№ 4789
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20241110100766 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от Р. Н. Г., ЕГН: **********, с която против „ЮМО
България“ ЕООД, ЕИК: ............................. са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № 1/06.11.2023 г., издадена от ответника; с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 41921,04 лева,
/след допуснато увеличение на иска / представляваща обезщетение за оставане без работа
поради уволнението за периода от 07.11.2023 г. до 07.05.2024год. , ведно със законната лихва
от 04.01.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на
вземането; с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 4990,60 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 15 работни дни за 2021 г., ведно със
законната лихва от 04.01.2024 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
изплащане на вземането; евентуален иск с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ за
сумата от 11468,30 лева /след допуснато увеличение на иска/, представляваща обезщетение
за неоформяне в срок и незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата за периода от
06.11.2023 г. до 20.12.2023 г., ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било
възникнало по силата на трудов договор от 12.05.2016 г. и допълнително споразумение № 1
към него от същата дата, като ищцата била назначена на работа в ответното дружество на
длъжност „ръководител по продажби и маркетинг“ с код по НКПД, 2011 г. – 1221. С
допълнително споразумение № 2 от 07.12.2017 г. към трудовия договор длъжността на
ищцата била променена на „прокурист (търговски управител)“ с код по НКПД, 2011 г; -
11207022, а основното й трудово възнаграждение било увеличено на 4083,49 лева. На
14.12.2017 г. ищцата била вписана в търговския регистър като прокурист на „ЮМО
България“ ЕООД. Твърди, че на 20.07.2023 г. докато е използвала платен годишен отпуск е
била уведомена по имейл от управителя на ответното дружество, че трудовото й
правоотношение ще бъде прекратено. Посочва, че на 24.07.2023 г. й е предоставен отпуск
1
поради болест, който бил удължаван последователно, като крайната дата на същия била
05.11.2023 г. Сочи, че по настояване на ответника на 02.08.2023 г. ищцата е предала на
последния всички намиращи се в нея работни пособия и оборудване, в т. ч. служебен
компютър, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 02.08.2023 г., както и че
достъпът до служебната й поща е бил преустановен. Твърди, че на 21.09.2023 г. й била
връчена покана с дата 19.09.2023 г. за заплащане на сумата от 3318,25 лева, в отговор на
която ищцата е представила разходооправдателни документи за сумата от 446,79 лева и е
превела по банков път разликата от 2871,46 лева, представляваща касова наличност,
съхранявана от ищцата в качеството й на прокурист на ответното дружество. Навежда
твърдения, че след приключване на отпуска й поради болест, на 06.11.2022 г. се е явила на
работа и били връчени едновременно предизвестие от 06.11.2023 г. за прекратяване на
трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ и Заповед № 1/06.11.2023 г.
за прекратяване на трудовия договор, считано от 06.11.2023 г., и изплащане на обезщетение
по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие и по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск. Сочи, че прокурата й била заличена в търговския регистър на 14.08.2023 г.
Посочва, че съгласно фиш за заплата за месец ноември 2023 г. й била изплатена сумата от
22158,26 лева, представляваща сбор от обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено
предизвестие в размер на 13973,68 лева и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван
платен годишен отпуск от 15 дни за 2022 г. в размер на 4990,60 лева, както и обезщетение по
чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 17 дни за 2023 г. в размер на
5656,01 лева. Твърди, че съгласно т. VII. 10 от трудовия договор са й се полагали 20 дни
платен годишен отпуск, като за периода 01.01.2021 г. - 06.11.2023 г. е имала право на общо 57
дни платен годишен отпуск, от които през 2021 г. е ползвала 3 дни, през 2022 г. - 5 дни и през
2023 г. - 2 дни, респективно при прекратяване на трудовото правоотношение е имала право
на още 47 дни платен годишен отпуск, за които на основание чл. 224, ал. 1 КТ е следвало да
бъде обезщетена. В тази връзка твърди, че при изчисляване и изплащане на обезщетението
по чл. 224, ал, 1 КТ не са взети предвид използвания от 2 дни през 2023 г. платен годишен
отпуск и неизползвания от 17 дни платен годишен отпуск за 2021 г. Ищцата твърди, че на
07.12.2023 г. е изпратила до ответното дружество уведомление – покана, с което кани
последното да й заплати полагаемото й се обезщетение за останалия неизползван отпуск,
като поканата съдържала и искане до работодателя за оформяне и връщане на трудовата й
книжка. На 20.12.2023 г., в отговор на посочената покана, на ищцата било отказано
заплащане на исканото от нея обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, като на същата дата била
поканена да получи трудовата си книжка от счетоводството на работодателя. Твърди, че
посоченото уведомление-покана от 07.12.2023 г. съдържало и информация до ответното
дружество, че в продължение на един месец от прекратяване на трудовото й
правоотношение със същото, ищцата е останала без работа, поради което претендира
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Твърди, че последното й е било изплатено на 21.12.2023 г.,
като преведената й сума била в размер на 5345,32 лева, а в основанието за плащане било
посочено, че от обезщетението по чл. 222 КТ е приспадната „предплатена“ сума в размер на
598,88 лева, за която удръжка твърди, че не й е известно на какво основание и за какво е
направена. На следващо място ищцата посочва, че приоритетно е изпълнявала присъщите на
служител от отдел „Продажби“ трудови функции, а дейностите по управление, възложени й
като прокурист, е извършвала, ако и доколкото същите не са могли да бъдат изпълнявани от
управителя на ответното дружество, като в тази връзка твърди, че е съвместявала
формалната функция на „търговски управител“ с реално и преимуществено упражняваната
длъжност като „ръководител продажби“. Посочва, че в продължение на 2 години, в периода
октомври 2020 г. - септември 2022 г., е била единствения служител зает с продажбите в
ответното дружество и като такъв е изпълнявала самостоятелно всички дейности по
продажби, включително комуникация с клиенти, изготвяне на оферти и пр. Твърди, че след
като е взето решение за отстраняване на ищцата от длъжност (в края на юли 2023 г.), на неин
2
колега (Г. Г., който бил назначен в ответното дружество на длъжност „инженер КИП“) било
предложено да започне да изпълнява трудови функции като специалист „ръководител
продажби“, т.е. възложени са му били основните изпълнявани от ищцата трудови функции,
свързани с комуникация с клиенти, изготвяне на оферти, осъществяване на продажби. В тази
връзка твърди, че е изпълнявала трудови функции, чието изпълнение е продължило и след
нейното уволнение, а именно от управителя на ответното дружество и от повишения на
длъжност „мениджър продажби“ неин колега – инж. Г. Г., респективно с извършеното
съкращаване на щат тази длъжност не била премахната в ответното дружество. С оглед
предходното, счита че не било налице основанието за прекратяване на трудовия договор на
ищцата, посочено в предизвестието и заповедта за уволнението й от 06.11.2023 г., тъй като
не било извършено реално съкращаване на щата, а трансформация на заеманата от ищцата
длъжност, чрез преразпределянето й между други длъжности, респективно пренасочването й
към друга длъжност без съществени различия в трудовите функции. Алтернативно, счита че
прекратяването на процесното трудово правоотношение е незаконосъобразно поради
неизвършване на задължителния в подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като от Заповед №
1/06.11.2023г. се установявало, че се премахва единствена щатна бройка за дадената
длъжност (прокурист), респективно липсвали работници на сходни длъжности, изпълняващи
функциите на съкратената длъжност, между които е следвало да се извърши подбор.
С оглед изложените твърдения предявява настоящите искове. Претендира и
деловодни разноски.
В с.з. ищецът ,редовно призован се явява лично ,представлява се от адв.М. ,която
моли съда да уважи предявените искове.Претендира разноски ,съобразно списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
В срок е депозиран писмен отговор от ответника „ЮМО България“ ЕООД, с който
оспорва предявените искове като неоснователени и недоказани, за което излага подробни
аргументи. Не оспорва, че с Протокол и Заповед на управителя на ответното дружество от
06.11.2023 г., поради икономически причини е взето решение за съкращаване на длъжността
„Прокурист“ и за утвърждаване на ново щатно разписание, като на 06.11.2023 г. ответното
дружество е отправило писмено предизвестие до ищцата за прекратяване на трудовото й
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ - „съкращаване на щата“,
което било прекратено на същата дата, а на ищцата било изплатено обезщетение по чл. 220,
ал. 1 КТ за неспазване на срока на предизвестието. Посочва, че заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение била връчена на ищцата на 06.11.2023 г. Сочи, че ищцата
първоначално (в периода от сключването на трудовия договор на 12.05.2016 г. до
назначаването й като прокурист) е била наета в ответното дружество на длъжност
„Ръководител по продажби и маркетинг“, като от 07.12.2017 г. до момента на прекратяване
на трудовото й правоотношение същата е заемала длъжността „Прокурист (търговски
управител)“ в ответното дружество. Не оспорва, че на 14.12.2017 г. ищцата е била вписана
като прокурист в търговския регистър.
Оспорва ищцовите твърдения, че ищцата само формално е заемала длъжността
прокурист и е била изцяло зависима от управителя на ответното дружество при вземането на
решения, като твърди, че същата е имала широка управленска власт по отношение на
служителите и дейността на ответното дружество, като в тази връзка посочва, че ищцата е
извършвала и множество други действия на управление от името на дружеството,
3
включително подписване на договорите с клиенти и доставчици, водила е преговори за
наемни правоотношения с дружеството, изцяло по нейна преценка без да уведомява
управителя на дружеството, подписвала е годишните отчети на дружеството. Твърди, че
ищцата е преустановила дейността си като „Ръководител продажби и маркетинг“ след
назначаването й като прокурист, като след промяната на длъжността й през 2017 г.
основните й трудови функции били свързани с общото управление на дружеството.
Навежда, твърдения, че евентуално извършваните от ищцата отделни дейности във връзка с
продажбите не противоречали на отговорностите й като прокурист. Твърди, че още от
постъпването на работа в дружеството - на 01.10.2022 г. задълженията на Г. Г. били свързани
с продажби - водене на кореспонденция, консултиране и посещения на клиенти на
дружеството, обработване на запитвания и поръчки от клиенти, даване на технически
съвети, изготвянето на технически и ценови оферти, респективно същият е бил нает да
осъществява и извършва дейност по продажби, като длъжността „инженер, контролно-
измервателни прибори и автоматика“ в дружеството винаги е включвала и задължения,
свързани с продажби. С оглед предходното, оспорва ищцовото твърдение, че трудовите
функции по продажби са възложени на Г. Г. едва след прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата, като твърди, че ищцата и Г. Г. са имали съществено
различаващи се трудови функции. Посочва, че към момента на прекратяване на трудовото й
правоотношение ищцата е била на длъжност „прокурист“ и фактически е извършвала
действия по управление и ръководство на дружеството, като към 06.11.2023 г. длъжността
„прокурист“ е премахната от щатното разписание на работодателя и изпълнението на
присъщите за длъжността трудови функции е преустановено. Сочи, че поради съкращаване
на единствената щатна бройка за длъжността „прокурист“, за работодателя не е възникнало
задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Оспорва иска за неизползван
платен годишен отпуск за 2021 г. по аргумент, че ищцата е използвала целия полагащ й се за
2021 г. (съгласно трудовия й договор) платен годишен отпуск от 20 дни. Оспорва и иска за
обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата, като твърди, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка се е намирала у
ищцата и на 07.12.2023 г. е изпратена на работодателя (чрез куриерска фирма), като
последният я е получил на 11.12.2023 г., след което същата е била оформена, с вписани
необходимите обстоятелства, и ищцата била поканена да я получи.
С оглед изложените аргументи, моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира деловодни разноски.
В с.з. ответникът се представлява от адв.Б. ,който моли съда да отхвърли
предявените искове като претендира разноски ,съобразно списък на разноските по чл.80 от
ГПК.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ за
признаване на уволнението на ищеца за незаконосъобразно и отмяната му ,както и
4
осъдителен иск ,с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради уволнението,за максималния шестмесечен
период, от 07.11.2023год.,т.е. до 07.05.2024год.
Не е спорно по делото ,че ищцата е работила по трудово правоотношение с
ответника, възникнало по силата на трудов договор от 12.05.2016 г. и допълнително
споразумение № 1 към него от същата дата, като същата е била назначена на работа в
ответното дружество на длъжност „Ръководител по продажби и маркетинг“ с код по НКПД,
2011 г. – 1221.
Също така не е спорно ,че трудовото й правоотношение е било променено с
допълнително споразумение № 2 от 07.12.2017 г. към трудовия договор,предвид ,че
длъжността на ищцата била променена на „Прокурист (търговски управител)“ с код по
НКПД, 2011 г; - 11207022, за неопределено време като е предвидено писмено двумесечно
предизвестие за прекратяването му. ищцата била вписана в търговския регистър като
прокурист на „ЮМО България“ ЕООД.
Съгласно Пълномощно ,с нотарилана заверка на подписите от 07.12.2017год., Р. Н. Г.
е била упълномощено в качеството й на прокурист на „Юмо България“ЕООД ,да управлява
и представлява дружеството ,заедно и поотделно с управителя.
Не се спори и че със Заповед № 1/06.11.2023 г., трудово правоотношение на ищеца
Р. Н. Г. е прекратено,считано от 06.11.2023год. ,на основание чл.328,ал.1,т.2 пр. второ от КТ
,като са изложени мотиви : съкращаване на една щатна брой за длъжност „Прокурист“ и
утвърждаване на ново щатно разписание ,извършено със Заповед № 02/06.11.2023год. като
на основание чл.220,ал.1 от КТ е определено обезщетение в размер на трудовото му
възнаграждение за неспазения срок на предизвестието за два месеца ,както и на основание
чл.224,ал.1 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск ,изчислен
,съобразно броя дни оставащ отпуск към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение /ако има неизползван отпуск/.Заповедта е връчена на ищеца на
06.11.2023год.
След прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е останала без
работа,предвид че съгласно Удостоверение от 10.07.2024год. ,издадено от ТД-Бургас на
НОИ ,през периода от ноември 2023год. до юни 2024год. на същата е изплатено
обезщетение за безработица ,на основание чл.54б,ал.1 от КСО.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ,което е неоспорено от страните и
което съда приема изцяло ,последният пълен отработен месец на ищцата е бил м.юни
2023год., съгласно чл.228 от КТ брутното трудово възнаграждение е в размер на
6 986,84лв.Вещото лице е заключило ,че за периода от 07.11.2023год. до 07.05.2024год.
обезщетение по чл.225,ал.1 от КТ възлиза на 41 921,04лв.
Спорно по делото е дали е осъществен фактическия състав ,в основа на който е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца ,съгласно чл.328,ал.1,т.2 пр. второ от КТ
„съкращаване на щат”.
Съгласно Протокол от 06.11.2023год , Томислав Маричич, в качеството му на
управител и представляващ „ЮМО България“ ЕООД е взел решение за съкращаване на една
щатна бройка от длъжността „Прокурист“,заемана от Р. Н. Г..
5
Със Заповед №2/06.11.2023год. на „ЮМО България“ ЕООД,представлявано от
управителя Маричич е утвърдено ново щатно разписание на дружеството ,което влиза в
сила ,считано от 06.11.2023год. като съгласно същото е налице 0 щатна бройка за
длъжността „Прокурист /търговски управител/“, 1 щатна бройка „инженер,контролно-
измервателни прибори и автоматика“ ,заемана от Г. Т. Г. и 1 щатна бройка
„Специалист,продажби“,заемана от Анна Стоянова Н..
При съпоставка между двете щатни разписания,това действало до 05.11.2023год. и
новото от 06.11.2023год. се установява, че новото щатно разписание не предвижда
служител „прокурист“.
Като доказателства по делото са приети длъжностите характеристики за
длъжностите "Прокурист" ,връчена на ищцата на 07.12.2017год., „ръководител продажби“
,връчена на ищцата на 01.06.2016год. ,която не съществува , както в предходното ,така и в
действащото щатно разписание и “инженер контролно-измервателни прибори и
автоматика“ .
Длъжността „прокурист“ е подчинена на едноличния собственик на капитала,като
ръководи всички служители.Целта на длъжността е да извършва цялостна организация и
ръководство на дружеството като извършва всички действия и сделки ,свързани с
упражняване на търговското му занятие,както и да представлява същото.Освен това е
посочено ,че назначава и освобождава ,както и налага дисциплинарни наказания на
служителите ,както и че е носител на всички права и задължения ,произтичащи от ТЗ,КТ и
др.
При съпоставяне на длъжностите „ръководител продажби“ и „инженер контролно-
измервателни прибори и автоматика“ е видно ,че функциите на тези две длъжности са
идентични , и за двете е предвидено йерархично да са подчинени на управителя ,като
основните задължения са обработка на запитвания и поръчки ,изготвяния на технически и
ценови оферти и поръчки.Разликата в задълженията е че за “инженер контролно-
измервателни прибори и автоматика“ е предвидено да провежда срещи минимум в четири
дни от седмицата ,поне с трима клиенти на ден в области в страната,а за „ръководител
продажби“ е предвидено и „активно включване в стратегическото планиране и
решения,свързани с маргетинговата концепция на Юмо България“.
Събрани са и гласни доказателства :
От показанията на св.Анна Стоянова Н. се установява ,че същата е заемала от
2017год. до м.05.2024год. длъжността „специалист продажби“,като била назначена от
ищцата и била подчинена на същата.Свидетелката сочи ,че ежедневните й задачи били
свързани с подготовка на счетоводството ,кореспонденция с клиенти за сроковете на
доставка на стоки ,както и изготвяне на оферти ,за което предварително коментирала с
ищцата ,относно цени и срокове на доставка.Сочи че ищцата заемала длъжност „управител“
,а в последствие „прокурист“ като били останали само двете в офиса,поради което ищцата
също изготвяла оферти,определяла цените ,сроковете на доставка ,процента на
6
печалба,както и имала пряк контакт с клиентите.Сочи и че след това през 2022год. постъпил
инженер Г. Г. ,а също така М. Р. Ж. също бил техническо лице. Той изготвял офертите ,имал
пряк контакт с клиентите ,като всичко преди това се съгласувало с Г.,която била
ръководител и на М. и на Г..Сочи и че длъжността „Инженер“ не е свързана с директни
продажби,а само изготвял ценова оферта,а от там нататък всичко „минава всичко през Г. и
вече самата продажба минаваше по имейл“.
Освен това Г. поддържала клиентската база, ходела на срещи и командировки ,
отговаряла за клиентите и всичко свързано с маркетинга, като всичко „минаваше през
нея“,като я определя като „шеф на хората там“.
По –нататък свидетелката сочи ,че редът за ползване на отпуск бил следния –
пускала се молба ,предварително се информирала Г. и след това се подавала към
счетоводството .Сочи и че през м. 12.2022 г. била отработила 17 дни като заедно с Г. били на
работа през този месец ,а след това не било съгласувано с нея през м.януари да се отчете
отпуск.
Сочи и че е получила трудовата книжка на ищцата ,която ь била изпратила по
куриерска фирма , след което я изпратила на счетоводството,като от получаването и
изпращането имало 2-3 дни разлика.
В показанията си св.М. Р. Ж. сочи ,че е работил при ответника в периода 2016 до
м.10.2019 г. Бил назначен на длъжността „Инженер контрол“, иначе изпълнявал инженерни
продажби – имал отношения с клиенти, изготвял офертите. Ищцата ,като прокурист била
негов пряк ръководител. Г-н Маричич му казал , че всяко действие трябва да се съгласува с
нея и особено за финансовата част, защото свидетеля отговарял за техническата част. Сочи
,че маркетинговите планове и стратегии изготвяла Р. Г.. Известно му било и че Г. Г.
изпълнявал същата длъжност, но по-късно от него.
Свидетелката А. С.-Д. сочи ,че е имала отношения дължи години с „Юмо България“
ЕООД до 2023 г. Познава Г. професионално от 2016год. ,като от офиса им казали, че има
промяна в ръководството на фирмата .Сочи ,че компанията в която работи се занимавала с
маркетинг , с технологичните новости, следели корпоративния сайт, писали публикации и
ги разпространявали ,като информацията за това била давана и съгласувана с ищцата. Сочи
и че били получили писмо от техния регионален мениджър, с което били информирани, че
има промяна и искат прекратяване на отношенията ,като по сочи ,че писмата идвали от
регионалния мениджър Томислав Маричич.
От правна страна съдът съобрази следното :
За да бъде уважен главният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, следва да
се констатира незаконосъобразност на уволнението, съобразно критериите за посоченото
прекратително основание. В процесния случай трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2, предл.1 от КТ- "поради съкращаване на щата".
За да е правомерно уволнението на посоченото основание, в тежест на работодателя
е да докаже, че същото е постановено от материално компетентно да го извърши
7
длъжностно лице, че решението за действителното премахване на длъжността на ответника
от щатното разписание на дружеството е взето от надлежния орган, че трудовата му функция
е реално преустановена, както и че са налице обстоятелства, изключващи извършването на
подбор или при провеждане на същия са спазени предварително зададените критерии за
оценка на работниците и служителите.
Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не
подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово право е да променя щата както прецени.
Това, което е от значение е съкращаването на съответна щатна бройка да е извършено от
лицето или органа, който има право да извършва промени в щатното разписание и да е
реално – да има фактическо /реално/ премахване на трудовите задължения, които включва
процесната длъжност, каквото в частност е и осъществено.
В случая е налице промяна на щатното разписание,което е било в сила от
06.11.2023год., която е засегнала заеманата от ищеца длъжност.Същата , въпреки че е
посочена като наименование , в новото щатно разписание,в сила от 06.11.2023год., в него
фигурира като „0 щатни бройки“ ,т.е. съдът приема че не съществува.Тази промяна е
извършена от компетентен орган, а именно от управителя на ответното дружеството ,който е
взел решение за това ,обективирано в заповед № 2/06.11.2023год. . Управителят е
компетентен да решава всички въпроси, свързани с изменението на щата, да сключва и
прекратява трудови договори. Отделно от това следва да се посочи, че определянето на
числения състав на работниците и служителите, респ. вътрешното разпределение на труда в
предприятието, не представлява съществена организационна промяна, която да изисква в
частност съгласието на едноличния собственик на капитала като условие за валидност на
взетото решение . Това е решение за целесъобразното и ефективно разпределение на
работата между работниците и служителите и е необходимо да се вземе оперативно – щатът
на едно търговско дружество се определя с оглед нуждите на дейността към даден момент.
Също така съдът приема ,че уволнението на ищеца е реално ,т.е. не само е
премахната длъжността „прокурист „ като щатна бройка, но и трудовата функция е
престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от нейното
наименование.До този извод съда достигна като съобрази представените по делото
длъжностни характеристики ,обсъдени по-горе,от които може да се направи извода ,че част
от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени и се упражняват от други
длъжности,в частност от управителя ,тъй като основните задължения на прокурата са
свързани с управлението и представителството на дружеството,както и с назначаването и
освобождаването на служителите ,вкл. и налагане на дисциплинарни наказания.
Ирелевантно в случая е че преди да бъде променено трудовото правоотношение на
ищцата с назначаването й на длъжността „прокурист“ ,същата е изпълнявала друга длъжност
„ръководител продажби“ ,както и че след това е продължила да се занимава с маркетинга и е
участвала в процеса на изготвяне на оферти.
Следва да се посочи ,че съгласно показанията на св.Н. и св.Ж. , а и длъжностната
характеристика за длъжността „инженер контролно-измервателни прибори и автоматика“
8
,последната е свързана с техническа дейност – обработка на запитвания и поръчки ,а така
също изготвянето на технически и ценови оферти и поръчки ,което обаче ,както сочи св.Ж. е
свързано с техническата част .Ищцата ,като прокурист е пряк ръководител ,като както сочат
и двамата свидетели,което съответства и на длъжностната й характеристика ,всяко действие
се е съгласувало с нея ,особено за финансовата част, като същата определяла и процента
печалба.Всичко това води до извод ,че в периода след назначаването й като прокурист ,до
прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е изпълнявала именно тази длъжност,
като дори и да е извършвала и други дейности,то това не означава ,че е продължила да
изпълнява и предходната длъжност „ръководител продажби“.
Същественото в случая е че трудовата функция на ищеца със същественото й
съдържание в приложената по делото длъжностна характеристика, не се изпълнява от друг
служител. Налице е различие не само в наименованието, но и между основните трудови
функции на горепосочената длъжност и на длъжноста „инженер контролно-измервателни
прибори и автоматика“,която е изпълнителска , при съобразяване и на управленското им
ниво.
Доколкото уволнението на ищеца е извършено след валидно взето решение на
управителя на ответното дружество за закриване на единствената щатна бройка за
процесната длъжност, то за работодателя не е възникнало и задължение за извършване на
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ.
В заключение, уволнението на ищцата Р. Г. е законосъобразно , налице е отразеното
в заповедта основание реално съкращаване на щата,поради което предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва като такъв да бъде
отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователен
се явява и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
обезщетение за оставане без работа поради уволнението,за максималния шестмесечен
период, от 07.11.2023год.,т.е. до 07.05.2024год.,поради което подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ :
Искът е предявен за заплащане на обезщетение за 15 работни дни неизползван
платен годишен отпуск ,полагащ се на ищцата за 2021год.
Съгласно чл.224,ал.1 от КТ , при прекратяване на трудовото правоотношение ,
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж,
и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по
давност.
Доколкото се установи прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на
06.11.2023год. ,предвид отхвърлянето на иска по чл.344,ал.1,т.1 от КТ ,то са налице
предпоставки за разглеждането на този предявен осъдителен иск.
9
Спорно е по делото обстоятелството, дали ищцата за исковия период е ползвала
платен годишен отпуск, за който претендира обезщетение, поради неизползването му и
какъв е размера на претендираното обезщетение.
Доказването на ползването на платен годишен отпуск като положителен факт, който
изключва вземането по чл. 244 от КТ, е в тежест на работодателя, а той може да го проведе с
помощта на всички доказателствени средства.
Съгласно уговореното в трудовия договор на ищеца се е полагал основен платен
годишен отпуск в размер на 20 работни дни .
Със Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е
определено да се заплати обезщетение по чл.224 от КТ ,без същото да е конкретизирано.
Съгласно представения фиш за заплата за м.ноември 2023год. ,на ищцата е било
начислено обезщетение за 15 дни ,неизползван отпуск за 2022год. и 17 дни,за периода 01.01.-
05.11.2023год.
Съгласно заключението на вещото лице ,при анализа на фишовете за заплати е
констатирано несъответствие като съгласно фишовете за заплати ищцата е била в отпуск за
периода 01.01.2021год. – 05.11.0223год. от 50 дни,а съгласно издадени заповеди – 25 дни
отпуск.Съобразно наличните заповеди вещото лице е посочило ,че за 2021год. за 20 дни
отпуск е неизползван ,обезщетението по чл.224 от КТ възлиза на 6 654,14лв. ,при
среднодневно брутно възнаграждение от 332,71лв.
От страна на ответника са представени Заповед от 01.11.2022год. ,за разрешен
отпуск от 4 работни дни за 2021год. и Заповед от 01.12.2022год. за разрешен отпуск за 16 р.д.
на 2021год.
Съгласно чл. 173, ал. 1 КТ и чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките
и отпуските, платеният годишен отпуск се ползва по писмено искане на работника или
служителя и след писмено разрешение на работодателя. В разглеждания случай няма
писмено искане от страна на ищцата за ползване на платен годишен отпуск за 2021год. ,т. е.
липсва нейно съгласие. Работодателят има правото да предостави платения годишен отпуск
на работника без негово съгласие само при наличието на някоя от алтернативните
предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 173, ал. 4 КТ – престой повече от 5 работни
дни; ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители и работникът или
служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната
година, за която се полага. Ответникът нито се позовава на настъпването на релевантни
факти, нито е ангажирал доказателства за възникване на правото му по чл. 173, ал. 4 КТ
Не се доказва посочените заповеди по чл.173 от КТ изобщо да са стигнали до
знанието на ищцата,тъй като както същите ,така и фишовете за заплати не носят нейни
подписи,съответно не могат да й бъдат противопоставени в настоящото производство.
Ето защо съдът приема ,че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата ,същата е имала неизползван отпуск за 2021год. в размер на 20
работни дни ,но съдът не може да се произнесе в повече от това ,което е поискано ,поради
10
което следва да се уважи иска й за 15 работни дни ,неизползван платен годишен отпуск за
2021год. ,което възлиза на сумата от 4990,60 лева.
Тази сума се дължи със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
в съда ,а именно от 04.01.2024год. до окончателното й заплащане.
По иска ,с правно основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ :
Същия е предявен по условие ,в случай че искът по чл.344,ал.1 ,т.1 от КТ бъде
отхвърлен ,тъй като предполага прекратено трудово правоотношение ,което е налице и
следва да бъде разгледан.
За уважаването на този иск ,в тежест на ищеца е да докаже че трудовата книжка е
била предоставена на работодателя за вписване на съответните данни, задържане на
трудовата книжка при липса на нормативно основание за това, както и на вреди, които са в
причинно-следствена връзка с незаконното задържане /поради задържане на трудовата
книжка не е постъпила на друга работа, размерът е нормативно определен/.
В тежест на ответника е да докаже незабавното връщане на трудовата книжка след
отразяване на необходимите обстоятелства.
В случая се установи ,че трудовата книжка на ищцата не е била предоставена за
съхранение на работодателя ,а същата я е предоставила на същия с пратка ,изпратена на
07.12.2023год.,достигнала до ответника на 11.12.2023год. В тази връзка съдът съобрази и
показанията на св.Анна Н.,която сочи ,че след като получила трудовата книжка на ищцата я
изпратила на счетоводството ,при което имало 2-3 дни разлика.
С писмо от 20.12.2023год. ,приложено към исковата молба ,на ищцата е съобщено
,че трудовата й книжка може да бъде взета от посоченото място,с което е изпълнена
процедурата по чл. 6, ал. 3 НТКТС/отм. от 2024год./
Следователно след 11.12.2023год. до 20.12.2023год. работодателят е изпаднал в
забава за изпълнение на задължението си. В същото време от така забавеното изпълнение на
задължението по делото не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства от
страна на ищеца за претърпени вреди, които да са в причинна връзка със забавеното
изпълнение на работодателя.
Съгласно трайно установената съдебна практика елемент от основателността на
съдебно предявеното вземане е и наличието на вреда от задържане на книжката, като чл.
226, ал. 3 КТ презюмира единствено нейния размер, но не и настъпването й /в този смисъл
Определение № 2804 от 06.06.2024 г., постановено по к. гр. д. № 20238002103817 по описа
на ВКС, 3-то ГО, 1-ви състав/. Доколкото наличието на вреда е факт с положителен
характер, от който ищецът черпи своите права, то и с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК настъпването на вредата и причинната връзка подлежат на доказване от ищеца. Такова
доказване не беше проведено в настоящото производство. Не се доказа ищецът да е
претърпял каквито и да било вреди невъзможност да сключи нов трудов договор и т. н.,
настъпили съответно в резултат на задържането на трудовата му книжка. Респ. в случая не
11
са налице вреди, настъпили във връзка с упражняването на осигурителните права на ищеца.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователен предявения иск с правно
основание чл. 226, ал. 2, вр., ал. 3 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 11468,30
лева /след допуснато увеличение на иска/, представляваща обезщетение за неоформяне в
срок и незаконно задържане на трудовата книжка на ищцата за периода от 06.11.2023 г. до
20.12.2023 г., ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. (дата на подаване на исковата молба)
до окончателното изплащане на вземането, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно изхода на делото ,право на разноски имат и двете страни.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ищцата има право на разноски само по отношение
на уважения иск ,с правно основание чл.2241ал.1 от КТ.
Същата е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК ,с доказателства за
сторени такива в размер на 4885,51лв.,адвокатско възнаграждение и 80лв. – разходи за
превод на документи.Последните следва да останат за сметка на страната ,предвид ,че
преведените документи са свързани с отхвърления иск по чл.344,ал.1 ,т.1 от КТ.
Тъй като не се доказва индивидуално уговаряне на адвокатското възнаграждение за
всеки предявен иск от ищцата ,съобразно уважения иск по чл.244,ал.1 от КТ ,адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено по чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения или в размер на 799,06лв. ,без ДДС ,предвид ,че няма
доказателства за регистриране на адвоката по ЗДДС,които следва да бъдат възложени на
ответника.
На ответната страна ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК също се следват разноски
,съобразно отхвърлената част от исковете.
Същия е представил списък на разноските по чл.80 от ГПК ,както и доказателства за
уговорено в договор за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение и
доказателства за плащане на същото от 38866,25лв. /левовата равностойност на 16 000 евро/.
От страна на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника,което е основателно.
Минималния размер на адвокатското възнаграждение по иска по чл.344,ал.1,т.1 от
КТ ,определен по чл.7,ал.1,т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е
933 лева,а този по иска по чл.344,ал.1,т.3 от КТ по чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата възлиза на
4004лв.
Съответно минималния размер на адвокатското възнаграждение за отхвърления иск
по чл.226 от КТ се определя по чл.7,т.3 от Наредбата и възлиза на 1432,15лв.
До този общ размер от 6369,15лв. адвокатското възнаграждение,платено от
ответната страна се явява съответно на оказаната защита по отхвърлените искове и следва да
бъде възложено на ищеца.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК в тежест на ответника е и плащането на държавната
12
такса за разглеждането на уважения иск по чл.224,ал.1 от КТ възлизаща на 199,62лв.
Следва на ответника да се възложат и разноските за възнаграждение на вещото лице
,платени от бюджетните средства на съда в размер на 350лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. Н. Г. ,ЕГН : ********** , с адрес ...................
...................... срещу „ЮМО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,ЕИК : ............................. ,със седалище и
адрес на управление в гр.София ,ул.“Проф.Кирил Попов“ № 59 , обективно кумулативно
съединени искове , с правно основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ за признаване на
уволнението на ищцата ,извършено със Заповед № 1/06.11.2023 год. ,на управителя на
„ЮМО БЪЛГАРИЯ“ЕООД ,ЕИК : ............................. , на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2
КТ , „ съкращаване на щата“ за незаконосъобразно и отмяната му ; с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 41 921,04 лева,
представляваща обезщетение за оставането на ищцата без работа поради уволнението, за
периода от 07.11.2023 г. до 07.05.2024год. , ведно със законната лихва от 04.01.2024 год. до
окончателното изплащане на вземането ;както и евентуалния осъдителен иск с правно
основание чл. 226, ал. 2 вр. ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 11 468,30 лева ,
представляваща обезщетение за неоформяне в срок и незаконно задържане на трудовата
книжка на ищцата за периода от 06.11.2023 г. до 20.12.2023 г., ведно със законната лихва от
04.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ЮМО БЪЛГАРИЯ“ЕООД ,ЕИК : ............................. ,със седалище и
адрес на управление в гр.София ,ул.“Проф.Кирил Попов“ № 59 да заплати на Р. Н. Г. ,ЕГН :
********** , с адрес ................... ...................... ,на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 4
990,60 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 15
работни дни за 2021 г., ведно със законната лихва от 04.01.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането;
ОСЪЖДА „ЮМО БЪЛГАРИЯ“ЕООД ,ЕИК : ............................. ,със седалище и
адрес на управление в гр.София ,ул.“Проф.Кирил Попов“ № 59 да заплати на Р. Н. Г. ,ЕГН :
********** , с адрес ................... ...................... ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в
размер на 799,06лв.,представляваща деловодни разноски съобразно уважения иск.
ОСЪЖДА Р. Н. Г. ,ЕГН : ********** , с адрес ................... ...................... да заплати
на „ЮМО БЪЛГАРИЯ“ЕООД ,ЕИК : ............................. ,със седалище и адрес на управление
в гр.София ,ул.“Проф.Кирил Попов“ № 59,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер
на 6369,15лв., представляваща деловодни разноски съобразно отхвърлените искове.
ОСЪЖДА „ЮМО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ,ЕИК : ............................. ,със седалище и
адрес на управление в гр.София ,ул.“Проф.Кирил Попов“ № 59 да заплати по сметка на
Софийски районен съд ,на основание чл.78,ал.6 от ГПК разноски в размер на
13
549,62лв.,съобразно уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14