О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1661/26.10.2022г.
гр.
Пловдив, 26.10.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХXVI състав, в закрито заседание на двадесет и шести октомври, през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА НЕСТОРОВА ДИЧЕВА
ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
като разгледа
докладваното от председателя КАД № 1601
по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285,
ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по две касационни жалби
срещу Решение № 764 от 28.04.2022г. на Административен съд Пловдив, постановено
по адм.д.№ 2441/21г., Х състав, с което Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” е осъдена да заплати на В.Р.П. обезщетение в размер на 1254 лв. /хиляда
двеста петдесет и четири/ за претърпени неимуществени вреди за периода от
24.07.2015г. до 01.01.2017г. в ЗООТ „Хеброс“ при Затвора-Пловдив,
когато са били нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита
на правата на човека и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража, ведно със
законовата лихва върху тази сума, считано от 01.01.2017г.
–датата на преустановяване на
незаконосъобразните бездействия на затворническата администрация до
окончателното изплащане, както и обезщетение
в размер на 1 833 лв. /хиляда осемстотин тридесет и три лева/ за претърпени
неимуществени вреди за периодите от 16.04.2018г. до 20.01.2019г.; от
21.01.2019г. до 07.02.2019г.; от 19.07.2019г. до 05.08.2019г.; 16.08.2019г. до
22.08.2019г.; 17.09.2019г. до 30.09.2019г.; от 14.12.2019г. до 26.01.2020г., от
27.03.2020г. до 31.03.2020г., от 30.04.2020г. до 03.06.2020г.; от 26.06.2020г.
до 28.06.2020г.; от 30.06.2020г. до 19.07.2020г.; от 18.09.2020г. до
22.11.2020г.; от 07.04.2021г. до 10.05.2021г.; от 08.06.2021г. до 10.06.2021г.;
от 06.07.2021 до 08.09.2021г. в Затвора-Пловдив, когато са били нарушени
правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане и са ОТХВЪРЛЕНИ исковите претенции до пълния им
размер от 50 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендираните - от 01.01.2015г.
до 01.01.2017г. за ЗООТ „Хеброс“ при Затвора-Пловдив,
от 01.12.2017г. до 01.03.2018г. за Арест-Пловдив и от 01.03.2018г. до
08.09.2021г. за Затвора-Пловдив.
Пред Административен съд - Пловдив са
били предявени, според направеното уточнение с молба на лист 119 от първоинстанционното дело, прието в открито съдебно
заседание на 04.04.2022г., три обективно съединени
иска с правно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, ведно с акцесорни
претенции за заплащане на обезщетение за забава, както следва: 1.За периода от
01.01.2015г. до 01.01.2017г.
за ЗООТ-Хеброс при Затвора-Пловдив (ТПО-Пловдив) в размер на 20 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 01.01.2017г. до
окончателното изплащане; 2.За периода от 01.12.2017г. до 01.03.2018г. за
Арест-Пловдив в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
01.03.2018г.; 3.За периода от 01.03.2018г. до 08.09.2021г. /датата на подаване
на исковата молба/ за Затвора-Пловдив в размер на 20 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба.
Видно от диспозитива
на обжалваното решение е, че по отношение на акцесорния
иск за заплащане на лихви за периода от
01.03.2018г. до окончателното изплащане на претендираното
обезщетение в размер на 10 000лв. за периода от 01.12.2017г. до
01.03.2018г. за Арест-Пловдив, произнасяне няма. Поради това и на основание чл.176
от АПК делото следва да се върне на първоинстанционния
съд за постановяване на допълнително решение.
Отделно от това, предвид предмета на
производството, а именно три обективно
съединени иска с различен размер, период и място на претърпяване на твърдяното
увреждане, неясен е диспозитива на обжалваното
решение в частта, в която са отхвърлени исковите претенции, като по отношение
на иска за заплащане на обезщетение за периода от 01.12.2017г. до 01.03.2018г.
за Арест-Пловдив в размер на 10 000 лева не става ясно частично ли е отхвърлен
или изцяло. Изводът за това,че претенцията е отхвърлена изцяло може да се
направи само посредством тълкуване, което обаче не влиза в компетентността на
касационната инстанция. Поради тази
неяснота, делото следва да се върне и за тълкуване на съдебното решение в
посочената част, при което, по реда на чл.251 от ГПК, вр.с
чл.144 от АПК първоинстанционния съд да разясни
смисъла на отхвърлителния си диспозитив.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението за даване на ход по
същество.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по КАД №
1601/2022г. по описа на Административен съд Пловдив.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на първоинстанционния
съд за ДОПЪЛВАНЕ и за ТЪЛКУВАНЕ на обжалваното съдебно решение с №
764/28.04.2022г.,постановено по адм.д.№ 2441/2021г.,
Х състав съгласно указанията в мотивите на настоящото определение.
След приключване на производството по
допълване и тълкуване на съдебното решение, делото да се изпрати на касационния
съд за произнасяне по касационните жалби.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: