№ 3551
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г.ЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20241100108493 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от М. Т. З. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС“ АД, обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 49500,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по
повод настъпило на 23,05,2021г., в гр. София пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва от 21,06,2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на 23.05.2021г. в гр. София, на кръстовището на ул. „Майор
Томпсън“ и бул. “Черни връх“, при управление на лек автомобил марка „Опел", модел
„Мерива“, peг. № ****, водачът на МПС - Г. Ц. К. е нарушил установените в ЗДвП правила,
и реализира ПТП с пешеходката М. Т. З., като причинява множество телесни увреждания,
подлежащи на обезщетение. Образувано е досъдебно производство по случая №11423/2021г.
по описа на СРП, което е прекратено на оси. чл. 199, чл. 243, ал.1, т. 1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от
НПК , тъй като се е установило, че получените от пострадалата травми, се квалифицират
като лека телесна повреда. Излагат се съображения, че гражданската отговорност на водача
на лек автомобил „Опел Мерива“ е застрахована при ответника, поради което за ищеца е
възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.
Отправена е покана за извънсъдебно плащане на обезщетение, но е предложено обезщетение
в размер на 500,00лв., което ищцата счита за крайно недостатъчно за причинените вреди.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът ЗК“Лев инс“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от
1
ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва произшествието
да е предизвикано виновно от водача на лек автомобил „Опел“. Релевира довод за
съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходеца М. Т. З., която в нарушение на
разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП с поведението си е създала опасност и пречка за
движението и сама е поставила в опасност живота и здравето си; в нарушение на чл. 113,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП е предприела пресичане на платното за движение на необозначено за
пресичане място, като не се е съобразила с разстоянието до приближаващото се пътно
превозно средство и с неговата скорост на движение, удължила е ненужно пътя и времето за
пресичане, както и е спряла без необходимост на платното за движение; в нарушение на чл.
114, т.1 и т.2 от ЗДВП е навлязла внезапно на платното за движение и е предприела
пресичане при ограничена видимост. Оспорва настъпването на неимуществени вреди, както
и наличието на антеролистеза в резултат на ПТП. При условията на евентуалност сочи на
прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва претенцията за присъждане на
законна лихва за забава и началната дата, от която се претендира.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните–настъпването на процесното ПТП на 23.05.2021год.,
около 15,30часа, в гр.София, на бул. Черни връх, с участието на моторно превозно средство-
автомобил с марка „Опел“, марка „Мерива“, с рег.№ ****, с посока на движение от
ул.Майор Томпсън към бул. Никола Вапцаров, управляван от Г. Ц. К. и пешеходец-М. З.,
осъществено на около 20метра от кръстовището с ул.Майор Томпсън.
За установено по делото, съдът намира наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност с ответното дружество за релевирания период /справка в Гаранционен фонд
относно наличието на валидна застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“/.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза, прието
от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява
механизма на процесното пътнотранспортно произшествие –процесното ПТП е настъпило в
гр. София на бул. „Черни връх” на прав пътен участък, след кръстовището с ул. „Майор
Томпсън". Булевард „Черни връх" се състои от две платна, разделени с трамвайно трасе и е
предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една
пътна лента. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието с добра
метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Опел" се е движел по ул. „Майор
Томпсън”. Достигайки до кръстовището с бул. Черни връх, водачът е спрял пред
кръстовището, след което е предприел извършване на маневра ляв завой, за да се включи в
движението на бул. Черни връх с посока „Околовръстен път“ на гр. София. В същото време
пострадалата пешеходка е преминавала перпендикулярно на платното за движение на бул.
Черни връх, от дясно наляво за посоката на движение на автомобила. Пешеходката е
достигнала до средата на десния коловоз на трамвайното трасе. Водачът на автомобила е
забелязал пешеходката и е реагирал с аварийно спиране, но въпреки това е настъпил удар с
нея, като се е реализирало ПТП. Автомобилът с предната си средна част челно, е ударил
пешеходката от лявата й страна. Следствие на удара, който е бил под масовият център на
2
тялото на пешеходката, тя е била качена частично върху предния капак на автомобила. След
удара пострадалата е отхвърлена напред от автомобила, като се е установила пред него.
Мястото на удара между лек автомобил Опел и пострадалата пешеходка по широчина
на платното за движение на бул.„Черни връх”, е на около 4,5 м. вляво от десния бордюр по
посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение, е на около 15
м след кръстовището с ул. «Майор Томпсън». В зоната на пресичане на булеварда, не е
имало обособена пешеходна пътека.
Пострадалата е имала възможност да възприеме процесното МПС още преди да
предприеме пресичане на булевард „Черни връх“, тъй като е автомобилът е спрял на
кръстовището на ул. Майор Томпсън. От този момент до настъпване на удара, пострадалата
е имала възможност да наблюдава движението на процесния автомобил.
Скоростта на движение на процесния автомобил към момента на удара с
пешеходката е била около 15 км/ч. Преди настъпването на ПТП, л.а. Опел е бил спрял пред
кръстовището, при което скоростта му на движение в този момент е била 0км /ч . След
потеглянето на автомобила, той се е ускорил до около 30 км/ч, след което водачът е реагирал
с аварийно спиране.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищецът е получил следните
травматични увреждания:
-Контузия на гърба и кръста, болков синдром. Болковият синдром е протрахирал във
времето, тъй като травмата е обострила наличните
дегенеративни/възрастови/сподилоартрозни промени/ в поясния отдел на Л4-Л5/дискови
протрузии без компресия на коренчетата, без травматични промени на лумена на
гръбначния канал, доказани с рентгенови изследвания и компютърна томография.
След ПТП пострадалата по спешност е прегледана в СО/УМ6АЛ"Са.Анна"-София,
където е диагностицирана и освободена за лечение в домашно-амбулаторни условия. Поради
болки и ограничени движения в поясния отдел ищцата е провела консултация с ортопед
травматолог на 17,06,2021год. ЕМГ на долни крайници, предписана е терапия с НПВС. На
21.10.21г се е консултирала с неврохирург, направена рентгенография на лумбален отдел-
ДКЦ- „Софиямед“-начални дегенеративни спондилоартрозни изменения на лумбален
гръбнак, назначена терапия с паратрамол. На 21.08.21г.-КТ на лумбален отдел на гр. стълб и
хоспитализацияв КНХ-УМБАЛ „Софиямед". Проведена е медикаментозна терапия с
подобрение на движенията в поясния отдел, без парези на долни крайници, препоръки за
имобилизационен колан, продължение поетапно на рехабилитация.
Изложено е заключение за медикобиологичната характеристика на получените
увреждания, като временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Възстановителният период по отношение на получените травми е отзвучал в рамките на
месец. Обострените дегенеративни промени на поясния отдел, предшестващи травмата са
протрахирали във връмето, което е наложило хоспитализация в УМБАЛ "Софиямед"-в
периода от 24,10,2021год. до 27,10,2021год.
Проведени са прегледи, рентгенографии, КТ, ЕХО, ЕМГ, лабораторни изследвания,
консултации със специалисти, медикаментозна терапия, носене на имобилизационен корсет,
периодична рехабилитация.
3
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на св.Елица З., ценени по реда на
чл.172 от ГПК, се установяват неимуществените вреди за ищцата.
От показанията на св.Г. К. се установяват обстоятелства от механизма на ПТП.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗДи чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение
между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено
увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От ангажираните по делото доказателства се установява да е налице осъществено
противоправно деяние от водача на лек автомобил, с марка „Опел“, с рег. №****–Г. К., който
нарушил разпоредбата на чл.116 от ЗДВП, вменяваща задължение водачът да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни
увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. Съгласно чл.5, ал.2 от ЗДВП
водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства;
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска
отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно,
материалноправно легитимиран да отговаря.
Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от
противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да
бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
4
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение
по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и
сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ
т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи
не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен
период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз
на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи
обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай
имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 7000,00лв. При определяне
на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- контузия на
гърба, кръста, болков синдром.
Обичайния възстановителен период за този тип увреждания е около 1 месец, но
травмата е довела до обостряне на налични дегенеративни промени в областта на поясния
отдел на гръбначния стълб, спондилолистеза на ниво Л4-Л5, което впоследствие е наложило
неколкократни консултации с медицински специалисти и хоспитализация в периода
24,10,2021год.-27,10,2021год. Съобрази се възрастта на пострадалата /54години – активна,
работоспособна възраст, затруднена по причина на инцидента/. От значение е и психичното
отражение от реализирания деликт върху увредения-/ при всички случай претърпян
инцидент от ПТП оказва негативно психоемоционално отражение върху пострадалото лице,
установяващо се и от събраните гласни доказателства, съгласно които при ищцата ПТП се е
отразило много емоционално с депресивна симптоматика и тревожност за собственото
здраве и това на близките й/. От друга страна следва да бъде съобразено, че липсват
фрактури или оперативни интервенции, продължително болнично лечение или
инвалидизация по причина на травматичните увреди. Настоящият състав намира, че
изложените твърдения в исковата молба сочещи на антеролистеза на Л2, Л3, Л4 и Л5 на
лумбалните прешлени и множествената коренчева увреда на Л2, Л3, Л4 и Л5-С1 на нервите
не са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, доколкото СМЕ сочи, че
5
същите нямат травматичен характер, а съставляват дегенеративни изменения развили се през
годините. Ето защо не следва да се кредитират свидетелските показания досежно
възстановителен период от 4-5 месеца, който не съответства на физическите увреди в пряка
връзка с произшествието.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за
релевирания период, съдът намира, че обезщетение в размер на 7000,00лв. отговаря на
принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съдът намира за основателно релевираното възражение на ответника за
съпричиняване, поради предприето пресичане от страна на пострадалата на необозначено за
целта място на пътното платно и то на булевард с принципно интензивно движение,
съчетаващо движение на МПС и релсови ППС-нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДВП.
Ищцата е предприела пресичане след като е възприела спрялото на кръстовището МПС и
въпреки това продължила движението си, пресичайки на нерегламентирано място;
Възражението за нарушение на чл.114, т.1 и т.2 от ЗДВП е неоснователно, тъй като не се
установи ищцата да е навлязла внезапно на платното за движение или при ограничена
видимост;
Поведението на пострадалата е в нарушение на правилата за движение по пътищата
и налага приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Така установеното съпричиняване съдът определя в размер на 20% или дължимо е
обезщетение в размер на 5600,00лв.
Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за
законна лихва. Същата съобразно актуалната съдебна практика се следва от датата на
уведомяване на застрахователя-21,06,2023год., като за периода от уведомяването до
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ на 21,09,2023год. отговорността на застрахователя
е обусловена от чл. 493, ал.(1), т.5 от КЗ, вр.чл. 429, ал. 2, т. 2 и при условията на ал. 3 от КЗ
доколкото обезпечава отговорността на застрахования за лихви, за които той отговаря пред
увреденото лице. В този случай от застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
След срока по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят отговаря за собствената си забава. Горните
изводи обективирани в Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018 г. – I Т.О., Решение
№79/04.082022 г. по т.д.№967/2021 г. – I Т.О., Решение №50135/11.11.2022 г. по т.д.
№2026/2021 г. – I Т.О., Решение №50001/03.02.2023 г. по т.д.№2530/2021 г. – I Т.О. и др.
По разноските:
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК разноски се дължат на
ищеца, които са доказани в размер на 239,80лв. от общо 2180,00лв., от които 1980,00лв.-д.т.
и 200,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената
6
част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 642,40лв. от общо 730,00лв., от
които 200,00лв.-юрк.възнаграждение, 480,00лв.-в.л., 40,00лв.-свидетел и 10,00лв.-СУ.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. Д. Ш. се дължи адв. хонорар съобразно уважената
част от иска, в размер на 221,65лв. от общо 2015,00лв., определен по реда на чл.7, ал.2 от
НМРАВ / в ред. към датата на сключване на ДПП-02,06,2021год./. Възражение на ответника
по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като адв. възнаграждение се определя по реда на
НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес гр. София, бул. „Симеоновско шосе ” № 67А да заплати на М. Т. З., с ЕГН:
**********, със съд. адрес: гр.София, ул.“****, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 5600,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, причинени по повод възникнало на 23.05.2021г. пътнотранспортно произшествие,
ведно със законната лихва върху тази сума от 21.06.2023г. до окончателното изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5600,00лв. до пълния предявен размер от
49500,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес гр. София, бул. „Симеоновско шосе ” № 67А да заплати на М. Т. З., с ЕГН:
**********, със съд. адрес: гр.София, ул.“****, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на
239,80лв.-разноски.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес гр. София, бул. „Симеоновско шосе ” № 67А да заплати на адв.Д. Ш. на
осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. сума в размер на 221,65лв. –адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Т. З., с ЕГН: **********, със съд. адрес: гр.София, ул.“****, да заплати
на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК *********, с адрес гр. София, бул.
„Симеоновско шосе ” № 67А на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 642,40лв.-
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8