РЕШЕНИЕ
№ 704
гр. Бургас, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120105945 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от Б. Н. И. против К. Н. С. и
изменен в съдебно заседание иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
19 600 лв. – частичен иск от вземане в размер на 32 500 лв., представляващо полагаща се на
ищцата част от получен от ответника наем в общ размер от 65 000 лв. за периода 01.01.2020
г. – 15.09.2022 г. от съсобствения им имот, находящ се в гр. Б***, ул. ****, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото. Ищцата твърди, че ответникът е неин ****, като двамата са
единствени наследници на Н. С. С. (техен ***), починал на ***** г. Твърди също така, че
наследодателят им е бил собственик на горепосочения недвижим имот, представляващ
„Кафе-еспресо“, а след неговата смърт имотът е придобит по наследство от страните по
делото при равни квоти. Заявява, че приживе *** им е отдавал имота под наем на Ш. Х. Х.
въз основа на сключен между тях устен договор срещу месечна наемна цена от 2 000 лв.,
като ползването на имота от този наемател продължава и до момента, но от м. януари 2020
г. всички наемни вноски в пълния им размер се получават от ответника. Ищцата твърди, че
през процесния период полученият от ответника наем от имота е в общ размер от 65 000 лв.
и половината от тази сума й се полага на осн. чл. 30 от ЗС, но до момента нищо не й е
1
платено. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищцата, който
поддържа иска, ангажирани са гласни и писмени доказателства.
Така предявеният частичен иск е с правно основание чл. 30, изр. последно от ЗС, като
същият е допустим.
В законоустановения едномесечен срок ответникът е депозирал писмен отговор, в
който е оспорил иска като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Ответникът не
оспорва, че посоченият в исковата молба обект е бил отдаван под наем от наследодателя им,
но твърди, че никога не му е било известно на кого и при какви условия е ставало това.
Заявено е също така, че ответникът от дете страда от епилепсия и това му състояние и до
днес е пречка той да упражнява трудова или търговска дейност, поради което след
11.12.2019 г. с управлението на наследственото имущество, включващо и процесния обект,
се е занимавала ищцата, която на 20.05.2022 г. е сключила с Ш. Х. договор за наем на същия
обект, по силата на който е получавала месечен наем в размер на 500 лв., но не е давала на
ответника никаква част от него. В съдебно заседание се явява процесуален представител на
ответника, който поддържа отговора, ангажира доказателства. Моли в полза на ответника да
бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, ищцата и
ответникът са единствените наследници по закон на Н. С. С., починал на ****** г.
По делото са представени Нотариален акт за продажба на право на строеж от ***** г.
и Нотариален акт за дарение от ***** г., от които се установява, че след ******* г. Н. С. е
бил собственик на недвижими имоти, един от които е самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******, находящ се в гр. Б***, ул. *******, представляващ Кафе-еспресо с
площ от 68,80 кв.м., ведно със складово помещение от 20,66 кв.м. По делото липсват
твърдения и доказателства Н. С. да се е разпоредил приживе с правото на собственост върху
горепосочения имот, поради което следва да се приеме, че след неговата смърт имотът е
придобит по наследство от ищцата и ответника при равни квоти – по ½ ид.ч.
Страните не спорят, че приживе наследодателят им е отдавал под наем горния имот,
но по делото липсва представен такъв писмен договор.
Представен е договор за наем от 20.05.2022 г., с който ищцата Б. И. е отдала под
наем процесния имот на „Табаков 77” ЕООД срещу наемна цена в размер на 500 лв., като е
видно, че при сключването на договора дружеството - наемател е било представлявано от
пълномощника Ш. Х. Х..
Представено е и решение на ТЕЛК от 12.12.2022 г., с което ответникът К. С. е бил
преосвидетелстван и му е определена 85 % трайно намалена работоспособност за срок от 3
години, при начална дата на инвалидността 18.09.2012 г., поради общо заболяване -
„Разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция
2
на главния мозък. Епилепсия”.
По делото са разпитани свидетелите Ш. Х. Х. и Ж. Т. Ч..
От показанията на св. Х. се установява, че от 2007 г. той е наемател на помещение за
бързо хранене, намиращо се в гр. Б****, ул. ******, като първоначално наемодател на имота
е бил Н. С., а месечната наемна цена е била 1 200 лв., като договорът между тях бил устен.
След смъртта на Н. С. през 2019 г. свидетелят продължил да ползва помещението, като на
втория месец след това *** на Н. С. - К. С. - вдигнал наема на 1 400 лв., която сума
свидетелят плащал в брой лично на К. С.. Свидетелят заявява, че и към момента продължава
да ползва помещението и да плаща наем, но от м. май 2022 г. започнал да плаща на К. С. по
700 лв. месечно, а остатъкът от 700 лв. всеки месец отделял за неговата ****. Заявява също
така, че през м. май 2022 г. е сключил писмен договор за наем със **** на К. С., като не
помни каква наемна цена е вписана в този договор, но твърди, че продължава да заплаща
месечен наем за имота в размер на 1 400 лв.
Св. Ч., която три години и половина е живяла на семейни начала с К. С. (до м. август
2021 г.), заявява, че търговският обект на ул. „****”, който притежават той и **** му, е бил
отдаван под наем от техния ****, а след неговата смърт с отдаването под наем на имота се
занимава **** на К. С., като свидетелката знае това от самия него. Според свидетелката К.
С. не може да се занимава с отдаването на имота под наем, тъй като е болен от епилепсия и
има нужда от постоянни грижи и лечение. Свидетелката твърди, че К. С. не е получавал
никаква част от наема на този имот, тъй като общото им домакинство е било издържано
само от нея, а всички наеми са били получавани от неговата *****.
При така събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан.
По делото се установи, че притежаваният от страните при равни квоти недвижим
имот „Кафе-еспресо” е бил отдаван под наем през процесния период, а чрез показанията на
св. Х. (наемател на имота) се доказа, че до м. февруари 2020 г. (два месеца след смъртта на
наследодателя) наемната цена е била в размер на 1 200 лв., а след това е била увеличена на 1
400 лв. От показанията на този свидетел също така стана ясно, че след смъртта на
наследодателя на страните през м. декември 2019 г. до сключването на новия договор за
наем на имота, т.е. до м. май 2022 г. вкл., той е плащал на ответника в брой целия месечен
наем, а след това свидетелят е плащал на ответника по 700 лв. месечно, т.е. ½ от наемната
цена, като останалата ½ от нея отделял, за да я предаде на ищцата. С оглед на това съдът
намира за доказано, че през част от процесния период, а именно м. 01.2020 г. – м. май 2022 г.
ответникът е получил целия наем за имота, като общият размер на този наем възлиза на 40
400 лв. (1 200 лв. - за м. януари 2020 г. и 28 месеца по 1 400 лв. – за останалия период).
Поради това и тъй като на осн. чл. 30, изр. последно от ЗС всеки съсобственик участвува в
ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, съдът намира, че ищцата има
право да получи половината от горепосочения наем за имота, или сумата от 20 200 лв., която
сума е дължима от ответника.
3
Съдът намира, че показанията на св. Ч. не следва да бъдат кредитирани, тъй като в
по-голямата си част те са неотносими към спора по делото, а в частта относно
неполучаването на наема от ответника тези показания са опровергани от показанията на
другия свидетел по делото, който заяви, че до м. май 2022 г. лично е плащал целия наем на
ответника.
Според съда в случая е без значение какво е било здравословното състояние на
ответника през процесния период, тъй като евентуалната невъзможност той да извършва
трудова или търговска дейност, поради влошеното си здравословно състояние, не изключва
възможността той да е контактувал с наемателя на имота във връзка с договора за наем и
неговото изменение досежно наемната цена, както и да е получавал наемната цена за имота
през процесния период, в каквато насока по делото се събраха гласни доказателства.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за доказано по делото, че ответникът
дължи на ищцата сумата от 20 200 лв., представляваща ½ част от получения от него наем за
съсобствения им имот през периода 01.01.2020 г. – 31.05.2022 г., поради което предявеният
частичен иск в размер на 19 600 лв. е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълен
размер.
На осн. чл. 86 от ЗЗД в полза на ищцата следва да бъде присъдено и обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на иска на 16.09.2022 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на периода 01.06.2022 г. – 15.09.2022 г. съдът намира, че искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като по делото се установи (от показанията
на св. Х.), че през този период ответникът е получил само ½ от наема за имота, която част
съответства на квотата му в съсобствеността, т.е. през този период той не е получавал наем,
който се следва на ищцата.
Предвид уважаването на иска в пълния му размер, съдът намира, че на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът дължи на ищцата и направените от нея разноски по делото, които са в
размер на 3 760 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Н. С., ЕГН **********, от гр. Б**, ул. **, да заплати на Б. Н. И., ЕГН
**********, от гр. П***, бул. ***, сумата от 19 600,00 лв. (деветнадесет хиляди и
шестстотин лв.), като част от обща сума в размер на 20 200,00 лв. (двадесет хиляди и двеста
лв.), представляваща полагащата се на ищцата ½ част от получен от ответника през периода
01.01.2020 г. – 31.05.2022 г. наем в общ размер от 40 400 лв. за съсобствения им недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******, находящ се в
гр. Б****, ул. *******, ведно със законната лихва върху главницата от 19 600 лв., считано от
16.09.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3 760,00 лв. (три хиляди
4
седемстотин и шестдесет лв.), представляваща направените от нея разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за периода 01.06.2022 г. – 15.09.2022 г.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следата банкова сметка:
IBAN: ***********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5