МОТИВИ по
НОХД № 666/2020 г. по описа на Плевенски РС:
Обвинението е срещу подсъдимата Г.А.О., ЕГН **********
за това, че на 05.05.2019г. в с. Буковлък, обл.
Плевен, като непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението на деянието
и да ръководи постъпките си, противозаконно присвоила чужди движими вещи – 1
бр. мобилен телефон „HUAWEI 62017“ на стойност 125 лв., 1 бр. СИМ-карта на
стойност 5 лв. и 1 бр. блутут колонка „JBL“, модел Flip на стойност 200 лв., всички вещи на обща стойност 330
лв., собственост на М.А.З. ***, които вещи владеела – престъпление
по чл.206,
ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Съдът на основание чл.370 от НПК е допуснал
предварително изслушване на страните, като подсъдимата Г.А.О. с участието на
защитника й адв. П.П. от ПлАК са признали изцяло фактическите обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съобразно
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК страните не са направили доказателствени
искания.
Съдът с
определение на основание чл.372, ал.4 от НПК като е приел, че направените
самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
същите без да събира допълнителни доказателства.
В хода на
съдебните прения прокурорът поддържа обвинението. Намира, че същото е доказано
по несъмнен начин, а фактическата обстановка за обективно, всестранно и пълно
изяснена и кореспондираща с изложеното в обстоятелствената част на обвинителния
акт. С оглед на така проведеното съдебно следствие по реда на чл.370 и следващи
от НПК представителят на Р.п.– П. пледира на подсъдимата да бъде наложено наказание
„Пробация“ при пробационни
мерки по смисъла на чл.42б, ал.1, т.1 и т.2 от НК в минимален размер от шест
месеца.
Защитникът на
подс. Г.О. в лицето на адв.
П.П. от ПлАК, моли съда при
определяне на наказанието съдът да вземе в предвид многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства – а именно изключително младата възраст, направените
самопризнания, доброто процесуално поведение, признаването на вината и
самокритичността от страна на подзащитната му – и да
наложи такова на същата при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, а
именно „Обществено порицание“.
Подсъдимата Г.А.О.
се явява в съдебно заседание, като признава вината си, моли за минимално
наказание и се солидализира с предложеното от страна
на защитника й.
В
наказателното производство няма предявен граждански иск и конституиран
граждански ищец и частен обвинител.
Съдът, като
съобрази становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимата
Г.А.О. е родена на ***г***, живее понастоящем в гр. Русе, *** гражданка, с
начално образование, безработна, не е омъжена, не е осъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимата
Г.О. *** и не реализира трудови доходи.
На
04.05.2019г. св. В.М.З. от гр. Горна Оряховица се намирал до магазин „Централни
хали“ в града, за да се срещне със свой познат – У.Х.. Последният бил пред
магазина заедно с подсъдимата. З. се запознал с нея, като подс.
О. му се представила с имена Р. О.. Тримата се отправили към парк „***“, като
по пътя подсъдимата казала на З. да потърси профила й във ***, за да си пишат.
След като се прибрал в къщи З. се сприятелил в социалната мрежа с подс. О. и се разбрали да се видят на следващия ден.
На
05.05.2019г. подс. Г.О. и З. се срещнали до училище „***“
в гр. Горна Оряховица. Подсъдимата помолила З. да я изпрати до ЖП-гарата, тъй
като трябва да пътува за гр. Плевен. Подсъдимата обяснила на З., че отива в
Плевен да се види със своя позната, настанена в болница. Поискала му ползвания от
него мобилен телефон марка HUAWEI, за да може като пристигне да се обади на
приятелката си. З. се съгласил и дал за временно ползване на подсъдимата
мобилното си устройство, заедно с поставената в него СИМ карта. Двамата се
уговорили на следващия ден да се чакат на центъра на гр. Горна Оряховица и подсъдимата
да му върне вещта. Преди да се качи във влака, подс. О.
поискала от З. за временно ползване до следващия ден и притежаваната от него блутут колонка, за да слуша музика по пътя. Мобилното
устройство и блутут колонката били закупени от
майката на свидетеля – М.А.З.. З. дал на подсъдимата колонката и двамата се
разделили.
Вечерта
на 05.05.2019г. подс. О. отишла на купон в с.
Буковлък, обл. Плевен, където останала да пренощува в
дома на П.В.Ю. от същото село. Тъй като не разполагала с финансови средства му
продала блутут колонката за сумата от 10 лв.,
мобилното устройство загубила.
На
06.05.2019г. З. отишъл в уговореното време по обяд на центъра на гр. Горна
Оряховица, но подсъдимата не се появила. Започнал да я търси на профила й във ***,
но същата не отговаряла и впоследствие го блокирала.
Виктор
З. разказал на баща си за случилото се, който депозирал жалба до органите на
МВР, по повод на която било образувано настоящото досъдебно производство.
Съобразно
заключението на назначената и изготвена съдебно- оценителна експертиза стойността
на присвоените от подсъдимата вещи е както следва: 1 бр. мобилен телефон
HIJAWEI, модел 62017 на стойност 125 лв.; СИМ-карта на стойност 5 лв. и 1 бр. блутут колонка JBL, модел Flip на
стойност 200 лв. или общата стойност на присвоеното имущество е в размер на 330
лв.
Горната
фактическа обстановка се установява от депозираните в хода на досъдебното
производство показания на свидетелите В.М.З., М.П. З., П.В.Ю., Д.С.Б., М.К.М., С.П.И.,
П.В.И. и М.А.З., кредитирани от съда поради тяхната обективност и логичност,
направените от подсъдимата Г.А.О. признания на фактическите обстоятелства,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и останалите
писмени доказателства приложени към досъдебно производство № Д-995/2019г. по
описа на Р.п.– П. приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, а именно: Приложение
№1 към Договор Заявка №***, Договорни условия за лизинг устройство (№
**********) – л.8-9; справка-характеристика за непълнолетен Г.А.О. на л.17;
заключение на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза на
л.63-64; писмо-справка изх.№15963/13.08.2019г. на „*** на л.74; писмо-справка
рег. № С-17785 от 13.08.2019г., ведно със 1 бр. CD с два файла – л.75-76;
писмо-справка изх.№21818/13.08.2019г. „Теленор-България“
ЕАД на л.77, както и Справка за съдимост, ведно с бюлетини към него на л.65 по
отношение на подс. Г.О..
Направените от подсъдимата Г.А.О. самопризнания
са обективни, логични и подкрепени от възприетата от съда доказателствена
основа.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че по несъмнен начин беше установено, че подсъдимата Г.А.О., ЕГН **********
на 05.05.2019г. в с. Буковлък, обл.
Плевен, като непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, противозаконно присвоила чужди движими
вещи – 1 бр. мобилен телефон „HUAWEI 62017“ на стойност 125 лв., 1 бр.
СИМ-карта на стойност 5 лв. и 1 бр. блутут колонка
„JBL“, модел Flip на стойност 200 лв., всички вещи на
обща стойност 330 лв., собственост на М.А.З. ***, които вещи владеела.
Престъпление по чл.206, ал.1, във вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От обективна и субективна страна деянието на подсъдимата Г.А.О. е извършено
при форма на вина – пряк умисъл – съзнавала е обществено опасния характер на
извършеното и е целяла настъпването на престъпния резултат.
При
определянето на наказанието съдът съобрази като отегчаващо вината обстоятелство
спрямо подсъдимата невъзстановяването на щетата от една страна, както и завишената
степен на обществена опасност на деянието – от друга.
Съдът прие за
подсъдимата наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и в
конкретност – младата възраст на О., доброто й процесуално поведение, признаването на
вината и проявеното критично отношение към извършеното, съдействието й в хода на досъдебното
производство за разкриване на обективната истина, както и чистото и съдебно
минало.
Ето защо и
като съобрази императивното приложение на чл.373, ал.2 от НПК съдът намери, че следва
на подсъдимата Г.А.О. да наложи наказание на основание чл.206, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК, във вр.
с чл.55, ал.1, т.2, б.“б” от НК – „ПРОБАЦИЯ“ при кумулативното налагане на
следните пробационни мерки:
- по чл.42а,
ал.2, т.1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес *** – за срок от 6
/ШЕСТ/ МЕСЕЦА, при явяване и подписване при пробационен
служител или определено от него длъжностно лице ДВА пъти седмично;
- по чл.42а,
ал.2, т. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА.
Така
определеното наказание на подсъдимата следва да постигне целите на
индивидуалната и генерална превенция, както и траен възпитателен ефект спрямо същата.
При този изход на делото съдът
осъди на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Г.А.О., да заплати
направените деловодни разноски в размер на 67,20 лв., които да бъдат преведени
по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен.
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: