Р Е Ш Е Н И Е
№
260061/13.01.2021 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИВАН СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 4832 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по предявен от Д.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Д.З.“
ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***,
частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на
ответника да заплати на ищцата сумата от 30 лв. /тридесет лева/, част от сумата
от 1 185,60 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня, врата на багажник,
греда напречна багажник, престилка задна и под багажник на собствения и́
лек автомобил марка „*“ с рег.№ *, причинени в резултат на реализирано на 22.12.2019
г. ПТП в гр.
Варна по вина на водача на л.а. марка „*“ с рег. № *,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
ведно със законната лихва от 30.01.2020 г. /датата на уведомяване на
застрахователя/ до окончателното изплащане на задължението. В първото
открито съдебно заседание по делото по искане на ищеца е допуснато увеличение
на размера на предявения иск до сумата от 908,14 лв., която следва да се счита
за окончателно предявения размер.
В
исковата молба ищцата Д.А.Д. твърди,
че на 22.12.2019 г., около 13.15 часа, в гр. Варна, на бул. „*“, личният
и́ автомобил марка „*“, с per. № *, бил ударен от
л.а. марка „*“, с ДК № *, управляван от *. Сочи, че ПТП е
настъпило когато управлявайки автомобила се е движила по бул. „*“ посока от бул.
„*“ към бул. „*“ и до
кръстовището с ул. „*“ се е наложило
да спре, тъй като от там излязъл автомобил, който и́ отнел предимството.
Излага, че в резултат на това водачът на движещия се зад нея л.а. марка „*“, с ДК № * не могъл да спре
безопасно и я блъснал отзад. Твърди, че за настъпилото ПТП попълнили двустранен
констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили
водача *, управлявала
л.а. марка *, с ДК № *. Излага, че
лекият автомобил управляван от виновния водач е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" от застрахователна компания „Д.з." ЕАД, със
срок на действие 05.07.2019 г. - 04.07.2020 г., която полица е действаща към
датата на ПТП. В тази връзка на 30.01.2020 г. уведомила застрахователя на
виновния водач за настъпилото ПТП, като същият извършил оглед на автомобила,
изготвил снимков материал и съставил Опис -заключение по щета №
43080312000109/30.01.2020 г., като в него описал като увредени детайли: задна
броня, врата на багажник, греда напречна багажник, престилка задна и под
багажник. Твърди, че като застрахователно обезщетение получила сумата в размер
на 334.66 лв., която била много малка и не могла да покрие щетите. Сочи, че
извършила проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване
на увредени автомобили, колко ще и́ струва ремонта на автомобила и
установила, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на
– 1 185,60 лв. Счита, че ответникът неправилно е определил дължимото
застрахователно обезщетение, поради което и предявява настоящия иск, като
сумата, която застрахователят следва да и́ изплати е в размер на
1 185,60 лв., от която сума следва да се приспадне заплатената до момента
сума в размер на 334,66 лв., или остатъчният размер е 850,94 лв. Сочи, че е
уведомила на 30.01.2020 г. застрахователят за събитието, настъпило на
22.12.2019 г., поради което следва да се приеме, че това е датата от която
ответникът е в забава. Предявява искът като частичен в размер на 30 лв., моли
за уважаването му и присъждане на разноски. В съдебно заседание поддържа
исковата молба.
Ответникът
„Д.З.“ ЕАД, подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не
оспорва наличието на валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите за лек автомобил марка и модел „*", per. № *, обективирана в
полица № BG/06/119001873420/04.07.2019 г. със срок на действие 1 година,
считано от 00:00 ч. на 05.07.2019 г. до 23:59 ч. на
04.07.2020 г. Ответното застрахователно дружество не оспорва обстоятелството,
че на 30.01.2020 г. от ищцата е подадено уведомление за щета, по което е
образувана преписка, заведена под № 43080312000109. В уведомлението за щета е
посочено, че на 22.12.2019 г., в гр. Варна, на бул. „*" при управление на лек автомобил „*", per. № * и движение в
колона, автомобилът отзад е допуснал удар с процесния. В документа е посочено
също, че ищцата желае начинът на определяне на размера на застрахователното
обезщетение да бъде по оценка на застрахователя, като е посочена и банкова
сметка. ***, че на процесния лек автомобил, от представител на ответното
дружество и в присъствието на ищцата, е извършен първоначален оглед, като в 5
пункта са описани увредените детайли по превозното средство. Сочи, че на
съставения опис на уврежданията по щета № 43080312000109 ищцата е положила
подписа си, с което е удостоверила, че е съгласна с така описаните увреждания
по автомобила, както и че е получила копие от документа. Излага, че в
опис-заключението, освен посочените по-горе увредени детайли, липсват
констатации за 3 други такива, които да са били засегнати при застрахователното
събитие от 22.12.2019 г. и в документа не е направено възражение за това, че са
налице други увредени части по автомобила, които да не са описани от
застрахователя. Сочи, че от експерти към „Д.з." ЕАД образуваната преписка
по щета е надлежно окомплектована със задължителните и необходими документи,
след което по компетентност е взето решение за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 334,66 лв., преведено по посочената от * Д. банкова
сметка. ***, че така посочената сума е получена при съблюдаване на разпоредбите
на Кодекс за застраховането, в. т.ч. чл. 386, ал. 2 от КЗ и съобразно
разпоредбите на методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на МПС по риска „Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Сочи, че е изпълнил коректно и в срок задължението си да обезщети ищцата за
щетите, нанесени на процесния лек автомобил, като всяка претенция над сумата от
334,66 лв. се явява неоснователна и завишена. Излага, че е съобразил и
обстоятелството, че степента на увреждане на греда напречна на багажник е била
отразена като първа степен, поради наличието на предходно увреждане на този
детайл. Оспорва исковата претенция по отношение на размера й. Оспорва и
акцесорния иск, за присъждане на законна лихва за посочения в исковата молба
период. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски. В съдебно
заседание поддържа отговора.
Настоящият състав на съда,
въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, формира следните фактически изводи:
Между
страните няма спор и от доказателствата по делото се установява, че е налице валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил
марка и модел „*",
per. № *, обективирана в полица № BG/06/119001873420/04.07.2019
г. със срок на действие 1 година, считано от 00:00 ч.
на 05.07.2019 г. до 23:59 ч. на 04.07.2020 г. На 30.01.2020 г. от ищцата е
подадено уведомление за щета, по което е образувана преписка, заведена под №
43080312000109. В уведомлението за щета е посочено, че на 22.12.2019 г., в гр.
Варна, на бул. „*"
при управление на лек автомобил „*", per. № В 0824 ВХ и
движение в колона, автомобилът отзад е допуснал удар с процесния. В полза на
ищцата е заплатена сумата от 334.66 лв., като застрахователно обезщетение във
връзка с щетите по собствения и́ автомобил.
Съобразно
заключението на вещото лице инж. А.В. реалният и възможен механизъм за
настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт между две превозни
средства, движещи се в една и съща посока, като задното превозно средство
застига и удря движещото се през него превозно средство. Уврежданията по
процесния автомобил са върху задна броня, врата на багажник, греда напречна
багажник, престилка задна, под багажник. Общата стойност на щетите по средни
пазарни цени към датата на събитието е 1 242,80 лв. Налице е причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „*“ и е възможно
същите да са причинени по степен и вид от настъпилото ПТП. Общата стойност на
ремонта в съответствие с методиката на застрахователя е 313,60 лв. При извършения
оглед на 13.11.2020 г. е установил, че процесният автомобил не е възстановен. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че дори и да е имало предходно увреждане
върху напречната греда на багажника, то не е допринесло в по-голяма степен за
увреждането и този факт не променя неговото становище за размера на щетите.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
Предявен е
осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. За успешното провеждане на иска ищцата е следвало да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя - ответник към
момента на увреждането (не се спори между страните), както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно реализирането на
противоправно деяние, виновно причинено от водача на л.а. „*", per.
№ *, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили
твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищцата в заявения размер.
Ответникът е следвало да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за
репариране на претърпените вреди, или да докаже релевираните правоизключващи и
правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение.
Извършеното от застрахователя частично плащане,
предхождащо процеса, съставлява и признание за наличието на изискуемите
предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и изплащане на
обезщетение.
Спорен по делото е въпросът - В какъв размер
следва да бъде определено дължимото застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност). Съгласно чл. 386, ал.2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието. Според константната съдебна практика /напр. Решение № 115 от
9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013
г. по т.д. № 1586/2013 г., ІІ т.о. на
ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г., І т.о. на ВКС, Решение
№ 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от
11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 г., II т.о. на ВКС и др./ актуална и след
влизане в сила на Кодекса за застраховането от 01.01.2016
г., обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на 386, ал. 2 КЗ, вр. чл. 387, ал. 1 КЗ, уреждащи, че когато между страните
по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго от същия вид и със
същото качество, т. е. по пазарната му стойност, съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ,
при което не подлежи на прилагане и коефициент за овехтяване.
От заключението на вещото лице се доказа, че
пазарната стойност за възстановяване на автомобила е 1 242,80 лв. След приспадане на размера на извършеното плащане от 334,66 лв., оставащата сума за възстановяване на автомобила е в
размер от 908,14 лв.
Неоснователно
е възражението на ответника, че следва да се приспадне стойността на предходно
увредената част /напречната греда на багажника на МПС/, защото вещото лице
посочва в съдебно заседание, че стойността на разходите за отремонтиране
не би се променила, независимо от наличието на предходно увреждане на същия
детайл.
С оглед на горните мотиви, предявеният иск за изплащане
на застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде уважен изцяло,
като претендираната сума бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от 30.01.2020 г. /датата на уведомяване на застрахователя/ до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното
искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер от 610 лв., от които
50 лв. заплатена държавна такса, 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и 200 лв.
депозит за експертиза.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 908,14 лв. /деветстотин и осем лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
претърпени вреди, изразяващи се в увреждане на задна броня, врата на багажник,
греда напречна багажник, престилка задна и под багажник на собствения на ищцата
лек автомобил марка „*“ с рег.№ *, причинени в резултат на реализирано на
22.12.2019 г. ПТП в
гр. Варна по вина на водача на л.а. марка „*“ с рег. № *, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва от 30.01.2020 г. /датата
на уведомяване на застрахователя/ до окончателното изплащане на задължението.,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 610 лв. /шестстотин и десет лева/,
представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Дължимите
от ответника суми могат да се заплатят по посочената банкова сметка ***: *** .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: