Решение по дело №1014/2020 на Окръжен съд - Бургас

 

 Р Е Ш Е Н И E

 

№230                                        28.08.2020 година                                  гр.Бургас

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд                                                      граждански състав

на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година

публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова

                      ЧЛЕНОВЕ:

Секретар: Станка Чавдарова

прокурор

като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова

гр.дело номер 1014 по описа за 2020 година.

 

Производството е образувано по искова молба на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Юрий Благоев Генов, чрез юрисконсулт Христиана Красимирова Димитрова, против В.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, двамата чрез адв. В.В.,***, за приемане за установено спрямо ответниците, че съществува вземане на „Банка ДСК“ ЕАД по договор за кредит от 16.09.2008 год., както следва: 59 677,61 евро - дължима главница; 14 026,42 евро - договорна лихва за периода от 21.03.2015 г. до 29.01.2019 г.; 253,78 евро - лихвена надбавка за забава за периода от 16.04.2015 г. до 29.01.2019 г.; 82,90 евро - лихвена надбавка за забава за периода от 25.01.2019 г. до 29.01.2019 г.; 1 447,61 евро - заемни такси и разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът е предоставил на кредитополучателите В.С.К. и С.И.К., по силата на договор за жилищен и ипотечен кредит от 16.09.2008 год., банков кредит в размер на 66 000 евро със срок за издължаване 360 месеца, считано от 26.09.2008 г., когато бил усвоен изцяло. В чл. 6 от договора било уговорено кредитът да се погасява на месечни вноски на 15-то число, съгласно погасителен план, а съгласно чл. 7, размерът на лихвата се формирал от базов лихвен процент и надбавка от 1,9% пункта. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент бил 4,19% или уговореният лихвен процент бил 6,09%. В т. 20.2 от Общите условия, подписани от кредитополучателите, било предвидено, че при забава в плащанията над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Твърди се още, че поради забава в плащанията над 90 дни банката упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, за което на длъжниците били изпратени отделни нотариални покани чрез нотариус Феодора И.,***, получени на адресите на ответниците на 21.01.2019 г. и на 17.01.2019 г. Предвид това на 25.01.2019 г. кредитът бил отнесен като предсрочно изискуем, като към тази дата просрочените вноски били 46, с падежи от 15.04.2015 г. до 15.01.2019 г. вкл., на обща стойност 18 321,63 евро. Посочва, че съгласно чл. 20.1 от Общите условия при допусната забава частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 3 процентни пункта, а съгласно чл. 20.2 след отнасяне на кредита в просрочие до предявяване на исковата молба, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 30.01.2019 г. задължението на ответниците, отразено и в извлечението от счетоводните книги, възлизало на: 59 677,61 евро – главница; 14 026,42 евро – договорна лихва за периода 21.03.2015 г. – 29.01.2019 г.; 253,78 евро – лихвена надбавка за забава за периода 16.04.2015 – 29.01.2019 г.; 82,90 евро – лихвена надбавка за забава за периода 25.01.2019 – 29.01.2019 г.; 1 447,61 евро – заемни такси и разноски, от които 954,84 евро – такса управление по чл. 25, т.2 от ОУ, 60 евро – такса изискуемост по чл. 25, т.6 от ОУ, 148,62 евро – заплатени от банката за сметка на кредитополучателя застрахователни премии по чл. 27 от ОУ и 284,15 евро – такса за подновяване срока на ипотека, както и законна лихва върху главницата, считано от 30.01.2019 г. до окончателното плащане на вземането, както и разноски – 2 952,85 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Заявява се, че предвид непогасяването на задължението по договора за кредит след обявяване на настъпилата предсрочна изискуемост, ищецът е подал заявление до Районен съд - Бургас и са били издадени заповед за изпълнение № 541/04.02.2019 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 803/2019 год. по описа на РС – Бургас, срещу които длъжниците са подали възражение.

Ответниците са депозирали съвместен отговор, с който оспорват претенцията като неоснователна. Позовават се на изтекла погасителна давност. Считат, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем още на 23.11.2015 г., данни за което се съдържали в извлечение от счетоводните книги, приложено по ч.гр.д. №7893/2015 г. по описа на БРС в производство по чл. 417 от ГПК, инициирано от ищеца. Предвид това считат претендираната договорна лихва за периода 21.03.2015 г. – 29.01.2019 г., начислена върху вноски за периода 15.04.2015 г.  – 15.01.2019 г. за погасена по давност на основание чл. 111, б.„в“ от ЗЗД, както другите начислени лихви и такси за периода.

Освен това възразяват, че кредитът не е предсрочно изискуем, тъй като изявленията на банката не са надлежно получени от ответниците. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаването на изявлението от длъжника, а не от трето лице. Позовават се на чл. 418, ал. 3 от ГПК и ТР № 4/2013 на ОСГТ на ВКС. Считат, че изявлението не съдържа необходимите реквизити – не е конкретизиран размерът на вземането по пера (главница, лихви, разноски, периодите за които се отнасят, срока на забава, просрочените  вноски, въз основа на които кредитът се обявява за предсрочно изискуем). Сочат, че условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не са предвидени в договора, а в общите условия, върху които потребителят няма възможност да влияе, тъй като са съставени предварително едностранно от банката.

В случай, че съдът приеме, че е налице редовно уведомяване, считат, че на основание чл. 432, ал. 1 от ТЗ, банката е следвало да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение, какъвто предвид размера на кредита, не е налице. Считат, че този срок следва да е двуседмичен. Заявяват, че не е налице забава за заплащане на месечните анюитетни вноски, поради което не са налице предпоставките за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Сочат, че още от сключването на договора въз основа на неравноправни клаузи банката ежемесечно изменяла размера на месечната вноска, въпреки подписания погасителен план, като от 399,53 евро достигнала до 536,26 евро. Поради това, ответниците завели иск за обявяване на клаузи от договора за кредит за нищожни и за връщане на недължимо платеното. С влязло в сила решение по гр.д. № 28441/2015 г. на СРС клаузите на чл. 7 и чл. 15 от процесния договор са обявени за нищожни.

Въпреки това обаче, банката инициирала заповедно производство и се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7893/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас и образувала изп.д. № 1799/2015 г. при ЧСИ Станимира Николова. Предвид подаденото от длъжниците възражение и постановеното спиране на изпълнителното производство, банката завела иск по чл. 422 от ГПК, въз основа на който било образувано т.д. № 71/2016 г. по описа на БОС. С влязло в сила решение, претенцията на банката била изцяло отхвърлена, но банката инициирала ново производство по чл. 417 от ГПК, вземанията по което са предмет на настоящото дело. Считат, че е незаконосъобразно да се претендират суми за лихва и главница за периода по време на съдебния процес (от подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до влизане в сила на решението по иска по чл. 422 от ГПК по т.д. № 71/2016 г. на БОС). Считат, че липсва законово и договорно основание да се вменява на кредитополучателите да заплащат месечни анюитетни вноски при наличието на спряно изпълнително производство и неотменена заповед за изпълнение. Считат, че банката сама се е лишила от преимуществото на срока, обявявайки кредита за предсрочно изискуем и завеждайки ч.гр.д. № 7893/2015 г., поради което няма основание да начислява договорна лихва като част от месечната анюитетна вноска.

Оспорват размера на претендираната главница, като твърдят, че същата е в значително по-малък размер. Считат, че извлечението от сметка не представлява доказателство за основанието и размера на вземането. Заявяват, че не дължат сумата от 14 026,42 евро – договорна лихва за периода  21.03.2015 г – 29.01.2019 г., тъй като договорна лихва не се дължи от обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 23.11.2015 г. Считат, че е налице основание да се търси единствено мораторна лихва и то в размера на законната лихва. Правят възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната договорна лихва.

Считат, че банката не е имала основание да увеличи базовия лихвен процент, тъй като след подписване на договора всички  външни индекси драстично спаднали. Напротив, банката е имала основание да го намали, което следва да се вземе предвид. Сочат, че клаузата на чл. 25.3 от Общите условия е неравноправна.

Считат за недължими и следните суми: 253,78 евро – лихва за периода 16.04.2015 – 24.01.2019 г.; 82,90 евро за периода 25.01.2019 – 29.01.2019 г.; 1447,61 евро – заемни такси и разноски. Оспорват клаузите на договора и на общите условия като неравноправни на основание чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Правят и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните наказателни лихви.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в предоставения му срок, с която допълва и пояснява исковата си молба, както и взема отношение по депозирания писмен отговор. Счита за неоснователни доводите на ответниците относно настъпването на предсрочната изискуемост. Сочи, че Общите условия са подписани от ответниците и кредитът е обявен за предсрочно изискуем въз основа на т. 20.2 от същите след просрочие на 46 вноски от страна на длъжниците. С достигането на изявлението на банката чрез връчването на поканите от нотариус Феодора Иванова, фактическият състав на предсрочната изискуемост е осъществен на 25.01.2019 г. Сочи, че нотариалните покани са връчени на адресите на ответниците при условията на чл. 46, ал. 2 от ГПК, като за ответницата К. поканата е получена от пълнолетната ѝ дъщеря Р.В., а за ответника К. – от пълнолетния му син Д.К., със задължение да предадат.

По отношение на възраженията на ответниците за изтекла погасителна давност сочи, че договорът за кредит не е такъв за продължително или периодично изпълнение и е приложима 5-годишната давност считано от падежа на съответната вноска, а първата непогасена вноска е с падеж 15.04.2015 г.

Счита приложените към отговора на исковата молба доказателства за неотносими към предмета на спора. Твърди, че сумите, предмет на настоящото производство са изцяло съобразени с посочените две съдебни решения, влезли в сила между страните, като е изключено действието на обявените за недействителни клаузи и е извършена счетоводна корекция на задълженията по кредита, като е приложен първоначално договореният лихвен процент. Счита за неоснователни и възраженията за липса на забава. Посочва, че вноските за периода 15.04.2015 г. – 15.01.2019 г. са за период, който е последващ на разглеждания от влезлите в сила решения период и са постановени при липса на предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост. Представя подробна справка по чл. 366 от ГПК, от която е видно, че след 15.04.2015 г. ответниците изцяло са преустановили плащанията по договора за кредит.

Ответниците са депозирали отговор на допълнителната искова молба, с който поддържат възражението си, че не са налице основанията за обявяване на предсрочна изискуемост. Сочат, че със съдебното решение по гр.д. № 28441/2015 г. на СРС през 2017 г. е установено надплащане въз основа на неравноправни клаузи, поради което е изключено да е налице просрочие през 2015 г. Освен това, липсва годно основание, на което банката да начислява договорна лихва след 27.11.2015 г. (подаването на първото заявление по чл. 417 от ГПК), тъй като банката счетоводно е водила кредита като предсрочно изискуем и сама се е лишила от преимуществото на срока. Поддържат възражението си за изтекла погасителна давност.

В изпълнение на указанията на съда, ответниците с писмена молба посочват, че считат за неравноправни клаузите на чл. 7 и чл. 15 от договора за кредит, както и клаузите на чл. 9.1, 9.4, 20.1, 20.2, 21.2, 25.1 – т.2 и т.6, 25.3 и 27 от общите условия на основание чл. 143 и 146 от ЗЗП и Директива 91/13/ЕИО на Съвета и като такива са нищожни. Посочват, че в нарушение от т.10 и т.12 на чл. 143 и чл. 146, ал. 2 от ЗЗП банката си запазила правото да вдига лихвения процент по кредита до размери, които не могат да бъдат контролирани по никакъв начин, запазила си е правото да начислява различни по вид и съдържание лихви, като по този начин се стига до многократно олихвяване на главницата. Банката е запазила правото да определя момента, в който да обяви кредита за предсрочно изискуем от една страна и от друга да сезира съда с молба за принудително събиране като през това време начислява наказателни и санкциониращи лихви. Посочването само на базов лихвен процент се характеризира с неопределеност на преценката за основателността на вдигане на лихвения процент и начисляване на лихви, такси и комисионни. Посочените клаузи дават право на банката да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Клаузите не са индивидуално уговорени.

В изпълнение на указанията на съда, ищецът с писмена молба уточнява петитума на иска, като посочва, че претенциите му са за солидарно осъждане на двамата ответници. Претендираната главница в размер на 59677,61 евро представлява сбор от сумата от 4446,64 евро - просрочена главница (просрочени вноски за периода от 15.04.2015 г. до 15.01.2019 г.) и сумата от 55230,97 евро - обявена за предсрочно изискуема главница за вноските до края на срока на договора. Уточнява, че датата на настъпване на предсрочната изискуемост е 25.01.2019 г., като от този момент банката не е начислявала редовна договорна лихва по кредита, а дължимата до края на срока на договора главница е станала предсрочно изискуема. До посочената дата били просрочени 46 вноски с падежи от 15.04.2015 г. до 15.01.2019 г. включително в размер на 18321,63 евро, от които 4446,64 евро - просрочена главница и 13 874,99 евро – просрочени лихви.

В съдебно заседание претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищеца, ангажират се доказателства. 

В съдебно заседание оспорването на иска се поддържа от ответниците, ангажират се доказателства.     

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр.чл.79 ал.1, вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Не се спори между страните, че на 16.09.2008 год. между ищеца като кредитор и ответниците като кредитополучатели е сключен договор за жилищен и ипотечен кредит, по силата на който банката предоставила кредит в размер на 66 000 евро за срок от 360 месеца, който се усвоява еднократно чрез разплащателна сметка с титуляр ответницата К.. От заключението на в.л.Б. се установява, че съобразно условията на договора кредитът е усвоен еднократно чрез заверяване на еврова сметка с титуляр ответницата К. на 26.09.2008 год. със сумата от 66 000 евро.

Страните са уговорили кредитът да се погасява на месечни вноски за главница и лихва на 15-то число съгласно погасителния план (приложение №1), за което ответниците носят солидарна отговорност (чл. 23 от Общите условия). За първите 3 години кредитополучателите заплащат лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка в размер на 1,9 процентни пункта. За останалия срок на договора кредитополучателите заплащат лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК Уют“. Към датата на сключване на договора за кредит, базовият лихвен процент е бил 4,19%, стандартната надбавка е била в размер на 4,1% или първоначално уговореният лихвен процент по кредита е бил общо 6,09%. Кредитополучателят заплаща и такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, която е в сила към деня на съответното плащане. Кредитът се обезпечава с договорна ипотека върху два самостоятелни обекта, подробно индивидуализирани в чл. 8, като всички такси са сметка на кредитополучателя - чл. 17.2 от Общите условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, които са неразделна част от договора и които кредитополучателите са получили и приели с подписването му (чл. 12 от договора). Според ОУ на банката кредитополучателят се задължава да застрахова в полза на кредитора вещните обезпечения и да подновява застраховката до изтичане на крайния срок по договора за кредит за сума съгласно изискванията на кредитора (чл. 13, т. 5, 6 и 7). С разпоредбата на чл. 27 кредитополучателят дава съгласие при неизпълнение на задължението му за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащане на застрахователните премии, банката да извърши тези действия от името и за сметка на кредитополучателя при избрани от нея застраховател, условия и цени, като платената премия се събира от разплащателната сметка на кредитополучателя след погасяване на месечната вноска за лихва и главница, както и на разноските, с изключение на тези по т.25.1.2. Дължимите такси са посочени в чл. 25.1. Съгласно чл. 20.1 при забава в плащането повече от 7 дни кредитополучателят дължи лихва само върху главницата от конкретната вноска в размер на договорената лихва, увеличена с 3%. В чл. 21.1 са предвидени случаите, в които банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, а в чл. 20.2 е предвидено, че при забава в плащанията повече от 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата в съда остатъкът се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10%. В чл. 7 и 15 от договора, както и в чл. 9.1, 9.4 и от ОУ е предвидена възможност банката едностранно да променя базовия лихвен процент и общите условия.

Установява се от приложеното ч.гр.д.№ 803/2019 год. на БРС, че на 30.01.2019 год. ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК против кредитополучателите като солидарни длъжници, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №541/04.02.2019 год. Ответниците са възразили против заповедта в срока по чл.414 от ГПК.

Между страните е налице влязло в сила решение № 179577/ 25.07.2017г. по гр.д. № 28441/2015 г. по описа на Районен съд – София, с което са обявени за недействителни на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр.чл. 143 от ЗЗП клаузите на чл. 7 и чл. 15 от процесния договор, както и са уважени претенциите на всеки от двамата ответници против банката с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, като последната е осъдена да заплати на всеки от тях по 1229,73 евро като платени без основание за периода 15.09.2008 г. – 15.02.2015 г.

Между страните се е развил спор с правно основание чл.422 от ГПК по т.д. № 71/2016 год. по описа на БОС, по който с влязлото в сила решение № 187 от 23.07.2018 год. претенциите на банката по процесния договор за главница, заявена като глобална сума, както и акцесорните вземания за договорна и санкционна лихва, заемни такси и законната лихва, считано от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, са отхвърлени изцяло. Цялото вземане за главница като глобална сума не е установено като дължимо при предсрочна изискуемост, с мотив, че към датата на връчване на нотариалните покани до двамата ответници не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С оглед изхода на спора и предвид факта, че просрочени вноски не са били присъдени, съдът намира настоящите претенции за допустими, съобразно постановките на Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по тълк.д. 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Страните спорят относно валидността на клаузи от договора и общите условия, размера на претендираните суми, факта и момента на предсрочната изискуемост.

Съдът намира, че следва най-напред да разгледа възражението за нищожност на клаузите на чл. 7 и чл. 15 от договора за кредит и клаузите на чл. 9.1, 9.4, 20.1, 20.2, 21.2, 25.1– т.2 и т.6, 25.3 и 27 от общите условия.

Най-общо оплакванията на ответниците сочат неравноправно положение на страните по договора поради възможност за банката да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание (чл.143 ал.1 т.10 от ЗЗП) и право на банката да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора (чл.143 ал.1 т.12 от ЗЗП).

Недействителността на клаузите на чл. 7 и чл. 15 от процесния договор е установена с влязлото в сила между страните решение № 179577/ 25.07.2017г. по гр.д. № 28441/2015 г. по описа на Районен съд – София, предвид което този въпрос не може да бъде преразглеждан от настоящия съд.

По отношение на оспорените разпоредби от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити съдът намира следното:

Разпоредбите на чл. 9.1, 9.4 и 25.3 от ОУ представляват продължение на закрепената в чл. 7 от договора за кредит възможност банката едностранно да променя базовия лихвен процент, а оттам и дължимата лихва по договора, която уговорка е прогласената за недействителна между страните. Предвид това и по изложените по-долу съображения посочените разпоредби от ОУ също са нищожни. Договорната възнаградителна лихва по кредита се формира от компонента базов лихвен процент, определян периодично от кредитора, и надбавка – чл.7 от договора и чл.9.1 от ОУ, а кредиторът има право едностранно да внася промени в размера, като при промяна на БЛП банката определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница (чл. 9.4 от ОУ). Правилата относно формирането на нивата на БЛП се съдържат в общите условия към договора – чл.25.3

Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е тази, която съдържа уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – чл.143 ал.1 от ЗЗП. Изброените в чл.143 от ЗЗП проявни форми на неравноправни клаузи не са изчерпателни. Не е необходимо ответниците изрично да се позовават на конкретен текст от закона, за да обосноват неравноправност; достатъчно е да се позоват на релевантните факти, а квалификацията следва да бъде дадена от съда. Освен това, в областта на потребителската защита е признато засилено служебно  начало в полза на по-слабата страна в правоотношението – потребителя (чл. 7, ал. 3 от ГПК).

С решение  №98/25.07.2017 год. по т.д.№535/16 год. І т.о., се приема, че  клаузите на общите условия, към които препраща договорът, независимо че са приети от потребителя при сключването му, поначало се считат, че не са индивидуално уговорени. Поради това не може да се приеме, че при подписването на договора ответниците са имали възможност да влияят върху факторите и начина на определяне на БПЛ – тежест и съотношение между тях. Макар и в чл. 25.3 от ОУ да са предвидени предпоставките, при наличието на които банката има право едностранно да увеличи базовия лихвен процент и таксите, то не е налице ясно разписан механизъм, по който ще се осъществява тази промяна, нито как промяната в посочените показатели ще се отрази на базовия лихвен процент и таксите по договора, липсват и посочени граници, до които те може да варират. До същия извод е достигнало и вещото лице, което в заключението си установява, че липсва формула (математически алгоритъм) за изчисляване на базовия лихвен процент, поради което и не може да бъде определена относителната тежест на всеки един от посочените в чл. 25.3 компоненти. При това положение кредитополучателят не е в състояние да прецени какъв би бил размера на паричната сума, чието връщане дължи, респективно на разходите по кредита. Ето защо следва да се счете, че е налице неправноправност по см.на чл.143 ал.1 т.10 от ЗЗП, тъй като банката може да променя условията по договора на непредвидено от потребителя основание (в този смисъл е решение №231/06.03.2018 год. по т.д.№875/2017 год. І т.о. ВКС и цитираните в същото решение №434/02.12.2015 год. по т.д.№1899/2015 год. ІІ т.о., решение №205/07.11.2016 год. по т.д.№154/16 год. І т.о. ВКС и др.). Освен това е налице и неравноправност по чл.143 ал.1 т.12 от ЗЗД, тъй като потребителят не може да се откаже от договора при значително завишаване на цената.

Поради горното съдът счита, че клаузите на чл. 9.1, 9.4 и 25.3 от Общите условия, предоставящи право на едностранна промяна в лихвените нива и таксите, са неравноправни, като неотговарящи на изискването за добросъвестност и водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателите. По делото не се доказа посочените клаузи да са индивидуално уговорени, предвид което на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП същите са нищожни и следва да останат неприложени.

Разпоредбите на чл. 20.1, чл. 20.2, чл. 21.2, чл. 25.1, т.2 и т.6, чл. 27 от ОУ, макар и да не са индивидуално уговорени, не са нищожни. Липсва законова забрана за сключване на договор при общи условия с потребител. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП не провъзгласява за нищожни неиндивидуално уговорените клаузи по принцип, а само неравноправните такива. Съдът счита, че по отношение на изброените уговорки от общите условия не е налице нито едно от изброените в чл. 143 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета основания. В чл. 20.1 е уговорена лихва за забава и то само върху частта от вноската, представляваща главница, в размер на договорната лихва плюс 3%, като е предвиден и гратисен период от 7 дни. В чл. 20.2 е предвидено, че при забава в плащанията повече от 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата в съда остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10%. В чл. 21.2 е предвидено, че при упражняване правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем на някое от основанията по чл. 21.1, кредитът се отнася в просрочие и се олихвява по реда на т.20.2. В чл. 25.1 са предвидени заплащаните от кредитополучателите такси, като в спорната т.2 е предвидено таксата за управление на кредита, която в края на всяка година на падежната дата се събира от авоара по разплащателната сметка след погасяване на месечната вноска за лихва и главница; а в т.6 – други, обявени от банката такси и комисионни, както и всички други разходи по обслужването на задължението и принудителното събиране на вземането. Предвидено е още, че когато кредитополучателят не внесе дължимите суми, с размера им се увеличава дългът. Тук следва да се отбележи че следващата алинея на този член – 25.2 предвижда следното „Кредиторът прилага такси и комисионни, съгласно Тарифа на Банка ДСК ЕАД за таксите и комисионните – Приложение № 3 към договора. Видно от представените по делото доказателства тарифата носи подписите на ответниците, т.е. не се касае за някакви неизвестни такси и комисионни, с които ответниците да не са се съгласили при подписването на договора. С чл. 27 кредитополучателите са дали съгласие при неизпълнение на задължението за подновяване на имуществената застраховка на обезпечението и плащане на застрахователните премии, банката да извърши тези действия от името и за сметка на кредитополучателя при избрани от нея застраховател, условия и цени, като платената премия се събира от разплащателната сметка на кредитополучателя след погасяване на месечната вноска за лихва и главница, както и на разноските, с изключение на тези по т.25.1.2. Изброените клаузи съдържат уговорки за последствията от неизпълнението на поетите с договора задължения, като последиците са ясно уговорени в подписаните от ответниците общи условия и съдържат точно определени размери на наказателната и санкционната лихвена надбавка, като същевременно е предвиден допълнителен гратисен период от седем дни в чл. 20.1. Лихва се заплаща само върху главницата и само върху просрочената вноска, а не върху целия остатък от главницата. Тази клауза материализира общото правило, че забавата при изпълнение на парично задължение води до задължение за заплащане на обезщетение. Уговорката на чл. 20.2 от ОУ, като неразделна част от договора, е в съответствие с предвидената в чл. 432, ал. 1 от Търговския закон възможност в договора за банков кредит да бъдат уговорени условията, при които банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита. В конкретния случай разпоредбата на чл. 20.2 предвижда значителен период на неизпълнение – 90 дни, преди кредитът да стане предсрочно изискуем. И в чл. 20.2 и чл. 21.2 е предвиден точен размер на наказателната надбавка и то само върху главницата, и само за периода до подаване на молбата в съда. Тук следва да се подчертае, че се касае са последици от неизпълнение на срочно парично задължение, които се прилагат за относително кратък период от време – от обявяване на кредита за предсрочно изискуем до подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда, като размерът на наказателната лихва е по-малък от двукратния размер на законната лихва. В чл. 27 точно и ясно са формулирани последиците от неизпълнението на поетото от ответниците задължение да застраховат в полза на банката вещните обезпечения и да подновяват застраховката до изтичане на крайния срок по договора за кредит, а именно – банката да изпълни това задължение за тяхна сметка. От анализа на посочените разпоредби не се установява те да създават значителна неравнопоставеност между страните по договора, нито са налице хипотезите на едностранно изменение на договора, въз основа на непредвидено в него основание, или увеличение на цената договора, предвид което се налага извода, че разпоредбите на чл. 20.1, чл. 20.2, чл. 21.2, чл. 25.1, т.2 и т.6, чл. 27 от Общите условия не са неравноправни и като такива не са нищожни.

Според чл.146 ал.5 от ЗЗП, наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. Доколкото в случая се констатира неравноправност и нищожност на клаузите, даващи право на кредитора на едностранна и непредвидима намеса в правоотношението, чрез завишаване на възнаградителната лихва и таксите, които му се дължат и на едностранна промяна на общите условия, останалата част от договорно-правната връзка не би се засегнала. Правоотношението, произтичащо от договора за кредит, изисква от длъжниците да върнат сумата съобразно уговореното след изтичане на срока му – чл.430 ал.1 от ТЗ. В случая, това означава връщане на заемната сума и заплащане на първоначално уговорената договорна лихва с погасителния план – Приложение № 1 върху действително усвоената сума по кредита – 6,09%, като приложение намират първоначално подписаните като неразделна част от договора Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и Такси по жилищни и ипотечни кредити (Приложение №3).  

От заключението на вещото лице се установява, че последното плащане по кредитното задължение е на 09.02.2015 год. (отговор на въпрос 4). С него са погасени изцяло вноските с настъпил падеж на 15.02.2015 год. и 15.03.2015 год. и частично възнаградителната лихва от вноската с падеж 15.04.2015 год. Забавата от 15.04.2015 г. до 30.01.2019 г. вкл. е 1389 дни. На 25.01.2019 год. е наредено счетоводно записване на задължението по договора като предсрочно изискуемо.

Установява се още, че към 30.01.2019, датата на подаване на заявлението по чл.417, ал.2 от ГПК, размерът на задълженията по договора е както следва: главница 59 677,61 евро, от която 4 446,46 евро падежирала главница (колона №21 в приложение №1 към заключението), договорна лихва 14 026,42 евро; обезщетение за забава 336,68 евро, от които санкционираща лихва 253,78 евро и наказателна лихва 82,90 евро; такса управление 954,84 евро; такса изискуемост 60 евро; такса подновяване срока на ипотека 284,15 евро; застраховка 148,62 евро.

Видно е от заключението, че изчисленията на вещото лице са направени при прилагане на първоначално уговорения лихвен процент от 6,09% за целия срок на договора, предвид което в отговор на въпрос № 12 посочва, че размерът на дължимата договорна лихва съгласно първоначалния погасителен план към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК е 14 026,42 евро, колкото е и претендираната от банката сума.

Съгласно възприетото от ВКС разрешение в т.18 от тълкувателно решение № 4/2013 по тълк. дело 4/2013 г. на ОСГТК предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ. Съгласно чл. 20.2 от общите условия, част от процесния договор, при забава в плащанията повече от 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата в съда остатъкът се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10%, на което основание банката се позовава в заповедното и в настоящото производство, предвид което именно то следва да бъде разгледано от съда.

Ответниците не отричат твърдението на ищеца, че са спрели да погасяват задълженията си от 2015 година. Съобразно установеното от заключението, последната дата на плащане е била 09.02.2015 год. Неоснователни са възраженията на ответниците, че не са изпаднали забава поради едностранните  промени в лихвения процент и заплащането на суми, много по-големи от дължимите. От заключението безспорно се доказа твърдението на банката, че е изпълнила влязлото в сила решение и е осчетоводила кредита съобразно първоначално постигнатите уговорки между страните. Недоказано остана и възражението за размера, с който банката е следвало да намали размера на месечната анюитетна вноска. В тази връзка следва да се посочи, че клаузата на чл. 7 от договора, предвиждаща възможност за намаляване на лихвата, е обявена за недействителна, което се отнася, както за едностранна промяна в посока завишение, така и в посока намаление. Липсват доказателства за постигнато двустранно съгласие за намаляване на вноската.  Дори и ответниците да са заплащали вноски в по-голям размер от дължимия, това не заличава ефекта на забавата им от 2015 год. до момента на подаване на заявлението.

Доколкото от експертизата безспорно се установи, че са налице материалните предпоставки за трансформиране на задължението в предсрочно изискуемо (забава с много повече от 90 дни), съдът следва да подложи на проверка и въпроса за редовността на уведомяването на длъжниците за упражненото от банката право.

Видно от доказателствата по делото нотариална покана рег.№ 8068/10.12.2018, том 3, акт 490 и рег. № 8068/21.01.2019 г. по регистъра на нотариус Феодора Иванова,*** действие РС - Бургас, ведно с разписка за връчване, нотариусът е удостоверила връчването ѝ на ответника В.К. чрез сина му Д.В.К. на 21.01.2019 год. срещу разписка със задължение да предаде поканата на адресата, а нотариална покана, рег.№ 8071/10.12.2018, том 3, акт 491 и рег. № 8071/17.01.2019 г. по регистъра на нотариус Феодора Иванова,*** действие РС – Бургас, ведно с разписка за връчване, нотариусът е удостоверила връчването ѝ на ответницата С.К. чрез дъщеря ѝ Райна Д. Василева на 17.01.2019 год. срещу разписка със задължение да предаде поканата на адресата. С поканите банката е уведомила ответниците, че поради забава в погасяване на задълженията по сключения договор за жилищен и ипотечен кредит от 16.09.2008 г. и на основание предвидените в него условия обявява кредита за предсрочно изискуем, като от датата на получаването на поканата цялата непогасена главница става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената надбавка за забава, както и че ще пристъпи към събиране на вземането си по съдебен ред. Неоснователно е възражението за липса на необходимото съдържание. Нито съдебната практика, нито правната теория, поставят някакви формални изисквания към съдържанието на писменото волеизявление за обявяване на предсрочната изискуемост, но във всички случаи то трябва да е изрично и недвусмислено (така в решение № 106 от 20.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60152/2016 г., IV г. о., ГК). Неоснователно е възражението, че поканите е следвало да им бъдат връчени лично. Трайна е съдебната практика по въпроса, че при липса на предвиден в договора способ, по който банката следва да уведоми длъжниците за упражненото от нея право да обяви кредита за предсрочно изискуем, редовен е всеки способ, а преценката на редовността при връчването се извършва в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване (така в решение № 208 от 9.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 394/2017 г., I т. о., ТК). В настоящия случай нотариалните покани са връчени от нотариус, с район на действие по адреса на ответниците, при спазване на разпоредбите за връчване на книжа по ГПК. Видно от представените по делото два броя справки от Национална база данни население поканите са връчени на сина на ответника и на дъщерята на ответницата, които са пълнолетни. При това положение, уведомяването чрез връчването на нотариалните покани на посочените лица е редовно. Неоснователно е и възражението, че съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 2 от ТЗ банката следва да даде на длъжника достатъчен срок преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата. Цитираната разпоредба е неприложима към процесния случай. Видно от текста ѝ тя се отнася само за случаите по чл. 432, ал. 1, т. 4 от ТЗ (когато заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние), какъвто процесният не е.

Неоснователно е възражението на ответниците, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем още на 23.11.2015 г. При постановяване на решението си съдът следва да зачете влезлите в сила между страните решения на Софийски районен съд и Бургаски окръжен съд, цитирани по-горе. От една страна, между страните е установено, че за периода от 15.09.2008 до 15.02.2015 г. всеки от ответниците е заплатил без основание по 1229,73 евро и банката е осъдена да им върне тези пари. От друга страна, искът на банката, основан на предсрочна изискуемост именно към 23.11.2015 г. е отхвърлен изцяло поради това, че не са били налице материалните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Наличието на предпоставките се изследва към посочения момент без оглед на това дали е изпълнено или не осъдителното решение. Фактът на обявяването на кредита за предсрочно изискуем и отнасянето му от банката в просрочие през 2015 година не би могъл да санира липсата на материалните предпоставки за това, а освен това банката сама е сторнирала счетоводната операция и е изпълнила влезлите в сила решения, като е осчетоводила кредита съобразно първоначално постигнатите уговорки. Предвид това неоснователно се явява възражението на ответниците, че не дължат договорна лихва, считано от 23.11.2015 г. поради превръщането на кредита в предсрочно изискуем на тази дата. Възраженията на ответниците, че не следва да се присъждат суми, включващи лихва и главница за периода на съдебния процес по т.д. №71/2016 год. на БОС и при висящо изпълнително дело и неотменена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7893/2015 г. на БРС, не намират опора в закона, поради което са неоснователни.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 21.01.2019 г. Установеният от вещото лице размер на дължимата главница за вноските с падежи от 15.04.2015 г. до края на срока на договора 59 677,61 евро съвпада с претендираната от ищеца сума и следва да се уважи изцяло по горните съображения.

С оглед уважаването на главната претенция, съдът следва да разгледа и претенциите за лихви и разноски, като съобрази и направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност за лихвите (договорни и другите начислени лихви) и такси за периода преди 30.01.2016 г. Видно от приложеното по делото ч.гр.д. 803/2019 г. по описа на БРС, заявлението по чл. 417 от ГПК е входирано на 30.01.2019 г. Вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Вземанията за договорна лихва по договор за банков кредит също се погасяват с кратката тригодишна давност (така в решение № 130 от 15.04.2020 г. по т. д. № 1829 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение). Предвид това, възражението на ответниците за изтекла погасителна давност за вземанията за лихви и такси преди 30.01.2016 г. е основателно.

Установеният от вещото лице размер на договорната лихва е 14 026,42 евро Поради изтекла погасителна давност неоснователна се явява претенцията за периода 21.03.2015 – 29.01.2016 г. в размер на 2971,88 евро (съгласно изчисленията на вещото лице на л.192 от делото). Съобразно постановките на т.2 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК възнаградителна лихва не се дължи за периода от обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 21.01.2019 г. Поради това неоснователна се явява претенцията за възнаградителна лихва и за периода от 21.01.2019 г. – 29.01.2019 г. в размер на 201,91 евро (л. 193 от делото). Претенцията е основателна в размер на 10 852,63 евро за периода 30.01.2016 – 20.01.2019 г. и следва да се отхвърли за разликата до претендираните 14 026,42 евро за периода от 21.03.2015 – 29.01.2016 г. и от 21.01.2019 г. – 29.01.2019 г.

Установеният от вещото лице размер на дължима на основание чл. 20.1 от ОУ лихвена надбавка за забава е 253,78 евро. Поради изтекла погасителна давност неоснователна се явява претенцията за периода 16.04.2015 – 29.01.2016 г. в размер на 10,87 евро (съгласно изчисленията на вещото лице на л.192 от делото). Предвид трансформирането на кредита в предсрочно изискуем на 21.01.2019 г. и наличието на изрична уговорка за дължимото обезщетение за забава в този случай, което съдът ще разгледа по-долу, неоснователна е и претенцията за периода от 21.01.2019 г. – 29.01.2019 г. в размер на 3,70 евро (л. 193 от делото). Претенцията е основателна в размер на 239,21 евро за периода 30.01.2016 – 20.01.2019 г. и следва да се отхвърли за разликата до претендираните 253,78 евро за периода от 16.04.2015 – 29.01.2016 г. и от 21.01.2019 г. – 29.01.2019 г.

Неоснователно е възражението, че след превръщането на задължението в предсрочно изискуемо, банката има право да търси единствено мораторна лихва, съизмерима със законовата. Действително в т.2 от ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК е прието, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от главницата и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. В мотивите към същата обаче, ясно е пояснено, че договорна лихва не се дължи, а се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, освен ако в договора е предвидено друго мораторно обезщетение. В настоящия случай друго е уговорено в чл. 20.2 от ОУ, вземането не е погасено по давност и се дължи в установения в заключението и претендиран размер от 82,90 евро за периода 25.01.2019 г. до 29.01.2019 г.

По отношение на претендираните от ищеца заемни такси в размер на 1447,61 евро, включващи 954,84 евро – такса за управление съгласно чл. 25, т.2 от ОУ, 60 евро – такса изискуемост съгласно чл. 25, т. 6 от ОУ; 148,62 евро – застрахователни премии и 284,15 евро – такса за подновяване на ипотека, съдът следва да съобрази разпоредбата на чл. 25.2 от Общите условия, съгласно която банката прилага такси и комисионни, съгласно Тарифата за таксите и комисионните – Приложение № 3 към договора, която именно съдът намира за приложима, съобразно приетото по-горе.

В приложената към исковата молба Тарифа, съдържаща подписите и на двете страни по договора, липсва такса за управление на кредитите във валута, но такава е предвидена за кредите в лева. При сравнение на приложената към исковата молба тарифа - Приложение № 3 с тези, приложени по т.д. 71/2016 на БОС и ч.гр.д. 7893/2015 на БРС, и двете дела изискани и приложени към настоящото дело, се установява, че е налице пропусната страница от тарифата (вероятно при копирането) и процесната такса фигурира на л.55 от т.д. 71/2016 на БОС и л.58 от ч.гр.д. 7893/2015 на БРС в размер на 0,40% годишно върху остатъка на кредита. С оглед на това, дължимостта на същата е установена по основание. От установения от вещото лице размер от 954,84 евро - въпрос № 9 на л.185 от делото следва да се извади погасената по давност такса с падеж 16.09.2015 г. в размер на 238,71 лв. Предвид това претенцията е основателна до размера на 716,13 евро и следва да се отхвърли за разликата до претендираните 954,84 евро.

Предвидената в Тарифата такса за оперативно обслужване на кредити в случаите, когато същите стават изискуеми е в размер на 30 евро (л.22 от номерацията на препратеното по подсъдност гр.д. 9180/2019 г. по описа на СРС). Предвид това претенцията за такса изискуемост, като непогасена по давност с оглед определената от съда дата на предсрочната изискуемост 21.01.2019 г., следва да бъде уважена до размера на 30 евро и отхвърлена като неоснователна за горницата до претендираната сума от 60 евро.

По отношение на претендираната сума за застрахователни премии ищецът е представил по делото 4 броя застрахователни полици и 4 броя сертификати към застрахователни полици. Липсват доказателства за заплащане от банката на застрахователните премии по тях, съобразно предвиденото в чл. 27 от ОУ. Не може да се приеме и че заплащането им е установено от вещото лице, тъй като в отговор на въпрос номер 9 от експертизата е посочен размерът на таксите съобразно Тарифата на банката, а такава такса в Приложение №3 към договора  липсва. Предвид това претенцията в размер на 148,62 евро – застрахователни премии по чл. 27 от ОУ следва да се отхвърли като неоснователна.

Съгласно разпоредбата на 17.2 от ОУ и Тарифата разноските по учредяване и подновяване на ипотека са за сметка на кредитополучателите. Липсват обаче представени по делото доказателства за подновяване на ипотека (както впрочем и за първоначално учредяване), предвид което като недоказана следва да се отхвърли и претенцията за 284,15 евро – такса за подновяване на ипотека.

И двете страни са поискали присъждане на разноски и такива им се дължат съобразно изхода на спора.

Ищецът е направил разноски в настоящото производство по представен списък в размер на 3 257,85 лв. Поискал е присъждане и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., но такова му се дължи в размер на 350 лв. От общо сторените разноски в размер на 3 607,85 лв., съразмерно на уважената част от претенцията ответниците дължат 3 421,94 лв.

Двамата ответници са заплатили възнаграждение на адвокат в настоящото производство в размер на 2000 евро с левова равностойност 3911,66 лв., което не е прекомерно с оглед цената на иска – чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 год. на ВАС. Освен това са заплатили и възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лв. Съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът им дължи разноски в размер на 217,03 лв.

Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският окръжен съд

 

                                                       Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по претенцията на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Юрий Благоев Генов, чрез юрисконсулт Христиана Красимирова Димитрова, против В.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, двамата чрез адв. Веска Волева, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 50, вх. А, ет.4, че ответниците дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД по договор за жилищен и ипотечен кредит от 16.09.2008 год., следните суми: 59 677,61 (петдесет и девет хиляди шестстотин седемдесет и седем 0.61) евро – главница, от която 4 446,46 евро просрочена главница за периода от 15.04.2019 год. до 20.01.2019 год. и 55 230,97 евро предсрочно изискуема главница; 10 852,63 евро – договорна възнаградителна лихва за периода 30.01.2016 – 20.01.2019 г.; 239,21 евро – лихвената надбавка за забава, дължима на основание чл. 20.1 от ОУ, за периода 30.01.2016 – 20.01.2019 г.; 82,90 евро - лихвена надбавка за забава, дължима на основание чл. 20.2 от ОУ за периода от 25.01.2019 г. до 29.01.2019 г.; 716,13 евро такса за управление на кредита по чл. 25, т.2 от ОУ; 30 евро такса изискуемост по чл. 25, т. 6 от ОУ;  ведно със законната лихва върху главницата от 30.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за приемане за установено, че ответниците дължат солидарно следните суми: договорна възнаградителна лихва за периода от 21.03.2015 – 29.01.2016 г. и от 21.01.2019 г. – 29.01.2019 г. в размер на горницата над уважената част до претендирания размер от 14 026,42 евро; лихвена надбавка за забава, дължима на основание чл. 20.1 от ОУ, за периода 16.04.2015 – 29.01.2016 г. и от 21.01.2019 г. – 29.01.2019 г. в размер на горницата над уважената част до претендирания размер от 253,78 евро; такса за управление на кредита съгласно чл. 25, т.2 от ОУ в размер на горницата над уважената част до претендирания размер от 954,84 евро; такса изискуемост съгласно чл. 25, т. 6 от ОУ в размер на горницата над уважената част до претендирания размер от 60 евро; 148,62 евро – застрахователни премии по чл. 27 от ОУ; и 284,15 евро – такса за подновяване на ипотека по чл. 17.2 от ОУ.

ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, двамата чрез адв. Веска Волева, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 50, вх. А, ет.4, да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Юрий Благоев Генов, чрез юрисконсулт Христиана Красимирова Димитрова, разноски в първоинстанционното производство пред настоящия съд в размер на 3 421,94 (три хиляди четиристотин двадесет и един 0.94) лв. съобразно уважената част от претенцията.

ОСЪЖДА  „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от изпълнителните директори Виолина Маринова Спасова и Юрий Благоев Генов, чрез юрисконсулт Христиана Красимирова Димитрова да заплати на В.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, двамата чрез адв. Веска Волева, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 50, вх. А, ет.4, разноски в първоинстанционното производство пред настоящия съд в размер на 217,03 (двеста и седемнадесет 0.03) лв. съобразно отхвърлената част от претенцията.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: