О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1216 30.04.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На тридесети април, две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №842 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №104 от 9.01.2020г. по
гр.д.№8574/18г.***, „ХИДРО СМАРТ“ ЕООД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на
„КСМ СТРОЙ“ ООД с ЕИК ********* сумата от 13440 лв., представляваща получено от
ответника договорно възнаграждение по прекратен договор, сключен на
21.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
21.11.2018г. до окончателното плащане, както и 1253,62 лв.- разноски по водене
на делото.
С решението е отхвърлен
осъдителния иск на „КСМ СТРОЙ“ ООД против
„ХИДРО СМАРТ“ ЕООД за заплащане на сумата от 5000 лв., предявена като
частичен иск от общо 30307,20 лв., представляваща неустойка по чл.6 от договора
от 21.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2018г.
до окончателното плащане, както и претенцията за разноски по водене на делото
за разликата над уважения размер от 1253,62 лв. до пълния претендиран размер,
като КСМ СТРОЙ“ ООД е осъдено да заплати на „ХИДРО СМАРТ“ ЕООД разноски в
размер на 555,86 лв.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 16.01.2020г. чрез адв.Скъпиева, а на ответника- на 17.01.2020г.
чрез адв.Г..
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№5330/31.01.20г.***, подадена от „ХИДРО СМАРТ“ ЕООД, чрез
адвокатите М.Г. и И.Б.. С нея решението е обжалвано в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата от 13440 лв., както и
разноските по делото. Изложени са оплаквания, че в обжалваната част решението е
неправилно, поради което се иска да бъде отменено, а вместо него да се
постанови друго, с което исковете за договорно възнаграждение и обезщетение за
забавено плащане върху същото бъдат отхвърлени. Намира за необоснован и
противоречащ на материалния закон изводът на съда, че договорът между страните
е развален с исковата молба поради пълно неизпълнение на задължението на
ответника да отремонтира втората хидравлична зъбна помпа на процесната
хидравлична машина, което било предмет на процесния договор. Сочи, че в
исковата молба не е посочено ремонта на коя от трите хидравлични помпи на
машината е бил възложен от ищеца на ответника, но било посочено, че офертата
към договора е неразделна част от последния. Необосновано съдът приел, че в
офертата не било конкретизирано коя хидравлична помпа била възложена за
поправка, макар от описаните в нея части и от експертизите, включително устните
обяснения на вещите лица, да било установено, че само аксиално-буталната помпа,
служеща за осигуряване на хода на цялата машина имала преходна плоча и бутала,
каквито части били конкретизирани в офертата. Неправилен, обоснован със
свидетелските показания на водените от ищеца свидетели, при пренебрегване
представения договор за ремонт на бутала и преходна плоча, бил изводът на съда,
че предметът на договора касаел ремонт на зъбната помпа, осигуряваща действието
на стрелата. Същевременно не били обсъдени показанията на св.Химам, воден от
ищеца, че машината не е имала собствен ход и било необходима да бъде
премествана в друга база с платформа. В нарушение на материалния закон- чл.87,
ал.1 ЗЗД, съдът приел, че договорът е развален с исковата молба по реда на
чл.263, ал.3 ЗЗД. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на становището на
въззивника, че и в хипотезата на чл.262, ал.3 и л.265, ал.2 ЗЗД, при възникнало
потестативно право на разваляне, кредиторът не е освободен от задължението си
за надлежно упражняване на правото по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД. Намира, че действието
на изявлението за разваляне на един двустранен договор е подчинено на правилото
на чл.87, ал.1 ЗЗД, дори когато се извършва с исковата молба, поради което не
може да се приеме, че съдържащото се в исковата молба заявление на ищцовото
дружество за разваляне на договора, без даване на срок за изпълнение е породило
действие и искът по чл.55 ЗЗД за връщане на платеното, поради отпаднало с
обратна сила основание е основателен. На следващо място са развити оплаквания,
че районният съд неправилно е счел за неоснователно възражението на въззивника
по чл.265, ал.3 от ЗЗД, за изтичането на давностния срок за разваляне на
договора за изработка поради неизпълнение по смисъла на ал.2 от същата норма.
Не бил съобразен със закона изводът на съда, че се касаело за пълно
неизпълнение, поради което разпоредбата не намирала приложение. Сочи, че
неточното и некачествено изпълнение също могат да представляват пълно
неизпълнение и точно това се имало предвид в новелата на чл.265, ал.2 ЗЗД-
изпълнението да е толкова съществено, че работата да е негодна за нейното
обикновено или договорно предназначение. Анализирани са събраните по делото
писмени и гласни доказателства и е изведено заключение, че ищецът е взел
машината си през 2017г., а искът е предявен в края на 2018г., поради което
давностния срок по чл.265, ал.3 ЗЗД е изтекъл. Допълнително са развити
съображения, че макар въззиваемото дружество да е изпаднало в грешка относно
предмета на договора, след като не е предявило иск за унищожаването му, а го е
изпълнило изцяло, то следвало да се приеме, че го е потвърдило по смисъла на
чл.35 ЗЗД. Този довод, както и позоваването на разпоредбата на чл.302 ТЗ от
страна на въззивното дружество не били обсъдени от районния съд. Следващото
оплакване в жалбата касае извода на съда, че според заключението на вещото лице
ремонт на буталната помпа не бил извършен, макар да е приел, че предмет на
договора е зъбната хидравлична помпа. Той бил основан на заключение по въпрос,
който не бил допускан по надлежния ред и не можело да служи за изводи в
съдебното решение. На следващо място са въведени оплаквания, че съдът не е
обсъдил възражението на въззивното дружество, че след като не е направил
възражения за недостатъци по чл.264, ал.2 ЗЗД // не бил съставен предвидения в
чл.5, ал.2 от договора двустранен протокол, то от това следвало, че работата е
приета- чл.264, ал.3 ЗЗД, а това възражение било от съществено значение за
изхода на делото, без оглед на това какъв е предмета на договора, т.е. ремонта
на коя точно помпа бил възложен на въззивника.
