О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…..……../….....05.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в закрито
съдебно заседание на пети май през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №1988 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от ”ВГ-5” ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”
№51Б, ет.4, представлявано от Каталина-Кристиана Драгои, действаща чрез адв.Р.М.,***,
Офис парк ”Експо 2000”, сграда ”Фаза 4”, ет.1, АД ”Волф Тайс”, против
“Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №258, “Варна Тауърс-Г“, представлявано от
Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, действащи чрез
адв.А.Т., със съдебен адрес:***,
с
която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва: -сумата от
83299.02лв., представляваща дължима по Договор за изкупуване на електрическа
енергия №87 от 09.12.2009г. цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец октомври на 2016г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението;
-сумата от 24596.42лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от
83299.02лв. за периода от 01.01.2017г. до 01.12.2019г.; сумата от 170246.56лв.,
представляваща дължима по Договор за изкупуване на електрическа енергия №87 от
09.12.2009г. цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия
за месец ноември 2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението и -сумата от 50269.97лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата от 170242.56лв. за периода от 01.01.2017г. до
01.12.2019г. Претендират се деловодни разноски. Сочи се
банкова сметка, ***лжимите суми, а именно сметка с IBAN: ***, BIC: ***.
Исковата молба
отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,
поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.
В
срока по чл.367, ал.1 от ГПК процесуалният представител на ответника е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се поддържа становище за
неоснователност на претенциите. Направил е искане за конституиране
на трето лице помагач-”Национална
Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Триадица” №8, представлявана от Петър Асенов Илиев.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
възраженията, релевирани с отговора на ответника.
В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирал допълнителен отговор, с който оспорват доводите изложени в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство
по търговски спорове“.
Искането на
ответника за конституиране на трето лице помагач е направено своевременно по смисъла на
чл.219, ал.1 от ГПК, в надлежната форма и от активно легитимирано лице. Предвид
изложените твърдения за наличието на евентуални регресни права на ответника,
породени от задължение да продава на обществения доставчик да заплаща на
крайните снабдители, енергията от възобновяеми източници по цената, по която са
я закупили от производителите на енергия от ВИ, съдът намира, че при евентуален
неблагоприятен за ответника изход на спора, той би имал иск срещу третото лице,
т.е. че е налице правен интерес от исканото привличане, поради което са налице
предпоставките за положително произнасяне по искането.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими,
относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което
следва да бъдат допуснати до събиране по делото. По изложените съображения следва
да се допусне и исканата от ответника съдебно-техническа експертиза с
посочената от него задача.
На основание
чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към
спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските
в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
КОНСТИТУИРА като трето лице помагач на страната на
ответника-”Национална Електрическа Компания” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Триадица” №8,
представлявана от Петър Асенов Илиев, на основание чл.219 от ГПК.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374,
ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова молба от ”ВГ-5” ЕООД, с ЕИК *********, против
“Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, с която са предявени искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца, както следва: -сумата от 83299.02лв., представляваща дължима
цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
октомври на 2016г., ведно със законната
лихва върху тази
сума, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; -сумата от
24596.42лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 83299.02лв. за
периода от 01.01.2017г. до 01.12.2019г.; сумата от 170246.56лв., представляваща
дължима цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за
месец ноември 2016г., ведно със законната
лихва върху тази
сума, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението и -сумата от
50269.97лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 170242.56лв. за
периода от 01.01.2017г. до 01.12.2019г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, който продава електрическа енергия, произведена от собствена вятърна електрическа централа, по регулирани от КЕВР преференциални цени на електрическа енергия, която се изкупува от ответника съгласно Договор за изкупуване на електрическа енергия №87 от 09.12.2009г. Вятърната електрическа централа на ищеца е присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия №ДУА-1097/14.09.2007-3074/28.09.2007-4019-ВГ-27.05.2008 от 04.08.2008г. По силата на договора за изкупуване на електрическа енергия ищецът, в качеството си на производител, продава електрическа енергия, която ответникът изкупува при условията на Договора за изкупуване и съобразно разпоредбите на ЗЕВИи Наредба №1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. За месец октомври 2016г., ищецът е произвел и доставил на ответника електроенергия в размер на 385.145 MWh, за която е издал Фактура №98/14.11.2016г. на стойност 3723.72лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 385.145 MWh е 80570лв./MWh, което е цената на електроенергия за излишък на балансиращ пазар. Фактурата е издадена по тези цени, тъй като съответните количества електроенергия са произведени докато централата, в рамките на същия месец, е работила под 2250 часа при надхвърлен праг от 2000 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. През м.ноември 2016г. ВяЕЦ е надминала 2250 часа работа, без да е достигнат прагът от 2300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, поради което ищецът е издал на ответника Дебитно известие №99/30.11.2016г. към Фактура №98/14.11.2016г. за сумата от 83299.02лв. с ДДС за количествата електроенергия произведени през м.октомври, която не е платена и понастоящем. Считано от 01.01.2017г. ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение за забава до датата на подаване на настоящата искова молба в размер на 24596.42лв. За месец ноември 2016г., ищецът е произвел и доставил на ответника електроенергия в размер на 815.855 MWh, за която е издал Фактура №100/30.11.2016г. на стойност 180433.26 лв. с ДДС, като продажната цена за количеството от 614.855 MWh е 188.29лв./MWh, която е приложимата цена за електроенергия, произведена преди достигане на 2250 часа работа и след достигане на 2000 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, а за количеството от 200.000 MWh цената е 172.95лв./MWh, която е приложимата преференциална цена за електроенергия, произведена след достигане на 2250 часа работа и преди достигане на 2300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. Понастоящем ответникът е заплатил единствено сумата от 10186.70лв., като е останало да дължи сумата от 170246.56 лв. с ДДС. Считано от 01.01.2017г. ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение за забава до датата на подаване на настоящата искова молба в размер на 50269.97лв. В подкрепа на горното се поддържа, че за процесните количество ел.енергия и период, е приложима преференциална цена съгласно чл.18, ал.1 от договора за изкупуване, която на основание ал.2 от посочената клауза от договора, в случай че с решение на КЕВР преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо да бъде подписано допълнително споразумение между страните. С Решение №Ц-010/30.03.2011г. на КЕВР е въведена нова преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от вятърни електрически централи, като е въвел специален критерий-“наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори-до 2250 часа включително, и над 2250 часа годишни часове“. Въз основа на този критерий са определени две различни преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа. С т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от 188.29 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили до 2250 часа и в т.9 на решението е определена цена от 172.95лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2250 часа. По силата на решението, до достигане на 2250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност, ищецът следва да фактурира произведената електрическа енергия по преференциалната цена определена в т.8 и след достигането на тези часове по цената определена в т.9 от решението. Сочи се, че съгласно чл.31, ал.5 от ЗЕВИ /в редакцията към 03.05.2011г./, на изкупуване по въпросната преференциална цена подлежи цялото количество електроенергия, като според ал.4 на същата норма цената на електроенергията от възобновяеми източници, не се изменя за срока на договора за изкупуване, т.е. и по времето на процесния период. С изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014г., е въведена промяна количествата електроенергия от възобновяеми източници, които подлежат на изкупуване по преференциална цена, без да се променя самата преференциална цена. Според изменената разпоредба, крайният снабдител-ответникът, има задължение да изкупува произведената електроенергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата до размера на определената средногодишна продължителност на работа, определена от КЕВР за конкретните типове производители, а за количества произведена електроенергия надхвърлящи средногодишната продължителност на работа произведени количества - по утвърдената от КЕВР цена по която общественият доставчик продава електроенергия на крайните снабдители и електроразпределителните дружества при надхвърляне на средногодишната продължителност на работа. С последващото изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г., без да се променя преференциалната цена, подлежащите на изкупуване количествата електроенергия, се определят чрез въвеждане на определяем от КЕВР допълнителен критерий-“нетното специфично производство на електроенергия“ /НСПЕ/, като за надхвърлящите количествата, електроенергията се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар. С Решение №СП-1/31.07.2015г., КЕВР установява НСПЕ, въз основа на което през периода 2008-2015г., са определени преференциални цени. С оглед определените стойности на НСПЕ, за които се прилага преференциална цена от Решение №Ц-010/30.03.2011г. в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърната електрическа централа, ответникът следва да изкупува количествата електроенергия, произведени от нея, по преференциална цена по т.8 и т.9 от решението, т.е. на цена от 188.29 лв./MWh, без ДДС до 2000 kWh за централи, работещи до 2250 часа и на цена от 172.95 лв./MWh. без ДДС до 2300 kWh за централи, работещи над 2250 часа. Ето защо се поддържа, че до достигане на 2250 ефективни годишни часове работа на вятърната електрическа централа на ищеца, ответникът следва да изкупува произведените количества електроенергия, съответно по т.8 до 2000 kWh и по т.9 от за горницата от 2000 kWh до 2300 kWh. На следващо място се сочи, че след окончателната отмяна на т.1.7. от Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, е прието Решение №СП-5/28.03.2019г., с което е определено НСПЕ на вятърни електрически централи при цените по т.8 и т.9 от Решение №Ц-010/30.03.2011г. Понастоящем Решение №СП-5/28.03.2019г., е обявено за нищожно с по адм.д.№4422/2019г. и тази нищожност действа ретроактивно и спрямо всички, респективно същото е неприложимо в отношенията между страните. Развити са подробни съображения за приложимата към договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба, включително касетелно всички изменения /редакции/ на същата. В заключение се поддържа, че неправилно и в противоречие с нормативната уредба, и с условията на договорите между страните, ответникът не е заплатил пълният размер на процесната произведената, съответно фактурирана ел.енергия от ищеца.
С постъпилия в
срока по чл.367, ал.1 от ГПК отговор на исковата молба, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите, като се сочи, че в качеството на краен снабдител и по силата
на чл.31 от ЗЕВИ, е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от
възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от
електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а
друга част по цени за излишък. Ответника като краен снабдител е продал на “НЕК“
ЕАД, в качеството му на обществен доставчик, изкупените от първия от количества
електрическа енергия от възобновяеми източници, която втория е задължен да закупи
по силата на чл. 94 от ЗЕ. Сочи се, че в съответствие с клаузите на договора
между страните и относимата нормативна уредба, регулираща специфичните
отношения по процесния договор, цялото количество произведена от ищеца
електрическа енергия през процесния месец, е платена по съответната цена за
излишък на балансиращия пазар, определена от “ЕСО“ ЕАД, в резултат от което
ищецът е получил плащане в размер на 3921.04лв. поддържа се, че ако се
възприеме разбирането на ищеца, че след влизане в сила на ЗИД на ЗЕ /в сила от
24.07.2015г./ и въведената с него нова редакция на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ, е
допустимо преминаването от една категория на Решение №СП-1 от 31.07.2015г. в
друга категория, след достигането на годишните ефективни часове по първата
категория, би се постигнал резултат противен на целите на ЗИД на ЗЕ, както те
са определени от законодателя в мотивите на законопроекта. Ето защо се
поддържа, че в противоречие с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и решенията на КЕВР, ищецът е
определил приложимата цена за закупуване на електрическа енергия, произведена
от собствените му ветрогенератори, след достигане на нетното специфично
производство, определено в т.1.7. от Решение №СП-1 от 31.07.2015г., като е
фактурирал произведената електрическа енергия над 2000 kWh по цена различна от
цената за излишък на балансиращия пазар. Развити са подробни съображения за
приложимата към договора за изкупуване на ел.енергия нормативна уредба,
включително настъпилите изменения на същата.
С подадената
допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите, изложени в
отговора на исковата молба. Доразвити са подробни съображения в подкрепа на
исковите претенция, както и за неоснователност на възраженията на ответника.
Моли се съдът да се произнесе инцидентно по валидността на Решение №СП-5/28.03.2019г.
на КЕВР, като релевантно за изхода на настоящия спор.
С подаденият
отговор на допълнителната молба, се доразвиват доводите за неоснователност на
исковете. Оспорват се доводите на ищеца за осъществяване на инцидентен съдебен
контрол по отношение на Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, като се поддържа,
че не е налице първата предпоставка за такъв контрол, доколкото решението
преюдициално за изхода на търговският спор между страните.
Предявените
претенции намират правното си основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата
на страните, съдът намира, че не са спорни и не се нуждаят от доказване
следните факти и
обстоятелства:
1. ищеца е
производител на електрическа енергия от ВяЕЦ, с обща инсталирана мощност от 2000
kW, присъединена към електроразпределителната мрежа на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия
№ДУА-1097/14.09.2007-3074/28.09.2007-4019-ВГ-27.05.2008 от 04.08.2008г.;
2. ответното
дружество е краен снабдител на електрическа енергия и е титуляр на Лицензия за
дейността крайно снабдяване с електрическа енергия №Л-139-11/13.08.2004г.
издадена от ДКЕВР /допълнена с последващо Решение №И1-Л-139/09.12.2013г. на
ДКЕВР/;
3. между страните е
сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия №87 от 09.12.2009г.;
4. за процесните
периоди и централа, ищецът е издал Фактура №98/14.11.2016г. за сумата от
3723.72лв. с ДДС и Дебитно известие №99/30.11.2016г. към Фактура
№98/14.11.2016г. за сумата от 83299.02лв. с ДДС за количествата електроенергия
произведени през м.октомври, като сумата по дебитното известие не е платена,
както и Фактура №100/30.11.2016г. на стойност 180433.26 лв. с ДДС,
представляваща дължима цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец ноември 2016г., от която не е заплатена сумата от
170246.56лв.;
5/ изкупените
количества ел.енергия от процесната ВяЕЦ, са продадени на “НЕК” ЕАД, в
изпълнение на задълженията по чл.94 от ЗЕ и са получени от обществения
доставчик.
Съгласно общия
принцип за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните следва
да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за
нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищеца, следва да установи
наличието на твърдяното облигационно правоотношение, а имено договор за
изкупуване на ел.енергия от собствената му ВяЕЦ. Следва да установи още, че е
доставил на ответника количеството ел.енергия в размерите, за които са издадени
процесните фактури и дебитно известие, както и че стойността на произведеното и
доставено на ответника количество енергия, е определена съобразно решението на
КЕВР за определяне преференциални цени. В тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил изцяло задълженията си по договора за доставената му ел.енергия,
съответно възраженията си, че посочените от ищеца цени са неприложими по
отношение на процесните количества ел.енергия.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з.
представените от страните, писмени доказателства.
НАСРОЧВА производството по т.д.№1988/2019г. на ОС
Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.06.2020г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение. До трето лице
помагач на страната на ответника, да се изпратят преписи от всички материали по
делото.
Уведомяването на страните да
се извърши по телефон,
факс и/или e-mail, чрез извършване на надлежно отбелязване, като
призоваване чрез длъжностно лице по призоваване да се използва само при
невъзможност за призоваване по някой от посочените по-горе начини или при
изричен отказ за приемане на уведомяване по телефон, факс и/или e-mail и след отпадане на обявеното на
територията на страната извънредно положение.
НАСОЧВА страните
към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към
Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при
РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в сграда на ОС
Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните,
че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на
производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще
намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на
спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до
окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали
размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: