№ 1192
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110200815 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0003195 от
14.12.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация” гр.
София, с което на ЛЮБ. Ж. Ж., с ЕГН **********, са наложени
административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредба 36/15.05.2006 г. на Министерство
на транспорта, на Ж. е наложено наказание „глоба”, в размер на 500 лева,
на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП;
2. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на Ж. е наложено наказание
„глоба”, в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал санкционираният субект Л.Ж., който го
обжалва в срок. В жалбата се излагат съображения, че били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в НП липсвали
реквизити. Твърди се, че процесното нарушение било несъставомерно. Иска
се отмяната на НП.
Жалбоподателят не се явява в съдебното заседание. За него се явява адв.
Крумова, която иска от съда да уважи жалбата. Твърди се наличието на
грешки в НП при индивидуализацията на МПС и ремаркето. Сочи се още, че
изискването на българското законодателство било в потиворечие с Директива
126/2006 на ЕС. Иска се отмяната на НП. Претендират се разноски.
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 19.11.2021 г., около 17:00 часа, жалбоподателят Ж. управлявал
товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № Х *** КК и прикачено полуремарке с
рег. № Х **** ЕМ. Същият бил спрян за проверка в гр. София, на
Околовръстния път, на около един километър от разклона за бул.
„Цариградско шосе“. При проверката се установило, че водачът не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, а представеното от него
на служителите на РДАА било с изтекъл срок на валидност (до 09.09.2021 г.).
По време на проверката било установено още, че водачът е бил без контролен
талон към издаденото му СУМПС. За тези нарушение на лицето бил съставен
АУАН, който му бил връчен лично срещу подпис.
На базата на АУАН е издадено и обжалваното НП № 42-0003195 от
14.12.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация” гр.
София, с което на ЛЮБ. Ж. Ж., с ЕГН **********, са наложени
административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредба 36/15.05.2006 г. на Министерство
на транспорта, на Ж. е наложено наказание „глоба”, в размер на 500 лева,
на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП;
2. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на Ж. е наложено наказание
„глоба”, в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитания свидетел Б.Б., както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са
логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
2
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и съдържат
всички необходими реквизити.
Най-напред, следва да се посочи, че от доказателствата по делото се
установява, че в действителност водачът не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност към момента на проверката.
Същото е изтекло на 09.09.2021 г., което е видно и от справката, налична по
делото. Това на практика означава, че водачът е управлявал посочения
товарен автомобил без валидно удостоверение за психологическа годност.
В случая, съдът намира, че АНО е квалифицирал нарушението правилно,
защото е квалифицирано по чл. 8, ал. 1 от Наредба 36/15.05.2006 г. на
Министерство на транспорта. Посоченият текст сочи, че: „При всяко
постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на
таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз
на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата
представят удостоверение за психологическа годност.“
В случая е установено, че водачът е управлявал товарен автомобил като е
извършвал международен превоз на товари, а при проверката от АНО не е
разполагал с удостоверение за психологическа годност.
Наказанието правилно е наложено на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП,
която е създадена за да се санкционира специално водач, който не притежава
валидно удостоверение за психологическа годност.
Деянието е от категорията на формалните нарушения – на просто
извършване и се изразява в непредставяне на валидно удостоверение за
психологическа годност пред проверяващите органи по време на проверката.
На следващо място, съдът намира, че е доказано и другото нарушение от
обективна страна, тъй като по време на проверката безспорно е установено, че
3
водачът не е представил на органите, извършващи проверката, контролния си
талон, който е неразделна част от СУМПС.
Наказанието за това нарушение е определено правилно, на базата на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че двете нарушения са извършени виновно, тъй като
водачът е осъзнавал, че управлява товарен автомобил без контролен талон и
без удостоверение за психологическа годност, имал е възможността да се
въздържи от поведението си, но не го е сторил и е желаел настъпването на
общественоопасните последици от деянието си.
В заключение, съдът намира, че възраженията на защитата за
противоречие на българската законодателна уредба с правото на ЕС са
неоснователни, поради следните съображения:
Цитираната разпоредба на чл. 5, пар. 1 сочи, че „В свидетелството за
управление се указват условията, при които водачът има право да управлява
МПС“. А нормата на чл. 7, пар. 1, б. „А“ гласи следното: „свидетелства за
управление на превозно средство се издават само на кандидатите, които са
взели изпит по умения и поведение и теоретичен изпит и отговарят на
медицинските стандарти в съответствие с разпоредбите на приложения II и
III;
Нормата на пар. 3 на същия чл. 7 пък сочи, че подновяването на
свидетелства за управление на превозно средство, когато техния срок изтече,
подлежи на продължаващо спазване на минималните стандарти на физическа
и умствена годност за управление, постановени в приложение III за
свидетелства за управление на превозно средство от категории C, CE, C1,
C1E, D, DE, D1, D1E.
В случая българското законодателство е отделило психологичекста
годност от фактическите умения за управление на МПС, за които се издава
свидетелство за правоуправление. Българският закон не противоречи на
европейските изисквания, защото цитираните разпоредби не ограничават
възможността на всяка държава да въведе индивидуални правила за проверка
на психологическата годност на водачите на МПС през определен период от
време. Ето защо, съдът намира, че колизия с европейското право не
съществува.
4
При посочените възражения, съдът намира, че следва да потвърди изцяло
НП, защото то е правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 42-0003195
от 14.12.2021 г., издадено от Директора на РД „Автомобилна администрация”
гр. София, с което на ЛЮБ. Ж. Ж., с ЕГН **********, са наложени
административни наказания, както следва:
1. За нарушение на чл. 8, ал. 1 от Наредба 36/15.05.2006 г. на
Министерство на транспорта, на Ж. е наложено наказание „глоба”, в размер
на 500 лева, на основание чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП;
2. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на Ж. е наложено
наказание „глоба”, в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5