Присъда по дело №13408/2021 на Софийски районен съд

Мотиви към Присъда № 202 от 16.03.2022г. постановена по НОХД № 13
408/2021г. по описа на СРС.
Софийска Районна прокуратура е повдигнала обвинение против Н. Н. К.
- роден на ............г. в ............, живущ в г................. българин, български
гражданин, с висше образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН:
********** за това, че за периода от 01.07.2018г. до 31.07.2021г.
включително в ....................., след като е бил осъден с Решение №
1189/23.02.2012г. на СРС, ГО, 1 брачен състав по гр. д. № 7716/2011г., влязло
в законна сила на 20.04.2012г. да издържа свой низходящ, а именно
малолетния си син Т. Н. К., роден на .................г., чрез неговата майка и
законен представител С. М. К., като заплаща месечна издръжка в размер на
130,00 (сто и тридесет) лева, съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, както следва: 37 месечни вноски,
всяко от които в размер на 130,00 лева или общо в размер на 4 810,00 лева -
престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Намира, че
при проведената съкратена процедура по чл.371 т.2 от НПК и от събраните в
хода на наказателното производство писмени и доказателства и
доказателствени средства се доказва по безспорен начин факта на извършване
на престъплението, за което подсъдимия е привлечен към наказателна
отговорност. Пледира за постановяване на осъдителна присъда като с оглед
процесуалното поведение на лицето следва да му бъде наложено наказание
пробация при кумулативното налагане на първите две пробационни мерки за
срок от по една година.
Защитникът на подсъдимия се съгласява със становището на прокурора,
като счита, че наказанието пробация, което следва да бъде наложено на
неговия подзащитен, следва да бъде в размер на по осем месеца.
В своя лична защита и последна дума подсъдимият Н.К. се съгласява
със становището на защитника си и моли съда да му наложи по – леко
наказание.
Съдът, като прецени събраните в хода на наказателното производство
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, аргументите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Н. Н. К. е роден на .......................г. в ................., живущ в
................. българин, български гражданин, с висше образование, неженен,
безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.
С Решение № 1189 от 23.02.2012г., постановено по гр.д.№ 77164/ 2011г.
по описа на СГС, ГО, 1 брачен състав, с иск с правно основание по чл.69 от
СК предявен пред съда от свидетелката С.К. против подсъдимия Н.К. било
признато за установено, че детето Т.К. е било заченато и произхожда от
подсъдимия. Наред с това със съдебния акт било определено детето да носи
1

посоченото име /Т. Н. К./, упражняването на родителските права спрямо него
били предоставени въз основана на съдебното решение на неговата майка и
законен представител свидетелката С.К. с определен режим на упражняване
на режим на лични отношения между детето и бащата, като подсъдимият бил
осъден да заплаща на Т. К., чрез неговата майка и законен представител С.К.
месечна издръжка в размер на 130 лева. Решението на СГС влязло в законна
сила на 20.04.2021г.
Въпреки постановеното решение подсъдимият Н.К., за периода от
01.07.2018г. до 31.07.2021, съзнателно не изпълнил задължението си по
заплащане на присъдената от съда издръжка на сина си, макар че в посочения
времеви интервал, същият разполагал с необходимите доходи да покрива
своето задължение.
По случая било образувано досъдебно производство с нарочно
постановление на прокурор при СРП от 26.04.2021г. по депозиран сигнал от
свидетелката С. К.. В хода на проведеното разследване били разпитани в
качеството на свидетел самата жалбоподателка, била назначена съдебно
счетоводна експертиза и били приобщени писмени доказателства и
доказателствени средства. В своите показания от досъдебното производство
свидетелката признава, че подсъдимият временно е изпълнявал задълженията
си по дължимата издръжка до месец юни 2015г., след което е преустановил
изпълнението на това си свое задължение. Имало е и друго образувано
спрямо него наказателно производство пред СРС също за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК. Съдът кредитира показанията на свидетелката като
правдоподобни и ги цени при формирането на своето вътрешно убеждение и
мотивиране на съдебния акт. Същите се потвърждават както от признанието
на фактите от страна на подсъдимия в инициираната от него съкратена
процедура по чл.371 т.2 от НПК, но от приобщените писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: копие от удостоверение за раждане,
съдебно решение, справка от Агенцията по вписвания, Агенцията по
заетостта, справка от СДВР отдел ,,Пътна Полиция“, ТД на НАП,
обвинителен акт на СРП и заключение по съдебно счетоводна експертиза.
Видно от посочените данни по досъдебното производство е, че
подсъдимият е притежавал доходи извън инкриминирания период – лек
автомобил, управител и съдружник в две търговски дружества и продажба на
недвижим имот през 2016г. Независимо, че сделката е била извършена извън
периода на дължимостта на издръжката, деецът е съзнавал, че дължи такава и
е следвало да изпълнява с получените суми по сделката, законовото си
задължение по заплащане на издръжката.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно –
счетоводна експертиза общата дължима сума през инкриминирания период от
подсъдимия възлиза на 4 810 лева. Спрямо подсъдимият Н.К. е имало и
образувано и друго наказателно производство по внесен обвинителен акт от
СРП, по което същият е бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му
2

обвинение по чл.183, ал.1 от НК също за дължима издръжка на сина си, но за
периода от месец юни 2015г. до месец юни 2018г. и е бил осъден с присъда на
СРС на наказание пробация. Присъдата не е влязла в законна сила, предвид
изисканата справка за съдимост на Н.К. и справка то УИС на Прокуратурата,
от които е видно, че не е осъждан.
С Постановление от 12.08.2021г. Н. Н. К. бил привлечен в качеството
му на обвиняем по обвинение в извършено престъпление по чл.183, ал.1 от
НК. Разпитан в качеството му на обвиняем, същият отказал да даде
обяснения.
Първоинстанционното производство е протекло по предвидения в
чл.372, ал.4 във вр. с чл.371 т.2 НПК алтернативен процесуален ред,
предпочетен от подсъдимия и неговия упълномощен защитник. Пред съда той
е признал изцяло фактите по повдигнатото обвинение, така като тези факти са
очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил за тях
да не се събират допълнителни доказателства. Съдът от своя страна,
констатирайки обоснованост на направеното от подсъдимия признание от
валидно събраните на досъдебното производство доказателства, е приложил
съкратената процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия
форма.
При така признатите факти от подсъдимия, които съдът намира за
подкрепени от събрания по делото доказателствения материал, същият е
разполагал с единствената възможност да приеме именно онази фактическа
обстановка, която е била отразена и описана в обвинителния акт.
Подсъдимият е изразил изричното си съгласие съдебното производство да
бъде проведено по реда на чл.371 т.2 НПК. Признал е и изцяло фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
При извършената служебна проверка на първоинстанционната присъда
настоящият съдебен състав намира, че направените в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия се подкрепя от доказателствата по делото и
обхващат всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Подсъдимият е разбрал последиците от това признание и доброволно се е
съгласил с провеждането на диференцираната процедура по глава ХХVІІ
НПК като е заявил, че не желае да се събират допълнителни доказателства.
От писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в
хода на досъдебното производство и приобщени по реда на проведената
съкратена процедура безспорно се подкрепя повдигнатото спрямо дееца
обвинение.
Налице са показания на майката и законен представител на детето, на
която е следвало да бъде заплащана издръжка, копие от обвинителен акт и не
влязла в сила присъда, от които е видно че за предходен период от време
подсъдимият е било осъден да заплаща същата по размер издръжка, както и
че е имал имуществената възможност да стори това, но не го е направил.
3

Съдът намира, че подсъдимият не е бил в обективна невъзможност да
заплаща присъдената издръжка и неговото бездействие се състои изцяло на
субективни, а не обективни фактори. Поради тази причина съдът счита, че
подсъдимият Н. Н. К. следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
От обективна страна престъплението е формално и се счита за
извършено чрез бездействие.
От субективна страна престъплението е умишлено и се осъществява при
форма на вина пряк умисъл – деецът е съзнавал, че е бил осъден с вляло в
сила съдебно решение да заплаща издръжка на свой низходящ и въпреки това
не го е сторил като е имал възможност за това.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия чистото му съдебно
минало и добро процесуално поведение, а като отегчаващи такива, -
упоритото неизпълнение на присъденото му задължение за продължителен
период от време, значителната по размер дължима издръжка, ниското правно
съзнание и незачитане на установения правов ред. Наказанието, предвидено в
санкциониращата разпоредба на чл.183, ал.1 от НК за извършеното деяние,
предвижда до една година или пробация. Съдът счита, че определяне на
наказание лишаване от свобода би се явило явно несправедливо и
несъответстващо на обществената опасност на дееца. Като справедливо и
постигащо в най – пълна степен целите на наказанията по чл.36, ал.1 от НК
следва да бъде наложено алтернативно предвиденото в закона наказание при
условията на чл.54, ал.1 от НК, а именно пробация. С оглед липсата на
желание у подсъдимия да изпълнява своето задължение, наличието на
възможности за това и предвид размера на присъдата издръжка, наказанието
не следва да бъде редуцирано по реда на чл.55, ал.1 т.2 б.,,в“ от НК с глоба.
Съдът намира, че на подсъдимия следва да му бъдат наложени първите две
кумулативно предвидени в закона пробационни мерки, а именно:
,,задължителна регистрация по настоящ адрес“ в ........................... за срок от
една година, включваща явяване и подписване на осъдения пред пробационен
служител или упълномощено от него длъжностно лице два пъти седмично и
,,задължителни периодични срещи с пробационен служител“ които да се
провеждат в пробационната служба, на чиято територия е настоящият адрес
на осъдения, за срок от една година. Видът и размерът на така определеното
наказание би постигнал в най – пълна степен индивидуалната и генерална
превенция на целите на наказанията.
С оглед изхода на делото и признаването на подсъдимия за виновен, същият
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР направените в хода на
досъдебното производство разноски по назначената съдебно счетоводна
експертиза в размер на 117,00 лева, както и по сметка на СРС сумата от по
05,00 лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.
4

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	202
Дата:	16 септември 2022 г.
Съдия:	Иван Диянов Мичев

Дело:	20211110213408
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 септември 2021 г.

Присъда по дело №13408/2021 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите