№ 121
гр. Кърджали , 01.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖА., I. СЪСТАВ в закрито заседание на първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Мария К. Дановска
Георги Ст. Милушев
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно
гражданско дело № 20215100500130 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба с вх.№ 778/22.07.2021г., подадена от В. Б.
И. от М., чрез пълномощник, срещу определение № 206/02.06.2021 г.,
постановено по гр. д. № 439/2020 г. по описа на М. районен съд, с което е
оставено без уважение искането й за изменение на постановеното по делото
решение № 263/30.12.2020г., в частта му за разноските. Жалбодателката
счита, че атакуваното определение е необосновано и постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Иска се то да бъде отменено,
вместо което да бъде постановен друг съдебен акт, с който Н. А. З. да бъде
осъден да й заплати направените по делото разноски в размер на 360 лева за
първоинстанционното производство.
Ответникът по частната жалба Н. А. З. не е представил писмен отговор.
Настоящият съдебен състав като съобрази данните по делото, намира
следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК
и като изхождаща от активно легитимирано лице с правен интерес от
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно определение, респ. като
насочена срещу акт от категорията по чл.248 ал.3 от ГПК, подлежащ на
самостоятелен контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Гр. д. № 439/ 2020г. по описа на РС – М. е образувано по молба с правно
основание чл.150 от СК, и е предявена от В.И. против Н.З., за изменение на
присъдена с определение от 28.03.2017г. по гр. д. № 38/2017г. на МРС
издръжка от 150 лева, чрез увеличаването й в размер на 250 лева. Съдът е
уважил исковата молба изцяло и е увеличил издръжката от 150 лева на 250
лева, но не е присъдил в полза на ищцата деловодни разноски, като в
мотивите си е посочил, че ответникът не е оспорил искането за увеличаване
размера на издръжката, при което е приел че последният не е дал основание
със своето поведение за завеждането на делото.
С молба по чл.248 от ГПК ищцата В.И. е поискала решението в частта му
за разноските да бъде изменено/допълнено, като в нейна полза бъдат
присъдени деловодни разноски в размер на 360лв.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането, като е повторил мотивите на решението.
Настоящият съдебен състав, като съобрази данните по делото, намира
следното:
Изменението на присъдената издръжка се реализира по съдебен ред, чрез
депозиране на искова молба по чл. 150 СК. Изменение на издръжка, веднъж
определена по съдебен ред, следва да се реализира също по съдебен ред, след
като страните не са постигнали доброволно съгласие за това, за да има
възможност страната, на която се дължи издръжката, да се снабди с
изпълнителен титул при незаплащане на увеличения размер.
Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца.
В съдебната практика по приложението на посочената разпоредба се
приема, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от
кумулативното наличие на установените в закона две изисквания – с
поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е
признал иска, като преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е
2
винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от
съда, разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в
тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника
(Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК).
Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с
разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на
иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца
(Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о.,
ГК).
Приема се обаче, че когато сезирането на съда е условие за упражняване на
субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се
освободи ответника от отговорността за разноски, защото винаги липсва
първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК (Определение № 178 от 28.10.2019
г. на ВКС по ч. гр. д. № 3037/2019 г., I г. о., ГК, Определение № 181 от
30.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3852/2017 г., II г. о., ГК, Определение №
111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 815/2016 г., III г. о., ГК,
Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о.,
ГК).
Поради това, не е налице първата предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК
предпоставка, а именно - ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото.
Или, в конкретиката на казуса, след като е уважил исковата претенция,
следвало е първоинстанционният съд да присъди в полза на ищцата сторените
от нея деловодни разноски, и като не е направил това с постановеното
решение, е следвало да уважи молбата по чл.248 от ГПК.
При това положение, въззивната частна жалба се явява основателна,
поради което атакуваното определение № 206/02.06.2021 г., постановено по
гр. д. № 439/2020 г. по описа на М. районен съд следва да бъде отменено,
вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде допуснато исканото
изменение. И, тъй като липсва произнасяне с диспозитив по искането за
разноски, то следва първоинстанционното решение да бъде допълнено в този
смисъл.
3
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 206/02.06.2021 г., постановено по гр. д. №
439/2020 г. по описа на М. районен съд, вместо което постановява:
ДОПЪЛВА Решение № 263/30.12.2020г., постановено по гр. д. № 439/2020
г. по описа на М. районен съд в частта му за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Н. А. З. от с.К., общ.К., ул. „Б.” № *, с ЕГН **********, да
заплати на В. Б. И. от гр.М., ул.”К.”№ *, с ЕГН **********, направените по
гр. д. № 439/2020г. по описа на РС – М. деловодни разноски в размер на
360лв., на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4