№ 689
гр. Перник, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20221720201204 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1158-001546 от
14.06.2022г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция” („ПП”) при
ОД на МВР Перник, с което на В. П. С., ЕГН ********** на основание чл.
178ж, ал.1, пр.1-во от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) кумулативно
са наложени административно наказание глоба в размер на 1000 лв (хиляда
лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
три месеца за нарушаване на чл. 58, т.3 от същия закон.
Жалбоподателят В. П. С. чрез доводи, изложени в жалбата, моли НП да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Участва лично и чрез
своя пълномощник –адв. К.П. от САК в хода на съдебното производство. В
депозирано писмено становище с рег. № 23873 от 30.11.2022г. в Районен съд
Перник адв. П. твърди, че жалбоподателят се е движел в лентата за
принудително спиране на автомагистрала, тъй като не е бил допуснат да се
включи в платното за движение от пътуващ успоредно с него Тир и поради
факта, че управляваната от С. композиция била натоварена с 44 тона. В
условията на евентуалност поддържа, че е налице хипотеза на маловажен
случай на административно нарушение. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) - началник сектор „ПП”
при ОД на МВР Перник – редовно призован, не изпраща представител.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От фактическа страна:
На 06.04.2022г. свидетелите Н. В. Н. и Р. С. Е., изпълнявайки
служебните си задължения по контрол на движението по пътищата в
качеството си на мл. автоконтрольори в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник,
пътували в движещия се по автомагистрала Струма, в посока към гр. Дупница
полицейски автомобил, когато визуално възприели, че в същата посока, в
района на изкачване от кариера Студена към пътен възел Боснек в лентата за
принудително спиране се движи влекач „Скания-Г.410” с рег. № ******** с
прикачено полуремарке с рег. № ********. Автопатрулът изпреварил
съчлененото моторно превозно средство и спрял преди пътен възел Боснек.
Св. Н. и св. Е. възприели, че при спускането към тази пътна връзка, в района
на км 30+400 на автомагистралата товарната композиция продължавала да се
движи в лентата за приндутелно спиране. Нейният водач забелязал патрулния
автомобил и се включил в платно за движение на автомагистралата, след
което бил спрян със светлинен и звуков сигнал от полицейските служители.
По представените документи било установено, че товарната композиция се
управлява от жалбоподателя В. П. С.. За констатираното управление на
моторното превозно средство в лентата за принудително спиране на
автомагистрала Струма, св. Н. В. Н. съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA, № 472948
от 06.04.2022г., с който ангажирал неговата административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл.58, т.3, пр.1-во от ЗДвП, пояснявайки при
описание на нарушението, че движението в лентата за принудително спиране
се е извършвало при спускане, без да има повреда на пътното превозно
средство или водачът, който бил сам в автомобила, да има здравословни
проблеми.
При предявяване на акта жалбоподателят вписал, че ще подаде
възражения, като депозирал писмени такива в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН,
излагайки твърдения за интензивно движение в района и за осуетяване на
страна на друг участник на включването му дясната лента за движение по
автомагистралата.
След проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН АНО приел, че са
налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което
ангажирал административнонаказателна отговорност на В. П. С. за нарушение
на чл. 58, т.3 от ЗДвП, за което на основание чл. 178ж, ал.1, пр.1-во от ЗДвП
кумулативно му наложил административно наказание глоба в размер на 1000
2
лв (хиляда лева) и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три месеца.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 01.07.2022г.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
преценката на свидетелските показания на Н. В. Н. и Р. С. Е., както и на
приетите писмени доказателства: АУАН серия GA, № 472948 от 06.04.2022г.,
справка и докладна записва във връзка с подаденото възражение по чл. 44,
ал.1 от ЗАНН и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи.
От правна страна:
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената
Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с
която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН.
Актосъставителят Н. В. Н. заема длъжността „мл.автоконтрольор” в
сектор „ПП” при ОД на МВР-Перник и като такъв е овластен по силата на т.
2.1 и т.1.3.1 от горепосочената заповед да издава АУАН по ЗДвП.
Посочената за нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл. 58, т.3 от
ЗДвП забранява на водача на моторно превозно средство при движение на
автомагистрала да се движи или спира в лентата за принудително спиране,
освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни
проблеми на водача или пътниците в превозното средство. От съдържанието
на посочената норма е видно, че законодателят е предвидил две изключения
от забраната, които ако не са налице водачът няма право да се движи или
спира в аварийната лента, т.е. за да е налице извършено нарушение на
забраната трябва и двете изключения да не са били налице към момента на
проверката на водача от контролните органи.
Съдебният състав констатира, че при словесното описание на
процесното нарушение в АУАН и в НП актосъставителят и наказващият
орган са описали, че жалбоподателят е управлявал пътното превозно средство
в лентата за принудително спиране на автомагистралата, като са
конкретизирали, че същото се е движело в нея без да има повреда на пътното
превозно средство или здравословен проблем от водача, който е бил сам в
автомобила. При това положение са изпълнени императивните разпоредби на
чл. 42, т.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като и в двата документа
подробно словесно е посочено какво точно е извършил жалбоподателя, а
именно, че се е движел в лентата за принудително спиране на автомагистрала,
с посочване липсата на предпоставките по чл. 58, т.3 от ЗДвП, които да дават
възможност на водача за подобно поведение. Това налага еднозначен извод,
че В. С. разбира какво нарушение му е вменено, като не му е ограничено
правото адекватно да организира защитата си срещу предявеното му
административнонаказателно обвинение. Достатъчно ясно и точно е посочено
3
мястото на нарушение, като в акта и в НП еднозначно е записано, че се касае
за района на км 30+400 на автомагистрала Струма, който е при спускане към
пътен възел Боснек и попада на територията на общ. Перник.
От свидетелските показания на Н. В. Н. и Р. С. Е. се установява, че
нарушението е констатирано в аварийната лента и преди навлизането в
района на км 30+400 на автомагистрала Струма, в посока на движение към
гр. Дупница, тъй като е било възприето в по-ранен момент, а именно когато
товарната композиция е изкачвала участъка от кариера Студена. Движението
в лентата за принудително спиране не е било за кратък интервал от време, тъй
като полицейският автомобил, който е пътувал в същата посока, е следвал
съчлененото пътно превозно средство, предприел е изпреварване на същото,
след което е било установено, че и към момента на спускане жалбоподателят
е продължавал да управлява автомобила неправомерно в лентата за
принудително спиране. Двамата полицейски служители са възприели като
очевидци обстоятелствата, които възпроизвеждат в хода на съдебното
производство, като свидетелстват и за непосредственото поведение на
жалбоподателя по време на проверката, при която не е съобщил за техническа
неизправност по автомобила или за негов здравословен проблем, които да са
налагали движението в лентата за принудително спиране. Не се констатира да
са налице данни за предубеденост при извършване на проверката от страна на
полицейските органи, която да поставя под съмнение достоверността на
показанията на св. Н. и св. Е..
Твърденията на жалбоподателя за невъзможност да се включи в
платното за движение, тъй като е бил възпрепятстван от друг участник в
пътното движение, съдът прие за защитна версия, тъй като същите
категорично се опровергават от показанията на св. Н. и св. Е., които
установяват извършването на изпълнителното деяние, поради което и
настоящият състав ги прие като опит да осуети реализирането на
административнонаказателната му отговорност. И двамата полицейски
служители сочат, че са проследили поведението на жалбоподателя,
включително и че той е напуснал лентата за принудително спиране и се е
включил безпрепятствено в платното за движение незабавно, след като е
забелязал спрения полицейски автомобил.
Предвид изложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя
нарушение е осъществено от същия и е доказано до изискуемата степен на
несъмненост.
Съдът намира, че изложените доводи и ангажираните доказателства –
трудов договор на жалбоподателя, ведно с добри характеристични данни от
неговия работодател, не сочат на по-ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи, поради което
процесното деяние не навежда към извод за наличие на предпоставките на чл.
28 от ЗАНН. В конкретния случай се касае за формално нарушение, тъй като
за съставомерността му не се изисква настъпване на вредоносен резултат. В
4
тази връзка не може да се отчете като смекчаващо отговорността
обстоятелство и възрастта на нарушителя – 62 години, която предполага
житейски опит, който е достатъчен, за да може да направи оценка на
извършената от него противоправна проява. Даже напротив, тя му е
позволявала той да се придържа към стриктно спазване на установените
правила за движение, тъй като именно като шофьор на товарен автомобил
изкарва прехраната си. Обществената опасност на извършеното нарушение е
типична за нарушение от този вид, т.е. не е по-ниска в сравнение с
обикновените случаи на деяния по чл.58, т.3 от ЗДвП, като съдът акцентира
на обстоятелство, че в конкретния случай се касае за продължително засягане
на обществените отношения, които тази разпоредба защитава, предвид факта,
че противоправната деятелност не се е изразила в инцидентно движение за
кратък период от време, а за трайно такова, предвид проследяването на
движението на товарната композиция от полицейските служители от района
на кариера Студена, свързан с изкачване на местността до спускането му към
пътен възел Боснек, където е бил спрян за проверка.
Вярно е отбелязано от пълномощника на жалбоподателя за тежестта
на предвидените наказания за този вид нарушения, но това налага извод, че
законодателят очевидно е преценил, че всяко едно такова административно
нарушение е особено тежко, след като е фиксирал размера на кумулативно
предвидените за него наказания, изключвайки възможността те да се
индивидуализират съобразно чл. 27, ал.2 от ЗАНН. Доколкото по делото не
налице обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните
от този вид, то съдът намира, че в случая нарушението не би могло да бъде
определено като маловажен случай. Още повече, че както към момента на
извършване на нарушението – 06.04.2022г., така и към датата на издаване на
оспореното НП – 14.06.2022г. ,е в сила разпоредбата на чл. 28, ал.7 от ЗАНН,
съгласно която алинеи 1-6 на чл. 28 не се прилагат, когато в закон е
предвидено друго. В случая следва да намери приложение чл. 189з от ЗДвП
(ред. ДВ бр.109/22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.), според който за
нарушения по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от ЗАНН. Тази норма е била в
сила към момента на извършване на нарушението, поради което е налице
императивна забрана за приложение на чл. 28 от ЗАНН по отношение на
нарушението, извършено от жалбоподателя.
По вида и размера на наказанието:
За констатираното нарушение разпоредбата на чл. 178ж, ал.1, пр.1-во
от ЗДвП предвижда точно фиксирани по вид и размер кумулативни наказания
- глоба от 1000 лв и лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от три месеца, каквито именно са наложени на В. С..
Размерът на наложените наказания не може да бъде редуциран, тъй като
същите са определени от законодателя в абсолютен такъв, както съдът посочи
по-горе в решението.
Изложените обстоятелства обуславят извод, че не са налице основания
5
за изменение или отмяна на атакуваното НП, което следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на
адвокат.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-1158-001546 от
14.06.2022г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
Перник, с което на В. П. С., ЕГН ********** на основание чл. 178ж, ал.1,
пр.1-во от Закона за движението по пътищата кумулативно са наложени
административно наказание глоба в размер на 1000 лв (хиляда лева) и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три
месеца за нарушаване на чл. 58, т.3 от същия закон.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6