Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.В.Търново, 10.06.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№3487 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявен иск
за установяване съществуване на вземане на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е
подадено възражение от длъжник. Правното основание на предявените искове е чл.422
вр. чл.415 от ГПК вр.чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се
излагат твърдения, че въз основа на заповед за настаняване №238/14.06.1991г. на
Кмета на Община ***** лицето
Ц Х П и четиричленното й семейство са настанени в общинско жилище, находящо се
в гр. *********, като на основание
настанителната заповед е сключен и договор за наем между Община ***** и Ц Х П, който договор е сключен
за срок от 10 години, считано от 01.12.2006г. Сочи се, че в договора за наем е
определена месечна наемна цена от 26,79лв., платима до 16-то число на месеца,
за който се дължи, която впоследствие, с решения на Общински съвет В.Търново и
допълнителни споразумения към договора за наем била променяна в размери и
периоди, посочени в исковата молба. Сочи се, че по време на действие на
договора наемателката правила частични плащания на наемната цена, но имало и
незаплатени наемни вноски, като същата била поканена да ги заплати на
наемодателя. В исковата молба се сочи, че наемателят е починала на
07.10.2009г., като в общинското жилище останали да живеят нейните наследници по
закон. Сочи се, че ответникът Ц.Я.-син на Ц П подал молба да бъде настанен в
жилището, наето от покойната му майка, но с протокол на Комисията по чл.14 от
Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди, настаняване и
продажба на общински жилища, му било отказано настаняване. Последвала молба от
ответницата Н.Ч.-дъщеря на Ц П, на която молба също било отказано настаняване в
процесното общинско жилище. Сочи се, че през 2012г. била извършена проверка от
наемодателя Община **** и
комисия констатирала, че процесното общинско жилище към момента на проверката се обитава от сина
на Ц П-ответника Ц.Я.. Ищецът заявява, че с оглед действието на договора за
наем, въпреки смъртта на наемателя Ц Па, задълженията за наем и лихви върху
просрочените задължения са продължили да се трупат поради неизпълнение от
страна на наследниците по закон. Сочи се, че с писма наследниците по закон на Ц
Х П били уведомени за общия размер на натрупаните задължения, като им е
определен срок за доброволно изпълнение на задълженията за заплащане на наем и
лихви, както и предупреждение, че ако не изпълнят задълженията за заплащане на
наем и лихви, наемното правоотношение ще бъде прекратено от страна на
наемодателя. Излагат се твърдения, че поради липса на плащане наемното
правоотношение било прекратено със заповед на Кмета на Община **** влязла в сила на 19.05.2017г. и
на 25.07.2017г била извършена процедура по
изземване на жилището, като преди това била извършена проверка, която
установила, че ответницата Ч. и децата й се били изнесли от жилището. В
исковата молба се сочи, че поради смъртта на наемателя, наемодателят насочва
претенциите за незаплатен наем към наследниците по закон на
наемателя-ответниците по делото. Излагат се твърдения, че общия размер на
незаплатени наеми за процесния период възлиза на сумата 3720,87лв., като по
заявление по чл.410 от ГПК срещу наследниците по закон на наемателя Ц П била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за заплащане от всеки от тях в
качеството му на наследник по 930,22лв., включваща сума 673,64лв.-главница
неплатени наемни вноски и 256,58лв.-лихви за забава върху главницата за период
01.03.2012г.-20.09.2018г. Сочи се, че длъжниците Ц.Я. и Г.Я. подали възражения
по чл.414 от ГПК, а заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Н.Ч. по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК, и след дадени указания от съда ищецът предявил настоящите
положителни установителни искове срещу Г.Я., Ц.Я. и Н.Ч. в качеството на
наследници на Ц Х П за признаване за установено, че дължат всеки от тях сумата
по 673,64лв.-главница неплатени наемни вноски и 256,58лв.-лихви за забава върху
главницата за период 01.03.2012г.-20.09.2018г, за които е издадена заповедта за
изпълнение по частно гр.дело 2878/2018г по описа на ВТРС. Отправя искане за
уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника Н.Ч.,
в който исковите претенции са оспорени като недопустими и неоснователни. Сочи
се, че исковете са предявени срещу ненадлежна страна, който порок не може да
бъде отстранен, защото наемателя Ц П е починала на 07.10.2009г. Сочи се, че от
страна на наемодателя не са предприети действия за прекратяване на договора за
наем през 2012г. , когато е констатирано, че в жилището живее друг наследник на
наемателя. Прави се възражение, че след като е отказано сключване на договор за
наем с ответницата Н.Ч.,***.Търново не може да претендира заплащане на наемни
вноски от нея. Сочи, че липсват доказателства жилището да е ползвано от Н.Ч.
след 07.10.2011г. или след 09.04.2012г. Прави и възражение за погасяване по
давност на исковите претенции. Отправя искане за отхвърляне на предявените
искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците Г.Я., Ц.Я. не са депозирали отговори на исковата молба. В съдебно
заседание се явяват лично и заявяват, че оспорват предявените срещу тях
претенции, като твърдят че не са живели в жилището за процесния период.
С протоколно определение от 10.05.2019г.,
съдът по искане на ищеца е допуснал изменение на предявените искове, чрез
намаляване на исковите претенции за главници и лихви срещу тримата ответници,
както следва: претенция за главница, да се счита претендирана за сумата по
531,52лв. за заплащане от всеки от тримата ответници за наемни вноски за период
29.05.2014г.-19.05.2017г. и сумата от по 217,29лв. за лихва за забава, за
период 01.06.2014г.-20.09.2018г., претендирана от всеки от тримата ответници.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 31.08.2007г. в гр.В.Търново, между
Община **** в качеството наемодател и Ц Х П в качеството наемател е сключен
договор за наем, по силата на който ищецът отдава под наем, а Ц П наема жилище,
частна общинска собственост, намиращо се в гр*******, с площ от 67 кв.м,
представляващ жилищен имот от фонда за настаняване под наем, състоящ се от две
стаи, кухня и сервизни помещения. В договора е посочено, че имотът се отдава
под наем за сумата 26,79лв. на месец, като
е отразено, че цената се променя след приемане на решение от Общинския
съвет, с дата първо число, следващ решението. Уговорено е, че плащането на
наема се извършва до 16 число на текущия месец, по посочена банкова сметка. ***дини,
считано от 01.12.2006г. В глава V от договора са визирани предпоставките за прекратяване на договора за
наем- с изтиЧ.е на срока; по взаимно съгласие; с едностранно с предизвестие от
наемодателя: поради неплащане на наемната цена или приспадашата се част от консумативите
повече от 3 месеца или поради системното им неплащане в срок и др., визирани в
договора.
С допълнително споразумение от
30.03.2009г. договорът за наем от 31.08.2007г. е изменен в частта относно
наемната цена, която е увеличена на 40,45лв. месечно, след приемане на решение
на Общински съвет от 19.03.2009г., с което на основание чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА
и чл.54 ал.1 от Наредбата за реда и условията за установяване на жилищни нужди,
настаняване и продажба на общински жилища, определя за 2009г. основна месечна
наемна цена за 1 кв.м полезна площ на общинските жилища в размер на 0,80 лв.
По делото са представени решения
на Общински съвет В.Търново от 31.03.2016г. и 30.03.2017г. относно определяне
на основна месечна наемна цена за 1 кв.м полезна площ но общинските жилища,
съответно за 2016г-1лв. на кв.м и 2017г.
-1,20лв. на кв.м.
По делото са представени писма до
наемателя Ц П от 10.12.2007г., 13.10.2008г., 10.03.2009г. с искане за заплащане
на дължими суми за наем, по наемното правоотношение за общинското жилище.
Видно от заверен препис от
удостоверение за наследници, Ц Х П е починала на 07.10.2009г., като е оставила
следните наследници по закон-ответниците Ц.С.Я.-син, Г.С.Я.-син, Н.С.Ч.-дъщеря
и П С.Я.-син.
С молба от 16.10.2009г.
ответникът Ц.С.Я. ***.Т да бъде настанен в процесното общинско жилище в гр*********. Ответникът е депозирал в Община
**** и заявление-декларация във
връзка с молбата за настаняване под наем в общинско жилище.
С протокол от 18.02.2010г. от
страна на Община **** е
отказано настаняването на Ц.С.Я. и Ц Т Ч. в общинското жилище.
С молба от 07.10.2011г.
ответникът Н.С.Ч. ***.Т за настаняването й заедно с децата й в процесното
общинско жилище.
С протокол от 09.04.2012г. от
страна на Община **** е
отказано настаняването по молбата от Н.С.Ч..
По делото е представен
констативен протокол от 12.02.2012г относно извършена проверка в процесното
общинско жилище, в който протокол е отразено, че наемателя Ц П е починала и в
жилището комисията установила съпругата на сина на наемателката.
