Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 20.01.
2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
При
участието на секретаря Пенка Цанкова, след като разгледа докладваното от съдия
Чочкова в.н.ч.х.д № 4580 по описа за 2019 година, намери за установено
следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 06.02.2017г., постановена по н.ч.х.д. № 5511/2015 г. на СРС, НО, 14-ти
състав е признал подсъдимия В.И.Г. за невиновен в
това на 02.10.2014 г. в гр. София, посредством писмени обяснения по
дисциплинарна преписка № 406/2014 г. по описа на Софийски адвокатски съвет с
използваните изрази: „С.беше убеден, че В. не само не е луд, както всички го
мислят, а е подъл убиец, казал ми е, че официалната версия е, че единият се е
самоудавил в река Искър, а другият се е самоотровил с алкохол. Казвал ми е, че
към двамата В. имал жестоко отношение“ и др., публично да е разгласил позорни
обстоятелства по отношение на В.И.А., поради което и на основание чл.304 НПК го
оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.2 вр.ал.1 т.1
вр. чл.147 ал.1 от НК.
Със
същата присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия В.И.Г. за невиновен
в това на 02.10.2014 г. в гр. София, посредством писмени
обяснения по дисциплинарна преписка № 406/2014 г. по описа на Софийски адвокатски
съвет с използвания израз: „Бях убеден, че В.А. страда от кверулантно
разстройство“ публично да е казал нещо унизително за честта и достойнството на В.И.А.
в негово присъствие, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т. 1, вр. чл. 146, ал.
1 от НК.
Недоволен
от присъдата е останал тъжителят, който в законоустановения срок самостоятелно
и чрез защитника си е оспорил първоинстанционния акт, депозирайки две отделни
въззивни жалби. В тях се оспорва правилността на атакувания акт и се прави
искане за неговата отмяна и постановяване на нова осъдителна присъда по
отношение на подсъдимия за двете обвинения, повдигнати с тъжбата.
В
открито съдебно заседание частният тъжител поддържа така подадените жалби.
Излага съображения относно клеветническия и обиден характер на инкриминираните
изрази. Прави искане присъдата да бъде отменена, а подсъдимият да бъде признат
за виновен по така повдигнатите му обвинение.
Подсъдимият
Г. редовно призован, не се явява. Същият се представлява от упълномощен
защитник – адв. Г., която оспорва подадените жалби. Моли присъдата да бъде
потвърдена и заявява от името на подзащитния ѝ, че желаят да се ползват
от закона за давността.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира, че са налице основания за отмяна на
атакуваната присъда и за прекратяване на наказателното производство.
Настоящата
инстанция констатира новонастъпило обстоятелство – изтекла абсолютна давност за
престъпленията, повдигнати на подсъдимия с частна тъжбата, за които същият е
оправдан. Предвид неявяването на подсъдимия въпреки редовната процедура по призоваването
му и незадължителното му участие по аргумент на противното от чл. 269, ал. 1 от НПК преценка за това, дали делото да продължи или да бъде прекратено, може да
бъде направена и от упълномощения защитник – адв. Г. (така реш. № 293 от
22.10.2015 г. по н.д. № 270/2015 г., НК, ІІІ НО на ВКС). Последната изрично заявява
от името на подзащитния си, че желаят да се ползват от закона за давността,
т.е. делото да бъде прекратено.
С
оглед волеизявлението на защитника съдът в този си състав намира за необходимо
на първо място да разгледа новонастъпилото обстоятелство. Давността е уредена в
чл.79, ал. 1, т. 2 от НК като едно от основанията, изключващи наказателното
преследване и изпълнението на наказанието. По своята същност тя представлява определен
срок, с изтичането на който се погасява възможността да бъде ангажирана
наказателната отговорност на конкретно лице за съответното деяние. В чл. 81,
ал. 3 от НК е уредена абсолютна давност, при която с изтичането на срока по чл.
80 от НК, увеличен с една втора, независимо от спирането и прекъсването на
давността, наказателното преследване се погасява. Началото на срока съвпада с
момента на довършване на престъплението и при изтичане на съответния срок
наказателното производство следва да се прекрати, освен при изрично позоваване
на подсъдимия на чл. 24, ал. 2 НПК за продължаването му.
В
конкретния случай за престъпленията по чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл. 146 ал.1 от НК и чл.148, ал.2, т.1 вр. чл.147, ал.1
от НК са предвидени кумулативно наказанията „глоба“ и „обществено порицание“,
поради което срокът на абсолютната давност съгласно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80,
ал. 1, т. 5 от НК е 4 години и 6 месеца. Същият започва да тече от датата,
посочена като дата на извършване на деянието, а именно 02.10.2014 г. и изтича
на 02.04.2019 г. Следователно абсолютната давност е изтекла след постановяване
на първоинстанционната присъда, но преди образуване на настоящото въззивно
производство. Същевременно подадените въззивни жалби са редовни и допустими,
поради което те пораждат деволутивен ефект. Затова и образуваното въззивно
производство е допустимо и въззивната инстанция дължи произнасяне, отчитайки
по-горе изложените обстоятелства. Отчитайки изтеклата абсолютна давност, позицията
на защитата за прекратяване на наказателното производство и при липсата на
изрично искане от подсъдимия то да продължи, въпреки изтеклата давност, не са налице предпоставки за произнасяне по същество. Проверяваният
първоинстанционен съдебен акт на осн. чл. 334, т. 4 от НПК следва да бъде
отменен, а наказателното производство – прекратено.
С
оглед изложените съждения въззивната инстанция определя като безпредметно
изследването на всички въпроси, свързани с правилността на първоинстанционния
съдебен акт досежно обвиненията, а оттук – като ненужна и проверката на
фактите, и на доказателствения анализ, и на приложението на правото относно
същите обвинения.
По
изложените съображения и на основание чл. 334, т. 4 от НПК вр. чл. 24, ал. 1,
т. 3 от НПК вр. чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК Софийски градски съд, НО, V-ти въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 06.02.2017г., постановена по н.ч.х.д. №
5511/2015 г. на СРС, НО, 14-ти състав.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство образувано и водено срещу
подсъдимия В.И.Г. по обвинение за извършени на 02.10.2014 г. престъпления по
чл. 148, ал.1, т.1 вр. чл. 146 ал.1 от НК и о чл.148, ал.2, т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба или протест пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.