№ 25919
гр. София, 24.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20231110153661 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Е. Д. М. с ЕГН **********
(ищец), срещу ВКС (ответник). Ищецът твърди, че ответникът нарушил правото на
ищеца на разглеждане на едно от делата му в разумен срок чрез бездействия („бавене и
непроизнасяне“), с което му причинил неимуществени вреди в размер на 20 000 лева.
Иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в съответен размер, като
претендира и законовата лихва и разходите. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, с което се изразява и становище за
недопустимост на иска, като се позовава на чл. 8, ал. 2 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иска от съда да прекрати производството и
да му присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Доводите на ответника за недопустимост на така образуваното производство са
основателни.
Съгласно чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, когато се предявява иск за обезщетяване на вреди,
произтекли от нарушаването на правата на гражданите и юридическите лица делото им
да бъде разгледано в подходящ срок само при условие, че „ изчерпана
административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“
от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение“ . Става
въпрос за специална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск от
категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Ако административната
процедура по глава трета „а“ от Закона за съдебната власт не е изчерпана, то е налице
пречка да се предяви иск за обезщетяването на вреди вследствие на нарушаване на
правото на разглеждане на делото в подходящ срок, която прави исковия процес
недопустим и обуславя прекратяването му. В този смисъл е и съдебната практика
(определение № 2329 от 26.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2615/2023 г., IV г. о.;
определение № 2939 от 10.10.2023 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4012/2023 г., IV г. о.).
Във връзка с установяването дали е налице така установената процесуална
пречка съдът изиска съответни данни от Инспектората към Висшия съдебен съвет, като
от постъпилата справка се установява, че ищецът всъщност не е подал заявление за
образуване на административната процедура по глава трета „а“ ЗСВ във връзка с
конкретното дело, за което е подал исковата молба. При това положение
производството следва да бъде прекратено.
1
Разноски. Съдът освободи на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищецът от
задължението да внася държавни такси до окончателното приключване на делото.
Ищецът обаче е длъжен да заплати разноските на ответника, ако производството по
иска по ЗОДОВ бъде изцяло прекратено. В дадения случай те се свеждат до
юрисконсултското възнаграждение, което предвид осъществената процесуална
дейност трябва да се ограничи до изготвянето на отговор на исковата молба в размер
на 150 лева предвид чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на основание чл. 130 от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с чл. 8, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № *********53661 по описа на
СРС, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2023 г.
ОСЪЖДА ищеца Е. Д. М. с ЕГН ********** да заплати в полза на ответника
ВКС, адрес град С., "Адрес", сумата в размер на 150 лева, представляваща деловодни
разноски.
Определението подлежи на обжалване от с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2