Решение по дело №4580/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 58
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 8 октомври 2020 г.)
Съдия: Вера Станиславова Чочкова
Дело: 20191100604580
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. София, 20.01. 2020г.

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА 

        ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ

        МАРИЯ ИЛИЕВА

                                        

При участието на секретаря Пенка Цанкова, след като разгледа докладваното от съдия Чочкова в.н.ч.х.д № 4580 по описа за 2019 година, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 06.02.2017г., постановена по н.ч.х.д. № 5511/2015 г. на СРС, НО, 14-ти състав е признал подсъдимия В.И.Г. за невиновен в това на 02.10.2014 г. в гр. София, посредством писмени обяснения по дисциплинарна преписка № 406/2014 г. по описа на Софийски адвокатски съвет с използваните изрази: „С.беше убеден, че В. не само не е луд, както всички го мислят, а е подъл убиец, казал ми е, че официалната версия е, че единият се е самоудавил в река Искър, а другият се е самоотровил с алкохол. Казвал ми е, че към двамата В. имал жестоко отношение“ и др., публично да е разгласил позорни обстоятелства по отношение на В.И.А., поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1 т.1 вр. чл.147 ал.1 от НК.

Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия В.И.Г. за невиновен в това на 02.10.2014 г. в гр. София, посредством писмени обяснения по дисциплинарна преписка № 406/2014 г. по описа на Софийски адвокатски съвет с използвания израз: „Бях убеден, че В.А. страда от кверулантно разстройство“ публично да е казал нещо унизително за честта и достойнството на В.И.А. в негово присъствие, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

Недоволен от присъдата е останал тъжителят, който в законоустановения срок самостоятелно и чрез защитника си е оспорил първоинстанционния акт, депозирайки две отделни въззивни жалби. В тях се оспорва правилността на атакувания акт и се прави искане за неговата отмяна и постановяване на нова осъдителна присъда по отношение на подсъдимия за двете обвинения, повдигнати с тъжбата.

В открито съдебно заседание частният тъжител поддържа така подадените жалби. Излага съображения относно клеветническия и обиден характер на инкриминираните изрази. Прави искане присъдата да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат за виновен по така повдигнатите му обвинение.

            Подсъдимият Г. редовно призован, не се явява. Същият се представлява от упълномощен защитник – адв. Г., която оспорва подадените жалби. Моли присъдата да бъде потвърдена и заявява от името на подзащитния ѝ, че желаят да се ползват от закона за давността.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира, че са налице основания за отмяна на атакуваната присъда и за прекратяване на наказателното производство.

Настоящата инстанция констатира новонастъпило обстоятелство – изтекла абсолютна давност за престъпленията, повдигнати на подсъдимия с частна тъжбата, за които същият е оправдан. Предвид неявяването на подсъдимия въпреки редовната процедура по призоваването му и незадължителното му участие по аргумент на противното от чл. 269, ал. 1 от НПК преценка за това, дали делото да продължи или да бъде прекратено, може да бъде направена и от упълномощения защитник – адв. Г. (така реш. № 293 от 22.10.2015 г. по н.д. № 270/2015 г., НК, ІІІ НО на ВКС). Последната изрично заявява от името на подзащитния си, че желаят да се ползват от закона за давността, т.е. делото да бъде прекратено.

С оглед волеизявлението на защитника съдът в този си състав намира за необходимо на първо място да разгледа новонастъпилото обстоятелство. Давността е уредена в чл.79, ал. 1, т. 2 от НК като едно от основанията, изключващи наказателното преследване и изпълнението на наказанието. По своята същност тя представлява определен срок, с изтичането на който се погасява възможността да бъде ангажирана наказателната отговорност на конкретно лице за съответното деяние. В чл. 81, ал. 3 от НК е уредена абсолютна давност, при която с изтичането на срока по чл. 80 от НК, увеличен с една втора, независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се погасява. Началото на срока съвпада с момента на довършване на престъплението и при изтичане на съответния срок наказателното производство следва да се прекрати, освен при изрично позоваване на подсъдимия на чл. 24, ал. 2 НПК за продължаването му.

В конкретния случай за престъпленията по чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл. 146 ал.1 от НК и чл.148, ал.2,  т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК са предвидени кумулативно наказанията „глоба“ и „обществено порицание“, поради което срокът на абсолютната давност съгласно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е 4 години и 6 месеца. Същият започва да тече от датата, посочена като дата на извършване на деянието, а именно 02.10.2014 г. и изтича на 02.04.2019 г. Следователно абсолютната давност е изтекла след постановяване на първоинстанционната присъда, но преди образуване на настоящото въззивно производство. Същевременно подадените въззивни жалби са редовни и допустими, поради което те пораждат деволутивен ефект. Затова и образуваното въззивно производство е допустимо и въззивната инстанция дължи произнасяне, отчитайки по-горе изложените обстоятелства. Отчитайки изтеклата абсолютна давност, позицията на защитата за прекратяване на наказателното производство и при липсата на изрично искане от подсъдимия то да продължи, въпреки изтеклата давност, не са налице предпоставки за произнасяне по същество. Проверяваният първоинстанционен съдебен акт на осн. чл. 334, т. 4 от НПК следва да бъде отменен, а наказателното производство – прекратено.

С оглед изложените съждения въззивната инстанция определя като безпредметно изследването на всички въпроси, свързани с правилността на първоинстанционния съдебен акт досежно обвиненията, а оттук – като ненужна и проверката на фактите, и на доказателствения анализ, и на приложението на правото относно същите обвинения.

По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 4 от НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК вр. чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК Софийски градски съд, НО, V-ти въззивен състав

 

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ присъда от 06.02.2017г., постановена по н.ч.х.д. № 5511/2015 г. на СРС, НО, 14-ти състав.

 

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство образувано и водено срещу подсъдимия В.И.Г. по обвинение за извършени на 02.10.2014 г. престъпления по чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл. 146 ал.1 от НК и о чл.148, ал.2,  т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба или протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :               

                                                                                          ЧЛЕНОВЕ : 1.                      

      2.