№ 394
гр. Варна, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20213110205216 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на М. Р. ИГН. ЕГН ********** против наказателно
постановление № 21-0445-000605/09.11.2021 г., издадено от Н.П.Я. – ВПД началник
група в РУ Аксаково при Областна дирекция/ОД/ на МВР Варна, с което са му
наложени административни наказания:
глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл.6 т.1 от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/ и
глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.186 ал.7 от ЗДвП.
В жалбата въззивникът счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, тъй като фактическата обстановка не отговаря на
действителната и моли съда да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна – Н.П.Я. – ВПД началник група в РУ Аксаково при ОД на
МВР Варна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Преди съдебното
заседание са депозирани писмени бележки от ОД на МВР Варна, представлявана от
директора А.М. чрез главен юрисконсулт К.Л.-А., с които се моли да се даде ход на
1
делото в тяхно отсъствие, изразява се становище по същество, моли се съда да
потвърди наказателното постановление и да им бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намери за установено от фактическа страна следното:
На 01.08.2021 г. свидетелят АЛ. В. АЛ. и колегата му П.Т.С. – младши
автоконтрольори в РУ Аксаково при ОД на МВР били на работа и осъществявали
контрол върху автомобилното движение в района на пътен възел летище Варна. Около
18 часа те наблюдавали лек автомобил БМВ Х3 с рег.№ ТХ 2853 АТ, управляван от
въззивника М. Р. ИГН., който след излизане от автомагистрала Хемус, при
включването си в кръговото движение на пътен възел Летище не спрял при наличието
на пътен знак Б2 и се включил в кръговото движение, след което бил спрян от пътните
полицаи.
При извършената проверка св.А. установил, че И. не е платил в срок
наложените му глоби с фиш серия GT № 154766 от 18.10.2019 г. и с фиш серия X №
489340 от 10.06.2021 г.
На 01.08.2021 г. АЛ. В. АЛ., младши автоконтрольор в РУ Аксаково при ОД на
МВР Варна, съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
серия GA № 444922/01.08.2021 г./приложен оригинал към преписката/ срещу М. Р.
ИГН. за това, че на 01.08.2021 г. около 17:51 часа в община Аксаково на път
автомагистрала № А-2 на пътен възел Летище посока гр.Варна управлява собствения
си лек автомобил БМВ Х3 с рег.№ ТХ 2853 АТ, като при излизане от автомагистрала
Хемус на регулирано кръстовище при наличие на пътен знак Б2 не спира и управлява
МПС с неплатени в срок глоби наложени му с фишове серия GT/154766 от 18.10.2019
г. и серия X/489340 от 10.06.2021 г. Според актосъставителя И. е извършил нарушение
на чл.6 т.1 от ЗДвП. И. получил копие от АУАН на същата дата и отбелязал, че има
възражения.
В законоустановения тридневен срок не са постъпили писмени възражения
срещу съставения АУАН.
Въз основа на съставения акт, административно - наказващият орган е издал
наказателно постановление № 21-0445-000605/09.11.2021 г./приложен оригинал/, като
е възприел изцяло констатациите, описани в АУАН, но приел, че са нарушени
разпоредбите на чл.6 т.1 и чл.186 ал.7 от ЗДвП, за което е наложил наказания съответно
глоба в размер на 20 лева за първото нарушение и глоба в размер на 20 лева за второто
нарушение.
2
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя АЛ.
В. АЛ.. А. потвърди констатациите от АУАН. Потвърждава, че визуално е възприел
нарушението, освен това в патрулния автомобил имало монтирана камера, която
записвала всички техни действия.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез показанията
на свидетеля АЛ. В. АЛ., както и от писмените доказателства, подробно изброени по-
горе и приобщени на основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира свидетелските показания на АЛ. В. АЛ. като обективни и
подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, след като се съобрази с приложената административно-наказателна
преписка и събраните в съдебното заседание доказателства, в изпълнение на
задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането
на административно-наказателното производство достигна до следните изводи:
Наказателното постановление е връчено лично на И. на 16.11.2021 г., видно от
разписката към него, жалбата срещу него е подадена по пощата на 22.11.2021 г., видно
от печата върху приложения пощенски плик. Спазен е седемдневния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, жалбата е подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице,
срещу административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд
по местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
АУАН е издаден от компетентен орган - АЛ. В. АЛ., младши автоконтрольор в
РУ Аксаково при ОД на МВР Варна, съгласно изискванията на чл.189 ал.1 от ЗДвП и
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи/приложено
копие/.
Наказателно постановление № 21-0445-000605/09.11.2021 г. е издадено от
компетентен орган – от Н.П.Я. – ВПД началник група в РУ Аксаково при ОД на МВР
Варна, съгласно изискванията на чл.189 ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. В т.2.9 на тази заповед са
оправомощени началниците на групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР на
обслужваната територия да издават наказателни постановления по ЗДвП. От служебно
изисканото удостоверение УРИ 365р-3881/18.01.2022 г./л.17 от АНД/ е видно, че към
3
дата 09.11.2021 г. Н.П.Я. е заемал длъжността ВПД началник на група „Охранителна
полиция“ в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна.
Съдът намира, че е спазена както процедурата по съставяне на АУАН,
предявяване на акта за подпис и връчване екземпляр от същия на жалбоподателя, както
и процедурата по издаването и връчването на наказателното постановление.
Относно нарушението на чл.6 т.1 от ЗДвП:
В тази част на наказателното постановление в хода на административно-
наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Съставен е акт за установяване на административно нарушение, който
формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В инструктивния срок е
следвало произнасяне на административно-наказващия орган по въпроса за
реализиране на административно-наказателната отговорност. Издаденото наказателно
постановление е съобразено с изискванията за минимално съдържимото по смисъла на
чл.57 от ЗАНН. Формулирано е административно обвинение, което съдържа
лимитирано очертан кръг от факти.
При възприетата фактология съдът счете, че в случая М. Р. ИГН. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. Въпреки наличието на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“ И. не е спрял пред знака, с което е осъществил
състава на нарушението.
Съгласно чл.183 ал.2 от ЗДвП се наказва с глоба 20 лева водач, който не спира
на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!".
Съдът счита, че наказателното постановление в частта му, визираща
нарушението по чл.6 т.1 от ЗДвП и наложеното за това нарушение наказание глоба в
размер на 20 лева, е обосновано.
На основание чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното. От това следва, че
фактическата обстановка, описана в АУАН, има обвързваща доказателствена сила,
докато не бъде оборена от жалбоподателя с всички допустими доказателствени
средства. Жалбоподателят не е направил конкретни доказателствени искания до съда,
поради което не успя да обори презумираната от закона доказателствена сила на
констатациите в АУАН, възпроизведени и в наказателното постановление.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че фактическата обстановка не отговаря на действителната, защото то бе опровергано
от свидетелските показания на св.А., а и въззивникът не представи доказателства в
подкрепа на това възражение.
4
Размерът на глобата е фиксиран в ЗДвП, поради което не следва да се обсъжда
възможността за изменението му.
Относно нарушението на чл.186 ал.7 от ЗДвП:
Съдът счита, че в производството по налагане на наказание за това нарушение
е допуснато съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото на
защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
В обстоятелствената част на АУАН е отразено, че М. Р. ИГН. управлява
собствения си лек автомобил БМВ Х3 с рег.№ ТХ 2853 АТ с незаплатени в срок глоби
наложени му с фишове серия GT/154766 от 18.10.2019 г. и серия X/489340 от
10.06.2021 г.
Но в диспозитивната част на АУАН не е посочена цифрова квалификация на
това нарушение и като нарушена е посочено единствено разпоредбата на чл.6 т.1 от
ЗДвП, поради което съдът счита, че с АУАН не е повдигнато обвинение на И. за
извършено нарушение на чл.186 ал.7 от ЗДвП.
Едва в наказателното постановление е дадена цифрова квалификация и на
второто нарушение по чл.186 ал.7 от ЗДвП и е наложено административно наказание и
за това нарушение.
Със съставянето на АУАН се поставя началото на административно-
наказателното производство. Недопустимо е едва с наказателното постановление да се
повдига обвинение за друго нарушение, за което не е повдигнато обвинение с АУАН,
тъй като това нарушава правото на защита на нарушителя да разбере точно в
извършването на какви нарушения е обвинен и да подготви адекватна защитата си.
Тежестта на доказване в административно - наказателното производство лежи
върху наказващия орган. Наказателното постановление и АУАН не са доказателствени
средства и поради това не се приемат по реда на чл.283 от НПК, а и съгласно чл.14 ал.2
от НПК не могат да имат предварително определена сила.
Съдът не може да приеме, че е доказано деянието, за което е ангажирана
отговорността на въззивника по чл.186 ал.7 от ЗДвП.
На първо място няма представени доказателства за издадени глоби с фиш с
посочените серии и номера – нито копия от тях, нито извлечение от информационната
система на Пътна полиция.
Според разпоредбата на чл.186 ал.7 от ЗДвП, издаден фиш, глобата по който не
е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаване, се смята за влязло в сила
наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител.
Действително няма данни наложените глоба по посочените фишове да са били
заплатена от жалбоподателя в този срок. Съдът намира обаче, че с това не е
осъществен състав на административно нарушение, тъй като цитираната норма в
действителност не установява конкретно задължение за водачите на МПС,
неизпълнението на което да се явява административно нарушение. Според легалната
дефиниция, съдържаща се в чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние,
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
За да се явява едно деяние административно нарушение е необходимо същото да
представлява неизпълнение на нормативно установено задължение, което изрично да е
5
обявено за наказуемо с предвидените в ЗАНН наказания. Нормата на чл.186 ал.7 от
ЗДвП предоставя на санкционираните за нарушения на този закон лица възможност да
заплатят доброволно наложените им глоби, но не предвижда наказание в случай на
неспазване на този срок. При бездействие след изтичане на седемдневния срок по
чл.186 ал.7 от ЗДвП санкционираното лице е застрашено от възможността за
пристъпване към принудително събиране на глобата, но не и за налагане на глоба по
реда на ЗАНН. По отношение този законов текст е неприложима общата разпоредба на
чл.185 от ЗДвП, предвиждаща наказание за нарушения на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание.
Систематически чл.185 от ЗДвП се намира преди сочената за нарушена разпоредба на
чл.186 ал.7 от ЗДвП и следователно може да намери приложение само по отношение
предшестващите я норми, но не и за следващите такива. При това положение
неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП в предвидения в чл.186
ал.7 от ЗДвП срок не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от
ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а бездействието
на водачите обуславя настъпването на друг вид последици. Становището, че подобно
бездействие е несъставомерно, се споделя и в съдебната практика, като в тази насока са
Решение № 1005 от 22.07.2020 г. по к.а.н.д. № 914/2020 г., Решение № 1310 от
16.09.2020 г. по к.а.н.д. № 1630/2020 г., Решение № 1836 от 7.12.2020 г. к.а.н.д. №
2458/2020 г., всички по описа на Административен съд Варна.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление в тази му
част следва да бъде отменено поради липса на осъществен състав на административно
нарушение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът установи
от правна страна следното:
По силата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-
процесуалния кодекс/АПК/.
В АПК въпросът за разноските е третиран в чл.12 ал.3, според която по
производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат
разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на
обжалване на административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по
този кодекс. В чл. 143 ал.1 е регламентиран единствено случая, когато съдът отмени
изцяло обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен
акт - тогава държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за
един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Не е посочено как следва да процедира съдът,
когато се измени обжалвания акт или се отмени част от него, а другата част се
потвърди. Единствено в чл.144 е посочено, че за неуредените в този дял въпроси се
прилага Гражданският процесуален кодекс/ГПК/, поради което съдът счита, че в
настоящия случай следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на ГПК.
В ГПК въпросът за разноските е уреден в глава Присъждане на разноски
- чл.78. Според ал.3 ответникът също има право да иска заплащане на направените от
6
него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно ал.8 в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
По силата на Наредбата за заплащането на правна помощ, приета на основание
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ - чл.27е възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
лв.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът стига до
извода, че в конкретния случай минималното юрисконсултско възнаграждение е 80
лева. Въззиваемата страна направи искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, без да посочва неговия размер. Според спецификата на настоящия
случай – отмяна на една част на наказателното постановление и потвърждаване на
другата му част, неучастието на процесуални представители и на двете страни в
съдебно заседание и ръководейки се от принципа за разумно остойностяване на
положения труд, прецененото с оглед на правната и фактическа сложност на случая
съдът счита, че в случая справедливо юрисконсултско възнаграждение е в размер на 80
лева.
Настоящето дело е с интерес 40 лева, формиран от размера на наложените
глоби. Съобразявайки се с принципа, определен в чл.78 ал.1 от ГПК заплатените
възнаграждения да се заплащат съразмерно с уважената част от иска се достига до
извода, че в случая е уважена част от 50 % от иска на въззивника, съответно 50 % на
ответника. Отнасяйки тази пропорционалност към определеното от съда справедливо
възнаграждения се получава юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.5 вр.ал.2 т.4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 21-0445-000605/09.11.2021 г.,
издадено от Н.П.Я. – ВПД началник група в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна в
частта, в която на М. Р. ИГН. ЕГН **********, на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева за нарушаване разпоредбата на чл.6 т.1 от Закона за движението по
7
пътищата.
Отменя наказателно постановление № 21-0445-000605/09.11.2021 г., издадено
от Н.П.Я. – ВПД началник група в РУ Аксаково при ОД на МВР Варна в частта, в
която на М. Р. ИГН. ЕГН **********, на основание чл.185 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за
нарушаване разпоредбата на чл.186 ал.7 от Закона за движението по пътищата.
Осъжда М. Р. ИГН. ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР Варна сумата от
40 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на ОД на МВР Варна и на М. Р. ИГН., че решението
е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено,
пред Административен съд Варна по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да
се върне на РУ Аксаково при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8