№ 707
гр. Видин, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Галина В. Герасимова
при участието на секретаря ТАНЯ Г. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Галина В. Герасимова Гражданско дело №
20241320101680 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба вх. №
8408/12.07.2024 г. от Л. Т. П. от гр. В, чрез пълномощника А. Г. от АК – Ловеч,
против „М К“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление гр.
С, бул. „Ц ш“ № *, ет. *.
Твърди се в исковата молба, че на 16.03.2024 г. между ищцата Л. Т. П., в
качеството на „Кредитополучател" oт една страна и ответника „М К" АД, в
качеството на „Кредитор" от друга страна е сключен Договор за заем
Microcredit #9052-00176131/16.03.2024 при следните условия: 1,000.00 лева
главница; 40.47% фиксиран лихвен процент; 48.90% годишен процент на
разходите; 12 месечен срок за погасяване; 1,232.52 лева - обща сума, дължима
от кредитополучателя. На същата дата, за да бъде отпуснат заема, кредиторът
е поставил като условие, макар и само устно в офиса на дружеството, страните
да сключат и друг, допълнителен договор, а именно - договор за
допълнителни услуги към заем Microcredit #9052-00176131. С допълнителния
договор страните уговарят пакет допълнителни услуги „Комфорт", съгласно
който кредиторът продава следните услуги: посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за
сметка на клиента по банковата сметка на „М К“ АД; безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути;
1
преференциално обслужване; право за участие в специални промоции. За
описаните услуги кредиторът начислява допълнителни 1,132.20 лв., платими
на 12 равни вноски, всяка по 94.35 лв., към погасителните вноски по заема. По
този начин общата сума, която ищцата следва да върне за използвания
финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 1,232.52 лева, а
значително по-голяма - в размер на 2,364.72 лева.
Ищцата твърди, че договорът за допълнителни услуги противоречи на
добрите нрави и е нищожен, за което излага следните аргументи:
Сключеният между страните договор за заем има правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
от ЗПК, а Договорът за допълнителни услуги към него има своето правно
основание в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, доколкото е сключен между заемодателя и
заемателя въз основа на договор за потребителски кредит и има за предмет
допълнителни услуги, които заемодателят ще предостави на заемателя във
връзка с отпуснатия кредит. Договорът за допълнителни услуги има акцесорен
характер, тъй като не може да съществува без предварително сключен между
същите страни договор за потребителски кредит. Поради това неговата
действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон -
ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е допустимо страните по
договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но
същите следва да са уговорени в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2
и 3 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да
събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие,
както и с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно
определено в договора.
Предвид горното, ищцата счита, че договорът за допълнителни услуги,
сключен между страните вменява в тежест на заемателя да заплати на
заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за
ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги,
които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на
кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, присъщи са на кредитирането и би
2
следвало да са безплатни за заемателя. Поради това същият противоречи на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Ищцата твърди, клаузите в договора за допълнителни услуги са
формулирани неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а,
ал. 4 от ЗПК, тъй като нито една от закупените допълнителни услуги няма
стойностно измерение, от което да се установи нейната тежест в ежемесечните
вноски, дължими по допълнителния пакет, както и съразмерността им с
цената, която се заплаща за ползването им. В този смисъл клаузите
противоречат на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, поставяща изискване
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Ищцата счита също, че от съдържанието на договора за допълнителните
услуги същите са пряко свързани с договора за потребителски кредит. Една
част от тях засягат начина на погасяване на задълженията по кредита
(посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, внасяне на
вноски от името и за сметка на клиента по банковата сметка на заемателя,
внасяне на вноска директно в офис на заемателя, плащане на вноски онлайн
чрез виртуален ПОС терминал), друга част касае последващото изменение на
заемното правоотношение (предоговаряне и разсрочване на заема), а трета
част - управлението на кредита (разглеждане до минути, преференциално
обслужване, право на участие в специални промоции). Посочва, че същите са
били известни на кредитора към момента на сключване на договора за
потребителски кредит, тъй като договорът за допълнителни услуги е сключен
едновременно с договора за потребителски кредит. Поради това дължимите за
тях възнаграждения представляват разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, който съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да се
включи в размера на ГПР. Ищцата посочва, че така реално се оскъпява
кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в
договора за кредит ГПР и води до значително увеличение на тежестта на
задължението на заемателя. По този начин се стига до заобикаляне на
ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям
от петкратния размер на законната лихва, особено като се има предвид, че
уговореният в договора за кредит фиксиран лихвен процент е в размер на
40.47%, като в тази стойност не е включено възнаграждението за
3
допълнителните услуги. Предвид, че възнаграждението за допълнителни
услуги не е включено и в ГПР, то според ищцата това е нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В исковата молба се твърди, че договорът за допълнителни услуги е
сключен в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД. Посочва се, че добрите нрави са неписани общовалидни морални норми,
които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии
за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Поемането на задължение от страна на заемателя
да заплати възнаграждение за допълнителни услуги, чието предоставяне
представлява бъдещо несигурно събитие, е уговорено единствено в интерес на
заемодателя. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на
потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по договора за заем,
внася значително неравноправие в правоотношението, а престациите на
страните са явно нееквивалентни. Срещу правата, предоставени с договора за
допълнителни услуги, с които по правило потребителят разполага и без
изричното им уговаряне - например да внася вноските в офис на кредитора, да
ги превежда по банковата му сметка или да ги плаща онлайн, да предоговаря
условията по кредита и да го разсрочва, при кредит в размер на 1,000 лв.
потребителят се задължава да заплаща възнаграждение в размер на 1,132.20
лв. - повече от стойността на заемната сума. В случая, ищцата поддържа, че
уговарянето на възнаграждение за допълнителни услуги третира
неравноправно икономически по-слабия участник в оборота, като недостигът
на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на
друг.
Ищцата счита също така, че поемането на задължение от потребителя да
заплати възнаграждение за посочените допълнителни услуги представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143,
ал. 1 от ЗЗП, тъй като принципите на добросъвестност и справедливост в
договарянето изискват потребителят да заплаща такса за реалното ползване на
определена услуга, а не за бъдещо и хипотетично ползване на такава, както е
уговорено в случая. Посочва, че съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП
4
неравноправната клауза се преценява към датата на сключване на договора,
поради което последващото ползване на една или повече от допълнителните
услуги е ирелевантно и не превръща неравноправната клауза в равноправна. В
случая възнаграждението се дължи само за възможността да бъдат
предоставени допълнителните услуги, без към момента на сключване на
договора да има яснота дали и кои от тези услуги ще бъдат реално ползвани от
потребителя.
Ищцата поддържа, че договорът за допълнителни услуги не цели да
предостави реални допълнителни услуги на потребителя, а да служи като
средство за допълнителна печалба на кредитора, поради което същият е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9052-
00176131/16.03.2024 г., сключен между ищцата Л. Т. П. и ответника „М К“ АД
е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 като противоречащ на добрите нрави.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Твърди, че независимо от начина, по който е озаглавен, процесният
договор за допълнителни услуги има напълно самостоятелно действие и
същият съдържа независими клаузи, създаващи права и задължения за
страните, различни от тези, произтичащи от договора за заем.
Допълнителният пакет услуги е предмет на и се предоставя по силата на
отделно облигационно от договора за заем правоотношение, а именно на
процесния договор за допълнителни услуги. Последният няма характер на
договор за потребителски кредит. Предмет на последния е предоставянето на
услуги и правоотношенията, произтичащи от този договор се регулират и
уреждат от общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите.
Макар, че договорът за услуги няма законова уредба, същият има за предмет
да се извърши определена услуга или да се осъществи пакет от услуги, за
което да бъде заплатено възнаграждение. Поради неговия двустранен и
възмезден характер и преди всичко поради вида на основната престация
договорът за услуги стои най-близо до договора за изработка. Разликата
между договора за изработка и договора за услуги се състои в това дали
5
изпълнителят отговаря, ако не бъде постигнат уговорения резултат. При
договора за услуги може да се иска възнаграждение дори ако уговореният
резултат не може да бъде постигнат и това е така, защото при договора за
услуги се дължи единствено осъществяването на определена дейност, а не
обществения краен резултат от тази дейност. При този договор
възнаграждението е функция на извършената уговорена дейност като вид,
характер и продължителност, независимо дали целеният краен резултат на
тази дейност е постигнат. От друга страна, приложното поле на специалния
спрямо общите правила Закон за потребителския кредит е ясно и
изчерпателно очертано в чл. 1, чл. 2 и чл. 3 от ЗПК. Съгласно чл.1 от ЗПК,
законът урежда изискванията към договора за потребителски кредит,
включително когато е сключен чрез посредник, както и към рекламата на този
вид договор; изискванията към преддоговорната информация и начина на
изчисляване на годишния процент на разходите при договор по т. 1; правото
на потребителите на отказ от сключения договор за потребителски кредит,
както и на предсрочно погасяване на задълженията и правото на достъп до
извънсъдебни процедури за разрешаване на спорове във връзка с договор за
потребителски кредит. А целта на закона, съгласно чл. 2 от същия, е да
осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредит. Ответникът посочва, че от всички хипотези, изброени в чл.4 от ЗПК,
изключващи приложното му поле, е видно, че разпоредбите на ЗПК се
прилагат единствено и само по отношение на договори за кредит, какъвто
процесният договор за допълнителни услуги не е. Цитира се легалната
дефиниция на понятието „договор за потребителски кредит" съгласно чл. 9,
ал. 1 от ЗПК. Посочва се, че предмет на процесния договор за допълнителни
услуги категорично не е предоставянето на потребителски кредит, а
предоставянето на услуги.
На следващо място се твърди, че от ответното дружество не е поставяно
като условие за сключване на договора за заем, дори и устно, сключването на
процесния договор за допълнителни услуги. Ищцата сама е пожелала да
ползва процесиите услуги и собственоръчно е подписала Искане за
предоставяне на допълнителни услуги.
В отговора на исковата молба се твърди, че дори и процесният договор
6
за допълнителни услуги да попада в приложното поле на ЗПК, то твърдението
на ищцата, че процесиите допълнителни услуги са свързани с усвояване и
управление на кредита, респективно са в противоречие с разпоредбата чл.10а,
ал.2 от ЗПК, е неоснователно. Посочва се, че в нормативната база не се
съдържа легална дефиниция на понятията усвояване и управление на кредита,
поради което не е известно напълно съдържанието, което законодателят е
вложил в тях. Твърди се, че услугите, които се предоставят на ищцата по
силата на процесния договор за допълнителни услуги, не са свързани с
усвояване и управление на кредита, по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
респективно по отношение на същите не може да се прилага тази
императивната норма. Поддържа се, че дори по отношение на процесния
договор за допълнителни услуги да са приложими нормите на ЗПК, то
съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието,
за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Посочва се, че в процесния
случай, видът, размерът и действието, за което се събират такси са ясно
посочени както в Приложение № 1 - Описание на допълнителните услуги към
договора за допълнителни услуги, така и в Тарифа за допълнителни услуги на
„М К“ АД към договора за заем, подписан от ищцата. Посочва се, че за да е
налице нарушение на ЗПК не е достатъчно таксата/комисионата да е
договорена, т.е. да я има в договора за потребителски кредит. Кредиторът
трябва да изиска заплащането на същата от потребителя. Допълнителните
услуги, предмет на процесния договор за допълнителни услуги, се предлагат
напълно отделно от договора за потребителски кредит. Тези услуги нито са
договорени в самия договор за заем, нито кредитодателят е изисквал от
заемополучателя да ползва допълнителни услуги и да сключва процесния
договор за допълнителни услуги. Ответникът твърди, че заемополучателят е
запознат с обстоятелството, че допълнителните услуги не са задължителна
предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване на заем
Microcredit. Посочва, че дори да се приеме, че услугите, предмет на процесния
договор за допълнителни услуги са свързани с договора за заем, то съгласно
чл.10а, ал.1 от ЗПК, кредиторът има право да събира от заемополучателя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Посочва, че следва да се прави разграничение между
„действия, свързани с усвояване и управление на кредита" по смисъла на
7
чл.10а, ал.2 от ЗПК и „допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит" по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Действия, свързани
с усвояване и управление на кредита, са действия, които законодателят е
вменил на кредитодателите и те са длъжни да извършват тези действия за своя
сметка, без да натоварват кредитополучателите с разходите по извършването и
м . От друга страна, допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК са такива услуги,
които кредитодателят не е длъжен да предоставя безвъзмездно и за своя
сметка на кредитополучателя. В отговора на исковата молба се твърди, че
ответното дружество не е длъжно безвъзмездно да посещава ищцата вкъщи
или на удобно за нея място за събиране на вноска, както и да изпълни
задълженията си по чл.1б, ал.1 от ЗПК в рамките на по-малко от 120 минути,
както и не е длъжно безвъзмездно да приема в офисите си пари в брой,
представляващи погасителните вноски на ищцата.
Ответникът посочва, че рискът при небанковите финансови институции
е по-висок в сравнение с този при банковите институции. Посочва, че за
разлика от банките, финансовите институции отпускат кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими начини. Поради тази причина тяхната дейност не би могла да
бъде финансирана от друго място освен от лихвоносни заемни средства,
поради което и лихвите по тях са в пъти по-високи от тези предлагани от
банките. Финансовите институции също така отпускат кредити в
изключително кратки срокове и без формалности, което допълнително
увеличава разходите за отпускане на кредита, а отпусканите кредити са
свързани с по-високи проценти на риск, които Финансовата институция
поема, заради бързината, с която се одобряват потенциални клиенти.
Ответникът посочва, че възнагражденията за услуги по Договора за
допълнителни услуги не могат да бъдат включени в ГПР, тъй като последният
е елемент на различен договор, а именно този за предоставяне на заем.
Ответникът оспорва като неоснователно твърдението на ищцата, че с
предоставянето на процесиите допълнителни услуги се заобикалят
ограниченията по чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочва, че ГПР представлява
"печалбата" на кредитора, под формата на "договорна лихва" и "другите
разходи", пряко свързани с договора за потребителски кредит. Съгласно чл.19,
8
ал.2 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно Приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. В договора за паричен заем е
посочена общата сума за погасяване (плащане) по договора - в размер на 1
232,52 лева. При изчисляване на ГПР, „М К" АД взема предвид следното
допускане, уредено в т. 3, б. „а" от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, а
именно че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който
е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите
задължения в съответствие с условията и сроковете по договора. Това
допускане е инкорпорирано в договора за заем и Общите условия към него, к а
т о съгласно тях Заемополучателят се задължава да изплаща точно и
навременно предоставения заем, а Заемодателят - да предостави възможност
за усвояване на цялата договорена сума в уговорения за това срок. В същото
време, в Общите условия към процесния договор за заем е посочено изрично и
предвиденото допускане в случай на погасяване изцяло или отчасти на
задълженията на Заемополучателя, когато се предвижда намаляване на
общите разходи по заема по отношение на лихвата и разходите за оставащата
част от срока на договора. Ответникът посочва, че останалите допускания,
посочения в т.З от Приложение 1 не са отчетени, поради факта, че същите се
явяват неотносими към процесния договор за заем. Последният не съдържа
клаузи, позволяващи кумулативното изменение на лихвения процент и на
стойността или размера на разходите; не предоставя на потребителя различни
възможности по отношение неговото усвояване, т.к. винаги се усвоява изцяло
при сключване на договора; не представлява договор за заем по формата на
овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, различен от договора за
кредит под формата на овърдрафт; датата и размерът на вноската за
погасяване на главницата са винаги фиксирани и изложени в погасителния
план, неразделна част към договора, посочена е изричната дата, на която е
сключен договорът, предвиден е общият размер на кредита и пр. Ответникът
посочва, че нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, разпореждаща, че при
посочване на годишния процент на разходите следва да се посочат
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 начин, следва да се тълкува в смисъл посочване на онези
допускания, които биха довели до промяна в ГПР, а не простото повтаряне на
всички изброени в т.З, букви от "а" до "м" от приложение № 1 към чл.19, ал.2
9
от ЗПК допускания. Ответникът посочва, че процесният договор за заем
съдържа една единствена възможност за изменение размера на ГПР и лихвата,
съдържаща се в Общите условия, съгласно които кредитополучателят има
право по всяко време да погаси изцяло или частично задълженията си по
договор Microcredit, като има право на намаляване на общите разходи по
заема, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за оставащата
част от срока на договора. От друга страна, ответникът посочва, че
механизмът за пресмятане на ГПР е по формула, съдържаща се в Приложение
№ 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК, като няма законово изискване той да бъде посочен
и в договора за паричен заем. Посочва, че в настоящия случай, договорът за
заем не съдържа възможности за промяна в ГПР, като в резултат от липса на
конкретни уговорки или предвидени различни варианти за определяне на
лихвата в различни периоди от действие на договора, ГПР е изчислен на база
първоначално уговорения размер на лихвата. Ответникът поддържа, че в
процесния договор ясно е посочена общата дължима сума в размер на 1 232,52
лева, както и фиксираният размер на ГПР, поради което твърди, че
изискването за яснота, регламентирано в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, е спазено, а
възражението на ищцата в тази връзка оспорва като неоснователно.
Ответникът оспорва като неоснователно и твърдението на ищцата, че
процесният договор за допълнителни услуги е нищожен поради противоречие
на клаузите му с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като
същите водели до нееквивалентност на насрещните престации по договорните
съглашения и облагодетелстване на кредитора. Ответникът посочва, че
допълнителните услуги, които предоставя на клиентите си не са нешо
абстрактно, а носят реална полза за кредитополучателите и цената на тези
услуги е реално измерима. Видът и цената на всяка една от услугите е ясно
посочена в Тарифа за допълнителни услуги на "М К" АД към договори за
заем. Ответникът твърди, че ищцата не само изрично е заявила, че желае да
ползва допълнителните услуги, включени в Пакет „Разглеждане до минути"
към процесния договор за допълнителни услуги, но същата реално се е
възползвала от тези услуги. Така, например, последната е ползвала напълно
безплатно, като част от пакет „Разглеждане до минути", услугата
„Разглеждане до минути", по силата на която, заявлението й за заем е
разгледано и одобрено в рамките на по-малко от 120 минути. Ответникът
посочва, че съгласно императивната разпоредба на чл.16, ал.1 от ЗПК, преди
10
сключване на договор за кредит кредиторът е длъжен да оцени
кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в
т.ч. информация, получена от потребителя, чрез справка в Централния
кредитен регистър или в друга база данни за оценка на кредитоспособността
на потребителите, използвана в Република България. Изпълнението на това
задължение на ответното дружество като кредитор, в рамките на 120 минути
изисква използването на извънреден човешки ресурс, респективно извънреден
разход за дружеството, тъй като кредитоспособността за заемополучателите се
оценява на база данни от редица институции, в това число Централния
кредитен регистър на БНБ, Националния осигурителен институт, органите по
приходите, Централен регистър на длъжниците, Дирекция "Български
документи за самоличност", всякакви банки, финансови институции, агенции
за кредитен рейтинг и други независими лица, наличните в информационните
им системи данни за доходите на заемополучателите и извършените
осигурителни плащания, начислен осигурителен доход, размер на направени
вноски по фондове и всякакви други данни, които биха могли да имат
значение за одобрението на заемополучателите. Ответникът поддържа, че
извършването на оценка на кредитоспособността на ищцата и проверката на
такъв голям обем данни от различни институции в рамките на 120 минути,
изисква труда и времето на няколко служители, което води до допълнителни
разходи за дружеството-кредитор. Ответникът посочва, че според практиката
на ВКС не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави
и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която
едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически
нулева стойност. Ответникът поддържа, че в случая срещу договорената в
процесния договор за допълнителни услуги цена на същите, ищцата не само е
имала възможност, а реално се е възползвала напълно безплатно от редица
услуги, за които клиентите на ответното дружество, които не са пожелали да
ги ползват, заплащат съгласно действащата Тарифа за допълнителни услуги
на "М К" АД към договори за заем Microcredit, при това за всяка отделна
услуга и всеки отделен случай, в който я ползват.
Ответникът оспорва като неоснователно и твърдението на ищцата, че
клаузите на процесния договор за допълнителни услуги са неравноправни по
смисъла на чл.143 от ЗЗП. Посочва, че съгласно чл. 146 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
11
индивидуално. Ответникът твърди, че в случая дори да са неравноправни по
смисъла на чл.143 от ЗЗП, клаузите на договора за допълнителни услуги, няма
да бъдат нищожни на основание чл. 146 от ЗЗП, тъй като са уговорени
напълно индивидуално с ищцата единствено по нейна изрична воля.
Ответникът твърди, че ищцата е имала възможност да влияе върху
съдържанието на договора за допълнителни услуги, което е ясно и разбираемо,
като е налице яснота относно цената на всяка една от услугите по Пакет
„Комфорт", определена в Тарифа за допълнителни услуги на "М К" АД към
договори за заем Microcredit. Ответникът посочва, че ищцата н е само изрично
е заявила, че желае да ползва допълнителните услуги, включени в Пакет
„Комфорт" към процесния договор за допълнителни услуги, но същата реално
се е възползвала от тези услуги. Ответникът твърди, че всички процесии
допълнителни услуги имат такъв характер, че усвояването и управлението на
кредита е напълно възможно и без тях, използването им от страна на
клиентите е единствено за тяхно улеснение и по тяхно изрично желание, не са
уговорени във вреда на потребителя, напълно отговарят на изискването за
добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на заемодателя и потребителя.
Иска се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Претендират се направените по производството разноски.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба,
доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства,
прие следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че между заемодателя „М К“ АД и
заемополучателя Л. Т. П. е сключен Договор за заем Microcredit № 9052-
00176131/16.03.2024 г., при следните условия: 1,000.00 лева главница; 40.47%
фиксиран лихвен процент; 48.90% годишен процент на разходите; 12 месечен
срок на договора; 1,232.52 лева - обща сума за погасяване. На същата дата
между страните е сключен Договор за допълнителни услуги към заем
Microcredit № 9052-00176131 – пакет „Комфорт“, по силата на който ищцата
се е задължила да заплати възнаграждение, дължимо на 12 месечни вноски
всяка в размер на 94,35 лева, за което ответното дружество е поело
задължение да извършва посещение вкъщи или на удобно място за събиране
12
на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по
банкова сметка на „М К“ АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на
заема, разглеждане до минути, преференциолно обслужване, право за участие
в специални промоции.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер
на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което за
тяхното приложение съдът следи служебно. В този смисъл е и разпоредбата
на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съобразно която за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител, съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор за
допълнителни услуги към договор за заем се явява нищожен поради
противоречие със закона, поради следното: С оглед посоченото в договора за
предоставяне на допълнителни услуги, в тези услуги са включени: посещение
вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на
вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на „М К“ АД,
безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути,
преференциолно обслужване, право за участие в специални промоции. Според
съда „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните
– предоставяне на парична сума и връщане на същата (заедно с
възнаградителна лихва) на определен падеж, като такива са например
издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за
добросъвестното поведение на клиента. В същото време посочените в
договора допълнителни услуги по своята същност са действия, целящи
осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора и
имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между него и
кредитора, като подпомогнат последния да управлява по-добре договора и
изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично
забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Уговорките за заплащане на
допълнителни услуги поставят в по- неблагоприятна позиция потребителя, не
13
защитават правата му като по-слаба страна в правоотношението и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Още
повече, че е посочено, че цената за допълнителните услуги е дължима от
потребителя независимо дали такива са били предоставени на клиента –
възнаграждението за допълнителни услуги се дължи до изтичане на срока на
договора и заплащане на всички дължими суми по него или до прекратяване
на договора за заем. Формулирани по този начин клаузите налагат на
потребителя да изпълни задълженията си, дори ако насрещната страна –
търговецът или доставчикът, не изпълни своите задължения. Таксите,
дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по договор за
кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това
дали кредиторът е изпълнил насрещното си задължение – да извърши
дейността или да предостави услугата. Таксите, за разлика от
възнаградителната лихва, не съставляват възнаграждение за кредитора и не
следва да се превръщат в източник на печалба за него.
Процесният договор за допълнителни услуги е нищожен и поради
накърняване добрите нрави, като при изясняване на същите следва да се
вземат предвид разпоредбите на ЗПК, както и като неравноправен по смисъла
на чл. 143 от ЗПП.
Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват
в обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното
си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани,
систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях, като за спазването им съдът следи служебно. При възмездните сделки,
накърняване на добрите нрави има най-често, когато се нарушават принципа
на справедливост и производният му - еквивалентност на престациите.
Уговореното възнаграждение по процесния договор, само поради размера си,
е в противоречие и с двата принципа, тъй като предвиждайки възнаграждение
за някакви бъдещи, неясно определени услуги (напр. „преференциално
обслужване“ с неизяснено съдържание) води до липса на еквивалентност на
престациите. Ето защо съдът намира, че този договор не цели да задоволи
имуществения интерес на кредитора, възмездявайки го за изпълнение на
негови задължения, а да го обогати неоснователно, което не отговаря и на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
14
правата и задълженията на търговеца и потребителя и е неравноправен по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Действително законът предвижда свобода на
договаряне съдържанието на договора (чл. 9 от Закона за задължения и
договорите), но автономията на волята означава предвидена от законодателя
възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора,
като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави.
На следващо място, видно от текста на договора, предмет на същия е
пакет от допълнителни услуги към договора за кредит, поради което се явява
акцесорен по отношение на последния. Сключването му като отделен договор
цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която регламентира,
че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а именно
потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от
по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като
законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената
възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги
е меродавен, защото към него може да се добавят допълнителни разходи като
такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната
тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна
злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на
ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите
нрави общото оскъпяване на кредита.
В случая, с договора за кредит е договорен фиксиран лихвен процент от
40,47 %, ГПР: 48,90 % и включването на разходи в размер, надхвърлящ този на
главницата по кредита, при всички положения ще доведе до надхвърляне на
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК пределен размер на ГПР. С оглед на това,
уреждането на допълнителното вземане под формата на възнаграждение за
допълнителни услуги цели то да не бъде включено в годишния процент на
разходите, респективно той да бъде привидно запазен в рамките на
законоустановения размер. Подобно поведение представлява заобикаляне на
закона, което обосновава нищожност на договора за предоставяне на
15
допълнителни услуги.
По изложените съображения съдът приема, че процесният договор за
допълнителни услуги се явява нищожен и като такъв не поражда права и
задължения за страните по него.
По разноските:
Доколкото е уважен изцяло предявения иск в полза на ищцата Л. Т. П. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени деловодни разноски
в размер на 50,00 лева за платена държавна такса.
В полза на адвокат Д.Г. на основание чл. 38 от ЗАдв. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ на ищцата.
Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска помощ на лице от
кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, е установено със закон.
Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв, адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право да му се присъди адвокатско възнаграждение, в размер,
определен от съда. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
Изрично в представения и приложен по делото договор за правна защита
и съдействие (л. 14 по делото) е обективирано изявление на страните по
мандатното правоотношение, че адвокатската защита се осъществява на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати сумата от 400,00 лева – адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за допълнителни услуги към
заем Microcredit № 9052-00176131 от 16.03.2024 г., сключен между Л. Т. П. с
16
ЕГН ********** от гр. В и „М К“ АД, ЕИК ************, със седалище и
адрес на управление гр. С, бул. „Ц ш“ № *, ет. *.
ОСЪЖДА „М К“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. „Ц ш“ № *, ет. *. да заплати на Л. Т. П. с ЕГН
********** от гр. В сумата от 50,00 /петдесет/ лева – разноски по
производството.
ОСЪЖДА „М К“ АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. „Ц ш“ № *, ет. *. да заплати на адвокат Д.Г., вписан в
АК - Ловеч с № **********, с адрес: гр. Т, ул. „З С“ № *, ет. *, офис *, сумата
в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
17