Присъда по дело №14/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл. 268 и следващите от Г П К.

Смолянският окържен съд е сезиран с въззивна жалба с въззивна жалба вх.№1014 от 103.07.2015г от О. Р.,депозирана чрез А.Д., срещу Решение №83/23.06.2015г. постановено по Г.д. № 63/2015г. по описа на Маданския районен съд.

Въззивната жалба е бланкова и в нея се поддържа оплакване за недопустимост на атакуваното решение и алтернативно за неоснователност.Иска се въззивният съд да обезсили атакуваното решение или да отхвърли исковата претенция като неоснователна..

В съдебно заседание жалбоподателят редовно и своевременно призован се представлява от А.Д.,който поддържа изцяло въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемият „.“О. редовно и своевременно призован се представлява от А.К. ,който поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск с правно основание чл.124 от ГПК - предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

В исковата молба се твърди че Б. ЕООД е сключило договор №4/14.01.2008г. с О. Р. за експлоатация на общинско депо за ТБО в местността „Б. д." с.Б. О. Р. на 14.01.2008г. ,със срок на действие на договора 10 години - до 31.12.2017 съгласно клаузата на т.6 от същия.През месец май 2014г. договора бил едностранно прекратен с предизвестие от О. Р., по повод нарушение на разпоредбите на т.16.1, 16.5, 16.6, 19.2 и 19.3 от договора.В исковата молба се твърди,че липсват каквито и да е основания за едностранно прекратяване на договор №4/14.01.2008г. за експлоатация на общинско депо в местността „Б. д." с.Б. О. Р. и по тази причина за представляваното от ищеца дружество се обосновава наличие на правен интерес от предявяване на настоящия иск.Поддържа се също така,че от страна на ответника липсва воля за изпълнение на договора,което се квалифицира като виновно неизпълнение на договорни задължения и определя ответника като неизправна страна.Твърди се още,че предсрочното прекратяване на договора е и преждевременно,представлява злоупотреба с права на администрацията и не може да породи целените правни последици,договорът не е прекратен на твърдяното правно основание,тъй като такова условие за прекратяването липсва в договора.

Чрез предявеният иск,ищецът е отправил пред съда искане да се установи със сила на пресъдено нещо защитаваното право срещу ответника,като се признае за установено,че договор №4 от 14.01.2008година за експлоатация на общинско депо в м.“Б. д.“,с.Б.,О. Р. не е прекратен. В исковата молба не се съдържат фактически твърдения за конкретно търпими вреди и интерес от обезщетяването им,предвид наличието на интерес от осъдителен иск,в каквато насока се правят възражения в писмения отговор от ответната О..

Съгласно чл.124 ал.1 от ПК всеки може да предяви иск за установяване съществуването,респективно несъществуването на едно право или правоотношение,когато има интерес от това.Липсата на правен интерес не може да бъде преценявана общо на плоскостта на съществуване на други искове, които подалият исковата молба ищец може да избира.Представата,че установителиня иск е субсидиарен спрямо осъдителния предпоставя реално съществуване в конкретния случай на по-остри форми на съответното правонарушение,докато главното твърдение в исковата молба,че от страна на ответника няма воля за изпълнение на договора,което се квалифицира като виновно неизпълнение на договорни задължения и определя ответника като неизправна страна,още повече,че се поддържа предсрочното прекратяване на договора е и преждевременно, злоупотреба с права на администрацията,поради което и не може да породи целените правни последици.Връченото писмено предизвестие от месец май 2014година относно едностранно прекратяване на договора за експлоатация на общинско депо за ТБО от 14.01.2008година сочи наличие на абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск-наличие направен спор,смущаващ упражняването на право на ищеца и липса на друг иск за неговата защита.В случая този интерес е обусловен с връченото писмено предизвестие за прекратяване сключения договор,очевидно е налице правен спор относно съществуване на договора.В конкретния случай не е заявен интерес от обезщетяване на вреди,още повече,че обезщетението за вреди може да бъде и компесаторно,обезщетение вместо изпълнение,което не коренспондира със заявения интерес-реално изпълнение на договора в бъдеще.

С определение №588 от 28.06.2012година,по ч.т.д.№361/2012г. на ВКС,ІІ т.о,постановено по реда на чл.274ал.3 е формирана задължителна за съдилищата практика в аналогична хипотеза,като е мотивирано наличие направен интерес от установителен иск,въпреки възможност за предявяване на осъдителен,поради спецификата на договора за предоставяне стопанисване на дивеч по чл.30 ЗЛОД,с оглед на това че насрещната престация по него се изразява в бездействие,осигуряващо възможност на ищеца да ползва ловния район,както е договорено първоначално,преди да настъпи спор с частичното му прекратяване,чрез определяне на граници ловностопанския район,различни от първоначално определените. ВКС е приел,че не може да бъде изключен правния интерес от установяване законосъобразност на упражняване правата на ищеца в обема,в който са договорени.В този смисъл е и Решение №1 от 05.02.2014година на ВКС,по т.д.№35/2013г.,Іт.о,ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК,Определение №560 от 25.07.2013година,постановено по реда на чл.274ал.3 от ГПК по ч.т.д.№1775/2013година,Іт.о.

В заключение налице е десетилетна константна съдебна практика,която е в смисъл,че субсидиарния характер на установителния иск не следва да се преувеличава,че не е нужно интересът от водене на такъв иск да е непосредствен,че е достатъчен и евентуален интерес(154-62-І,сб.105;451-70-І,сб.141).Следователно,съобразно разгледаната задължителна практика за съдилищата,предявеният иск е допустим.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху атакувания акт,въззивният съд съобрази т.1 от ТР №1/2013г. на ГТК на ВКС, с която е дадено следното разрешение относно правомощията на въззивната инстанция при проверка на правилността на обжалвания съдебен акт,при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба: „При преценката за правилността на обжалвания съдебен акт служебният контрол следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата“. В мотивите на ТР е обсъдена нормата на чл.5 от ГПК, която вменява на съда задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не диспозитивно право,отклонението от което с необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата страна. Това изключение от забраната за служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт,съобразно ТР следва да се приеме и по отношение на правомощията на въззивния съд.Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес.

В конкретният случай, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални норми. Не е налице и служебно задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в производството,предвид разясненията,дадени в посоченото ТР. При това положение и предвид липсата на конкретни ,каквито и да било ,оплаквания във въззивната жалба, настоящият състав на въззивната инстанция приема,че не дължи служебна проверка за правилността на обжалвания съдебен акт.Както се посочи,при съобразяване със задължителния характер на указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, с оглед приложимостта им в настоящото въззивно гражданско производство, въззивният съд извърши служебна проверка за правилност на решението относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, и не констатира такива.

Предвид изложеното, Смолянският окръжен съд приема,че изводът на първоинстанционният съд,че установителния иск за признаване установено по отношение О. Р.,че договор №4 от 14.01.2008 година за експлоатация на общинско депо в местността Б. д.,с.Б.,О. Р. не е прекратен е законосъобразен и решението като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото се дължат направените разноски,които са своевременно поискани и надлежно документирани,както и е представен списък по чл.80 от ГПК,поради което следва да се възложат в тежест на жалбоподателя в размер на сумата 1000 лева за ползвана от въззиваемия адвокатска помощ.

Водим от гореизложените съображения, Смолянският окръжен съд ,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №83 от 23.06.2015 година,постановено по Г.д.№63/2015година по описа на Мадански районен съд, като правилно и законосъобразно постановено.

ОСЪЖДА О. Р. да заплати на „.“ЕООД,ЕИК *******направените разноски по делото в размер на сумата 1000 лева(хиляда лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните..

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :