Р
Е Ш Е Н И Е № 260348
гр. Пловдив, 06.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет
и трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
с участието на прокурора Стефани Черешарова и при
секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1081
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищацата И.А.М., ЕГН **********,***, чрез
пълномощниците си адв. К.Б. и мл. адв. Т.Е., със съд. адрес:*** ***, е
предявила срещу Прокуратурата на Република България обективно кумулативно
съединени искове за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер на 200 000лв. и на имуществени вреди в размер на
10 000 лв., ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната
присъда до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че от *** г.
заемала длъжността *** „Валутна наличност“ в „ЦКБ“ АД – ***, а с Постановление
от 17.04.1997 г. на отдел „Следствен“ при ГП на РБ е привлечена като обвиняема
за извършване на престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК за това, че при условията на продължавано престъпление за периода от април до май ***
г. в гр. ***, като длъжностно лице, не е положила достатъчно грижи за
ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на повереното ѝ
имущество и не е упражнила достатъчно контрол, от което са последвали щети за
банката в размер на 6 000 000 щатски долара (400 000 000
лв.), като нанесената щета е в особено големи размери и представлява особено
тежък случай. Със същото постановление на ищцата е взета мярка за неотклонение
„Парична гаранция“ в размер на 150 000 лв.
След като в продължение на почти
7 г. следственото дело е връщано 6 пъти за допълнително разследване, на
01.12.2003 г. е изпратено на СГП с мнение за предаване на съд на обвиняемите, в
т.ч. и ищцата, като е образувано н.о.х.д.№ 285/2004 г. на СГС. Повече от 3 г.
след първото насрочено съдебно заседание на 03.07.2007 г. за първи път е даден
ход на делото, а с Присъда № 167/05.02.2013 г. ищцата е призната за невиновна и
е оправдана по повдигнатите ѝ обвинения. Присъдата е протестирана и е
потвърдена с Решение № 192 от 27.05.2014 г. по в.н.о.х.д.№ 101/2014 г., САС.
След нов протест, с Решение № 8 от 17.07.2015 г. по н.о.х.д.№ 1757/2014 г. на
ВКС въззивното решение на САС е отменено и делото е върнато за ново разглеждане
от друг състав.
С Решение № 188 от 28.04.2017 г.
по в.н.о.х.д.№ 659/2015 г. на САС оправдателната присъда на първоинстанционния
съд отново е потвърдена изцяло, а с Решение № 181 от 08.01.2018 г. по н.о.х.д.№
818/2017 г. ВКС, въззивното решение на САС е оставено в сила.
Предвид гореизложеното ищцата
счита, че са налице предпоставките по чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ за репариране от страна на ответника на причинените
ѝ имуществени и неимуществени вреди в резултат на воденото срещу нея
наказателно производство в продължение на 21 години.
В хода на наказателното
производство ищцата била принудена да заплати на 17.04.1997 г. сумата от 10 000
лв. за адвокатска защита; страдала от повишена тревожност, потиснатост и
безсъние; станала избухлива и раздразнителна, видимо отслабнала и се сринала
психически. Много от приятелите и колегите ѝ се отдръпнали от нея и
преустановили контактите си, а работодателят ѝ я принудил да напусне
работа. По този начин ищцата загубила не само източника си на доходи и перспективата
за професионално развитие, но и репутацията си на добър професионалист в ***,
което я лишило от възможност да си намери друга подходяща за квалификацията
ѝ работа, както в страната, така и в чужбина, предвид наложената ѝ
административна мярка „Забрана за напускане на страната“. В продължение на 10
г. ищцата няма положен трудов стаж и не се е осигурявала, а за да осигури
издръжката на семейството си била принудена да продаде наследствената си къща в
гр. *** на цени, по-ниски от пазарните.
Ето защо, ищцата моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да ѝ заплати претендираните
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от влизане в сила на присъдата по н.о.х.д.№ 285/2004 г., СГС, както и
направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези
насоки излага в исковата молба и в писмена защита по съществото на спора. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертиза.
Ответникът Прокуратурата на
Република България – гр. София, бул. Витоша 2, чрез Окръжна прокуратура – ***,
е подал отговор и допълнителен такъв, в които заявява, че оспорва предявените
искове по основание и по размер като неоснователни и недоказани.
Счита, че твърденията на ищцата
не са доказани, а също и че липсва пряка причинна връзка между описаните вреди
и действията на Прокуратурата, тъй като през по-голяма част наказателното
производство е било в съдебна фаза, в която органите на прокуратурата нямат
ръководни функции. Продължителният период, през който е протекло наказателното
производство, не е свързан с действията на Прокуратурата, а е обусловен от
фактическата и правна сложност на казуса, както и от поведението на останалите
обвиняеми/подсъдими и на техните процесуални представители, причинили
многократно отлагане на делото. Недоказано е твърдението на ищцата, че е била
принудена да напусне работа, тъй като е видно, че е била освободена по взаимно
съгласие, поради което това действие не може да се вмени във вина на
Прокуратурата. Липсват доказателства и за претендираните имуществени вреди,
като не е посочена датата, на която ищцата твърди, че е заплатила адв.
възнаграждение от 10 000 лв.
Претендираното от ищцата
обезщетение за неимуществени вреди е в силно завишен размер и не отговаря на
принципите на справедливостта, съгласно практиката на съдилищата и разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, като следва да се отчете, че на ищцата е била наложена мярка
за неотклонение „Парична гаранция”, съобразена с имотното ѝ състояние и с
повдигнатото ѝ обвинение.
Твърди, че ищцата има
изключителна вина за настъпване на вредите, тъй като с неправомерното си
поведение сама е дал повод за наказателно преследване, поради което на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде освободен от
отговорност. Алтернативно моли съда да присъди обезщетение в минимален размер,
съобразно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ.
Прави възражение по смисъла на
чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено
от ищцата, и моли то да бъде редуцирано до минималния размер, определен с
Наредба № 1/2004 г.
Подробни
съображения в тези насоки излага в отговорите си и по съществото на спора.
Съдът,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове,
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото няма спор, а и от
представените от ищцата писмени доказателства (л. 18 – 35, л. 88 – 96) се
установява, че тя е работила по трудово правоотношение с „Първа частна банка“
АД – *** през *** г. и през *** г., както и с „ЦКБ“ АД - *** през периода ***
г. - *** г., като първоначално е сключила няколко срочни трудови договора по 3
месеца всеки за длъжността „***“ в „ЦКБ“ АД, а от *** г. е назначена на
длъжност „*** „Валутна наличност“ в последната *** за неопределено време, като това
правоотношение е прекратено със Заповед № 18/05.06.1995 г. на основание чл.
325, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие на страните и по писмена молба на
служителя.
След напускане на „ЦКБ“ АД - ***
ищцата е работила по трудови правоотношения с ЕТ „М. К.“ – *** през периода ***
г. - *** г.; с „Хилл 83“ ЕООД – *** през периода *** г. - *** г., както и с
„Фактор баланс“ ООД – *** през периода *** г. - *** г., като за периода *** г.
– *** г. не е била социално осигурена, а осигуравки са налице за периода *** г.
– *** г., видно от справката на НОИ. Същевременно от *** г. е била *** на
„Универсум Тръст Травъл“ ЕООД – ***.
От приложеното н.о.х.д.№ 285/2004
г., СГС, НО, 4 с., ведно със следствено дело № 280/1996 г. на НССл. - ***, съдържащо
се в 39 тома, се установява, че за първи път с Постановление от 17.04.1997 г.
на отдел „Следствен“ при ГП на РБ настоящата ищца И.М. е била привлечена като
обвиняема за извършване на престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като ѝ е наложена мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в размер на 150 000 неденоминирани лева (150 лв. деноминирани).
На 01.10.2003 г. ищцата е продала
своята идеална част от недв. имот – апартамент от *** кв.м в гр. ***.
На 23.09.2005 г. около 23:45 часа
в гр. *** ищцата е била нападната с цел грабеж и пребита от неизвестно лице от
ромски произход, за което е представила съдебно-медицинско удостоверение № ***/***
г. на катедра „Съдебна медицина“ при МУ – ***.
През 2017 г. ищцата е претърпяла
ПТП с „камшичен удар“, видно от приложената мед. консултация от 26.04.2018 г.
С Присъда № 167/05.02.2013 г. И.М.
(както и всички останали обвиняеми) е призната за невиновна в това, че
през периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г. в гр. *** при условията на продължавано
престъпление, като извършител в съучастие с *** от „ЦКБ“ АД – Т.А.К.– ***; В.Р.М.
– *** „Валутна дейност“; Т.В.Г.– ***; М.Н.Д. – ***, и Г.П.Г.– *** – като
съизвършителин, и с П.И.Т.– *** на „Макет“ ООД и Д.Г.Д.– като подбудители и
помагачи, в качеството ѝ на длъжностно лице – *** „Валутна наличност“ в
звено „Управление на финансови пазари“ на „ЦКБ“ АД, присвоила чужди пари на
обща стойност 387 900 000
неденоминирани лева, собственост на „ЦКБ“ АД, равностойни на преведените на два
транша от по 3 000 000 щатски долара – общо 6 000 0000 щатски
долара, по нареждане на М.Ч.– *** на „Блонд Инвестмънт Корпорейшън“, съответно
със суифти от 28.04.1995 г. и от 03.05.1995 г. по кореспондентската сметка на „ЦКБ“
АД в „Суис Банк Корпорейшън“ – ***, връчени ѝ в това ѝ качество и
поверени ѝ да ги пази и управлява, с цел да набави за П.И.Т.- *** на
„Макет“ ООД и за Д.Г.Д.имотна облага в размер на 387 900 000
неденоминирани лева и да причини вреда в същия размер на „ЦКБ“ АД и от това са
настъпили значителни вредни последици за „ЦКБ“ АД, като присвояването е в
особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото ѝ обвинение за
престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл.
282, ал. 3, вр. ал. 2 и ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Оправдателната присъда е
протестирана от Прокуратурата на РБ и е потвърдена с Решение № 192/27.05.2014
г. по в.н.о.х.д.№ 101/2014 г., САС, а след нов протест, с Решение №
8/17.07.2015 г. по н.о.х.д.№ 1757/2014 г., ВКС, II НО, въззивното решение на САС е
отменено изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане е
постановено Решение № 188/28.04.2017 г. по в.н.о.х.д.№ 659/2015 г., САС, НО, 3
с., с което оправдателната присъда на СГС по н.о.х.д.№ 285/2004 г. отново е
потвърдена изцяло, а с Решение № 181/08.01.2018 г. по н.о.х.д.№ 818/2017 г.,
ВКС, III
НО, въззивното
решение на САС от 2017 г. е оставено в сила.
По делото е прието заключението
на съдебно-психологична експертиза с вх.№ 5943/19.02.2020 г., изготвена от
вещото лице А.Я.Д., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните. От СПЕ се установява, че ищцата И.М. през
годините не е търсила психиатрична или психологична помощ. Към момента на провеждане на психологичното
изследване не са установени болестни промени в психичните функции, покриващи
критериите за наличие на актуално психично страдание, като те функционират в рамките на нормативните възрастови
клинични критерии.
Изследваните когнитивно-познавателни психични сфери са в нормално
изразени стойности на функциониране, съответни на възрастовите особености и
придобит житейски опит. Интелектуално-мнестичните годности са съответни на
възрастта и придобитите образователен, личен, социален и професионален опит,
мисловният процес е без данни за разстройство, волевата активност е без данни
за болестна мотивираност. Емоциите са съответни на вътрешните изживявания и
наблюдаваните поведенчески експресии. Формирана и утвърдена във времето като
адаптивна и социално ориентирана личност с присъщи хуманност, дисциплинираност,
отговорност, изострено чувство за дълг, справедливост, неконфликтна, акуратна,
добросъвестна, общителна, с лидерска насоченост и ръководни умения ищцата се стреми
към настойчиво утвърждаване на интересите си и постигане на по-високи резултати
в работата си, съпроводено с упоритост, енергичност, дейност, активност, инициативност.
Тези качества във времето са били подложени на изпитания, предвид
представения житейски маршрут, имало е периоди на колебания и несигурност, но
те не са променили своята изразеност и устойчивост и остават съхранени и към
настоящия момент.
Напускането на работното място се преживява от М. неблагоприятно,
нежелателно, предвид удовлетвореността й на работното място, желанието й за
практикуване и амбиция за професионална реализация в тази сфера. Налице е не
само променено отношение към нея, но и невъзможност да докаже обратното, отново
да се самодокаже и да опровергае обвинението. В резултат натова се повлияват
личните и социалните й контакти, професионалните ѝ взаимоотношения и
най-вече емоционалната сфера. Усеща несигурност в себе си пред общественото
мнение и изпитва безсилие да опровергае изложеното, въпреки старанието.
Друг фактор за изпитан дискомфорт още в началната фаза на разследването
е и фактът, че се налага да оглави семейството си и да осигурява прехраната му,
като финансовите ангажименти са поети изцяло от нея - майка й се пенсионира, а
синът й е бил в детска възраст. Благодарение на формираните личностови качества
- упоритост, борбеност, креативност, ищцата успява да продължи най-малкото от
идеята за отговорност към семейството и сина си, а и за лично себесъхранение на
фона на усещането за справедливост, надежда и вяра, които са формирали
дългогодишни благоприятни очаквания, но и многократно са били опорочавани. Многократните разочарования във времето, когато е
очаквала положителен завършек, провокират усещане за слабост, обезверяване,
мисли за безперспективност, които се отразяват и върху психо-соматичната сфера
и имат своето видимо проявление, трудно за контролиране. Ищцата е изцяло ангажирана мисловно и емоционално с развоя на събитията
и изхода на делото, което е създавало у нея неприятни и неудоволствени
изживявания.
В емоционален план към момента на експертното
интервю се наблюдава емоционална окраска и повишена сензитивност относно
обсъждането на болезнената тема. Описаните
соматични и вегетативни симптоми, макар и епизодично интензивни, са били в
прояви, с които М. се е справяла според капацитета на своята силна личност.
Няма данни да е търсила специализирана лекарска помощ в сферите на своите
оплаквания, което говори, че те са били в степен на изразеност, която не е
изисквала спешност от намесата им и подекспертната е имала капацитет за
самостоятелно справяне. Справянето със ситуацията във времето е въз основа на
стабилна психична дейност, уравновесеност, устойчивост. Споменатото
здравословно състояние не е нарушило качеството й на живот и ежедневно
функциониране, препятствията са били преодолими, благодарение на спецификите на
личността и душевния мир, до който е търсила и достигнала във времето, като
активно е търсила и намирала начини за справяне и себесъхранение.
Усещането за неудобство, въпреки вярата в собствената си правота, я
карат да наложи бариери в комуникативните си годности - ограничава социалните
си контакти до минимум потребност в разширен кръг. Разчита на своите
приближени, чието доверие е съхранено, но е накърнено чувството й за
достойнство и чест, изпитва разочарование от административните процедури, от
хората, на които разчита на работното си място, от правораздаващите органи,
които са ангажирани с разследване на случилото се. Въпреки дългия период от
време при нея все още не са отреагирани натрупалите се емоции, произхождащи от
усещането за несправедливост. Случилото се накърнява изградени морално-етични
принципи, с които е било трудно да се примири и търси своето нематериално и
материално обезщетение, за което счита, че има законовото право. Налице е
изострено и болезнено чувство за справедливост.
Ценностната система остава съхранена, със същите идеи
за пълноценно съществуване, тъй като тя е плод на нейното качествено
възпитание. Личността на този възрастов етап няма как да промени своите
специфики, но са променени проявите на особеностите й - по-предпазлива,
дискретна, на моменти мнителна и резервирана.
Все още е запазена вярата ѝ в правораздаващите
институции, като към
настоящия момент подекспертната се представя със социална, личностова и
професионална адаптивност. В
емоционален аспект не са установени някакви особени болестни изменения в
психичното състояние на подекспертната към момента на изследването. Преживяното
създава емоционален дискомфорт за дълъг период от време, независимо от
личностовите особености. В семейните отношения не настъпват особени отрицателни
настроения, които да повлияят неблагоприятно. Имала е неудоволствени
изживявания на тревога, безпокойство, напрежение, страх безпомощност, отчаяние,
лишена от възможността и правото да упражнява професията си и да се грижи с
очаквани и желани доходи за семейството си, което води до малоценностови
изживявания за безполезност и тежест спрямо близките. Описаните преживявания са
принудително преживени емоции, наложени от външни стимули и дразнители,
нежелани от нея. Те са причинили ситуативно обусловено тревожно състояние с
интензивни вегетативни прояви.
М. се е справяла според капацитета на своята силна
личност въз основа на стабилна психична дейност, уравновесеност, устойчивост
като темпераментова заложеност. При нея все още не са отреагирани натрупалите
се емоции произхождащи от усещането за несправедливост.
По делото са разпитани свидетелите
Ц.В.М., Е.П.М., А.П.И. и Т.А.К., показанията на които съдът кредитира като
логични, последователни и непротиворечиви, като по отношение на свидетелите Ц.М.
и А.И., които са съответно *** и *** на ищцата, кредитира показанията на тези
свидетели при условията на чл. 172 от ГПК, предвид близката им родствена връзка
с ищцата и възможната им заинтересованост от изхода на спора.
Според свид. М., който е бил на ***
г., *** (ищцата) се прибрала един ден от работа и казала „че е обвиняема, и че вече е без работа, и се води дело срещу нея. …семейството
ни се състоеше от мен, баба ми и майка ми. Баба тогава беше около ***-***
годишна. Майка ми в този момент беше глава на семейството. Под глава на
семейството разбирам, че тя работеше и тя ни издържаше изцяло, тъй като баба
беше пенсионерка вече. …Тя ми каза, че е обвинена в кражбата на 6 000 000
долара, които изобщо не е откраднала, и че това е станало причина да загуби работата
си. Спомням си по това време, че майка ми си продаваше разни вещи - колата, а
на по-късен етап на дядо ми апартамента, жилището си продаде, за да се
издържаме в този момент. Това продължи до след 2000-та година може би. Тя
очакваше, че делото ще приключи по-скоро, за да може да започне работа. Въпреки
воденото наказателно дело, майка ми не намери работа. В момента работи при мен,
в ***, от девет години. Тя имаше бизнес от *** г. – *** г. за ***, с един
съдружник. Други ангажименти не са ми известни за времето, след като започна
наказателното производство и загуби работата си, която имаше. Тя се занимаваше
и с *** преди това, но не е била в
сферата, в която искаше да работи – ***. Работил съм преди да навърша ***
години. Майка ми не ме е карала аз да работя, но се е налагало и аз да ходя да
поработвам като хамалин по това време. От ***-годишен до към ***-годишен съм
правил това нещо.
В началото, като бях малък, не си обяснявах нервните й състояния, в които
изпадаше. Във времето, като поотраснах, си дадох извод, че явно делата, които
се водят, и това, че тя е без работа, са виновни за това нещо. За мен тогава
нервните състояния се изразяваха в безсмислени викове, крясъци, подобни
изблици. Получи клаустрофобия, доста тежка - не можеше да се качва в асансьор,
не можеше да стои затворена. Постоянно прозорците трябваше да са отворени. …Майка
ми трябваше да стои на отворени прозорци и не можеше да стои на заключено.
Знам, че около *** години не можеше да напуска страната. Причините за това
бяха, поради заведеното дело за кражбата на тези пари. Имаше поводи да напуска
страната, тъй като и работата й с ***, които трябваше да се внасят от чужбина,
и пътуванията във връзка с *** тя не можеше да осъществява. За работа - нямаше
как тук да започне в нейната сфера. …Тя ми е споделяла доста пъти, че харесва
много работата си в ***, че е добра в нея, но сега на *** години, едва ли някой
ще я вземе на работа. Тя винаги е изразявала желание да работи в тази сфера още
отпреди заведеното дело. …Задържа емоциите си определено, пред мен не е
показвала слабости, въпреки че съм я виждал да плаче, но не съм си давал много
обяснение за точната причина. …сега не е толкова зле с нервната система, както
беше тогава. Просто тя се ядосваше от много дребни неща, избухваше и поддържам
това, което казах, че е имало случаи, в които неконтролируемо викаше или
крещеше.
Имаше и скандали, които се случваха от справедливост - примерно някой може
да ни сгази на пешеходната пътека, тя започва скандал с него, а преди не е била
такава. Тя тогава беше в нервно състояние.
Майка ми е общителна жена, винаги е била. Когато работеше в ***, постоянно
излизаше с приятели, правеха пътувания. След това естествено просто приключиха тези
неща и стана доста по-различен човек. …почти нямаше социални контакти вече,
приятели почти никакви може би, и не беше същата жена, която беше преди, във
всяко едно отношение… Когато съм виждала майка ми да плаче, съм я питал защо.
Определено тогава този случай беше пак преди поредното дело. Бяха минали вече
няколко години и беше притеснена пак, че предстои дело, което не се знае кога
ще приключи и не се знае кога ще може да започне работа.
По това време тя ходеше в една група, която се занимаваше с медитации и
обикаляха *** и ***. Тя не ходеше, но групата беше такъв тип – източни учения,
изкуство. Тя не ми е казвала дали заради делото е решила да започне да го
практикува, но каза, че така се чувства по-спокойна.
След като приключи това производство по наказателното дело, в момента майка
ми е по-стара с *** години и няма нищо общо с това, което беше - една енергична
жена с амбиции.“
Свид. М.се запознала с ищцата
през *** г. „в една група за взаимопомощ
и нестандартно лечение. …Това е група, в която идваха два типа хора – едните,
които търсеха отговори на назрели проблеми, здравословни и други, и хора, които
търсят вътрешно духовно развитие, тъй като групата се основаваше на едно древно
традиционно японско лечение, наречено „Рейки“, което в онези години за България
беше нещо ново, тепърва навлизаше …г-жа М. много бързо навлезе в групата и
активно участваше. Пътувахме, правеха се два-три пъти в годината „ритрийти“
извън ***. Г-жа М. по това време беше в *** и посещаваше заниманията там, а
иначе се събирахме периодично, да речем на една, на две седмици, на общи
сбирки, в които имаше не само практикуване на учението, а имаше и пътувания в
страната, но втората-третата година и пътувания извън страната … около 2000 г.
– 2001 г. Тогава започнаха пътувания в ***, в ***, по-късно в ***. В тези
пътувания г-жа М. не идваше. Първоначално не разбрах защо, но когато стана
видно, че не идва не само на едно-две пътувания само, я питах и тя ми сподели,
че има проблеми с получаването на задграничен паспорт. Не е казвала от какво са
породени тези проблеми. Никога не споделяше на всеослушание проблемите си,
по-скоро търсеше вътрешно решение.
Поне пред мен е споделяла, тъй като на едно от пътуванията дори ми купи
ленти, за да снимам местата, на които сме били, много искаше да дойде и тогава
аз попитах защо всъщност няма да дойде, какви проблеми има, а тя каза: „Имам
някакво дело, във връзка с което не мога да пътувам“. Но страдаше, че не може
да идва с нас, защото там се получаваше обстановка, в която тя искаше да се
потопи.
Не всички места, които посещавахме с групата, бяха общодостъпни. Примерно в
*** в онези години не можеше да се отиде и ние ходехме по „духовни места“ и се
изискваше по-специална нагласа, по-специална организация, за да бъдем
допуснати, или при дервишите в ***, *** не винаги човек може да отиде за
индивидуални посещения. Специално за ***, всъщност бяхме подпомогнати от
турските дервиши да отидем в *** …Г-жа М. пое част от *** на едно дружество,
което се състави към нашата фондация, *** дружество. Имаше един период, в който
го ръководеше и в тази връзка много страдаше, че не може да пътува тя самата,
въпреки че организираше пътуванията. Фондацията се казваше „Универсум тръст“, а
дружеството беше „Универсум тръст травъл“ – просто бяхме добавили едно „травъл“
в името. Това беше преди *** години и не помня точно как беше формирано
наименованието на това дружество.
Г-жа М. е ***, знам че работеше в ***, защото аз самата работех в друга ***.
Тя работеше в „ЦКБ“, но не сме водили подробни разговори за професии, по-скоро
говорехме за теми от нашата група. Когато сме говорили с нея за работата си,
знам че тя беше много отдадена на работата си, и че винаги е обичала работата,
която върши, и я вършеше с удоволствие, но беше наранена по някакъв начин.
Никога не влезе в детайли във връзка с работата си.
…Допаднахме си по това, че беше много жизнерадостен човек, с чувство за
хумор, не натоварва другите с проблемите си, макар че понякога можеше да
сподели нещо принципно, но не натоварваше хората с проблемите си, и в същото
време беше готова, поне към мен, да помогне във всеки момент. Ще си позволя да
дам само един детайл - през 2001 г. при един скок от бънджи си счупих ръката,
изпаднах в някакъв тип депресия, защото беше много тежко счупена, смятайки, че
няма да се раздвижи. Тя беше човекът, който доброволно дойде, предложи ми
помощта си, да ме изведе навън, да ме върне в социума.
През 1999 г. се запознах с г-жа М. и до 2002 г. активно комуникирахме,
докато нашият рейки учител беше в България. После намаляха вижданията ни, тъй
като се събирахме на практики-рейки, но започнаха да намаляват периодично
вижданията ни. Аз самата имах много проблеми и се оттеглих“.
От показания на свид. И. се
установява, че след завършване на висшето си образование ищцата започнала
работа в „ЦКБ“ АД – *** – „Много си
харесваше работата. …Когато И. завърши и започна работа в банката в ***, аз
живеех в ***. И. си идваше в *** или поддържахме връзка и по телефон, след като
тя завърши и заработи в ***. …Стана ми известно, че тя е напуснала банката, във
връзка с тези проблеми с Ч. Най-напред разбрахме от пресата, даже мои съседи ме
питаха: „С Вашата И. какво става“, и след това вече разбрахме и от нея.
Разбрахме, че е напуснала *** и тъй като сама се грижеше за ***-годишния си
син, тя започна да търси работа. …
Може би, във връзка с тези публикации, се промени мнението на хората за И..
За това съдя и по самия зададен въпрос – „Какво става с вашата И.?“ … Хората не
вярваха, че И. може да участва в такива работи, за каквито пишеха по вестниците.
…И., след като това стана и напусна ***, търсеше работа, започна във фирма
за ***. Тя има лидерски качества, за едно кратко време направи един огромен
екип, но този екип искаше обучение … За това обучение беше й необходимо да ходи
в чужбина. …аз също бях част от този екип, отиваме в *** на обучение. …Автобусът
тръгваше от ***, тя отдолу ми махаше с ръчичка, защото нямаше паспорт и не
можеше да дойде. Паспорта й беше взет, заради случая във връзка с Ч. Тази
работа я напусна, защото нямаше как. …Това беше фирмата „Хербалайф“ и две-три
години се занимаваше с тази фирма, и после напусна, и като напусна, нямаше с
какво да живее и да храни сина си, затова апартамента в *** … се наложи да го
продадат и то много по-евтино от пазарните цени, защото бързаха. После търсеше
работа. Спомням си, че немски учеше, искаше да иде в *** да работи нещо, но пак
не й бяха върнали още паспорта и не можа да започне тази друга работа, заради
отнетия й паспорт.
…Тя много ни пазеше да не се притесняваме и много, много не споделяше.
Колко пъти я питам „Какво стана с делото?“, а тя отговаря: „Лесна работа,
лелче, ще се оправя, но още няма нищо. Ще се оправя“.
И. ми е споделяла, че харесва работата си в банката много …Това, че не
работи в банката, оказа много голямо влияние върху самочувствието й. Тя грохна.
Мисля, че и малко нервничка стана. Заради това, че няма работа, детето иска
издръжка, според обстоятелствата, които й се случиха. Беше много спокойна,
много усмихнато дете, много добричка. После се промени. Просто бързаше ли в
отговорите, които й задават, избухваше, не беше тази, която беше преди.
Аз вече не живея в ***. Аз живея в ***. Може би сме се виждали по веднъж
годишно, откакто тя отиде в ***, а аз живеех първо в ***, после в ***.
Говорехме си главно по телефона“.
От показанията на свид. К. – ***
на ищцата и подсъдим по същото дело, се установява, че тя и свидетелят били
извикани от „тогавашната главна *** К.З.и ни беше казано, да си
подадем молби за напускане, защото в против случай ще ни уволнят дисциплинарно.
По някаква нейна логика *** смяташе, че аз и И. сме виновни за случая М. Ч.
Според мен тя нямаше представа за какво става въпрос, но искаше по този начин
да си измие ръцете, а впоследствие ние с И. станахме подсъдими, а и тя - също.
След *** г. и половина ни оправдаха по делото.
И аз, и И. бяхме много учудени, уплашени от
поведението на ***, не очаквахме такова
отношение към нас от нейна страна. Ние се почуствахме обидени от думите й и от
поведението й към нас. И аз, и И. в крайна сметка подадохме молби за напускане,
защото така или иначе щяха да ни уволнят дисциплинарно. Предпочетохме да не е
дисциплинарно уволнение, което се отразява в трудовата книжка и има негативни
последствия. Когато бяхме извикани от Изпълнителния директор, ни беше дадено да
разберем, че сме абсолютно нежелани и че подаването на молба за напускане от
наша страна беше един вид като жест от тяхна страна. Не ни оставиха никакъв
избор и пред алтернативата за дисциплинарно уволнение предпочетохме сами да
подадем молби, защото ни дадоха да разберем, че сме нежелани и нямаме повече
място в ***“.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявените срещу Прокуратурата на Република България обективно
кумулатевно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
вр. чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди са
процесуално ДОПУСТИМИ, а разгледани по същество са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Отговорността на Държавата за вреди, причинени на
граждани, по ЗОДОВ е специална по отношение на деликтната отговорност по чл. 45
и сл. от ЗЗД, като разпоредбите на последния закон се прилагат субсидиарно само
за неуредени въпроси, съгласно § 1 ЗР на ЗОДОВ. Според чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ,
отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани, се ангажира в две
хипотези: за вреди от незаконни актове, действия или бездействия на държавни
органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност и за вреди, причинени от дейността на правозащитните органи -
дознанието, следствието, прокуратурата и съда. Отговорността на държавата по
ЗОДОВ е обективна и възниква при наличието на предвидените в този закон
предпоставки, без да е необходима вина у съответното длъжностно лице, съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ, а още по-малко тази вина се предполага, за разлика от
деликтната отговорност по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но за да бъде търсена
отговорност по ЗОДОВ, е необходимо освен наличието на общите предпоставки за
търсене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от предвидените в него
специални хипотези.
Няма спор, че по образуваното следствено дело № 280/1996 г. на НССл. - София настоящата
ищца И.М. е била привлечена като обвиняема с Постановление от 17.04.1997 г. на
отдел „Следствен“ при ГП на РБ, а с влязла в сила на 08.01.2018 г. Присъда №
167 от 05.02.2013 г. по н.о.х.д.№ 285/2004 г., СГС, тя, както и всичките общо 7
***на „ЦКБ“ АД, е призната за невиновна в това, че
през периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г. в гр. *** при условията на
продължавано престъпление, като извършител в съучастие с длъжностни лица от
„ЦКБ“ АД – Т.А.К.– ***; В.Р.М. – ***„Валутна дейност“; Т.В.Г.– ***; М.Н.Д. – ***–***,
и Г.П.Г.– ***– като съизвършителин, и с П.И.Т.– ***на „Макет“ ООД и Д.Г.Д.–
като подбудители и помагачи, в качеството ѝ на длъжностно лице – ***„Валутна
наличност“ в звено „Управление на финансови пазари“ на „ЦКБ“ АД, присвоила
чужди пари на обща стойност
387 900 000 неденоминирани лева, собственост на „ЦКБ“ АД,
равностойни на преведените на два транша от по 3 000 000 щатски
долара – общо 6 000 0000 щатски долара, по нареждане на М.Ч.– ***на „Блонд
Инвестмънт Корпорейшън“, съответно със суифти от 28.04.1995 г. и от 03.05.1995
г. по кореспондентската сметка на „ЦКБ“ АД в „Суис Банк Корпорейшън“ – ***,
връчени ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги пази и
управлява, с цел да набави за П.И.Т.- ***на „Макет“ ООД и за Д.Г.Д.имотна
облага в размер на 387 900 000 неденоминирани лева и да причини вреда
в същия размер на „ЦКБ“ АД и от това са настъпили значителни вредни последици
за „ЦКБ“ АД, като присвояването е в особено големи размери и представлява
особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по
повдигнатото ѝ обвинение за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2 и ал. 1, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Основанието за ангажиране на отговорността
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективният факт, че спрямо лицето е било
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, за което впоследствие е било оправдано от съда. Това обстоятелство дава основание на законодателя да квалифицира обвинението като
незаконно, независимо че отделните процесуално-следствени действия са били
извършени в съответствия със закона и правомощията на разследващите. Обезщетение се дължи от Държавата за всички преки и непосредствени вреди, произхождащи от увреждането, като преки са вредите, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоностния резултат и адекватно
следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо
противоправния резултат.
Съдът намира, че в случая следва да се
вземат предвид естеството и интензитета на отрицателните последици в
емоционално и психическо отношение, които И.М. е
претърпяла вследствие на неправилното ѝ привличане под наказателна отговорност по н.о.х.д.№ 285/2004 г., СГС, и които съгласно кредитираните гласни
доказателства и СПЕ се изразяват в притеснение, нервност, загуба на самочувствие, чувство за
безпомощност и обреченост, усещане
за слабост, обезверяване и безперспективност, ограничаване на социалните
контакти и на възможността за работа, съобразена с образованието ѝ, които
за продължителен период от време са създали у ищцата неприятни и неудоволствени изживявания. Натрупалите се негативни емоции
все още не са отреагирани напълно, като е налице болезнено
изострено чувство за справедливост.
Наред с това, следва да се вземат
предвид и обстоятелствата, че ищцата е силна личност, която има капацитет за
справяне с подобни житейски ситуации, въз основа на стабилна психична дейност, уравновесеност и устойчивост, съгласно СПЕ. От показанията на свидетелите М., М. и И.
е видно, че ищцата „задържа емоциите си“,
„не е показвала слабости“; „Никога не споделяше на всеослушание
проблемите си“, а дори успокоявала близките си – „…Тя много ни пазеше да не се притесняваме и много, много не споделяше.
Колко пъти я питам „Какво стана с делото?“, а тя отговаря: „Лесна работа,
лелче, ще се оправя, но още няма нищо. Ще се оправя“.
Намирала е начини да издържа себе
си и сина си, тъй като е разведена още от *** г., работейки в различни сфери, в
т.ч. и като *** на дружество, и разпореждайки се със свое недв. имущество.
Освен това, през периода на
водене на наказателното производство ищцата е преживяла и други травматични
събития, несвързани с делото – нападение с цел грабеж и ПТП, които също са ѝ
повлияли негативно и са допринесли за емоционалното ѝ състояние.
Ето защо, като отчита тежестта и сериозността на престъплението,
за което ищцата е била обвинена; продължителния период на досъдебното и на съдебното
производство, макар и обективно обусловен от фактическата и правна сложност на
казуса и необходимостта от специални знания, от разпитите на множеството
обвиняеми/подсъдими и свидетели и на изготвени съдебни поръчки до Държавата
Израел; наложената на ищцата мярка за отклонение „парична гаранция“ в размер на
150 000 неденоминирании лева (при заявен от нея 20 000 неденом. лв.
месечен доход), както и на административната мярка „забрана за напускане на
страната“, която е препятствала ищцата да ходи на обучения в чужбина, според свид.
М., съдът намира, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 15 000 лв., който размер удовлетворява обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.
52 от ЗЗД при съществуващите в страната обществено-икономически условия и стандарт на живот и с оглед на конкретните
обстоятелства по делото.
Сумата на посоченото обезщетение се дължи
ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда на 08.01.2018 г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 200 000 лв. искът за обезщетяване на неимуществени вреди се явява недоказан и неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
При определяне размера на
обезщетението следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ищцата, която
към *** г. е била на *** г., е работила в „ЦКБ“ АД общо около *** г. (*** г. - ***
г.), като първоначално е била на временни 3-месечни договори, а на длъжността „***„Валутна
наличност“ е била само от 5 месеца, поради което при липса на други
доказателства в тази насока не се установява при условията на пълно и главно
доказване ищцата да се е утвърдила като ценен професионалист с авторитет в ***
през времето на сравнително кратката си професионална реализация в „ЦКБ“ АД.
Наред с това, трудовото правоотношение
на ищцата е прекратено по взаимно съгласие на страните по него и по нейна писмена
молба.
Макар да твърди, че е била
принудена да напусне ***, за да не бъде дисциплинарно уволнена (което уволнение
подлежи на съдебен контрол), съдът намира, че ищцата сама е инициирала
прекратяване на трудовото си правоотношение, като е предпочела по-благоприятен
за нея начин, но не се е възползвала от него, за да си намери друга подходяща
за икономическото ѝ образование работа през времето от освобождаването
ѝ от банката на *** г. до образуване на следствено дело № 280/15.11.1996
г. на НССл. и до привличането ѝ на 17.04.1997 г. като обвиняема по това
дело е имало достатъчно време за това.
Освен това, самата ищца твърди в
исковата молба, че въпреки образуваното наказателното производство, е имала
предложения за работа в чужбина - „в
Йонийската банка“, и само наложената ѝ административна мярка ѝ е
попречила да приеме предложението на тази банка.
Следва да се отбележи също, че в
приложените към исковата молба медийни публикации във връзка с наказателното
производство никъде не се споменава и не се коментира името на ищцата И.М. или
нейното участие и/или роля, а се обсъждат други обвиняеми лица, далеч
по-известни в публичното пространство по онова време, и свързаните с тях
дружества от „Кръга „Орион“, като ищцата се споменава заедно с още 7 ***на
„ЦКБ“ АД само веднъж в публикация на „Банкеръ“ при изреждане имената на всички
обвинени лица по делото.
Ето защо, съдът намира, че
твърденията на ищцата, че е загубила перспективата за професионално развитие и
репутацията си на добър професионалист в ***, което на свой ред я лишило от
възможността да си намери друга подходяща за квалификацията ѝ работа, са
недоказани и неоснователни.
Следва да се уважи претенцията за
обезвреда на претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплатен
от нея през 1997 г. адвокатски хонорар в размер на 10 000 неденоминирани
лв. или 10 лв., деноминирани, съгласно Закона за деноминацията от 1999 г., платени
от ищцата по Договор за правна защита и съдействие от № 020567 от 17.04.1997 г.
на АК – *** „за защита по сл.д.№ 280/1996
г. на НССл.“, като до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът за
обезщетяване на имуществени вреди се явява недоказан и неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратурата на РБ следва да заплати на
ищцата направените от нея разноски по производството по съразмерност с
уважената част от иска. При направени разноски в размер на общо 6 010 лв.,
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищцата 450 лв. - разноски по съразмерност и 10 лв. – внесена държавна такса.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България – гр.
София, бул. Витоша 2, да заплати на И.А.М., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***
***, чрез адв. К.Б. и мл. адв. Т.Е., на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ сумата 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева),
предстявляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - притеснение, нервност, загуба на самочувствие, чувство за
безпомощност и обреченост, усещане
за слабост, обезверяване и безперспективност, ограничаване на социалните
контакти и на възможността за работа, съобразена с образованието ѝ, които
за продължителен период от време са създали неприятни и
неудоволствени изживявания, в резултат на повдигнатото ѝ обвинение в извършване на престъпление
по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 282, ал. 3,
вр. ал. 2 и ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че през
периода от 28.04.1995 г. до 03.05.1995 г. в гр. *** при условията на
продължавано престъпление, като извършител в съучастие с длъжностни лица от
„ЦКБ“ АД – Т.А.К.– ***; В.Р.М. – ***„Валутна дейност“; Т.В.Г.– ***; М.Н.Д. – ***–***,
и Г.П.Г.– ***– като съизвършителин, и с П.И.Т.– ***на „Макет“ ООД и Д.Г.Д.–
като подбудители и помагачи, в качеството ѝ на длъжностно лице – ***„Валутна
наличност“ в звено „Управление на финансови пазари“ на „ЦКБ“ АД, присвоила
чужди пари на обща стойност
387 900 000 неденоминирани лева, собственост на „ЦКБ“ АД,
равностойни на преведените на два транша от по 3 000 000 щатски
долара – общо 6 000 0000 щатски долара, по нареждане на М.Ч.– ***на „Блонд
Инвестмънт Корпорейшън“, съответно със суифти от 28.04.1995 г. и от 03.05.1995
г. по кореспондентската сметка на „ЦКБ“ АД в „Суис Банк Корпорейшън“ – ***,
връчени ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги пази и
управлява, с цел да набави за П.И.Т.- ***на „Макет“ ООД и за Д.Г.Д. имотна
облага в размер на 387 900 000 неденоминирани лева и да причини вреда
в същия размер на „ЦКБ“ АД и от това са настъпили значителни вредни последици
за „ЦКБ“ АД, като присвояването е в особено големи размери и представлява
особено тежък случай, за което на основание чл. 304 от НПК е оправдана с влязла
в сила на 08.01.2018 г. Присъда № 167 от 05.02.2013 г. по н.о.х.д.№ 285/2004 г.
на СГС; както и сумата 10 лв. (десет лева) – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита
и съдействие от № 020567 от 17.04.1997 г. на АК – *** „за защита по сл.д.№ 280/1996 г. на НССл.“, ведно със законната
лихва върху тези суми, начиная от 08.01.2018 г. до окончателното плащане, както
и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ да заплати сумата 460 лв. (четиристотин и
шестдесет лева) - такси и разноски по съд. производство по съразмерност, като в
останала част до пълните предявени размери на обезщетенията съответно от
200 000 лв. и от 10 000 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени и за
имуществени вреди, както и искането за присъждане на разноски в размер на общо
6 010 лв., като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/