№ 783
гр. Варна, 24.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100500342 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба,
подадена от Н. И. М. срещу Решение № 3968/14.12.2022 г., постановено по гр.д. №
5659/2022 г. на РС – Варна, с коeто е отхвърлен иска на жалбоподателката за осъждане на
„ЗАД „Алианц България““ АД да заплати разликата над 2500.00 лева до предявения размер
от 7000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се преживени болки и страдания и психически затормозявания, в резултат на
получени при пътнотранспортно произшествие на 11.12.2021г. увреждания на здравето и
телесната цялост, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенцията към застрахователя – 05.01.2021г., до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение като се
излагат оплаквания и доводи за незаконосъобразност и необоснованост. Според
жалбоподателката съставът на ВРС не е съобразил размера на определеното обезщетение за
неимуществени вреди с критерия за справедливост закрепен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
тъй като определеното обезщетение не отговаря на интензитета, болките и
продължителността на получените от нея травми. Акцентира се върху обстоятелството, че
макар и леки по своя характер , получените от ищцата телесни увреждания се
характеризират с дълъг период на лечение и възстановяване, надхвърлящ обичайния като
същите са преминали в хронични.
Въведено е твърдение за нововъзникнали факти, а именно издадена на 16.12.2022 г.
етапна епикриза вав връзка с хроничните болки по гръбначния стълб , шията и кръста,
вследствие на получените травми. направено е искане за приемане като доказателство на
поетапната епикриза и допускане на съдебно-медицинска експертиза.
Иска се отмяна на решението на ВРС в обжалваната част и уважаване на исковата
претенция в пълен размер, както и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна „ЗАД „Алианц България““ АД е депозирала в
законоустановения срок отговор на въззивна жалба, с който оспорва същата като
неоснователна. Излага становище и аргументация по наведените от въззивника оплаквания
1
като подчертава, че повдигнатите в жалбата въпроси са били разрешени правилно от
първоинстанционния съд. противопоставя се на направените доказателствени искания.
Отправя искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
По направените от въззивницата Н. И. М. доказателствени искания съдът намира, че
същите следва да се оставят без уважение. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. С
въззивната жалба не се твърдят новонастъпили факти от значение за спорното право. Представя се
частен удостоверителен документ, който действително е издаден след приключване на устните
състезания, но не са въведени твърдения, че след приключване на устните състезания е настъпила
промяна в здравословното състояние на ищцата (ексцес), която не е била взета предвид от приетата
по делото съдебно-медицинска експертиза. Напротив, въззивницата изрично се позовава на
заключението на вещото лице, от което се установява продължителността на претърпените болки
и страдания и че пострадалата все още не се е възстановила от получените травми. Ето защо, съдът
намира, че с оглед липсата на твърдения за промяна в здравословното състояние на ищцата не са
налице основания за допускане на нова експертиза, а представеното нововъзникнало писмено
доказателство следва да се приеме и цени във връзка с всички обстоятелства по делото.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 1460/09.01.2023 г., подадена от Н. И.
М. срещу Решение № 3968/14.12.2022 г., постановено по гр.д. № 5659/2022 г. на РС – Варна,
в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателката за осъждане на „ЗАД „Алианц
България““ АД да заплати разликата над 2500.00 лева до предявения размер от 7000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се
преживени болки и страдания и психически затормозявания, в резултат на получени при
пътнотранспортно произшествие на 11.12.2021г. увреждания на здравето и телесната цялост,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на застрахователната
претенцията към застрахователя – 05.01.2021г., до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ПРИЕМА като доказателство представената с въззивната жалба Етапна епикриза от
16.12.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката Н. И. М. за назначаване
на съдебно-медицинска експертиза с поставените във въззивната жалба въпроси.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.04.2023 г. от
13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3