По делото са представени писма до
наследниците на наемателя с искане за заплащане на наемна цена по договора за
наем, сключен с наследодателя, за периоди посочени в писмата.
Със заповед №РД 22-558 от
07.04.2017г. на Кмета на Община **** е прекратено наемното правоотношение
с Ц.С.Я., Н.С.Ч. и Петър С.Я. за недвижим имот-общинско жилище от фонда
за настаняване под наем, намиращо се в гр.*******.
Със заповед от 21.06.2017г. на
Кмета на Община **** е
наредено изземване на процесния недвижим имот-частна общинска собственост от
лицата Ц.С., Н.Ч. и П С.. По делото е
представен протокол от 25.07.2017г. за изземване на жилището.
По
делото е представена справка относно договор за наем от 31.08.2007г., видно от
който са направени плащания, след които, като дължимо е посочено главница в
размер на 1594,57лв. и лихва в размер на 651,87лв. Видно от приложеното
извлечение за банкови преводи за суми за наем, плащанията са извършени от П С.Я..***.Т подала до
Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против Ц.С.Я., Н.С.Ч., П С.Я. и Г.С.Я., в качеството им на
наследници на Ц Х П, починала на
07.10.2009г. Въз основа на заявлението на Община *** е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.09.2018г. по
ч.г.гр.д.№2878/2018г. на Великотърновски районен съд, с която е разпоредено
всеки един от длъжниците Ц.С.Я., Н.С.Ч., П С.Я. и Г.С.Я., законни наследници на Ц Х П, с ЕГН **********,
починала на 07.10.2009г. да заплати на ОБЩИНА ***** СУМАТА от по 673,64лв.,
представляваща 1/4 от общата главница от 2694,57лв. - дължима наемна цена по
Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 31.08.2007г. за периода
от м.02.2012г. до м.05.2017г. вкл.,
сумата от по 256,58 лв. /двеста петдесет и шест лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща 1/4 от общата сума за законна лихва върху главницата
/просрочени периодични задължения/ в общ размер на 1026,30лв., изчислена за
периода от първо число на месеца, следващ датата на падежа на всяко едно от
задълженията до 20.09.2018г., ведно със законната лихва върху дължимата от
всеки длъжник част от общата главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 21.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от по 31,11 лв. /тридесет и един лева и единадесет стотинки/,
представляваща припадащият им се дял от направените по заповедното производство
съдебни разноски общо в размер на 124,42лв. /от които 74,42 лв. внесена ДТ и
50лв. ЮК възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 ГПК вр.
чл.37 ал.1 от ЗПП вр. чл.26 от "Наредба за заплащането на правната
помощ"/.
Срещу заповедта за изпълнение са депозирани възражения по чл.414 от ГПК от
длъжниците Ц.С.Я. и Г.С.Я.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Н.С.Ч.
по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. След дадени от съда на заявителя указания, са
предявени настоящите положителни установителни искове.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.232 ал.2 от ЗЗД са
допустими - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено
своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по същество същите са
неоснователни и недоказани. Съображенията за това са следните:
Предявеният положителен установителен иск има
за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По
този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си,
да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника –
длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане.
Безспорно по делото се установи, че на основание заповед за
настаняване, издадена от Кмета на Община
****, лицето Ц Х П е била
настанена в общинско жилище, намиращо се
в гр.******, представляващо жилищен имот от
фонда за настаняване под наем, което обитавала заедно със семейството си.
Установи се, че на основание заповедта за настаняване е сключен договор за наем
от 31.08.2007г., по който договор Община **** е наемодател, а лицето Ц П-наемател.
По силата на договора, сключен за срок от 10 години, считано от 01.12.2006г.
ищецът предоставил на Ц П за временно ползване недвижим имот-жилище, на
посочения адрес в гр.****. Договорът за наем е двустранен,
консенсуален и възмезден, като от него възникват права и задължения за всяка
страна. Изпълнението на задълженията от страна на наемодателя, поражда
задължение за наемател да изпълни своите
насрещни задължения.
От представеното по делото
удостоверение за наследници е видно, че наемателя Ц П е починала на
07.10.2009г., като след смъртта си е оставила наследници по закон-ответниците
по делото и П С.Я.-син.
Спорният момент по делото е дали
наследниците по закон дължат заплащане на суми по договора за наем, сключен
между Община **** и
тяхната майка Ц П, за период след смъртта й, който е процесния период на
исковите претенции. Съдът намира, че не е налице основание за ангажиране на
отговорността на ответниците за заплащане на наемни вноски по договор за наем,
сключен от тяхната майка с Община ****, за период след смъртта на наследодателката.
В случая се претендира ангажиране
на отговорността на ответниците в качеството на наследници по закон на
починалата наемателка. Безспорно, по силата на наследственото правоприемство, след приемане
на наследството, в патримониума на наследниците преминават всички имуществени
права и задължения, които починалият е имал приживе, като следва да се има
предвид, че по силата на наследяването върху наследниците биха могли да
преминат само онези имуществени задължения, които наследодателят е имал
приживе. Немислимо е обаче с изчезването на правния субект, поради смъртта му,
същият да продължи да бъде носител на права и задължения, още по-малко – в
патримониума му да продължат да се пораждат такива. Ето защо, съдът приема, че
със смъртта на Ц П наемното правоотношение, съществувало между нея и Община *****, се е прекратило, като в тази
хипотеза не е необходим нарочен акт на общински орган за прекратяване на
правоотношението. Само възникналите до този момент за страната задължения, биха
могли да преминат върху нейните наследници. С прекратяването на договора са се
прекратили, както правата, които страните са имали по него, така и задълженията
им. В случая е ирелевантно, че заповед за прекратяване на договора за наем е
издадена от Кмета през 2017г., при положение, че наемното правоотношение се е
прекратило още през 2009г., със смъртта на наемателя. За да се претендира
заплащане на наемна цена по договор за наем, то следваше да се установи, че
между Община **** и ответниците е било възникнало наемно
правоотношение по отношение на процесното жилище, а в случая няма наведени
такива твърдения. Нещо повече, видно от доказателствата ответниците Н.Ч. и Ц.С.,
след смъртта на майка си, са отправяли молби да бъдат настанени в процесното
общинско жилище, но им е отказано настаняване, като отказите са оформени в
протоколи, представени по делото. По делото не се установи по безспорен начин,
че ответниците са обитавали процесното жилище през процесния период, за който
се претендира наемна цена, след 2014г. Освен
това, ако след смъртта на наемателя, наемодателят е претърпял някакви
имуществени вреди, би могъл да търси тяхното обезщетяване от лицето, във връзка
с поведението на което същите са възникнали, но дори вредите да биха били съизмерими
с месечния наем, който Общината би могла да получава за периода, това не
означава, че те биха могли да бъдат търсени на основание сключения договор за
наем с тяхната наследодателка, както е в настоящия случай.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че за процесния период/29.05.2014г.-19.05.2017г./, който период е
изцяло след смъртта на Ц П, за наследодателя не са възникнали посочените в
исковата молба задължения за заплащане на месечни наеми и тези задължения не са
преминали върху нейните наследници, поради което исковите претенции за
установяване дължимост от всеки от тримата ответници на сумата по 531,52лв.-
главница за наемни вноски се явяват неоснователни и недоказани и подлежат на
отхвърляне.
С оглед неоснователност на
исковете за главница, неоснователни са и акцесорните претенци за лихви за
забава в размер на по 217,29лв., претендирани от всеки от тримата ответници за посочения
в исковата молба период.
Ищецът е претендирал
присъждане на направените по делото разноски в настоящото производство и в
заповедното производство, но с оглед изхода на спора не следва да бъдат
присъждани разноски в негова полза.
Ответниците не са
претендирали присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от О ******, ЕИК *****, с адрес гр.*******, представлявана от ** Д Д П срещу Г.С.Я. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, Ц.С.Я., с ЕГН **********,
с постоянен адрес *** и Н.С.ЧАН, с ЕГН **********, с постоянен адрес ***- тримата
в качеството им на законни наследници на Ц Х П, с ЕГН **********, починала на
07.10.2009г., искове по чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.415 ал.1 от ГПК за
установяване дължимост от всеки от тримата ответници на сумите от по 531,52
лв. /петстотин тридесет и един лева
и петдесет и две стотинки/ за наемна цена по Договор за отдаване под наем на
общински жилищен имот от 31.08.2007г. за периода 29.05.2014г.-19.05.2017г., сумите
от по 217,29 лв. /двеста и
седемнадесет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща законна лихва
върху главницата, за период 01.06.2014г- 20.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /21.09.2018 г./ до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1393/27.09.2018г. по ч.гр.д.№2878/2018г.
на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№2878/2018г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: