Р Е Ш Е Н И Е
№ 287 / 30.4.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря Я.В., като разгледа административно дело № 48 по описа на
съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд и е по реда на чл. 156, ал. 5 от ДОПК
във връзка с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ гр.София, бул. „Цар Освободител“ №
15, представляван от Ректора проф.дфн А. Г. против Акт за установяване на задължения по декларация
№ 27-1/26.09.2016г. издаден от С.Г. на длъжност „главен експерт приходи „ Звено
„Местни приходи“ към община Батак.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като
постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
административно-производствените правила, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от юрисконсулт П.,
която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Сочи доказателства. Поддържа
жалбата и при повторното разглеждане на делото и в представена писмена защита.
Претендира присъждане на разноски.
За ответника, ръководител звено „Местни данъци и такси“ при Община Батак се
явява адвокат Х., която оспорва жалбата и изразява становище за нейната
недопустимост, алтернативно неоснователност. Сочи доказателства. При повторното
разглеждане на делото и в представена писмена защита също оспорва жалбата. На свой ред претендира разноски.
Съдът, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на оспорване е акт, с който са определени задължения
въз основа на декларация, чийто ред на издаване е уреден в глава 14 на ДОПК, като в чл.107, ал.4 на кодекса е регламентиран редът за оспорването им. Съгласно тази
норма актът се обжалва по административен ред в 14-дневен срок от получаването
му пред съответния териториален директор, който съгласно чл.4, ал.5 от ЗМДТ е ръководителят на звеното за местни приходи при
съответната община.
С процесния Акт за установяване на задължения по декларация № 27-1/26.09.2016
г., издаден от С.Г. на длъжност „главен експерт приходи „,Звено „Местни приходи“
към община Батак, по отношение на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ са
установени вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци 2015
година в общ размер на 10 493.02 лева – главница и лихви в размер на 1 150.60 лева, т.е. общо 11 643.62лв.
Този акт е бил съобщен на 30.09.2016 г., след което е оспорен пред Кмета на
Община Батак , с жалба вх. №02-ж-52/10.10.2016 г. подадена чрез органа по
приходите издал акта. Няма данни кога преписката е изпратена на Началник на
отдел „МДТ“ при община Батак за произнасяне, поради което се приема, че същата
е изпратена в предвиденият от закона 7-дневен срок. Следователно 60-дневния
срок за произнасяне по жалбата против АУЗД №27-1/26.09.2016 г. на решаващия
орган е бил до 16.12.2016г .Дори да се приеме, че е изпратена веднага то 60-дневния
срок изтича на 10.12.2016 г. В този срок няма произнасяне, като съгласно
чл.156, ал.4 от ДОПК непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 се смята за потвърждение на ревизионния акт в
обжалваната част. Жалбата, по която е образувано настоящото съдебно
производство е подадена при условията и по реда на чл. 156, ал. 5 от ДОПК – на 05.01.2017
г., тоест е подадена в 30-дневния срок по чл. 156, ал. 5 от ДОПК, който срок е
започнал да тече най-рано от 11.12.2016 г., когато е изтекъл срокът за
произнасяне на решаващия орган - началник отдел „МДТ“ при Община Батак.
Предвид посочените по-горе факти, съдът счита, че жалбата е процесуално
допустима като подадена при условията и в срока на чл.156, ал.4 и ал.5 от ДОПК
и от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Предмет на оспорения акт са вземания за данък върху
недвижимите имоти и такси битови отпадъци, които се установяват, обезпечават и
събират по реда на чл. 4, ал. 1 – 5 от ЗМДТ. В разпоредбата на чл. 4 от ЗМДТ са
определени компетентните длъжности лица, които са натоварени с правомощието да
установяват вземания за местни данъци и такси – съгласно чл. 4, ал. 3 и ал. 4
от закона, това са служители на общинската администрация, определени с нарочна
заповед на кмета на общината да упражняват правата и задълженията на органи по
приходите. В чл.4, ал.5 от ЗМДТ е посочен решаващият орган при оспорване на
актове за установяване на местни данъци и
такси – това е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община, който упражнява правомощията на териториален директор на Националната
агенция за приходите.
По делото се установиха следните обстоятелства във
връзка с прилагането на посочените по-горе разпоредби. Със Заповед № 507/13.07.2015
г., кметът на общината е определил С.Т.Г. – главен експерт „Приходи“ за орган
по приходите в производствата по чл.4, ал.1 от ЗМДТ, като контрол по изпълнение
на същата заповед е възложен на Директора на Дирекция „Обща администрация“.
Изложените факти водят до извода, че оспореният акт
е издаден от компетентен орган.
По делото се
установи, че сградата, за която са определени данък върху недвижимите имоти и
такса битови отпадъци е частна държавна собственост, съгласно Акт за държавна
собственост № 5294/10.09.2007 г., вписан в Службата по вписванията при съответния
районен съд. Видно от АДС сградата представлява работническо общежитие, със
застроена площ от 925 кв.м., четири етажа, масивна конструкция, находяща се в
местност „Широка поляна“, землище гр.Батак, като правото на управление върху
цялата сграда е предоставено на Държавна дивечовъдна станция „Широка поляна“. Процесният
акт е издаден въз основа на подадена от името на Софийския университет декларация
с вх. № 06-03-145/19.11.2007 г. по чл. 17, ал.1 от
ЗМДТ. В тази връзка от съда се изискаха документи, установяващи на какво
основание е била подадена тази декларация. Установи се сключен договор от
02.03.1989 г. между Горско стопанство „Атанас Кънев“ м. Широка поляна“ и
Софийския университет, съгласно който горското стопанство предоставя за
ползване на Софийския университет сградата. По делото е представена и Заповед №
348/06.08.1996 г. на Председателя на Комитета по горите към Министерския съвет,
с която на СУ“Св.Климент Охридски“ първи, втори и четвърти етаж от сградата са
предоставени за стопанисване и управление
на СУ “Св. Климент Охридски”.
С оглед дадените
от ВАС указания беше допусната съдебно-счетоводна експертиза относно
завеждането на сградата в счетоводството на жалбоподателя. От заключението на
вещото лице се установява, че процесната сграда се води в счетоводството на
университета от 2001 г. по сметка 2071 – Незавършено строителство и основен
ремонт. От друга страна същата сграда е заведена в активите
на горското стопанство през 1971 г. и се водела в ДЛ “Широка поляна” до 2010 г.
От 2011 г. в активите на лесничейството се води само част от
сградата – трети етаж и един апартамент от мансардния /пети етаж/ на сградата,
като незавършено строителство.
От събраните доказателства настоящият състав прави
следните изводи:
Съгласно чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ за
имот, който е държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на
което имотът е предоставен за управление. Същото правило важи и за такса битови
отпадъци, съгласно препращата норма на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. В настоящия
случай съществен е въпросът дали процесната сграда или поне част от нея е
предоставена за управление на жалбоподателя и от там, дали той е лице,
задължено да заплаща такса за битови отпадъци.
Предоставянето за
управление на част от процесната сграда, а именно на нейните първи, втори и
четвърти етажи е станало по реда на Наредбата за държавните имоти със Заповед №
348/06.08.1996 г. на председателя на Комитета по горите към
Министерския съвет. Но според настоящия състав тази заповед не би следвало да
бъде взета предвид като административен акт, удостоверяващ предоставянето за
управление на част от сградата на жалбоподателя, тъй като към посочената дата
вече е бил в сила Законът за държавната собственост, чийто чл. 17 е предвиждал
следното:
Чл. 17. Имотите - частна
държавна собственост, се предоставят безвъзмездно за стопанисване и управление на
юридически лица и други организации на бюджетна издръжка от областния управител
по местонахождението на имотите със съгласието на министъра на финансите.
Безспорно
процесната сграда е частна държавна собственост и в този случай, към 06.08.1996
г., когато е издадена заповедта на председателя на Комитета по горите същият не
е бил компетентен да предоставя за управление държавни имоти частна държавна
собственост. Напротив, видно и от двата акта за държавна собственост – Акт №
523 от 16.10.1995 г. и Акт № 5294 за държавна собственост е, че имотът е
предоставен за управление на друго учреждение – първоначално Горско стопанство „Широка
поляна“, а впоследствие ДДС „Широка поляна“. В подкрепа на
това е и заключението на вещото лице, прието при повторното разглеждане на
делото, съгласно което процесната сграда е заведена в активите на горското стопанство
през 1971 г. и се водела в ДЛ “Широка поляна” до 2010 г., като и понастоящем
част от нея се води в актива му.
Следователно
имотът не е предоставен за управление на жалбоподателя и независимо от
подадените от него данъчни декларации, той не е данъчно задължено лице за същия
и не би могъл да дължи нито данък нито такса за битови отпадъци за същия.
Този извод не се
променя от водените преговори и сключеният на 02.03.1989 г. договор между
Софийския университет „Климент Охридски“ и Горското стопанство „Атанас Кънев“
за предоставяне правото на ползване на сградата, съответно от предоставянето на
същата на жалбоподателя с приемно-предавателен протокол през 1990 г. Видно от
договора е, че същият е подписан от ректора на университета и директора на
горското стопанство. Към този момент чл. 94, ал. 2 от Наредбата за държавните
имоти е позволявал предаването на държавни имоти в оперативно управление от една
държавна организация на друга държавна организация да се извърши и по взаимно съгласие
между ръководителите на заинтересуваните министерства и другите ведомства но не
и по съгласие (договор) между самите държавни организации.
Завеждането на
процесната сграда в счетоводството на жалбоподателя от 2001 г. също не би могло
да бъде аргумент, че имотът се управлява от
същия, тъй като то следва да се основава валиден акт, въз основа на
които да бъде предоставено управлението на държавния имот, какъвто акт се
установи, че в случая липсва.
Следователно,
жалбоподателят не е данъчно задължено лице и лице дължащо заплащане на такса за
битови отпадъци за процесната сграда. Поради това обжалваният административен
акт е издаден в противоречие с относимите материалноправни разпоредби и като
такъв следва да бъде отменен от съда.
В производството пред съда жалбоподателят е сторил
разноски в размер на 50 лева, платени за държавна такса, които предвид изхода
на делото следва да му бъдат присъдени.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
Отменя Акт за установяване на задължения по декларация № 27-1/26.09.2016г. издаден
от Стефка Георгиева на длъжност „главен експерт приходи „ Звено „Местни
приходи“ към община Батак.
Осъжда Община Батак да заплати на Софийски университет
„Свети Климент Охридски“ разноски по делото в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия : /П/
С
решение № 62 от 06.01.2020 г. по адм. дело № 8435/2019 г. на ВАС - ОТМЕНЯ
решение № 287/30.04.2019г. по адм. д. № 48/2019г. на Административен съд –
Пазарджик и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на СУ“Свети Климент Охридски“ против акт за установяване на задължения
по декларация № 27-1/26.09.2016г. на главен експерт Стефка Георгиева в „Звено
местни приходи“ при Община Батак.ОСЪЖДА СУ“Свети Климент Охридски“ да заплати
на Община Батак-„Звено местни приходи“ 3293,15лв разноски за всички инстанции.
С определение № 4392 от 14.04.2020 г. по адм.дело № 8435/2019 г. на ВАС -ИЗМЕНЯ решение №
62/06.01.2020г. по адм.д. № 8435/2019г. на Върховния административен съд, VIIІ
отделение, на основание чл.248, ал.1 от ГПК в частта за разноските така:
ОСЪЖДА СУ“Свети Климент Охридски“ да заплати на Община
Батак-„Звено местни приходи“ още 360лв разноски по делото за първата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.