Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13.02.2020
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На двадесети януари 2020
година
В публичното съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Милка Тончева
разгледа
докладваното от съдия Иванова
В.гр.дело № 340 по описа на съда за
2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „В.-Д.” ЕООД, гр. Р., представлявано от
управителя инж. С.И., срещу Решение № 174/08.10.2019
г., постановено по гр.д. № 1020/2018 г. по описа на PC Попово, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „В.-Д.” ЕООД, с ЕИК:
*********, седалище ***, против А. В. Й. с ЕГН **********, с адрес ***, Ю.В.Й.,
с ЕГН **********, с адрес *** и А.В.А., с ЕГН **********, с адрес ***, за
осъждане на ответниците А. В. Й. в качеството им на наследници на В.А.Й., с ЕГН **********, поравно да заплатят сумата в общ размер на
216.96 лв. /двеста и шестнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/,
представляваща стойността на предоставени от дружеството ВиК услуги, от които
204.12 лв. – главница за отчетен период
10.07.2017 г. - 06.02.2018 г. и 12,84 лв. - лихва за забава за периода
30.12.2017 г.-05.10.2018 г..
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради
което моли за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с
което А. В. Й. и А.В.А. ДА ЗАПЛАТЯТ на дружеството, по равно, на осн. чл. 59
ал. 4 от ОУ, сумата от 216,96лв., по
4 бр. фактури, издадени в период 30.11.2017г.-28.02.2018г., от която сума 204,12
лв. - главница, представляваща стойността на предоставени ВиК услуги (81куб.м.
питейна вода) на абонатен № 314245 до адрес: ул. „О." № 24, с. С., общ.
Попово, обл. Търговище в периода 10.07.2017 г. - 06.02.2018 г., лихва за забава
в размер на 12,84 лв., изчислена за период
30.12.2017 г.- 05.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, претендира разноски за двете инстанции по списък. Изложените
доводи и съображения са:
-съдът неправилно е приел, че ответниците могат да отговарят за
задълженията за ВИК услуги, доставяни до процесния имот, обитаван от техния
наследодател и титуляр на съществуващата партида за ВиК услуги, след неговата
смърт, като съсобственици, но не и като наследници- както е предявен иска;
-съдът не е съобразил обстоятелството, че нито един от наследниците на
починалия титуляр на партидата, не е изпълнил задълженията си по чл. 62 ал. 1 и
ал. 2 от ОУ във вр. с чл. 43, ал. 2, т.
11 от Наредба №4/14.09.2014 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и ползване на ВиК системи, респ. по чл. 59 ал. 4 от ОУ,
включително и отказалият се от наследство Ю.В.Й., чийто отказ е вписан едва на
22.05.2017г., т.е. 6 месеца след смъртта на титуляра и 4 месеца след изтичане
на срока по чл. 62 ал. 1 от ОУ за актуализация на партидата. Наследниците са
имали право да поискат от оператора и преустановяване на водоползването до
имота, което също не е сторено – вместо това водонаснабдяването е продължило,
издадените съгласно чл. 33 ал. 1 от ОУ фактури са плащани, с изкл. на
процесните 4 бр.;
-едва в първоинстанционното производство за ищеца е станало ясно кои са
лицата-наследници на починалия титуляр, при положение, че със смъртта на
починалия, в неговите права и задължения като
потребител по договора за доставка на ВиК услуги, са встъпили неговите
наследници, тъй като договорът не се прекратява автоматично със смъртта на
титуляра. Доколкото в хода на делото е представен отказ от наследство от единия
от ответниците - Ю.В.Й., с молбата за даване на ход по същество на съдебното
заседание ищецът бил направил отказ от предявения иск срещу този ответник;
-в първоинстанционното производство били събрани доказателства,
удостоверяващи потребените ВиК услуги, обуславящо съгласно чл. 32 ал. 1 от
Наредба № 4, възникнало задължение за заплащането им (докато районният съд е
направил обратен извод-за недоказаност на потреблението), а и от представения
по делото Протокол от 29.04.16г. е удостоверена и годността на процесния
водомер.
В срока по чл. 263 ГПК отговор по въззивната жалба, връчена на двете
ответници, чрез назначения им от съда особен представител адв. С.С., а на
ответника Ю.Й.- лично, НЕ Е ПОСТЪПИЛ.
В проведеното пред въззивната
инстанция с.з. въззивникът не е изпратил представител, депозирал е писмено
становище, с което поддържа жалбата и доводите в нея, претендира разноски за двете инстанции-общо 455лв.,
представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът Ю.В.Й.- не се е явил, не е взел
становище. Останалите две ответници, представлявани от особения представител
адв. С.С., оспорват жалбата, представят писмени доказателства, удостоверяващи
плащания по предявените искови претенции след датата на съдебното решение.
Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Жалбата е основателна.
След извършения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства,
въззивната инстаниция приема за установена следната фактическа обстановка:
В.А.Й., бивш жител ***, е бил титуляр на партидата за ВиК услуги, открита
за имот, находящ се в с.село на ул. „О."
№ 24, с абонатен № 314245 – въз основа на сключен от него и ищеца Договор за
доставка на питейна вода и ползване на ВиК услуги.
От приложеното по делото у-ние за наследници с изх. № 18-4568/06.12.2018г.
се установява, че В.А.Й., поч. на 12.11.2016г. е оставил за свои наследници по
закон тримата ответника по делото.
Видно от удостоверение ЧГД № 373/2017г., 01.06.2017г., гр. Попово (л.71 от
гр.д. № 1020/18г. на ПРС), в особената книга, водена от РС-Попово за отричане
от наследство, под № 16/22.05.2017г., т.VІ, стр.126, е вписан отказ от Ю.В.Й. от наследството на В.А.Й.,
поч.на 12.11.2016г.
Ищецът е оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ В и К услуги
на крайни потребители, а лицата, срещу които са предявени исковете, са наследниците по закон на В.А.Й..
От приложеното по делото писмо изх. № 30-130-12#1/12.06.2019г. на Община Попово (л. 90), се
установява, че на 27.03.1998г. В.А.Й. е подал данъчна декларация по чл. 14 от ЗМДТ за притежаваните от него 1/2ид.ч. от недв.имот-земя и сгради, в с. С., на
ул.О. № 24, както и че към 12.06.2019 г. имотът не е предеклариран от неговите законни
наследници.
Исковите суми се претендират като дължими за период 17.07.2017г.-
06.02.2018г.
По делото е представено заверено
копие на страницата от книгата за отчитане на показанията на водомера в
процесния имот с абонатен номер 31425 и титуляр Венелин Й., от което е видно,
че за част от месечните отчитания (предмет на исковия период) са отбелязани
нулеви показания, на отчетните дати за м. ноември и декември 2017 г. - по 10
куб.м., а за останалите два месеца, съответно – 52 и 9 куб.м.
В графата „потребител“ в завереното копие от карнета срещу първите два
отчета липсва подпис, но такъв е положен за следващите два отчета, които
включват показанията на водомера от предходните години.
Представени са: Протокол № 171594/29.01.2016г. (л.88) удостоверяващ смяна
на водомера, приживе на наследодателя; Протокол 194810/14.03.2018г. (л. 89),
приет от ПРС, в който е записано, че на посочената дата между представител на
„Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД гр. Р. (посочено лице и длъжност) и клиента В.А.Й.,
по партида № 314245, с.С., ул. „О.“ 24, с посочени показатели, е съставен протокол за извършени
действия по водомерния възел: „демонтиран в/р , затапен и пломбиран вод.възел“.
Срещу подпис на клиент е записано: „Ю.В., по телефона“. Всъщност това е наследникът,
направил отказ от наследство на 22.05.2017 г.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че предявените
искове са основателни.
В хода на производството в тежест на
ищеца е по реда на пълното и главно доказване да установи действително
потребление от страна на абоната. В тази връзка ищецът е представил горепосочения
карнет – макар за част от исковия период срещу отразените два отчета (за м.
ноември и декември 2017 г.) да не е положен подпис от потребител, то положените
в последните две графи подписи удостоверяват съгласието за потребеното
количество и за предходните периоди. Още повече, че в тази насока ответниците
не са навели доводи и не са оспорили посочените в карнета отчетни стойности на
претендираните количества, след представянето на копието на страницата от
книгата за отчитане на показанията на водомера в с.з. от ищеца.
Освен това, установеното от съпоставката на карнета и последното отчетено
показание 126 куб.м. от една страна и записаното показание в Протокола за
демонтаж на водочера от 14.03.2018 г. – 139 куб.м. , показание от 13 куб.м в повече от последното
фактурирано процесно количество, е индиция също за това, че фактурираните
количества са и реално доставени. Видно
е от представения по делото протокол от 29.01.2016 г. именно тогава е извършена
смяна на водомера, като няма данни (а това и не се твърди от ответниците) водомерът
да не е бил в метрологична годност. Не са направени оспорвания както на данните
в протокола за демонтаж, така и относно отчетените количества, предмет на
исковите претенции, както и срещу стойността на претендираните количества. По
отношение на лихвата за забава- същата е изчислена, съобразно общите условия – чл.
33 ал.2 ОУ, като по всяка фактура е съобразен падежа- 30-дневен срок след
датата на фактуриране до 05.10.2018г.
След смъртта на титуляра на партидата, на 12.11.2016 г., за наследниците му
А. В. Й., Ю.В.Й. и А.В.А. е възникнало задължение по чл. 62 ал. 1 от Общите
условия, във вр. с чл. 43 ал. 2 т. 11 от
Наредба №4/14.09.2014г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на
потребителите и ползване на ВиК системи, в 60-дневен срок от смъртта на
титуляра, да актуализират данните по откритата партида за ВиК услуги, като
представят за справка Удостоверение за наследници, акт за собственост и
споразумение, сключено между тях по отношение на лицето, което следва да е
титуляр на партидата - чл.62 ал. 2 от Общите условия или споразумение как да
бъдат разпределяни по между им отчитаните количества доставени услуги - чл. 59
ал. 4 от Общите условия. Няма спор по делото, че нито един от наследниците не е
изпълнил горепосочените задължения не само в определения за това срок, но и в
последствие.
В тяхно право, съгласно общите условия, е била и възможността да поискат от
оператора преустановяване водоподаването до имота, което те не са сторили.
Напротив водоподаването до имота е продължило, като, според признанията на
ищеца разходваните количества след смъртта на титуляра са били заплащани, с
изключение на процесните четири бр. фактури.
Съгласно чл.2 ал. 1 от Общите условия и чл.З ал. 1 от Наредба №4,
потребители на ВиК услуги са собствениците на недвижимите имоти. Потребители
могат да бъдат и лица - наематели или ползватели на водоснабдени имоти, само в
случай, че собственикът изрично декларира пред ВиК оператора съгласие за това
или бъде представена нотариално заверена декларация в този смисъл. Ответниците
не са въвели твърдения, нито са представили доказателства имотът да се ползва
от други лица, за които да е подадена информация пред ищеца по реда на чл.2 ал.
З от Общите условия.
Предвид изложеното, и доколкото само един от наследниците - ответникът Ю.В.
е направил отказ от наследство, то в тежест на останалите ответници, които по силата
на наследственото правоприемство са встъпили в правата и задълженията като
потребител по договора за доставка на ВиК услуги, възниква и задължението в
качеството им на собственици на имота да заплатят потребеното количество вода.
Като извънсъдебно признание от страна на ответниците са и представените от
техния особен представител в съдебно заседание пред въззивната инстация
платежни документи, удостоверяващи плащане на исковите суми (в т.ч. и лихвите
за забава върху главниците до датата на плащане) като това плащане е сторено на
20.12.2019г. – т.е. след датата на постановяване на съдебното решение.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е поначало основателен
и доказан, но предвид извършеното плащане в хода на процеса, след постановяване
на първоинстанционното решение, искът следва да бъде отхвърлен като погасен,
поради плащане.
Първоинстанционният съд, макар и по други съображения, е достигнал до същия
краен резултат, поради което решението
му следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Доколкото искът се отхвърля като погасен поради плащане от 20.12.2019г. , извършено
след постановяване на обжалваното решение (от дата 08.10.2019г.) и след
депозиране на въззивната жалба (29.10.2019г.), то ответниците А. В. Й. и А.В.А.
следва да заплатят на въззивника сторените в двете инстанции разноски в размер
на общо 455 лв.(съгласно списък по чл. 80 ГПК и представените платежни
документи по делото– за д.такси, за възнаграждение на назначения на ответниците
особен представител), по равно всяка една от тях –или по 227.50 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 174/08.10.2019
г., постановено по гр.д. № 1020/2018 г. по описа на PC Попово.
Осъжда А. В. Й. с ЕГН **********,***, и А.В.А., с ЕГН **********,***, да
заплатят на „В.-Д.” ЕООД, гр. Р., ул. „Сливница“ № 3а, представлявано от
управителя инж. С.И., сумата от по 227.50лв.
всяка една от тях –разноски за двете инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.