№ 2600
гр. 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110148718 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е от ищеца И.М. отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника
„Топлофикация София” ЕАД сумата от 1220,12 лева, представляваща 1/2 от
стойността на начислена и претендирана главница за доставена топлинна енергия през
периода от 04.2010 г. до 31.10.2011 г. по партида с абонатен №, открита за
топлоснабден имот апартамент № 99, находящ се с гр. ж.к, бл., вх., ет, съответстваща
на наследствения му дял, цялата в размер на 2440,24 лв.
Ищецът твърди в подадената искова молба, че по откритата за описания имот
партида с посочения клиентски номер се водят задължения за неплатена цена на
доставена топлинна енергия в исковия размер за процесния период, за които
служители на ответника след оспорване на претенцията заявили, че ако сумата не се
издължи, ще бъде събрана със съдебен изпълнител. Твърди се титуляр на процесната
партида (абонатен №) да е наследодателят на ищеца Маринчо Киров М., а общият
размер на наличните задължения за топлоснабдения имот за исковия период се сочи да
са в размер на 2440,24 лв., като от ищеца се претенидра ½ от същите. В исковата молба
се оспорва съществуването на претендираното от ответника вземане с доводи, че
липсва установена облигационна връзка между страните, извършена доставка на
топлинна енергия в имота в претендирания размер. Поддържа се и сумите да са
погасени по давност. Ето защо ищецът навежда да има правен интерес от
предявяването на иск за признаване недължимостта на исковата сума и моли съда да
уважи изцяло предявения иск. Претендира и присъждане на сторените по делото
разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът
„Топлофикация София” ЕАД не оспорва за исковия период задължението за
топлинна енергия да е погасено па давност. Оспорва исковата претенция в останалата
част, като навежда съображения за наличието на облигационна връзка между страните
1
и реално потребена от ищеца ТЕ в имота за процесния период. Поддържа, че ищецът е
потребител на ТЕ като наследник по закона на наследодателя М.М. и като такъв не е
погасил задълженията си за доставената в имота ТЕ за исковия период в определения в
действалите към този момент ОУ на дружеството. Твърди, че никога не е оспорвало, че
вземанията за претендирания период са погасени по давност, поради което моли да не
му бъдат възлагани разноските, тъй като с поведението си не е дало повод за завеждане
на иска. Претендира сторените в производството разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника „Техем сървисис” ООД не заема
становище по същество на спора.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в
отговора, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира за установено
следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на
правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за ответника,
който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ищцата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ищцата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ищцата е да докаже, че е
погасила претендираното вземане. Извън горното всяка от страните следва да докаже
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Видно от представените по делото писмени доказаталства - писма от СО, район
„Младост“ с изх. № РМЛ17-ТД26-185-7/10.02.2017 г. и с изх. № КС-15-08-7000-
37/2012г./14.06.2012 г. и удостоверение за наследници с изх.№ 94/16.07.2017 г., ищецът
ИВ. М. М. е собственик 1/2 идеална част от процесния имот апартамент № 99,
находящ се с гр. ж.к, бл., вх., ет, в качеството си на законен наследник на неговия баща
Маринчо Киров М., починал на 22.02.1993 г.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата
за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната
разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е.
облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и
топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е
необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите условия
на ищеца са публикувани и са влезли в сила, който факт е публично известен, а и се
2
установява от събраните по делото доказателства. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т.
42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и
понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя
при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този
начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или
титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или
природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на
вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия,
т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или
титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).
От приложените по делото доказателства се установява собственост на ищеца върху
1/2 от топлоснабдения имот, поради което следва да се приеме, че той е клиент на
топлинна енергия, която закупува от „Топлофикация София“ ЕАД по силата на
съществуващо между тях облигационно отношиние.
Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва
да съответства на реално доставеното количество такава. Съдът счита, че с оглед
представените по делото доказателства не се установи при условие на пълно и главно
доказване, че ответникът е изпълнил задължението да предостави на ищеца топлинна
услуга в посоченото количество и на претендираната от него стойност за процесния
периода. В рамките на развилото се производство ответника не релевери искане за
назначаване на експертиза, която да установи действителеното количество на
доставената топлинна енергия. Действителено, с изготвения проект за доклад по
делото бе допусната такава, без да има направено съответно доказателствено искане от
ответника в този смисъл. Поради това, с определение от 16.02.2022 г., препис от което
е редовено връчен на ответника на 18.02.2022 г., бе отменено на осн. чл. 253 ГПК
определение № 114/04.01.2022 г., в частта, в която бе допуснато изготявянето на СТЕ в
настоящото производство. Искането за назначаване на СТЕ от страна на ответника не
бе релевирано и в откритото съдебно заседание, проведено на 09.03.2022 г. Дори да се
приеме, че с оглед представените по делото доказателства се установява, че ответникът
е изпълнил задължението да предостави на ищеца топлинна услуга в посоченото
количество и на претендираната от него стойност за процесния периода, вземането е
погасено по давност. Този факт се признава от ответника с депозирания отговор по чл.
131 ГПК.
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този
смисъл са задължителните за съда указания, дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не
е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на
„Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен
давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията за цената на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от
деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
3
Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на
месечните суми се извършва след изтичане на 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който са отчетени, от което следва, че задължението на ищеца за месец
октомври 2011 г. е с краен срок на изпълнение – 31.12.2011 г.
Ответникът не твърди и не е ангажирал доказателства за настъпили
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността, от което следва, че
вземането на ответника за погасено по давност, считано от 31.12.2014 г.
Ето защо, съдът намира, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на
1220,12 лева, представляваща 1/2 от стойността на начислена и претендирана главница
за доставена топлинна енергия през периода от 04.2010 г. до 31.10.2011 г. по партида с
абонатен №, открита за топлоснабден имот апартамент № 99, находящ се с гр. ж.к, бл.,
вх., ет, съответстваща на наследствения му дял, цялата в размер на 2440,24 лв., тъй
като претенидраните суми са погасени по давност.
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза
на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски
има само ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е
представен и списък по чл. 80 ГПК. Съдът намира, че от страна на ищеца е доказано
извършване на разноски за заплатена държавна такса от 50,00 лева, която следа да се
присъди в полза на ищеца. Доколкото ищецът е представляван от процесуалния си
представител безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата като
близко лице, в полза на адв. С.Й. Д. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се
присъди адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. в размер от 315,41 лева. За да е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
следва да са налице две предпоставки, а именно: ответникът да е направил признание
на иска и да не е станал повод за образуване на делото. В случая ответникът прави
признание на факти, а не на иска. Ответникът е признал факта, че вземанията са
погасени по давност, поради което съдът приема, че не е налице признание на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че ИВ. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес
гр. ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1 (офис-партер) НЕ ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление гр. ул. „Ястребец” № 23Б
сумата 1220,12 лева, представляваща 1/2 от стойността на начислена и претендирана
главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.04.2010 г. до 31.10.2011 г.
по партида с абонатен №, открита за топлоснабден имот апартамент № 99, находящ се
с гр. ж.к, бл., вх., ет.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление гр. ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА ИВ. М. М., ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1 (офис-партер) на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 50,00 лева – разноски по делото пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление гр. ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА адв. С.Й. Д. – САК, ЕГН
4
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв сумата
от 315,41 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем сървисис” ООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника „Топлофикация
София” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5