№ 88
гр. Гълъбово, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245550100041 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ.
Производството е образувано по искова молба на ЗД „Л.И.” АД против Т. М. М. от
****, с която се претендира заплащане на сумата от 400,53 лв. - главница, представляваща
застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ и сумата от 126,50 лв. – мораторна лихва за периода от 28.08.2020г. до
28.08.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 04.10.2019 г. в гр. Гълъбово, на бул. Република до
бензиностанция Г., Т. М. М., като водач на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с
peг. № ***** реализирала ПТП, вследствие на което били причинени щети на паркиралия
лек автомобил марка „Форд“, модел „Макс“ с регистрационен № *******, като след
инцидента ответницата напуска местопроизшествието. По случая бил изготвен протокол за
ПТП № 1596691 от 25.10.2019 г, в който било отразено, че виновният водач е напуснал
местопроизшествието, с което е нарушил разпоредбите не чл.123, ал.1, т.З от ЗДвП. Към
датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил Опел, с peг. № ***** била
застрахована с полица “Гражданска отговорност” № BG/22/119000987450, със срок на
валидност от 04.04.2019 г. до 03.04.2020 г. Собственикът на увредения автомобил подал
уведомление за настъпило застрахователно събитие в ЗК „Л.И.“ АД, като била регистрирана
щета № 0023-5060-19-306409. Направен бил оглед на автомобила и оценка на щетите, които
били в размер на 390,53 лева. На 11.11.2019 г. било изплатено обезщетение в този размер на
пострадалото лице С.Н.. Сочи, че с писмо Изх. № L-2224 от 28.11.2019 г. ответницата била
поканена да възстанови стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, но до този
1
момент не било постъпило плащане. Заявява, че ответницата напуснала
местопроизшествието, без да уведоми съответната служба за контрол на МВР и без да
изчака указания, с което е нарушила разпоредбите на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Счита, че
съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ищецът има право да получи платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски от виновния водач, когато той е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина. На основание чл. 86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите ищецът претендира и лихва за забава в размер на 126.50 лева.
Твърди, че за вземането е издадена заповед за изпъление по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
422/2023 г., но ответникът не бил открит на известните адреси и поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предявява иск по чл. 422, ал. 1 ГПК след указания на заповедния съд.
Поради това иска от съда да признае за установено вземането му към ответника в размер на
400,53 лв. - главница, представляваща застрахователно обезщетение на основание сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и сумата от 126,50 лв. – мораторна лихва
за периода от 28.08.2020г. до 28.08.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Т. М. М..
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните изводи:
От представения по делото протокол за ПТП №1596691 от 25.10.2019 г. /л.6/ се
установява, че на 04.10.2019 г. в 9,00 часа в гр. Гълъбово, бул. Република, до бензиностанция
Г. е възникнало ПТП между лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № *****,
управляван от ответника Т. М. М. и лек автомобил марка „Форд“, модел „Макс“ с
регистрационен № *******, собственост на С.С.Н., управляван от Т.И.Н.. Като причини за
ПТП в протокола е посочено, че водача на Опел Зафира – ответницата навлиза в кръговото
движение, като отнема предимството и удря лекия автомобил, управляван от Т. Н.. В
протокола за ПТП е посочено, че лекият автомобил на ответника е напуснал ПТП. В
представените по делото АУАН АД-149576 от 25.10.2019 г. /л.43/ и НП № 19-0447-000388 от
22.11.2019 г. /л.44/ се установява същата фактическа обстановка. В приетото по делото
заключение на автотехническата експертиза, вещото лице установява следния механизъм, а
именно, че произшествието е настъпило в гр. Гълъбово, на бул. „Републлика“ до
бензиностанция Г.. Като лек автомобил „Форд Ц Макс, управляван от Т. Н. се движи в
кръговото кръстовище. В същото време лек автомобил Опел Зафира, управляван от
ответника се включва в кръговото кръстовище. Водачката на л.а Опел не се съобразява със
знаковото стопанство въведено ореди кръстовището и настъпва удар с л.а Форд, като в
резултат на този удар са нанесени щети на този автомобил, а именно: деформация в преден
деседн калник, фар десен, предна броня в дясната част и предна дясна джанта.
2
По делото не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че за
лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“ с peг. № ***** е била сключена застраховка
“Гражданска отговорност” № BG/22/119000987450, със срок на валидност от 04.04.2019 г. до
03.04.2020 г.
По делото са представени и приети като писмени доказателства Уведомление за
настъпило застрахователно събитие от 28.10.2019 г. /л.6/, Опис на щетите /л.7/, Доклад по
щета № 0023-5060-19-306409 /л.8/, Сравнителна експертиза по щета от 31.10.2019 г. /л.9/, от
които е видно, че са увредени следните части на лек автомобил „Форд“ Ц Макс с рег.№
********: калник преден десен, броня предна, лайсна халоген десен, капачка броня предна,
джанта предна дясна. Застрахователното обезщетение е определено на 390,53 лв. и същото е
заплатено на третото увредено лице – С.С.Н. с платежно нареждане на 11.11.2019 г.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че по делото
безспорно се установи наличието на застрахователен договор, възникването на
застрахователно събитие и изплащане на застрахователно обезщетение, наличие на вреди,
противоправно и виновно поведение на ответника, причинна връзка между тях.
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, освен в случаите по чл. 433, т. 1, застрахователят има
право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновния водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
С оглед на гореизложените и установени обстоятелства обстоятелства, съдът намира,
че е консумиран съставът на регресното право на застрахователя по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ да
иска възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение от делинквента в лицето
на ответника.
Тъй като е безспорно обстоятелството за заплатено застрахователно обезщетение от
390,53 лв., то тази сума ответникът Т. М. М. дължи на застрахователя на основание чл. 500,
ал. 1, т. 1 КЗ, ведно с ликвидационните разноски от 10 лв. по щета № 0023-5060-19-306409
/за щетата, плащането на обезщетението, определянето на размера на щетата са налице
писмени доказателства, приети по делото/.
Както е прието и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение по т.д. № 768/2010
г. на ВКС, ІІ т.о., задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените
му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в
корелативна връзка. Регресното притезание е изискуемо от момента на плащането на
застрахователното обезщетение на третото увредено лице, което налага извод, че в случая е
налице изискуемо вземане за ищеца по повод заплатеното от него застрахователно
обезщетение на ощетеното лице.
С оглед така установените факти вземането на ищеца в размер на 400,53 лв.,
3
представляваща заплатено застрахователно обезщетение в размер на 390,53 лв. и 10 лв.
ликвидационни разноски, е основателно като дължимо от ответника и следва искът да се
уважи, ведно със законната лихва от 01.09.2023 г. /дата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК/.
С оглед извода за основателност на главния иск, съдът намира за оснавателен и иска
по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху тази сума, но за тригодишен
период преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, а именно сумата в размер на 126,50
лв. за периода 28.08.2020 г. до 28.08.2023 г.
Относно разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски съобразно уважения иск на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в пълен размер за заповедното и исковото производство.
Доказани разноски са в размер на 25 лв. държавна такса в заповедното производство и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, а за исковото производство
сумата от 75 лв. държавна такса, 500 лв. възнаграждение за вещо лице, както и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 200 лв. съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25 Наредбата за заплащането на правна помощ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. М. М., ЕГН **********, с адрес ********* дължи
на ЗК „Л.И.” АД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК
**********, с адрес на управление ******* сумата от 400,53 лв. (четиристотин лева и 53
ст.)четири хиляди петстотин и двадесет лева), представляваща регресно вземане за
заплатено застрахователно обезщетение в размер на 390,53 лв. и 10 лв. ликвидационни
разноски за заведена щета № № 0023-5060-19-306409 по полица № BG/22/119000987450,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.09.2023 г. до изплащане на
задължението, както и сумата 126,50 лв. (сто двадесет и шест лева и 50 ст.) - лихва за
периода 28.08.2020 г. до 28.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 245 от 05.10.2023 г. по ч.гр.д. № 422/2023 г. на РС-
Гълъбово.
ОСЪЖДА Т. М. М., ЕГН **********, с адрес *********, да заплати на ЗК „Л.И.”
АД, вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК **********, с адрес
на управление *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 850 лв. (осемстотин и
петдесет лева) разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
4
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5