Решение по дело №52466/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5708
Дата: 30 март 2024 г.
Съдия: Лилия Иванова Митева
Дело: 20211110152466
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5708
гр. София, 30.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110152466 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искова молба от „*** София” ЕАД, ЕИК *** срещу Б. Р. И. с
ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. *** 2, бл. 59, вх. Ж, ет. 5, ап. 10, с която са
предявени искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
сумата от 22,70 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес гр.София, ж.к. *** 2, бл. 247, вх. А, ап. 7, ап. 20,
аб. № 112529 за периода от 01.07.2018 г. до 31.03.2020 г. ведно със законна лихва от
09.09.2021 г. до изплащане на вземането, за мораторна лихва в размер на 2,76 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 29.06.2021 г., за сумата от 6,03 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 31.03.2020 г. ведно със
законна лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането и за сума в размер на 1,22 лева
- мораторна лихва за периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153,
ал. 1 от Закона за енергетиката. Поддържа, че съгласно общите условия е доставил за
процесния период топлинна енергия, дължимата цена за която не е била заплатена от
ответника. Твърди, че съгласно общите условия от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на
дължимите суми на интернет страницата на продавача, като дължи обезщетение за забава
единствено върху неплатените суми след изтичане на този срок по отношение на общата
1
фактура за съответния отоплителен сезон. Претендира, че ответникът дължи и стойността на
услугата дялово разпределение ведно с обезщетение за забава.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител, назначен на ответницата, с който признава предявения иск и представя
доказателства, от които твърди да се установява, че задълженията са изпълнени чрез
плащане. Посочва, че представител на ответницата и останалите собственици е посетил каса
на ищеца и е заплатил съобщената му сума. Оспорва ответницата да е дала повод за
образуване на производството и оспорва да дължи разноски.
Третото лице помагач „***“ АД с ЕИК *** не оспорва предявените искове и представя
доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал.1 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за цена на доставена топлинна енергия,
извършено дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ), като писмената форма на договора
не е форма за действителност, а форма за доказване /така изрично Тълкувателно решение №
2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК/. Присъединяването на
топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както
на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен
договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл.
153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет -
доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Разяснено е обаче с цитираното тълкувателно решение, че клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и лицата, сключили договор за продажба на
2
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при
спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна
част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
В случая ищецът претендира, че ответникът е клиент на топлинна енергия. Видно от
представеното с исковата молба решение № 1183/18.02.2016 г. по гр.д. № 42395/2015 г. на
СРС, влязло в сила на 22.10.2016 г., ответницата и други лица са признати за собственици на
процесния топлоснабден имот. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
63, том III, рег. № 6624, дело №403 от 2020 г. от 18.03.2020 г. имотът е прехвърлен на ***
Едновременно с посоченото обаче се установява от представеното от самия ищец
заявление-декларация с вх. № 30088/19.12.2018 г., че *** И. чрез пълномощник *** е
изразила желание партидата за имота да се води на нейно име, а впоследствие на 03.04.2020
г. такова заявление е подал приобретателя ***.
При така установените по делото обстоятелства и съгласно указанията, дадени с
цитираното ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, следва, че в
рамките на исковия период клиент на топлинна енергия е била *** И. по силата на
постигнато съгласие между нея и топлопреносното предприятие за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабдения имот при общи условия,
поради което и именно същата е била задължена да заплаща цената на доставената топлинна
енергия за собствените си битови нужди. Видно от представените от третото лице помагач
документи именно това лице е считано от ищеца за потребител на ТЕ, като на нейно име са
издавани изравнителните сметки.
За процесния период, предвид наличието на индивидуално сключен договор,
ответницата, макар и един от собствениците на имота, не дължи на ищеца цената на
доставената до имота ТЕ. Наличието на изрично изявено и постигнато съгласие в случая
съставлява основание на облигационната връзка между ищеца и третото за производството
лице – потребител на ТЕ и изключва дължимостта на стойността на топлинната енергия от
ответницата. С оглед посоченото предявените срещу нея искове за цена на ТЕ и сума за
дялово разпределение са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователността на исковете за главници обосновава извод за неоснователност и на
претенциите за лихва за забава на тяхното плащане с оглед формираните мотиви за липса на
облигационна връзка между страните.
3
Следва да бъде посочено, че в случая съдът не намира, че изразеното от особения
представител признание на иска, е основание за извод в обратна посока. Особеният
представител на ответницата е назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, като същият
съгласно 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 ГПК може да извършва признание на предявения иск само
с одобрението на съда, пред който се води делото. Настоящият състав намира, че такова
одобрение не следва да бъде дадено, тъй като с оглед изложените съображения признанието
на иска не е в интерес на ответницата, доколкото друго е задълженото лице за процесните
вземания. Видно от представеното с отговора на исковата молба плащането на сумата от
32,71 лева в полза на ответника е извършено от особения представител, поради което не
може да се приеме, че е налице и признаване на задълженията чрез плащане от ответницата.
Следва да се посочи, че дори да се приеме, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за топлинна енергия и дялово разпределение от ищцата като съсобственик, то същото е
погасено чрез плащане, което ищецът е приел и признава, поради което исковете отново
подлежат на отхвърляне.
По разноските
Предвид изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата има право на
разноски. В случая същата е била представлявана от особен представител и не е сторила
разноски. Дори да се приеме само плащането като основание за отхвърляне на иска
ответницата не се установява да е дала повод за завеждане на делото, тъй като ищецът до
депозиране на исковата молба по никакъв начин не е индивидуализирал вземанията към
ответницата, доколкото партидата е водена на името на друго лице, а претенциите спрямо
всеки съсобственик са заявени едва при предприемане на съдебните действия срещу тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „*** София” ЕАД, ЕИК *** срещу
Б. Р. И. с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ж.к. *** 2, бл. 59, вх. Ж, ет. 5, ап. 10 искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 22,70 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес гр.София, ж.к. *** 2, бл. 247, вх. А, ап. 7, ап. 20, аб. № 112529 за
периода от 01.07.2018 г. до 31.03.2020 г. ведно със законна лихва от 09.09.2021 г. до
изплащане на вземането, за мораторна лихва в размер на 2,76 лв. за периода от 15.09.2019 г.
до 29.06.2021 г., за сумата от 6,03 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 31.03.2020 г. ведно със законна лихва от
09.09.2021 г. до изплащане на вземането и за сума в размер на 1,22 лева - мораторна лихва
за периода от 31.07.2018 г. до 29.06.2021 г.
Решението е постановено при участието на „***“ АД с ЕИК *** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
4
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5