Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.10.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на десети октомври през 2018
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 1406 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 266952 от 13.11.2017
г., постановено по гр.д. № №16251/2017г. на СРС, 125 състав, е осъдена П.на Р.Б.(ПРБ) да заплати на, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 предл.1 от ЗОДОВ, сумата от 1200 лева обезщетение за неимуществени вреди
от повдигнато и поддържано от ПРБ за периода от 23.02.2015 г. до 15.04.2016 г. обвинение в извършване на престъпление по
чл.170, ал.2 НК по нохд № 4582/2015 г. на СРС, 17 ти състав, ведно със
законната лихва от 16.03.2017 г. до плащането, като е отхвърлен иска за
обезщетение за неимуществени вреди за горницата над уважения размер от
1200лева, до пълния му предявен размер от 10000 лева, като неоснователен. С решението първоинстанционният съд се е
произнесъл и относно разноските, като е
осъдил ПРБ да заплати на Б.Д.З. разноски
по делото в размер на 110,40лева, от които 1,20 лева държавна такса и 109,20
лева адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано
с въззивна жалба от ищеца Б.Д.З., в частите, в които искът му е бил отхвърлен
по размер. Оплакванията се отнасят необоснованост, и до нарушение на материалния
и процесуалния закон, касаещи несъобразяване на определения размер на
обезщетението от 1200лв. с принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, както и с
действително причинените на ищеца вреди от незаконното наказателното
преследване, отразило се неблагоприятно както върху физическото състояние на
ищеца З., така и върху професионално
развитие, така и на мястото му в обществото. Намира за необоснован извода на
първоинстанционния съд за липсата на причинна връзка между обвинението и
влошаване на здравословното състояние на ищеца, и другите негативни последици с
траен характер в рамките на личния, обществен или професионален живот на ищеца
и засягане на честта и достойнството на ищеца З. пред роднините му и приятелите
му. Намира за житейски оправдано преживените
душевни страдания от
З. вследствие на наказателното
преследване спрямо него,
да го отдалечават от най-близките му, да ограничават комуникацията му с тях, вследствие на което отношението към него от страна на близки и
приятели значително се е променило, а от
друга страна З. се е притеснявал и срамувал от повдигнатото му обвинение, което
е повлияло отрицателно върху неговата психика. Оспорва и направената
преценка на доказателствената стойност на показанията на свидетеля Кръстев, чиито
показания счита за относими към доказване на претърпените от ищеца вреди от
незаконното обвинение, както и преценката първоинстанционния съд на продължителността
на наказателното производство, което твърди да е започнало още повече от 1
година преди повдигане на обвинението на ищеца, и игнориране на задържането му
през 2013 г. от органите на МВР.
Моли да се
отмени решението в обжалваната част, и иска да се уважи за пълния предявен
размер от 10 000лв., като се присъдят и изцяло разноските за адвокат от
910 лв.
Въззиваемата
страна – ответник П.на Р.Б.(ПРБ), оспорва
жалбата с писмен отговор, с възраженията,
че не е налице сочената от жалбоподателя неправилност и необоснованост на решението.
Намира определеният размер на обезщетението за съобразен с доказателствата по
делото и доказаните и предполагаеми неимуществени вреди, претъпрени от ищеца З.,
които не се различавали от нормално търпените
такива в подобни случаи, липсата на доказателства за сочените в исковата молба
вреди по-големи от обичайните като силно психическо напрежение, отрицателно
отношение на близки и познати, уронване на доброто име в обществото и сред
колегите, недоказване засягане на личната свобода и
неприкосновеност или незаконна намеса в личния му живот, посегателство срещу
честта, достойнството и доброто му име, психическо напрежение - като
доказателство за психически стрес във вид на разсеяност,
раздразнителност, слаба концентрация, гняв, песимизъм, плачливост, променливо
настроение не били сочени в показанията на разпитания по делото свидетел. Поддържа възражението, че ПРБ не е разпространявала информация за воденото наказателно производство
срещу ищеца, и че липсвали каквито и да било доказателства, че повдигнатото
обвинение е накърнило доброто име на ищеца в обществото, включително и сред
неговите приятели и близки. Моли жалбата
да се остави без уважение.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба
претенция, сочеща на искане за обезщетение по ч.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ- вреди от
незаконно обвинение поради оправдаване на лицето, както правилно е квалифициран
иска от първоинстанционния съд.
В частта, в която
искът за обезщетение за неимуществени вреди е бил частично уважен по размер, и
произтичащата от това отговорност на ПРБ за разноски 110,40 лв., решението не е
обжалвано, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка по допустимост и
правилност.
Ищецът Б.Д.З. твърди с исковата молба, че на 02.06.2013 г. е започнало
наказателно преследване против него по образувано досъдебно производство№
3125/2013г. по описа на 6 РУП - СДВР, като е бил и задържан от органите на СДВР, после
освободен след снемане на обяснения. По случая биба образувана пр.пр.№ 21406/2013 г. по описа на СРП, като П.изготвила обвинителен акт за незаконно проникване в чуждо
жилище, по който било
образувано нохд№ 4582/2015г.по описа на СРС, НО, в което СРС постановил оправдателна присъда, влязла в сила на
31.03.2016г. Твърди, че за периода, за който ПРБ е
повдигнала и поддържала обвинение срещу него - около
3 години, е изживял неимуществени вреди от причиненото му засягане на личната ми свобода и
неприкосновеност, незаконна намеса в личния живот, посегателство върху честта,
достойнството и доброто ми име чрез несправедливо обвинение за умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода в значителен
размер, изживявал психическото напрежение и вътрешния
дискомфорт от многобройните наказателни процедури- отлагания и връшане на
делото за повторно разглеждане, изисквали
личното му явяване в досъдебното и съдебно
производтво, а това
се отразило отрицателно на душевния и личният му живот. Твърди, че през целия период от около три години изпитвал
значителен стрес и емоционални страдания поради наказателното преследване за
умишлено престъпление, което не съм извършил, за обезщетяване на които неимуществени вреди предявява срещу ПРБ претенция за заплащане на обезщетение в размер на 10000 лева, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска в съда до плащането.
С отговора на исковата молба ответникът ПРБ оспорва
исковите претенции
както по основание, така и по размер. Възразява, че 24- часовото задържане не е относимо към обвинението, а ответната страна не е
легитимирана да отговаря да вредите, произлезли от него, тъй като то в случая не е
приложено като мярка на процесуална принуда –неотклонение по НПК, а по
разпореждане на полицейски орган по ЗМВР, към което ПРБ няма никакво отношение.. Намира претенцията и за завишена по размер, несъответен на икономическия стандарт в страната,
продължителността на наказателното производство -продължило сравнително кратко време, година
и 1 месец, липсата
на процесуална принуда спрямо ищеца в хода му, липсата на протест от ПРБ на
оправдателната присъда. Счита,
че доколкото срещу него са водени и други наказателни производства, то и
интензитетът на вредите е значително по- нисък, в сравнение с лице, срещу което
наказателно производство не е водено.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на събраните и
неоспорени по делото писмени доказателства и свидетелски показания, относно
наличие на предпоставките за ангажиране отговорността на ПРБ за вреди от
незаконно обвинение, за което лицето е оправдано, за претърпени
неимуществени иимуществени вреди от
ищеца поради това незаконно обвинение, поради което е приел, че искът е основателен, и го е
уважил частично по размер за причинени от това неимуществени вреди- само за
които е приел, че са доказани. Изложените от първоинстанционния съд с решението
в обжалваните части фактически и правни изводи
въззивният съд споделя и на основание
чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в
обжалваните части, които приема като свои мотиви. Във въззивното
производство не са ангажирани нови доказателства, поради което не се налага
промяна във фактическите и правни изводи, направени от първоинстанционния съд в
обжалваните части на решението, относно наличието нса предпоставките по ЗОДОВ
за отговорността на ПРБ в случая.
В допълнение и по
повод оплакванията с въззивната жалба относно размера на обезщетението,
възивният съд намира следното:
Определеният размер
от 1200лв. е съобразен с чл.52 от ЗЗД и съдебната практика на съдилищата, вкл.
и на СГС, по аналогични случаи. Нормално е повдигането на обвинение срещу ищеца за умишлено престъпление
от общ характер, предвиждащо наказание „лишаване от свобода“ и воденото наказателно общ характер дело, да
са му причинили притеснения, неудобства, стрес и негативни преживявания, за установяване
наличието на които ищецът не и необходимо да провежда нарочно доказване по
смисъла на чл.154 от ГПК, доколкото същите се презумират като уронващи личната
самооценка и достойнство на човека, причиняват негативни емиции, стрес,
неудобства и притеснения в социален аспект, проявлението на които се презумира поради
опитните правила и нормалната житейска логика, а и не са опровергани в случая
от събраните доказателства. Въпреки това,
ищецът е агажирал и гласни доказателства за тези неимуществени вреди- като
показанията на свидетеля И.К.не могат да се счита заинтересовани, при липсата
на други ангажирани по делото доказателства, които да ги разколебават или
опровергават. Обективно наказателното производство е започнало още през м.06.2013
г., с подаване на сигнала за извършване на престъпно деяние от свидетели-съседи
на пострадалата, като задържането на Б.З. е било за няколко часа в ранните
часове на 02.06.2013 г. на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР със заповед на
полицейски орган, като ПРБ чрез компетентната СРП поема надзора върху разследването
след това, по повод жалбата на пострадалото лице до СПР на 10.06.2013 г. и
последвалото обединяване на преписката в СРП с тази, образувана в 6-то РПУ по
повод доклада на полицаите от 02.06.2013 г. Извършвани са били следствени
действия-разпити на свидетели, пострадало лице, З., експертиза. Привличане на
ищеца като обвиняем, обаче, е станало по-късно- на 23.02.2015 г. по указания на наблюдаващия прокурор, обвинителният
акт е внесенс в СРС на 23.03.2015 г., и от датата на привличането в качеството
на обвиняев на З., до влизане в сила на
оправдателната присъда на 16.04.2016 г. поради липсата на жалба или протест, наказателното
производство е продължило 1 година и почти 2 месеца. В този сравнително
непродължителен период от време ищецът е
преживявал негативни емоции и притеснения, който факт е бил отчетен от
първоинстанционния съд като един от елементите за преценка размера на
обезщетението по справедливост по чл.52 от ЗЗД. Размерът от 1200лв. е справедлив
такъв не само поради причина неголямата продължителност на наказателното
производство, а и др. фактори като липсата на доказателства за влошаване на здравословното състояние на
ишеца, вследствие на обвинението,за
негативни последици с траен характер в рамките на личния, обществен или
професионален живот на ищеца, за получавани обиди,
злепоставяне на ищеца, накърняване на честта и достойноството му пред приятели
и съседи. Въззивният
съд отчита факта, че с исковата молба ищецът З. не е
претендирал вреди от това, че е било влошено и здравословното му сътояние, и че
не е могъл да започне работа в чужбина, поради и съдът не следва да обсъжда и
да отчита такива факти при определяне на размера на обезщетението, тъй като би
нарушил принципа на диспозитивното начало, установен с чл.6 от ГПК, а
наведените за първи път с писмените бележки след приключване на устните прения
доводи за загуба на тегло, са преклудирани съгласно чл.140 от ГПК и не следва
да се вземат предвид. Показанията на свидетеля К.не сочат на уронване на
доброто име на ищеца в обществото, тъй като свидетелят установява, че ищецът се
притеснявал близките му да не разберат за обвинението и делото, а самия
свидетел е оценил обвинението като „не е кой знае какво“, следователно не
е доказано по делото, че вледствие на
обвинението е настъпила негативна промяна в отношението на околните към ищеца / както се сочи в писмените бележки/, а
още по - малко причината затова да е в повдигнатото обвинение от СРП.
„Справедливостта" по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД, приложима при определяне на обезщетението по чл.4 от ЗОДОВ, е
понятие свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства-напр. обичайните негативни лични
емоции и преживявания, самооценката и самучувствието, социалния статус и
общуване с други хора, както и продължителност
на наказателното производство, също и др. индивидуални фактори. Не се доказа по
делото развитие на досъдебното производство спрямо ищеца- което безспорно
започва с повдигането на обвинение с прямо него и привличането му в качеството
на обвиняем, но не и по-рано, от този
момент до прекратяването му спрямо ищеца да е продължително и надхвърлящо
разумни граници, нито се доказа претърпяване от ищеца на вреди по-големи от
обичайните - като например не се
установи силно психическо напрежение, уронване на доброто име в обществото и
сред колегите, не се доказва публично разпространяване на информация за
повдигнатото на ищеца обвинение, нито отговорността на П.за такова
разпространяване. Спрямо ищеца в хода на наказателното производство няма
прилагана мерки за процесуална принуда, която да го е затруднявала в ежедневието или в придвижването, а
задържането му е направено за няколко часа на 02.06.2013 г. от органите на МВР
и е извън отговорността на ПРБ, тъй като не е по нейно разпореждане (в този смисъл са приложими и разясненията по т. 10 и т.13
от ТР № 3/2005 г. по т.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС). Изложеното обосновава справедлив размер на претенцията за
неимуществени вреди от 1200 лв.
Неоснователно е
оплакването за разноските- първоинстанционният съд е обсъдил направеното от
ответника възражение за прекомерност на разноските, и е намалил същите.
Ето защо решението в обжалваната част, в която искът за обезщетение е отхвърлен над
сумата 1200лв. до предявения размер 10 000лв., се явява правилно и
подлежащо на потвъждаване, поради съвпадане решаващите изводи на двете съдебни
инстанции за неоснователност на иска за този размер.
По разноските за въззивната инстанция :
Поради отхвърляне на
жалбата на ищеца, същият няма право на възстнавовянане на разноски, тъй като
жалбата му не води до отмяна на решението на СРС в обжалваната част.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266952 от 13.11.2017
г., постановено по гр.д. № №16251/2017г. на СРС, 125 състав, В
ОЖБАЛВАНАТА ЧАСТ, в която е отхвърлен предявеният от Б.Д.З. против П.на Р.Б.иск с основание чл. 2, ал.1, т. 3 предл.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за
неимуществени
вреди за горницата над уважения размер от 1200лева, до пълния му предявен
размер от 10000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.