Решение по дело №434/2020 на Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е   №260052

 

гр. Силистра, 16.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Силистренският окръжен съд,          гражданско         отделение в          откритото заседание,    проведено           на          тридесети                     март                    през

две      хиляди   и     двадесет      и       първата        година       в                      състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

 

при   участието    на     съдебния   секретар      Галина Йовчева                    и           в

присъствието        на         прокурора                                                                        като

разгледа    докладваното    от   съдия     Василева    гр. д. №  434/2020  г.    по описа

на     СОС     и      за       да      се      произнесе,      взе       в      предвид        следното:

 

Настоящото дело е образувано по искова молба, предявена от  Л.А.Д. ЕГН **********, чрез процесуален представител -  адв. Д. ***, срещу Д.А.Г.,***, с която претендира съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 252 909.26 лв. /двеста петдесет и две хиляди деветстотин и девет лева и двадесет и шест стотинки/ представляваща неплатени задължения по договор за наем на земеделска земя № 3-20 от 27.03.2019 г. за периода: 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г. находящи се в землищата на гр. Тутракан, с. Пожарево и с. Варненци, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати разноските направени за обезпечение на настоящия иск по ч.гр.д. 414/2020 г. по описа на Окръжен съд Силистра и за налагане на допуснатите запори по изп. Дело № 314/2020 г. по описа на ЧСИ Ервин Юсеин в общ размер на 4670 лв, както и разноските по настоящото дело.

Ответникът по иска Д.А.Г., ЕГН ********** ***, го оспорва, като счита, че е своевременно  е уведомил ответника за невъзможността да се разплати съгласно договора,  поради възникнали форсмажорни обстоятелства, свързани със сушата през 2020 г., довела до щети и в резултат на това до повече от 30% спад в добивите от селскостопанска продукция.  В тази връзка предложил на ищеца задължението да бъде разсрочено до прибирането на реколтата от следващата стопанска година, както и намаляване на наемната цена, но не постигнали съгласие.  Прави възражение, че   процесният договор е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия за него, с искане за унищожаването му на основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД.

ОС , като съобрази становищата на страните и данните по делото, прие за установено следното:  По делото е приложен договор за наем на земеделски земи № 3-20 находящи се в землището на гр.Тутракан, с.Варненци, с.Пожарево, общ.Тутракан, обл.Силистра, сключен между страните по настоящото дело  на 27.03.2019 г.  В изпълнение на същия ищецът предоставил на ответника в качеството му на наемател за временно възмездно ползване земеделската земя с обща площ от 2707.261 дка, като 925.577 дка находящи се в землището на гр. Тутракан, 1399.017 дка находяща се в землището на с. Варненци, общ. Тутракан, обл. Силистра и 382.667 дка находящи се в землището на с. Пожарево общ. Тутракан, обл. Силистра.  Уговорената наемна цена  била в размер на  по 90 лв. на декар за стопанската 2019 г. - 2020 г., за земеделската земя находяща се в землищата на с. Пожарево и с. Варненци, а за земеделската земя находяща се в землището на гр. Тутракан ответникът се задължил да заплаща по 100 лв. на декар. Крайният срок за плащане на наема бил уговорен  не по- късно от 01.10.2020 г.  По делото не се спори, че ответникът не е предоставил никакво изпълнение по договора , а общата сума на задължението, съгласно уговорката между страните, възлиза на стойност 252 909.26 лв.

Оспорването на иска е основано на две линии .Първата е наличие на форсмажорни обстоятелства - сушата през 2020 г., довела до щети и повече от 30% спад в добивите от селскостопанска продукция, поради което ответникът предложил на ищеца разсрочено плащане до прибирането на реколтата от следващата стопанска година, както и намаляване на наемната цена, но не постигнали съгласие.  В тази връзка са разпитани свидетелите Г. и Петров, които детайлно описаха как извънредно голямата суша през 2019-2020 г. е повлияла на посевите, добивите и печалбата на заетите в земеделието. Първият е земеделски производител, а вторият – съпруг на дама, занимаваща се с обработка на земеделски земи. И двамата обработват наети земи. Техните наблюдения са и в светлината на пряко потърпевши от форсмажорните обстоятелства, свързани с липсата на достатъчно дъждове през миналия селскостопански сезон. И двамата свидетели твърдят, че не са се издължили към своите наематели, постигнали са договорка за намаляване на рентата за миналата година. Що се отнася до твърдението на ответника, че е правил опити да се договори за по – ниска цена и разсрочване на плащането, по отношение на това обстоятелство свидетелите заявяват, че са били в компанията на ответника, когато в телефонни разговори се е опитвал да постигне такива договорки.

Съдът счита, че в случая неприрожими са както чл. 81, ал.1  ЗЗД, така и разпоредбата на чл. 307 ТЗ. Съгласно чл. 81, ал.2 ЗЗД , обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Тъй като в случая неизпълнението се дължи именно на липса на парични средства, то доказаните форсмажорни обстоятелства, свързани с продължителната суша в региона, повлияла на добивите и печалбите в земеделието , не го освобождават от отговорност. В тази връзка законодателят е предвидил възможността по чл. 307 ТЗ, съгласно който „съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността“. Касае се за иницииране на съдебно производство, каквото от страна на ответника не е предприето, поради което и същият остава задължен по договора, предмет на настоящото дело , с пълната стойност на плащането, договорено между страните. Фактът, че е правил опити за доброволно предоговаряне на задълженията му по отношение размера на наема, не го освобождава от задължението му, тъй като не е предприел необходимите законови действия в атиз насока.  Ето защо, поради липсата на предпоставки по чл. 81, ал.1 и поради липсата на изменение или прекратяване на договора по реда на чл.307 ТЗ, констатациите на назначената СЦЕ за средното рентно плащане в региона за текущата година са ирелевантни по настоящия казус.

Втората линия в защитата на ответника срещу исковата претенция, предмет на настоящото дело е правоизключващото възражение, че горепосоченият договор е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, поради което прави искане за унищожаването му по чл. 33 ЗЗД . По допустимостта на същото, с оглед изтеклия срок по чл. 33, ал.2, съдебната практика е категорична, че може да бъде предявено и след като давността /преклузивния срок/ е изтекла . В тази връзка вж. Решение № 380 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 1015/2011., IV г.о., ГК, и  Решение № 1319 от 10.VII.1995 г. по гр.д.№ 2202/94 г., V г.о.

Фактическият състав на разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗЗД се състои от три елемента: състояние на крайна нужда, определено от такова състояние на субекта, което го принуждава да сключи сделката, наличието на причинна връзка между условието да се сключи сделката и самата сделка да е сключена при явно неизгодни условия. Според твърденията на ответника и показанията на св. Г., крайната нужда се изразява в това, че процесните ниви са били отдавани под наем от ищеца на ответника, той е провел в тях различни агротехнически дейности по обработка на почвата с очакване на дългосрочни резултати в продължение на няколко години. По тази причина не е можел да си позволи да откаже сключването на процесния договор при исканата от ищеца рента, тъй като последният можело да откаже да предостави земите си.  При преценка на предпоставките по чл. 33 ЗЗД следва да се има предвид, че при сключване на договорите за стопанската 2019/2020 г. нито наемателите, нито собствениците на земеделски имоти, които ги предоставят под наем, са могли да знаят за форсмажорните обстоятелства, които ще настъпят със засушаването, а са действали съобразно приетата за региона средна пазарна цена на рентните плащания.  Съдът приема, че ответникът е имал интерес да продължи обработката на земите, които ищецът му е предоставял през последните години под наем по сочените причини,  поради което може да се приеме, че в случая се касае за крайна нужда при сключване на процесния договор, но счита, че не е доказана втората предпоставка на чл. 33 ЗЗД- а именно, че се касае за явно неизгодни условия. Св. Г. заяви, че обичайно, при нормални добиви и добра селскостопанска година, в региона се изплаща рента от 80- 90 лв. на декар. Подкрепа на този факт са и представените от ответника договори в с.з., от които се вижда, че същите условия ищецът е договорил и с други наематели за други свои земеделски земи. Следователно, договорените 90-100 лв. на декар не са „явно неизгодни условия“, а условия, покриващи се или близки до обичайните за региона.

В конкретната хипотеза на крайната нужда лицето сключва договор, защото облагата му е нужна, дори и да е малка, защото тя ще е достатъчна да го изведе от състоянието му на крайна нужда или поне ще му помогне да смекчи тежкото въздействие от лишаването от земите, в които е инвестирал средства и усилия за повишаване на добивите. Това лице извършва волеизявление, което е насочено към сключването на договора, но вътрешното му убеждение е такова, че то не иска тази сделка, но крайната нужда го принуждава и подчинява неговата воля на противното решение. Страната с опорочената воля не би сключила такъв договор, ако не се намираше в състояние на някакъв недостиг, защото тогава тя няма да е в състояние, което я лишава от възможността за избор. При крайната нужда лицето има „избор“, но единият вариант е противен на логиката, на разумното.

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че дори и да се приеме, че договорът е сключен при крайна нужда, то съвсем не е доказано, че се касае и за явно неизгони условия. Не е налице кумулативно  наличие на предпоставките на крайна нужда, явно неизгодни условия и връзката  между тях . На практика, състоянието на крайна нужда е често срещано и всяко лице  може да бъде тласнато или принудено въпреки волята си да  сключи сделка, която ще го изведе от това състояние. Но да се унищожава всеки договор, сключен при крайна нужда, без хипотезата за явно неизгодни условия, би поставила под риск от унищожение почти всички договори. Ето защо, втората предпоставка и връзката и с първата са определящите за унищожението на договора, а в случая те не са налице, защото няма доказателства, че при сключване на договора, други наематели  или същият ответник са договаряли рента в много по – ниски размери от тези, които са визирани в процесния договор. И тук  заключението на експертизата е ирелевантно, защото то визира реално заплатените ренти, поради сушата, а не договорените такива за същата стопанска година.

Предвид гореизложеното, ОС счита, че не са налице предпоставките за унищожаване на процесния договор поради крайна нужда и явно неизгодни условия, поради което и направеното в тази връзка възражение е неоснователно. Тъй като не е предявен отделен иск по чл. 33 ЗЗД, то поради неоснователността на възражението за унищожаване на договора, съдът не дължи диспозитив и произнасяне по него.

При така изложените от страните доводи и представени доказателства и с оглед направения от съда анализ на същите, исковата претенция по чл. 79 ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 252 909,25 лв.,  представляваща неплатени задължения по договор за наем на земеделска земя № 3-20 от 27.03.2019 г. за периода: 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г. находящи се в землищата на гр. Тутракан, с. Пожарево и с. Варненци, ведно със законната лихва по чл. 86 ЗЗД от предявяване на иска до окончателното изплащане по банковата сметка на ищеца, а именно: BG22 STSA 9300 0010 6314 76 в „Банка ДСК“.

Ответникът дължи и разноски по делото, които възлизат на общо 21 663, 17 лв., съгласон представения списък с разноските . В с.з. процесуалният представител на ответника направи възражение за прекомерност, което съдът счита за частично основателно. Адвокатският хонорар съобразно цената на иска и по правилата на чл. 7, ал.2 , т.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 6588,19 лв., поради което заплатеният такъв в размер на 6690 лв. не е прекомерен и е съобразен с Наредбата. Съгласно чл. 7, ал. 7 „за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Следователно, дължимото възнаграждение за обезпечителното производство, предхождащо настоящото е 3294, 10 лв. То включва и образуването на изпълнителното дело, тъй като е част от обезпечителното производство, а не касае принудително изпълнение, поради което не се дължат разноските от 400 лв. за адв. хонорар по изпълнителното дело. Ето защо, съдът счита, че за обезпечителното производство се дължи сумата от 3300 лв., за исковото 6690 лв. или претендираната сума за разноски следва да бъде намалена с 1150 лв., поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20 513,17 лв. , представляваща разноски по делото пред тази инстанция.

Водим от горното ОС

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Д.А.Г., ЕГН ********** *** , ДА ЗАПЛАТИ  на Л.А.Д. ЕГН **********, по банкова сметка *** „Банка ДСК“, сумата от   252 909.26 лв. /двеста петдесет и две хиляди деветстотин и девет лева и двадесет и шест стотинки/ представляваща неплатени задължения по договор за наем на земеделска земя № 3-20 от 27.03.2019 г. за периода: 01.10.2019 г. до 01.10.2020 г. находящи се в землищата на гр. Тутракан, с. Пожарево и с. Варненци, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Д.А.Г., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ  на Л.А.Д. ЕГН **********, по банкова сметка *** „Банка ДСК“, сумата от 20 513,17 лв. / двадесет хиляди петстотино и тринадесет лева и 17 ст./, представляваща направени от последния разноски по делото пред тази инстанция  и включваща адвокатски хонорар по обезпечение на бъдещ иск в размер на 3300 лв., държавна такса за обезпечение 40 лв., такси по изп. дело 180 лв., такса за исковото производство в размер на 10303,17 лв. и адв. хонорар в исковото производство 6690  лв.

ОТХВЪРЛЯ искането на Л.А.Д. ЕГН ********** Д.А.Г., ЕГН ********** ***, да му заплати адв. хонорар за обезпечението на бъдещ иск в размер по – висок от 3300 /три хиляди и триста лева/ и адв. хонорар за изпълнителното производство в размер на 400 /четиристотин/лева, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Варненския Апелативен съд в двуседмичен срок от получаването му от страните п делото.

 

 

                                              СЪДИЯ :