ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 153821.10.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивX състав
На 21.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20205300502095 по описа за 2020 година
Длъжникът по изп. д. № 20209090400090 по описа на Частен съдебен
изпълнител Христо Стоянкин, а именно Д. И. И. е подал жалба против Разпореждане
от 15.07.2020г., с което се отказва да се вдигне наложения запор на трудовото му
възнаграждение, който той получава от „Виктори Индъстрийз“ ЕООД.
Другата страна по жалбата – взискателите малолетните Е. и А. И., чрез тяхната
майка и законен представител К. Хр. Хр. считат жалбата за недопустима, а при
условията на евентуалност излага доводи за неоснователност на жалбата и молят съда
да я остави без уважение. Претендират разноски.
Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които изразява становище както за
недопустимост, така и за неоснователност на подадената жалба.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
При преценка на допустимостта на разглежданата жалба следва да се имат
предвид хипотезите по чл. 435, ал.2 ГПК, а според тях действията на съдебния
изпълнител, които подлежат на обжалване от длъжника са: 1. постановлението за
глоба; 2. насочване на изпълнението към несеквестируемо имущество; 3. отнемането
на движима вещ или отстраняването от недвижим имот, поради ненадлежно
уведомяване за изпълнението; 4. отказа да се извърши нова оценка по реда на чл. 468,
ал.4 и чл. 485 от ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени
изискванията на чл. 472 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал.2 от ГПК; 6. отказа
на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение
и 7 разноските по изпълнението. Към тях може да се прибавят и действията на
съдебният изпълнител посочени в нормата на чл. 527, ал.4 ГПК. С настоящата жалба
1
обаче се обжалва акт на съдебния изпълнител, с който се отказва вдигане на запор.
Жалбоподателят не твърди, че е налице насочване на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, а и от данните по делото не може да се
извлече подобно обстоятелство, предвид предмета на изпълнителното дело.
Следователно законодателят не е предвидил възможност за защита на длъжника
против отказа на съдебния да вдигне наложен запор.
Изложеното налага извода, че жалбата е недопустима и ще се остави без
разглеждане, а производството по делото ще се прекрати.
На основание чл. 78, ал. 4 от ГПК жалбоподателят дължи разноски на
насрещната страна в размер на 200лв.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена от Д. И. И. против
Разпореждане от 15.07.2020г. постановено по изп. д. № 20209090400090 по описа на
Частен съдебен изпълнител Христо Стоянкин, с което се отказва да се вдигне
наложения запор на трудовото му възнаграждение, който той получава от „Виктори
Индъстрийз“ ЕООД.
ОСЪЖДА Д. И. И. да заплати на А. Д. И. и Е. Д. И., чрез тяхната майка и
законен представител К. С. Х. ,сумата 200 (двеста) лева разноски.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2095/20г. по описа на Пловдивския
-ти
окръжен съд Хграждански състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Пловдивския
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2