Р Е Ш Е Н И Е № 152
Гр. Сливен, 12.08.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на
прокурора
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 95 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 117 и сл.
от КСО.
Образувано е по жалба
от С.С.С. ***, ЕГН ********** срещу Решение № 1040-02-15/05.02.2020
г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Бургас, с което е оставено в
сила Разпореждане № 5104-02-1/03.01.2020 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ
– Бургас, с което на основание чл. 60 ал. 1 от КСО, декларираната трудова
злополука с № 5101-02-69/01.06.2018 г. на ТП на НОИ – Бургас, не се приема за
трудова.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания
административен акт, поради противоречие с материалния закон и допуснати при
издаването му процесуални нарушения. Оспорващият изразява несъгласие с мотивите
на административния орган. Твърди се, че разследването на злополуката е
извършено формално и повърхностно, съставляващо съществена нарушение на административнопроизводствените правила. Допуснато било от
органа нарушение по чл. 35 от АПК, довело до опорочаване на процедурата. Разследващият
орган не бил разпитал свидетели в хода на производството – колеги на С., които
присъствали при злополуката. От представените трудов договор и длъжностна
характеристика ставало ясно, че в кръга на служебните задължения на С. е
извършването на основни работи по поддръжката на железен път и съоръженията в
района на съответния железопътен участък. Именно такива дейности били
извършвани от него по време на злополуката – при смяна на релси в междугарието Ш. – Г.. Злополуката станала в работно време –
в 10.35 ч. в присъствието на колеги, като незабавно след това пострадалият С. бил
откаран в Спешна помощ, а впоследствие – и в СХБАЛ „А. П.“- С., където му били
извършени допълнителни медицински интервенции. Неправилно административният
орган обсъдил само издадените болнични листове и решения на ТЕЛК и НЕЛК по
повод същите, като на практика създадената ситуация била за липса на болничен
лист от деня на злополуката - 28.05.2018 г. до 29.06.2018 г. Въпреки липсата на
болничен лист и противоречието в последващата
медицинска документация, органът игнорирал тези празноти и постановил
обжалваното решение. Счита, че при съществуващото противоречие е следвало да се
назначи медицинска експертиза, в каквато насока настоявал многократно пред ТП
на НОИ – Бургас. Счита още, че болничният лист не е единственият медицински
документ, с който може да се установи настъпило травматично увреждане. Допусната
била и грешка в името на жалбоподателя, като в оспореното решение бил вписан
като „С. Д. Й.“. Твърди, че са налице всички елементи от фактическия състав на
чл. 55 ал. 1 от КСО: настъпило внезапно увреждане на здравето на осигуреното
лице, увреждането е довело до неработоспособност и е настъпило през време и във
връзка и по повод извършваната работа. Моли съда да отмени решението на
Директора на ТП на НОИ – Бургас и приеме за трудова декларираната от С.С.С. злополука.
В открито съдебно
заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. М. ***, която поддържа жалбата.
Заявява, че от свидетелските показания се установило, че преди настъпване на
злополуката С. не е претърпявал други инциденти, а злополуката е единствено и
на нея се дължат травматичните увреждания. Установено било още от
доказателствата, че след инцидента жалбоподателят е откаран по спешност в
Спешна помощ и след това в болница „А. П.“, където е хоспитализиран и подготвен
за извършване на операция, извършена в деня на инцидента. Увреждането било получено
по време на работа и довело до неработоспособност на С.. Издаването на болнични
листове не било елемент от фактическия състав на трудовата злополука и било
недопустимо поради допуснати технически грешки или други причини по издаването
на болничните листове и решенията на ТЕЛК и НЕЛК за отмяна на медицинските
документи да е в ущърб на пострадалото лице и да накърнява неговите права. Моли
съда да признае злополуката за трудова. Претендира разноските в производството.
В открито съдебно
заседание административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява
и не изпраща представител.
В открито съдебно
заседание заинтересованата страна Поделение железопътна секция – Бургас,
редовно и своевременно призовано, не изпраща представител.
Въз основа на
всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Жалбоподателят С.
работел в ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура“ като работник
поддържане железен път и съоръжения към жп участък Сливен. На 28.05.2018 г. при
смяна на железопътни релси в междугарието Ш. – Г.,
км. 279+400 около 10:35 часа по време на
работа колега на С. – Х.Х. работел с тирфоногаечна машина, а самият С. зад него отстранявал стегателните комплекти за демонтиране на релсата. Машината
отскочила и ударила в л. г.С., правейки порезна рана на същия. С. бил откаран в
Спешно отделение в Сливен. Видно от Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, в
11:45 ч. д. С. приела пациента с порезна рана на л. г., направила обработка на
раната и ТАП, след което С. напуснал отделението на Спешна помощ в 11:55 ч. В
цитирания лист за преглед на пациент в КДБ/СО в графа „Заключение при
прегледа/наблюдението/ в КДБ/СО д. С. маркирала липса на необходимост от
болнично лечение. Непосредствено след напускане на Спешна помощ същият отишъл в
СХБАЛ „А. П.“, където бил хоспитализиран по КП № 158 „Оперативни интервенции
при инфекции на меките и костни тъкани“. Според медицинската документация,
според снетата от самия пациент анамнеза, С. преди два дни си е наранил лява
подбедрица – над глезена, раната и подбедрицата са отекли и се зачервили, има
постоянна болка, трудно се придвижва и постъпва за хирургично лечение.
Поставената на пациента диагноза била „Д. у. л.и. на к. и п. т.(ф. к. с.)“.
Според представената Епикриза на С., извършена била
хирургична интервенция, при която е извършена широка ексцизия
на кожната лезия и прилежащите тъкани, изрязан били некрозите и девитализирани тъкани и крусти. Видно
от приобщената към доказателствата ИЗ № *** на пациента С., освен горецитираната анамнеза, снета по негови данни, дежурният
лекар вписал като обективно състояние инфектирана рана 4/2 см. Отзад на глезена
с умерено гноене и малки некрози. При дехоспитализацията
на пациента бил издаден първичен болничен лист № Е20176307466 за отпуск от
28.05.2018 г. до 29.06.2018 г., с посочена диагноза „……“, причина за
неработоспособността – злополука – трудова по чл. 55 ал. 1 от КСО. Работодателя
провел разследване на злополуката, резултатите от което били обективирани в
Протокол № ЗБР-01/31.05.2018 г. и на 01.06.2018 г. декларирал трудова злополука
пред ТП на НОИ. Образуваното пред ТП на НОИ – Бургас производство приключило с
Разпореждане № 5104-02-87/26.07.2018 г. на длъжностно лице, което не приело
злополуката за трудова, предвид това, че диагнозата по болничен лист
Е20176307466 не кореспондира с представената декларация за трудова злополука и
съпътстваща документация. Разпореждането влязло в сила като необжалвано, а
подадената молба за преразглеждане на влязлото в сила разпореждане от
01.08.2019 г. била отхвърлена, като с Решение № 1040-02-91/12.08.2019 г.
Директорът на ТП на НОИ – Бургас отказал възобновяване на административното
производство. Това решение било предмет на съдебно оспорване, като с
Определение № 15588/18.11.2019 г. по адм.д. №
12557/2019 г. Върховният административен съд отменил първоинстанционния съдебен
акт, атакуваното административно решение и върнал преписката на ТП на НОИ –
Бургас за възобновяване на производството. С Решение № 1040-02-159/03.12.2019
г. Директорът на ТП на НОИ – Бургас възобновил административното производство и
отменил горното разпореждане, като върнал преписката за ново произнасяне от
длъжностното лице по чл. 60 ал. 1 от КСО. В хода на проведено производство по
обжалване на издаваните на С. болнични листове се установява, че цитираният по
– горе болничен лист № Е20176307466/30.05.2018 г. е анулиран, а с влязло в сила
ЕР № 3484/20.08.2019 г. ТЕЛК е дал
указания на ЛКК за издаване на нов болничен лист за периода 28.05.2018 г. до
29.06.2018 г. с посочена причинна връзка – общо заболяване. Анулиран е и болничен
лист № Е20176307528/30.05.2018 г. за период 28.05.2018 г. – 26.06.2018 г.,
издаден с друга диагноза.
На 03.01.2020 г. длъжностното лице по чл. 60
ал. 1 от КСО постановило Разпореждане № 5104-02-1, с което не приема
декларираната злополука, станала със С.С.С. за
трудова. Органът приел, че описаната травма в ИЗ № ***, за която се дава
временна неработоспособност на С.С. се е получила два
дни преди декларираната на 01.06.2018 г. злополука. Срещу това разпореждане
била подадена жалба вх. № 5101-02-69/23.01.2020 г., като по жалбата сезирания
Директор на ТП на НОИ – Бургас се произнесъл с Решение № 15/05.02.2020 г., с
което оставил в сила разпореждане № 5104-02-1/03.01.2020 г. на длъжностното
лице при ТП на НОИ – Бургас. Административният акт бил връчен на
заинтересования С.С., чрез неговия пълномощник на
10.02.2020 г. Жалбата, по която е образувано настоящото производство, постъпила
при административния орган на 25.02.2020 г.
В хода на съдебното дирене са
разпитани като свидетели колеги на С., като свид. Х.
заявява, че при работа с тирфоногечната машина,
същата е отскочила и ударила С., т.е. по време на работа, след което отвели
ранения работник в болница, като не е чувал пострадалия да е бил порязан преди
този инцидент. В същата насока са и показанията на свид.
П. и свид. С..
По делото е изготвена и приета,
без да е оспорена от страните по предвидения законов ред еднолична съдебно –
медицинска експертиза от лекар с медицинска специалност по травматология, която съдът кредитира като извършена
компетентно, безпристрастно и съответна на останалия, събран по делото
доказателствен материал. Съгласно експертизата, при посещението на С. в Спешно
отделение в 11:45 ч. с поставена диагноза „порезна рана в областта на лява г.с.“
е била извършена първична хирургична обработка и антитетанична
профилактика; от ИЗ № *** на СХБАЛ „А. П.“ се установява, че на 28.05.2018 г. в
12:40 ч. С. е хоспитализиран по КП № 158 „Оперативни интервенции при инфекции
на меките и костни тъкани“, с анамнеза „преди два дни си наранил лява
подбедрица над глезена, раната и подбедрицата отекли и се зачервили, постъпва
на хирургично лечение“; отразеният в ИЗ статус е „на лява подбедрица мокреща
рана 3/5 см., гноене и малки краеви некрози“. От
епикризата при статуса – лява подбедрица 3/5 см., гноене и малки краеви некрози, като в същия ден от оперативен протокол №
483 се установява, че в 14:00 ч. под интравенозна анестезия е извършена ексцизия на кожната лезия, подлежащи и прилежащи тъкани, ексцизия на девитализираните
тъкани и крусти, с диагноза при изписването на
30.05.2018 г. „Флегмона крусис
синистри“. При извършен непосредствен преглед на С.
на 02.07.2020 г. експертът е установил ц.в областта на ляво Ахилесово сухожилие
около 3 см., а в областта на ц. незначителни сраствания на меките тъкани при
запазени движения на лява глезенна става и пръстите
на лявото ходило. Експертът дава заключение, че механизмът на увреждането най –
вероятно е удар с тъп, твърд предмет, в резултат на което се получава разкъсно контузна рана, при която
е засегната само кожата. Съгласно заключението, раната в областта на лява г. с.
води до временна нетрудоспособност, но в никакъв случай 60 дни, видно от
издадените болнични листове; при рана в областта на крайниците, когато е
засегната само кожата, възстановителният период е между 15 и 20 дни. Експертът
заключава, че от показанията на свидетелите може да се каже, че увреждането е
получено през време и по повод на извършената работа.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене
годни, относими и допустими доказателствени средства.
Съдът изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на всички приложени
към административната преписка и представени по делото писмени доказателства, включително
и заключението на съдебно – медицинската експертиза на вещото лице д. Х.Х., които не бяха оспорени от страните в предвидения
законов ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Жалбата е подадена
от С.С.С. срещу Решение на Директора на Териториално
поделение на НОИ -Бургас, с което е оставено в сила разпореждане на длъжностното
лице по чл. 60 ал. 1 от КСО. С последното злополуката, станала със С. на 28.05.2018
г. не е призната за трудова. Оспорването е направено от легитимирано лице, при
наличие на правен интерес, в рамките на законовия 14 – дневен срок и срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е
допустимо.
Разгледано по
същество, оспорването се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити. Обжалваното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ – Бургас,
действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките
на предоставената му от закона териториална и материална компетентност, поради
което това решение по своята същност е валиден акт (чл. 117 от КСО). Освен
валиден, след цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал,
настоящата съдебна инстанция преценява, че обжалваното решение е издадено и при
спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и в съответствие при правилно приложение на материалния закон, при
следните съображения:
Административното
производство, приключило с оспореното решение, е започнало с подаване на Декларация
за трудова злополука от работодател, провел разследване на злополука,
резултатите от което са обективирани в протокол №
ЗБР-01/31.05.2018 г. По подадената декларация и след надлежно събиране на относими писмени доказателства длъжностно лице по чл. 60
ал. 1 от КСО се произнася с разпореждане, с което не приема за трудова
злополуката, станала със С.С., поради липса на
предпоставките по чл. 55 ал. 1 от КСО. Мотивите на длъжностното лице са, описаната
травма в ИЗ № ***, за която се издава временна нетрудоспособност е получена
преди декларираната на 01.06.2018 г.
злополука, а С. е имал травмата, за която никой не е знаел и не е
описана в документацията. Със сходни мотиви и при анализ на доказателствата и нормата
на чл. 55 от КСО се произнася и Директорът на ТП на НОИ – Бургас, който приема,
че не е спорно, че е възникнала временна неработоспособност, а е спорно дали е
налице внезапно увреждане на здравето или то е съществувало преди започване на
трудовата дейност. Административният орган приема още, че ако внезапното
увреждане на здравето е възникнало в работно време, но същото увреждане не е
във връзка или по повод извършваната работа, или при работа, извършена в
интерес на предприятието, не е налице трудова злополука.
Съгласно
разпоредбата на чл. 55 ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършвана в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. Изхождайки от тази дефиниция, за да се приеме една
злополука за трудова, следва да е налице внезапно увреждане на здравето, което
да е причинило неблагоприятен резултат и това увреждане да е станало по време и
във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършвана в интерес на предприятието. В процесния случай настъпилият
неблагоприятен резултат е временна неработоспособност. Между страните не се
спори, че С. е претърпял удар от тирфоногаечна машина
във време на изпълнение на служебните си задължения, т.е. при и по повод на
извършваната в полза на предприятието работа. Спорно е дали именно тази увреда, настъпила в работно време е повод за временната неработоспособност
на работника. От приложения по делото Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от
28.05.2018 г. и от заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза
се установява, че в резултат на удара с машината е настъпила порезна рана на л.
г. на С., за която вещото лице изяснява, че е разкъсно
– контузна със засягане само на кожата и за която
временната нетрудоспособност не може да бъде в никакъв случай 60 дни. По
преписката липсва болничен лист, който да обективира
и удостовери по надлежен начин, че именно в резултат на тази травма С. е временно
неработоспособен. Напротив, по делото е представена ИЗ № ***, съставена в СХБАЛ
„А. П.“, от която се установява, че в деня на процесния
инцидент С. е хоспитализиран в цитираното лечебно заведение с гнояща рана,
датираща от преди два дни (т.е. два дни преди инцидента на работното място), по
повод която е и приемът в лечебното заведение. От приложените доказателства е
видно, че спрямо С. е извършена оперативна интервенция, при която е отстранена
мъртва и гнояща тъкан, а диагнозата, поставена от лекуващия екип е „…..“.
Очевидно е, че както от обективираната в медицинската
документация информация (находки, обективно състояние, терапия и пр.), а и от
самата анамнеза, снета по данни от самия С., че същият е хоспитализиран в
болница „А. П.“ по повод друга травма. Видно е, че е налице значителна разлика
между констатациите, поставени като основна диагноза на С. в листа за преглед
на пациент в Спешно отделение и тези в ИЗ № *** на СХБАЛ „А. П.“. Установената
и обработена в спешния кабинет рана е според диагнозата „п. р.“, а в цитираното
лечебно заведение водещата диагноза е „………“. Клиничната пътека, по която
пациентът е хоспитализиран и лекуван е № 158 „Оперативни интервенции при
инфекции на меките и костни тъкани“. Именно по повод описаната инфектирана рана
с отоци, зачервяване и болки е издаден и първият (анулиран по-късно) болничен
лист, удостоверяващ временна неработоспособност на С.. По делото липсват
доказателства за временна неработоспособност на С., която да е резултат от
инцидента на работното място. Представените от СХБАЛ „А. П.“ ИЗ № ***, в т.ч. и
Епикриза са свидетелстващи документи, които отразяват материализираното в тях
изявление. Както се отбеляза по – горе, същите сочат, че С. е хоспитализиран с
възпалена и гнояща рана, като по негови данни нараняването датира от два дни
преди посещението в лечебното заведение на 28.05.2018 г. Следователно, не може
да се приеме, че хоспитализацията на С., по повод която същият е поставен от
лекуващите специалисти от ЛКК във временна неработоспособност, е резултат от
нараняването му на 28.05.2018 г., настъпило при изпълнение н служебни функции.
Първият елемент от фактическия състав на чл. 55 ал. 1 от КСО е наличие на
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа. От гореизложеното се установява, че наличието на такова
увреждане в процесния случай не е доказано. Получената на работното място
травма е обработена в поделението на Спешна помощ, но последващото болнично
лечение (с хирургична намеса и съответната терапия), по повод което състоянието
на С. е възприето като временна неработоспособност и удостоверено с болничен
лист, касае увреда, настъпила два дни преди инцидента
на работа. Този извод се налага от очевидната, обективирана в неоспорени
писмени доказателства разлика между обективното състояние и диагноза в ЦСМП –
Сливен и водещата диагноза и обективно състояние в СХБАЛ „А. П.“. Още повече,
че в самия Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 7822/28.05.2018 г. в графа
„Заключение след прегледа“ е отбелязано от д. С., че липсва необходимост от
болнично лечение. В тази насока и експертът отбелязва, че при нараняването по
време на работа е засегната само кожата – състояние, което не съответства на
вписаното в ИЗ № *** на СХБАЛ „А. П.“. За нараняването, лекувано в болничното
заведение липсват данни по делото да е получено във време на изпълнение на
трудови задължения или по повод работа за предприятието. Ето защо съдът приема,
че в процесния случай не е изпълнена хипотезата на чл. 55 ал. 1 от КСО липсва –
липсват доказателства за внезапно увреждане на здравето, станало през време и
във връзка или по повод на извършваната работа, или при работа, извършена в
интерес на предприятието, което да е причинило временна неработоспособност на
жалбоподателя С.. Документираната в кориците на делото такава е по повод друго
увреждане, получено два дни преди инцидента на работното място, настъпил на
28.05.2018 г. В настоящия случай изискванията на чл. 55 ал. 1 от КСО не са налице,
доколкото събраните по делото доказателства опровергават твърдението на
оспорващата страна за внезапно травматично увреждане, настъпило по повод
извършваната работа и довело до специфичен резултат – временна
неработоспособност, както и не е доказана причинна връзка между увреждането и временната
неработоспособност.
При анализа на
доказателствата правилно административният орган е формирал извода за липса на
категорични и безспорни такива дали се касае за трудова злополука, обостряне на
старо заболяване или получена незначителна травма. Възприетите от ответния в
настоящото съдебно производство орган данни от фактическа страна се основават
изключително на събраните доказателства, а формираните въз основа на същите
фактически и правни изводи напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Атакуваното административно решение е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка, при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила и при правилно приложение на материалния закон.
Изложеното мотивира
настоящия съдебен състав да приеме, че процесното Решение №
1040-02-15/05.02.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Бургас е валидно,
материално и процесуално законосъобразно, а подадената срещу същото жалба е
неоснователна. Като такава същата следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на
делото с отхвърляне на жалбата, неоснователна се явява претенцията на
оспорващата страна за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от С.С.С.
***, ЕГН ********** срещу Решение № 1040-02-15/05.02.2020 г. на Директора на
Териториално поделение на НОИ - Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане
№ 5104-02-1/03.01.2020 г. на длъжностното лице при ТП на НОИ – Бургас, с което
на основание чл. 60 ал. 1 от КСО, декларираната трудова злополука с № 5101-02-69/01.06.2018
г. на ТП на НОИ – Бургас не се приема за трудова.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: