Р Е Ш Е Н И Е
№ 260046
гр.Свищов, 09.04.2021г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 11.03.2021 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1166 по описа за 2020г., за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по иск с правна квалификация по чл.358, ал.1, т.2 от КТ вр.
чл.120 от КТ за отмяна Заповед № 1765-3 РД01-03/30.11.2020 г. на Кмета на О.С.
като незаконосъобразна.
Ищцата Д.П.Т. *** твърди, че се
намирала в трудови правоотношения с О.С. представлявана от Кмета Г.Г. и
работела на длъжност медицинска сестра в ДГ „****“ гр. Свищов. Твърди, че на
03.12.2020г. й била връчена Заповед № 1765-3 РД01-03/30.11.2020 г. на Кмета на О.С.
с която считано от 15.12..2020г. до отпадане на необходимостта от това, но не
повече от 45 календарни дни през календарната година и в съответствие
квалификацията и здравословното състояние на служителя се променя мястото й на
работа от ДГ „****“ гр. Свищов на МБАЛ „Д-р Димитър Павлович" ЕООД гр.
Свищов. В заповедта изрично било отбелязано, че по време на изпълнение на
служебните задължения служителят е подчинен на директора на МБАЛ „Д-р Димитър
Павлович“ ЕООД гр. Свищов.
Счита процесната заповед за незаконосъобразна,
като изтъква различни доводи. На първо място неин работодател е О.С. ***, представлявана от Кмета Г.Г., докато МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД е друго
юридическо лице, представлявано от изпълнителен директор, който има качеството
на работодател. На следващо място изтъква, че в заповедта не е упоменато
мястото на работа. В самата болница има различни отделения и спецификата на
работа е различна. На следващо място със заповедта се променя изцяло и
характерът на трудовите функции, съгласно длъжностната й характеристика като
медицинска сестра в детска градина. Твърди, че в МБАЛ „Д-р Димитър
Павлович“ЕООД гр. Свищов не съществува длъжност „медицинска сестра“, която да
има функциите определени в длъжностната й характеристика на „медицинска сестра
в ДГ „****“. В този смисъл счита, че заповедта е в нарушение на чл.120 от КТ.
Моли съда да постанови реши, с което да отмени Заповед № 1765-3
РД01-03/30.11.2020 г. на Кмета на О.С. с която променя мястото й на работа от
ДГ „****“ - гр. Свищов на МБАЛ „Д-р Димитър Павлович" ЕООД гр. Свищов. Претендира
деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по иска – О.С.
чрез адв. М.Я.. Оспорва предявения иск. На първо място счита, същия за
недопустим, тъй като оспорваната заповед била отменена със Заповед
№РД-01-03/06.01.2021г. на Кмета на О.С. На следващо място счита, че атакуваната
заповед е законосъобразна, тъй като законът не поставял изискване за посочване
на конкретно отделение в структурата на МБАЛ. На следващо място сочи, че за
периода от 27.11.2020г. до 21.12.2020г. ищцата не е можела да упражнява
трудовата си функция, поради това, че със заповед на Министъра на здравеопазването били преустановени присъствените учебни
занятия в училища и посещения в детски градини. Това е дало възможност на Кмета
на О.С. като работодател да упражни правото си по чл.120 от КТ и да й възложи временно
да извършва друга работа. Излага, че не е нарушен чл.120 от КТ, тъй като същият
предоставя възможност на работодателя да възложи работа на работника без негово
съгласие.
Неправилно било твърдението на
ищцата, че се променя характера на работа. Освен това чл.120, ал.3 от КТ
допускал работодателя да възложи работа на работника от друг характер, макар и
да не съответства на неговата квалификация, когато това се налага по
непреодолими причини. В този смисъл дори и да се приемело, че се променя
мястото на работа и характера на работа, това е законово допустимо.
На следващо място не било
основателно твърдението на ищцата, че не е спазена разпоредбата на чл.120 от КТ,
която допускала възможност на работодателя да възложи работа на служителя без
негово съгласие само в рамките на
съответното предприятие. Единственото изискване, което законът поставял
работата да е в същото населено място.
В тази връзка моли съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата се
представлява от адв. Б.. Поддържа исковата молба. Претендира разноски. Относно
искането на ответната страна за прекратяване на делото поради отмяна на
процесната заповед, счита че същото е неоснователно. Така било, тъй като
последващата заповед, с която се отменяла процесната сочела друго основание за
отмяна на заповедта, а не нейна незаконосъобразност. Претендира разноски.
Ответната стана, редовно призована
за съдебното заседание не се представлява. С молба преди съдебното заседание
адв. Я. прави искане делото да се разгледа в тяхно отсъствие и сочи, че поддържа
отговора на исковата молба. Излага, че със Заповед № 15 РД-01-03 от 06.01.2021
г. на Кмета на О.С. се отменя Заповед № 1765-3 РД01-03/30.11.2020 г. на Кмета
на О.С. Счита, че с процесната заповед се променя мястото на работа, но не и
характера на работа на ищцата. Моли делото да се прекрати, алтернативно, ако не
се прекрати делото, да се отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения допълнително споразумение към трудов договор №
30/08.02.2006 г. от 06.07.2006г. е, че ищцата е изпълнявала длъжността „медицинска
сестра“ в ЦДГ“****“ №* гр. Свищов, като нейн работодател е О.С.
Представена е длъжностна характеристика на
медицинска сестра в здравен кабинет в ЦДГ, връчена на ищцата на 01.06.2006г. Основната
функция съгласно нея е осигуряване на безопасни и здравословни условия за отглеждане,
възпитание и обучение на деца, осигурява функциониране на здравен кабинет в ДГ.
Представена е Заповед № 1765-3РД01-03/30.11.2020 г.
на Кмета на О.С.
издадена на основание чл.120 от КТ, с която е променено
работното място на ищцата Д.П.Т. от медицинска сестра с място на работа в ДГ“****“
гр.Свищов на медицинска сестра в МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД гр.Свищов,
считано от 15.12.2020г. до отпадане на необходимостта за това, но не повече от
45 календарни дни през календарната година и в съответствие с квалификацията и
здравословното състояние на служителя. По делото не се представиха
доказателства кога е връчена заповедта, но видно от нея, е че същата е връчена
на ищцата, при което същата е направила възражение.
Представена е и Заповед № 15 РД-01-03 от 06.01.2021
г. на Кмета на О.С. издадена на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, чл. 156 от АПК, с която се отменя Заповед № 1765-3 РД01-03/30.11.2020 г. на Кмета на О.С.
При така приетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.357, ал.1
вр. чл.358 ал.1 т.2 вр. чл.120 от КТ за отмяна на Заповед № 1765-3
РД01-03/30.11.2020 г. на Кмета на О.С. с която променя мястото на работа на
ищцата Д.П.Т. *** на МБАЛ „Д-р Димитър Павлович" ЕООД гр. Свищов като
незаконосъобразна. Възражението на ответника за процесуална
недопустимост на предявения иск е неоснователно, доколкото на първо място
издадената впоследствие Заповед № 15 РД-01-03 от 06.01.2021 г. на Кмета на О.С.
е издадена след образуване на настоящото производство и получаване на книжата
от ответника. На
следващо място съдът намира, че е налице правен интерес за произнасяне на съда
по същество на спора. Същият изхожда от обстоятелството, че за периода от
издаване и връчване на процесната заповед до отмяната й, връчена с размяната на
книжата, заповедта е действала и работника е бил задължен да я спази. Освен това същата е отенена от
работодателя не на правно основание нейна незаконосъобразност, а с оглед
настъпили изменение на обстоятелствата. С оглед на това съдът дължи
произнасяне по предявеният иск, а последвалата отмяна следва да бъде
съобразена, с оглед всички доказателства по делото на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Поради това направеното искане за прекратяване на производството поради
неговата недопустимост, е неоснователно.
От гледна точка материалната законосъобразност на
атакуваната заповед а Кмета на О.С. съдът намира същата за незаконосъобразна.
Съгласно нормата на чл. 120, ал.1 от КТ работодателят може при производствена
необходимост, както и при престой, да възлага на работника или служителя да
извършва временно друга работа в същото или друго предприятие, но в същото
населено място или местност, за срок до 45 дни през една календарна година, а в
случаи на престой - докато той продължава. Това е единствената хипотеза, в
която законът дава право на работодателя да изменя едностранно съдържанието на
трудовото правоотношение. Законът е признал това негово право като част от
работодателската му власт, но е ограничил неговите предели и го е свел само до
възможност за едностранна промяна в характера и мястото на работа. Само при
наличие на определени предпоставки и при спазване на определени критерии
работодателят може едностранно и без съгласието на работника да промени мястото
и характера на работа. В настоящия случай Кметът на Общината като работодател
на медицинските сестри в детските градини и училищата в гр.Свищов, във връзка с
преминаване на дистанционно обучение на учащите се и необходимостта на
допълнителен персонал в болниците,
поради епидемията от Ковид 19 е променил мястото на работа на ищцата, от
медицинска сестра в детска градина, на такава – в МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“
ЕООД гр.Свищов.
На първо място ответникът по делото, чиято е
доказателстената тежест не представи доказателства, видно от които да е, че
двете предприятия - ДГ „****“ - гр. Свищов и МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД
гр.Свищов са на един работодател – О.С. Така е, защото преместването в друго
предприятие може да се извърши само, когато двете предприятия са на един и същ
работодател. В тази връзка неоснователен се явява довода на ответната страна,
че това не било така, тъй като законът не поставял такова изискване. Такова
разсъждение е нелогично с оглед обстоятелството, че преценката за
производствена необходимост или престой – двете хипотези, при които
работодателят може едностранно да промени мястото и характера на работа без
съгласие на работника, следва да се направи именно от работодателя. В Кодекса
на труда не е въведено правило, по което преценката да е на двама работодатели,
а ясно е посочено “работодателят“, от което безспорно следва извода, че промяна
може да се извърши само в рамките на едно предприятие. В случая процесната заповед е издадена от Кмета на О.С. като работодател на
ищцата Д.П.Т., която работи на длъжност
–медицинска сестра в ДГ “****“ гр.Свищов. По делото не се представиха
доказателства, че МБАЛ „Д-р Димитър
Павлович“ ЕООД гр.Свищов е на същия работодател. Служебно известно на съда е,
че болничното заведение е друго юридическо лице. В самата заповед е вписано, че
по време на изпълнение на служебните задължения, служителят е подчинен на директора на МБАЛ „Д-р Димитър
Павлович“ ЕООД гр.Свищов, което безспорно сочи друг работодател. Болницата е
регистрирана като еднолично дружество с ограничена отговорност и се ръководи от
управител, който се избира от Общински съвет Свищов. Кметът на О.С. не се явява
работодател в други общински дружества и по-конкретно на МБАЛ „Д-р Димитър
Павлович“ ЕООД гр. Свищов.
Независимо, че горното е достатъчно основание за
незаконосъобразност на процесната заповед, следва да се посочи, че ответната
страна, чиято е доказателстената тежест не доказа, че е налице една от двете
хипотези, предвидени в цитираната разпоредба, според които работодателят може
едностранно без съгласието на работника да промени мястото и характера му на
работа. Не се доказа наличието на производствена необходимост – същата се
изразява във временен недостиг от работна сила за изпълнение на определени
важни задачи. Не се доказа и наличие на престой. В тази връзка представената Заповед
№ РД-01-677/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с която се
преустановяват присъствените учебни занятия и посещенията в детските градини и
детските ясли, не означава непременно производствен престой. Такъв е налице,
когато се преустановява работата на даден участък от предприятието поради
организационно-технически причини – повреда на машини, недостиг на суровини и
др., при което се причинява бездействие на работниците и служителите на
съответното работно място. В случая от
представената длъжностна характеристика се установява, че медицинската сестра в
детската градина действително има основна функция да осигурява
безопасни и здравословни условия за отглеждане, възпитание и обучение на деца, да
осигурява функциониране на здравен кабинет в ДГ. Същата има и други трудови
функции, които може да извършва и без присъствието на децата в детската
градина. Такива са например вменените й задължения да прави анализ на
здравословното състояние на децата до 30.03. и да го представя в РИОКОЗ, да съхранява
лекарства и да отчита тяхното разходване, да приема документи на постъпващи
деца, да замества мед. сестра в училища или учителите, да съхранява и води
документация на здравния кабинет и личните мед. досиета на всяко дете.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че така
издадената Заповед № 1765-3 РД 01-03/30.11.2020 г. на Кмета на О.С. в
качеството му на работодател на ищцата се явява незаконосъобразно издадена и като
такава подлежи на отмяна.
В случая е безспорно, че към настоящия момент
Заповед № 1765-3РД01-03/30.11.2020 г. на Кмета на О.С. с която на основание
чл.120 от КТ е променено работното място на ищцата от медицинска сестра с място
на работа в ДГ “****“ гр.Свищов на медицинска сестра в МБАЛ „Д-р Димитър
Павлович“ ЕООД гр.Свищов е отменена със Заповед № 15 РД 01-03/6.01.2021г. на Кмета
на О.С. т.е. не се налага нейната изрична отмяна и възстановяване на ищцата на работното
й място в ДГ “****“ гр.Свищов.
С оглед изхода на делото и на основание 78, ал. 1
ГПК на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски. Такива са
претендиранив н в размер на 600,00 лв. за
адвокатски хонорар. Налице е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение от страна на ответника. Според старата редакция на чл.7 ал.1
т.1 от Наредба №1/09.07.2004 г.
минималният размер на адвокатско възнаграждение за една инстанция по трудово
дело за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на
работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно е не
по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ; за други неоценяеми искове - 200 лв.
Доколкото в настоящата редакция на чл.7 ал.1 т.1 от Наредбата няма изрично
предвидено възнаграждение за трудови дела по други неоценяеми искове, различни
от исковете за отмяна на уволнение и възстановяване на работа,и предвид
факта,че последните трудови спорове по правило са с по-голяма правна и
фактическа сложност в сравнение с неоценяемите искове за отмяна на
дисциплинарни наказания като забележка,
предупреждение за уволнение, или промяна на мястото на работа следва като база
за преценка да се зачете максималният размер по чл.7 ал.1 т.1, а не този по
чл.7 ал.1 т.4 от Наредбата. Съгласно § 1. за непредвидените в тази наредба
случаи възнаграждението се определя по аналогия, поради което съдът приема че
на ищеца следва да се присъди възнаграждение в размер на 300,00лева. Въпрос на
преценка от страна на съда е , дали да намали възнаграждението до минималния
размер с оглед фактическата и правна сложност на делото.В случая, съдът намира
че има основание да намали адвокатското възнаграждение от 600,00лв. на
300,00лв. Делото не реализира висока
фактическа и правна сложност, поради което възражението за прекомерност
на възнаграждението е основателно.
С оглед изхода от делото ответникът няма право на
разноски, поради което и такива не следва да му се присъждат, а направените
такива остават за негова сметка.
На основание чл.83 ал.1,т.1 от ГПК ищецът е
освободен от държавни такси, а на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва
да заплати в полза на държавата по
сметка на РС-Свищов държавна такса в размер на 50,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА
Заповед № 1765-3 РД 01-03/30.11.2020г. на Кмета на О.С. с която на основание
чл.120 от КТ е променено работното място на Д.П.Т. с ЕГН **********, с адрес ***
от медицинска сестра с място на работа в ДГ “****“ гр.Свищов на медицинска
сестра в МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД гр.Свищов.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК О.С. с ЕИК ****, с
адрес на управление ***, представлявана от Кмета ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Свищов сумата в размер на
50,00 лева (петдесет лева и 00 ст.), представляваща държавна такса по уважения
иск, както и 5,00 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА О.С. с ЕИК ****, с адрес на управление ***,
представлявана от Кмета да заплати на Д.П.Т. с ЕГН **********, с адрес *** направените
по делото разноски в размер на 300,00 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: