РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Пловдив , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300501056 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „С. Г. Груп“ ЕАД,
ЕИК *********, чрез пълномощник адв. В.В., САК, срещу Решение от
15.02.2021 г., постановено по гр.дело № 9842/2020 г. по описа на РС Пловдив.
С обжалваното решение Районен съд Пловдив е признал за установено в
отношенията между страните, че КР. ЦВ. УЗ., не дължи на „С.Г.Груп” ЕАД,
като погасени по давност, сумите по изпълнителен лист от 18.03.2013 г. по
ЧГД № 4138/2013 г. по описа на ПРС, 4-ти състав, а именно: главница в
размер на 1031,14 лв., 82,76лв. - договорна лихва за периода 13.09.2010 г. -
12.06.2011г., 713,75 лв. наказателна лихва, от 14.06.2010 г. до 11.03.2013 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 13.03.2013 г. до изплащане на
вземането, 96,57 лв. присъдени разноски. Осъден е жалбоподателя да заплати
разноските по делото.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя,
1
който обжалва решението в частта, в която е уважен предявения иск на К.У.
срещу „С. Г. Груп“ ЕАД, и е признато за установено, че не дължи, като
погасени по давност, сумата от 1031,14 лв. - главница, 86,76 лв. - договорна
лихва и 96,57 лв. присъдени разноски. В останалата част, по отношение на
исковете за сумата от 713,75 лв. наказателна лихва, от 14.06.2010 г. до
11.03.2013 г. и законната лихва върху главницата от 13.03.2013 г. до
изплащане на вземането, не е подадена въззивна жалба и решението е влязло в
сила.
Жалбоподателят счита постановеното решение в обжалваната част
неправилно, поради грешно приложение на материалния и процесуален
закон. Сочи неправилни изводите на съда за изтекла давност, доколкото след
образуване на изпълнителното производство до постановяване на ТР 2/2013 г.
давност не е текла, освен това твърди по изпълнителното дело да са
предприемани множество изпълнителни действия, надлежно прекъсващи
давността. Излага съображения, че влязлата в сила заповед за изпълнение се
приравнява на влязло в сила съдебно решение по отношение на последиците
по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Поради това твърди неправилно приложение на
материалния закон и задължителна съдебна практика при постановяване на
обжалвания акт, за което излага мотиви.
Моли да бъде отменено постановеното решение и постановено друго, с
което да се отхвърли предявеният от КР. ЦВ. УЗ. иск за признаване за
установено, че не дължи на „С. Г. Груп“ ЕАД вземане в размер на 1031,14 лв.
главница, 86,76 лв. договорна лихва и 96,57 лв. разноски по заповедното
производство, за които е осъден по ч.гр.дело № 4138/2013 г. по описа на РС
Пловдив.
Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия КР. ЦВ.
УЗ., чрез адв. С., с който счита жалбата неоснователна, а решението
правилно. Излага съображения за правилно приложение на материалния
закон и задължителната съдебна практика.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено изцяло
като правилно и законосъобразно Решение от 15.02.2021 г. по гр. дело №
2
9842/2020 г. по описа на РС Пловдив. Моли за присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ищец в първоинстанционното производство, останал
недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението, с оглед оплакванията във
въззивната жалба, намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че КР. ЦВ. УЗ. не
дължи на „С. Г. Груп“ ЕАД сумите, по изпълнителен лист, издаден на
18.03.2013 г. по ЧГД № 4138/2013 г. по описа на ПРС, 4-ти състав, на
основание заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК а именно: главница в размер на 1031,14 лв.,
82.76лв. - договорна лихва за периода 13.09.2010 г. - 12.06.2011г., 713.75лв.
наказателна лихва, от 14.06.2010 г. до 11.03.2013 г., ведно със законна лихва
върху главницата от 13.03.2013 г. до изплащане на вземането, 96,57лв.
присъдени разноски, поради погасяването им по давност. За събиране на
вземането по изпълнителния лист е образувано изп. дело № 20178510403494
по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851, с район на действие района на
Софийски градски съд.
От фактическа страна се установява от приложеното копие на
изпълнителното делото, че въз основа на Заповед № 2642/18.03.2013 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
3
ГПК, издадена по ч.гр.дело № 4138/2013 г. по описа на ПРС, което е
унищожено, поради изтичане на срока за съхранение, с която е осъден КР.
ЦВ. УЗ. да заплати на „Банка Пиреос България“ АД, главница, договорна и
наказателна лихви по договор за кредит от 13.06.2007 г., както и разноски в
производството. Издаден е и изпълнителен лист от 18.03.2013 г., въз основа
на разпореждане за незабавно изпълнение на заповедта. Въз основа на така
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 20178510403494 по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег.
№ 851, с район на действие района на Софийски градски съд. Делото е
образувано по молба от 01.08.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания“
АД, в качеството му на цесионер на вземането по изпълнителния лист, въз
основа на договор за прехвърляне на вземания от 14.01.2016 г., като по делото
липсват доказателства прехвърлянето на вземането да е било съобщено на
длъжника, към датата на образуване на изпълнителното производство.
На 03.08.2017 г. ЧСИ изпраща покана за доброволно изпълнение до
длъжника, както и запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД и
„Банка Пиреос България“ АД, изпратени са искания за справки за
имущественото състояние на длъжника. С писмо от 30.08.2017 г. „Банка
Пиреос България“ АД уведомява съдебния изпълнител, че е наложен първи
запор на сметката на длъжника, по която няма налични средства, а на
31.10.2017 г. „Първа инвестиционна банка“ АД, го уведомява, че е наложен
запор на сметката на длъжника, върху която има предходен запор и няма
налични средства. Няма данни изпратената покана за доброволно изпълнение
до длъжника да му е била връчена. Изпращани са нови ПДИ, както и запорни
съобщения до работодател за налагане на запор върху трудово
възнаграждение на длъжника, но същите са върнати невръчени.
На осн. чл. 429 от ГПК е конституиран като взискател жалбоподателят
„С. Г. Груп“ ЕАД, въз основа на молба от 09.07.2018 г. Няма представен
договор за цесия и доказателства за съобщаването на прехвърлянето на
вземането на длъжника. Последвало е изпращане на призовка за
принудително изпълнение за опис оценка и изземване на движими вещи,
запорно съобщение до работодател, невръчени, като са извършени и справки
за имущественото състояние на длъжника. На 28.07.2020 г. е получено
запорно съобщение от работодател на длъжника за налагане на запор върху
4
трудовото му възнаграждение. Изпратена е нова покана за доброволно
изпълнение. Последвало е спиране на изпълнителното дело въз основа на
издадена обезпечителна заповед, издадена от РС Пловдив.
При така събраните доказателства, за да уважи иска, Районен съд
Пловдив е приел, че процесните задължения се погасяват с пет годишна
погасителна давност, на осн. чл. 110 от ЗЗД, по отношение на главницата и
три годишна погасителна давност по отношение на вземанията за лихви и
акцесорните вземания, като давността е започнала да тече от изискуемостта
на задължението по издадената заповед за изпълнение, като заявлението за
издаване на заповедта не прекъсва давността. Приел е, че вземането е било
изискуемо към посочената крайна дата на договорената лихва, посочена в
заповедта, а именно 13.06.2011 г., поради което към датата на образуване на
изпълнителното производство е изтекла общата пет годишна погасителна
давност за процесното задължение.
Съдът счита решението правилно и съобразено с мотивите по т. 14 на ТР
№ 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС, съгласно които
новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността, а същата може да бъде прекъсната само с предявен иск по чл. 422
от ГПК, тъй като давността се прекъсва само със започването на
производство, в което длъжникът участва. По приложеното копие от
изпълнително производство няма приложен документ по чл. 417 от ГПК, въз
основа на който е допуснато незабавно изпълнение на издадената заповед за
изпълнение, нито има доказателства, че такъв е връчен на длъжника, заедно
със заповедта за изпълнение, издадения изпълнителен лист и съобщения за
извършените прехвърляния на вземането, нито е възпроизведено в заповедта
съдържание на документа, от което да се направи извод за датата на
изискуемост на задължението. Поради това, доколкото се касае за задължение
по договор за кредит, разсрочено на части, то следва да се приеме, че
изискуемостта му е настъпила най-късно на датата, посочена като крайна дата
за уговорената договорна лихва, а именно 13.06.2011 г., като уговорено
възнаграждение за предоставения кредит за срока на договора, както е приел
и районният съд. От тази дата, до образуване на изпълнителното
производство на 01.08.2017 г. и предприемане на действия за принудително
5
изпълнение на задължението са изтекли повече от пет години, поради което
задължението е погасено по давност.
Направеното възражение във въззивната жалба, че тъй като от
образуване на изпълнителното производство до постановяване на ТР 2/2013 г.
от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС, с което се обявява за
изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., предвиждащо спиране на давността с
образуване на изпълнително производство, давност не е текла, изводите в
обжалваното решение за погасяване на задължението по давност са
неправилни е неоснователно. Изпълнителното производство е образувано на
01.08.2017 г., повече от две години след постановяване на цитираното
тълкувателно решение, поради което няма основание за прилагане на
обявеното за изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., а и задължението е било
погасено по давност към датата на образуване на изпълнителното
производство, както бе посочено по-горе. С оглед изложеното са
неоснователни и възраженията, че по изпълнителното дело са предприемани
множество изпълнителни действия, надлежно прекъсващи давността.
Настоящият състав споделя съображенията, изложени в жалбата, че
влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнява на влязло в сила съдебно
решение по отношение на последиците по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, но в случая
няма доказателства за връчване на заповедта за незабавно изпълнение по
указания в чл. 418 от ГПК начин, до изтичане на срока на погасителната
давност, поради което и тези съображения са неотносими към делото.
Ето защо вземанията са погасени по давност и искът е основателен,
съответно подадената въззивна жалба е неоснователна, поради което
решението на РС Пловдив следва да се потвърди в обжалваната част.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на въззиваемия се
дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето
производство в размер на 400 лв., посочено в списъка по чл. 80 от ГПК, за
което са представени доказателства за заплащане в брой по представения в
съдебно заседание договор за правна защита и съдействие.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
6
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260442/15.02.2021 г., постановено по гр.
дело № 9842/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която
признава за установено в отношенията между страните, че КР. ЦВ. УЗ., ЕГН:
**********, гр. Пловдив. ул. „*** не дължи на „С.Г.Груп” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „****,
като погасени по давност, сумите по изпълнителен лист от 18.03.2013 г. по
ЧГД № 4138/2013 г. по описа на ПРС, 4-ти състав, а именно: главница в
размер на 1031,14 лв., договорна лихва 82.76лв. за периода 13.09.2010 г. -
12.06.2011г., присъдени разноски 96,57 лв..
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „С.Г.Груп” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. ***, да заплати на КР. ЦВ. УЗ., ЕГН: **********,
от гр. Пловдив, ул. „***, сумата от 400 лв. (четиристотин лева) направени
разноски в производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7