 %.
Относно претенцията за възнаградителна лихва, настоящия състав намира, че така
уговорената възнаградителна лихва надвишава над 4 пъти законната лихва по просрочени
задължения. Трайно е прието в съдебната практика, че няма пречка страните по договор да
уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, която е
определена с ПМС № 100 от 29.05.2012 г. (обн. ДВ, бр. 42 от 05.06.2012 г.) – приложимо към
датата на сключване на договора от 24.11.2020 г., се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10
процентни пункта. Максималният размер на договорната лихва /била възнаградителна или
за забава/ е ограничен винаги от чл. 9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
Прието е, че ако договорната лихва надвишава трикратно размера на законната лихва, а по
обезпечен заем - двукратния размер на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като
в този случай така определеният размер на възнаградителната лихва съществено превишава
нейната обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на заемната сума.
Размерът на законната лихва е определен с ПМС № 100 от 29.05.2012 г. (обн. ДВ, бр.
42 от 05.06.2012 г.) и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента на
сключване на договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0,00 %, като и към
01.12.2022 г. е 0.00 %. Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва за
периода на действие на договора от момента на сключването му е 10, 00 %. С клаузата, с
която е уговорена възнаградителна лихва, надвишаваща над 4 пъти законната лихва по
просрочени задължения се нарушават изискванията за еквивалентност на престациите,
поради което тя не отговаря на изискванията за добросъвестност и се явява неравноправна
съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП, който закон е приложим и за договора за
7
потребителски кредит, съгласно по аргумент от чл. 24 ЗПК. А съгласно разпоредбата на чл.
146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Съдът не следва да
допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока - Решение на Съда ( първи
състав ) от 14.06.2012 г. по дело С - 618/10, а следва да прилага само действителните клаузи
на договора за банков кредит.
Ето защо, съобразявайки и разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗПК, съгласно която когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, то след като
е платена сума по кредита в размер на 648 лв. – видно от заключението на вещото лице, то
претендираната главница от 451.29 лв. е платена, поради което искът се явява
неоснователен.
По втория иск за лихва за забава, с оглед резултата по главния иск, се явява също
неоснователен.
По отношение на разноските:
С оглед резултата по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се следват разноски за
ответника, но тъй като не са представени доказателства за платено възнаграждение за
адвокат, не се следват такива. Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ , иска от „Сити кеш“ ООД, ЕИК ***, представлявано от Н.П., чрез С.К. –
юрисконсулт, против И. К. А., ЕГН **********, да бъде установено спрямо ответника, че
съществува вземането в размер както следва: главница в размер на 451.29 лв. - съгласно
договор за заем № 479924 от 22-12-2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението – 17.03.2022 г. до окончателното погасяване на задължението; законна лихва
за забава в размер на 36.36лв. - дължимата и неплатена за периода от 01- 03-2021г. до 01-03-
2022 г., както и искането за разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8