Претендира всички разноски за
двете инстанции. Прилага договор за
правна защита и съдействие е пълномощно за въззивната инстанция, платежно
нареждане за внесено адвокатско възнаграждение, платежно нареждане за внесена
държавна такса за въззивното производство.
Не са ангажирани доказателства по
съществото на спора.
В законоустановения срок от името
на „КСМ СТРОЙ“ ООД е подаден отговор на въззивната жалба от адв.С.Ч., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Намира решението на РС- Бургас в
обжалваната част за правилно, законосъобразно и обосновано. Според въззиваемата
страна не са налице твърдените от въззивника пороци на съдебното решение,
водещи до неговата незаконосъобразност и необоснованост. Невярно било
твърдението в жалбата, че в исковата молба не е посочен ремонта на коя от трите
помпи на багера бил възложен на ответника, понеже на няколко места в нея било
посочено, че става въпрос за ремонт на хидравличната помпа на стрелата на
машината тип „челен повдигач“. Правилно, обосновано и след обстойно обследване
на доказателствената съвкупност съдът приел, че предмет на договора е
хидравличната помпа на стрелата. Ответникът не ангажирал доказателства, че е
извършил ремонт на първа бутална помпа, а показанията на св.Хамин за това, че
машината нямала собствен ход били перифразиране превратно. На следващо място се
сочи, че в случая е налице пълно неизпълнение на възложената работа, поради
което нито ответникът е предал такава, нито ищецът е приел същата, поради което
не е в нарушение на материалния закон извода на съда, че поръчващия може да
развали договора и на основание чл.88, вр. чл.55 от ЗЗД ответникът следва да
върне на ищеца авансово платеното възнаграждение по договора. Багерът стоял при
ответника около 2 години, без да се извърши възложената работа, макар срокът за
изпълнение да бил 40 работни дни от
авансовото плащане. Заявява, че в случая е налице хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД- изпълнението е станало безполезно за кредитора, поради което не е
необходимо да се дава срок за изпълнение. В тази насока била и уговорката на
страните по чл.13 от договора. Затова намира цитираната в жалбата съдебна
практика за неотносима към спора. Правилно районният съд приел за неоснователно
възражението на ответника по чл.265, ал.3 от ЗЗД. Развити са съображения. Намира
за непочиващи на закона, съдебната практика, а и на събраните доказателства,
оплакванията на въззивника, че въззиваемият е изпаднал в грешка относно
предмета на договора. Неуспешни били опитите на въззивника да докаже
посредством фактури за закупени части, че е извършил ремонт на първа аксиална
бутална помпа бил неуспешен, защото експертът категорично установил, че тези
части не са за тази помпа, а от друга страна категорично от същото заключение
било установено, че и процесната втора хидравлична помпа не била отремонтирана
и не работела. Счита, че в съответствие с доказателствената тежест ответникът
не е успял да докаже основание за задържане на получената от ищеца сума. За
несъстоятелни са счетени доводите на въззивника, че при липса на възражения следва
работата да се приеме за приета, като се акцентира, че изпълнение няма, няма и
действия по предаване на вещта от страна на въззивника, поради което
въззиваемият бил принуден да си прибере вещта в отсъствието на представител на
въззивника. Не било коментирано задължението на въззивника да приеме машината с
опис на дефекта, а от неизпълнението му страната не следвало да черпи
неблагоприятни последици. Именно липсата на писмени доказателства наложило
събирането на гласни, посредством които да се установи начина на приемането на
машината, липсата на ремонтни действия и липсата на действия по приемането на
вещта.
Иска от съда атакуваното решение да бъде
потвърдено. Претендират се разноски пред въззивната
инстанция.
Не са ангажирани доказателства.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно упълномощени представители на страна, която
има правен интерес да го обжалва в атакуваната част. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК.
Отговорът е подаден своевременно.
Липсват доказателства адв.Ч. да е упълномощен да подаде отговор на въззивната
жалба, тъй като според пълнмощното на л.5 от делото на БРС представителната
власт на адв.Ч. е ограничена до действията по подаването на исковата молба и
процесуално представителство пред Районен съд Бургас. На страната следва да се
даде възможност да потвърди действията на пълномощника без представителна
власт.
Освен това въззивната инстанция констатира,
че всички представени с исковата молба писмени доказателства са в преписи,
които обаче не са подписани от адв.Ч. в съответствие с изискването на чл.183,
изр.1 от ГПК и чл.32 от ЗА. На страната следва да се даде указания да отстрани
тази нередовност.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в
открито съдебно заседание, насрочено за 15.06.2020г. от 10.00ч.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА НА ВЪЗЗИВАЕМИЯ в срок до
с.з. да представи пълномощно за представителната власт на адв.Ч. да подаде
отговор на въззивната жалба или отговора да се потвърди от законния
представител на въззиваемото дружество, както и да завери с подпис приложените
към исковата молба писмени доказателства.
Препис от определението да се връчи
на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.