Решение по дело №10083/2023 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№108

гр. В. Търново,17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ  ДИАНКА ДАБКОВА

 

при секретар	МАРИЯ   НЕДЕВА	и с участието
на прокурора	ВЕСЕЛА  КЪРЧЕВА	изслуша докладваното
от съдия	ЧЕМШИРОВ
по касационно наказателно-административен характер дело №10083 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023 г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт Хр. К.в качеството й на пълномощник на началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу Решение №540/23.12.2022 г. по НАХД №1013/2022 г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №BG25022055/5800/Р8-204/12.07.2022 г., издадено от касатора, с което за допуснато от Д.С.Д., ЕГН ********** *** нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление Претендира се присъждане на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – Д.С.Д., чрез *** Н., в представена по делото молба оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №540/23.12.2022 г. по НАХД №1013/2022 г. състав на Великотърновския районен съд е отменил Наказателно постановление №BG25022055/5800/Р8-204/12.07.2022 г., издадено от началника на Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за допуснато от Д.С.Д., ЕГН ********** *** нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП на последния е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.

От фактическа страна по делото е прието за установено, че на 25.02.2022 г. в 22:56 ч. при излизане от територията на Република България на ГКПП Кулата е направена проверка на товарен автомобил Волво ФХ 4Х2 Т с peг. №... и обща техническа допустима максимална маса над 12, управлявано от Д.. При направена справка е установено, че на 07.02.2022 г. в 11:02 часа посоченото МПС е засечено по път 1-5, км 107+250, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е платена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. Горното е квалифицирано като нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за което на Д.Д. е съставен АУAН №BG25022022/5800/P8-204 от 25.02.2022 г., връчен без възражения. Въз основа на него е издадено обжалваното пред районния съд НП №BG25022022/5800/P8-204 от 12.07.2022 г.

При така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство административното обвинение е останало недоказано. Административнонаказващият орган не е ангажирал безспорни доказателства относно всички елементи от обективна и субективна страна на деянието. Изложени са мотиви, че не е конкретизирано за коя хипотеза на отчитане става въпрос в случая – дали се твърди, че няма маршрутна карта, или че няма бордово устройство, или че има устройство, но то не е функционирало по времето и на мястото на твърдяното нарушение. Направен е извод, че това е от съществено значение за правилната квалификация на деянието, тъй като от вида на отчитане на изминатото разстояние зависи обема на дължимото доказване по административнонаказателната преписка. В допълнение е посочено, че липсва извършване на задължителната по чл. 179, ал. 3г от ЗДвП проверка на място от страна на контролните органи. За да отмени НП като незаконосъобразно въззивният съд е обобщил, че липсата на надлежно описание на посочените обстоятелства води до невъзможност да се направи еднозначен извод за приложимия материален закон, тъй като не са налице достатъчно доказателства за съставомерността на деянието от обективна страна, а от субективна страна не е доказан умисъл.

Настоящата инстанция намира, че проверяваното решение е правилно. Касационният състав изцяло споделя мотивите на Великотърновския районен съд, поради което не счита за необходимо да преповтаря същите, а на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН препраща към тях.

При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд, анализирайки събраните в хода на производството доказателства, е постановил правилно и обосновано решение. Правилни са изводите на районния съд за недоказаност на нарушението. В допълнение следва да се посочи следното:

 Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна норма, която в случая не е индивидуализирана. Наказващият орган е посочил единствено санкционната норма, което не компенсира липсата на правна квалификация на деянието. Съответна на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП е императивната разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, която вменява на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП дължимото поведени преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа – да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая неясно остава за какво точно нарушение е санкциониран нарушителя, тъй като правната квалификация на деянието не може и не следва да се извежда по тълкувателен път от посочената санкционна норма. Изискването на закона да бъде посочена нарушената норма има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В процесния случай, както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Настоящият състав не възприема изложените съображения от касатора, че цитираната норма едновременно съдържа правило за поведение и санкция. В този смисъл се налага изводът, че в АУАН и в НП не е налице реквизита по чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, според които „нарушена законова разпоредба“ означава нарушено определено правило за поведение, към което субектът е задължен да се придържа.

Съгласно посочената санкционна норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП субект на нарушението е водача, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. Противно на твърденията в касационната жалба авторството на деянието е установено, но липсват доказателства за неговото виновно извършване. Наведените съображения, че липсата на тол декларация сама по себе си безспорно доказва умисъл или най-малко груба небрежност от страна на водача не могат да бъдат споделени. Вината е абсолютен елемент, който следва да бъде доказан още при съставяне на НП, като тежестта за това лежи върху административнонаказващия орган.

 

Като е стигнал до този извод за незаконосъобразност на НП, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, на основание чл. 63д от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., което е съобразено с правилата по чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №540/23.12.2022 г. по НАХД №1013/2022 г. по описа на Великотърновския районен съд.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на Д.С.Д. ***, разноски по делото в размер на 480/четиристотин и осемдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

                                                                                       2.