Р Е Ш
Е Н И Е № 77
гр.Кюстендил, 16.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
със секретар Ирена Симеонова и с
участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №93/2021г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Кметът на Община Кюстендил, адрес
гр.Кюстендил, пл.“Велбъжд“ №1 обжалва решение №260019/03.02.2021г. на КРС,
постановено по АНД №865/2020г. Развиват се съображения за незаконосъобразност
на съдебния акт, като постановен по недопустима жалба, като се иска обезсилване
на решението и прекратяване на административнонаказателното производство,
алтернативно се иска отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът намира жалбата за
неоснователна и моли за оставане в сила въззивния съдебен акт. Не се
претендират разноски.
Заключението на прокурора е за
основателност на касационната жалба.
Предмет
на касационно оспорване е решение №260019/03.02.2020г. на КРС, постановено по
АНД №865/2020г. Със същото е отменено НП №728/05.06.2020г. на кмета на
Община Кюстендил. Е.В.Е. *** е санкциониран на основание чл.57 от Наредба за
обществения ред на територията на Община Кюстендил /НОРТОК/ за нарушение на
чл.4, ал.1 от същата, като му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лв.
Въззивният съд е формирал правен извод за незаконосъобразност на НП,
поради недоказаност на авторството на административното нарушение.
Касационната жалба е допустима – подадена е от
процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211,
ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КРС. Касационната инстанция не възприема за
основателно възражението на касатора за недопустимост на въззивната жалба,
поради подаването й след срока за обжалване по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Правилно и
в съответствие на чл.58, ал.2 от ЗАНН е прието, че НП е връчено при посочената
хипотеза – търсене и ненамиране на нарушителя на известния адрес с
отбелязване на това обстоятелство върху НП. Видно обаче от Протокол от
02.07.2020г., тогава е извършено последното действие по изпълнение на сочената
норма, поради което тази е датата на отбелязването, респ. на която НП се счита
за връчено. Жалбата е депозирана на 08.07.2020г., съгласно входящ печат, поради
което се явява подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
След обсъждане посочените от касатора пороци
на оспореното решение по съществото на правния спор и проверка съответствието
на въззивния съдебен акт с материалния закон,
КАС намира следното:
Производството пред въззивния съд е
започнало по жалба на Е.В.Е. ***.06.2020г.
на кмета
на Община Кюстендил. Прието е, че 13.03.2020г. около 01.30ч. в гр.Кюстендил, кв.“Запад“ , вх.А на бл.94,
ет.5, ап.11 нарушителят е допуснал силна музика, излизаща извън пределите на
жилището му, с което е нарушил спокойствието на живущите в съсаедство за
времето от 22.00ч. до 08.00ч. За констатираното нарушение на чл.4, ал.1 от
НОРТОК е съставен АУАН №1910а-447/20.03.2020г., а въз основа на него е издадено
процесното НП.
Обжалваното решение е правилно, тъй като правните изводи на районния съд
за липса на безспорна установеност на субекта на административното нарушение се
потвърждават от доказателствения материал по делото. Въззивният съд е събрал
относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства и е извършил
надлежна преценка на същите. Налице е правилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за деяние, съставляващо нарушаване спокойствието на живущите в часовия пояс от
22.00ч. до 08.00ч. Предметът на предявеното обвинение определя и предмета на
доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение и участието
на нарушителя в него. Така се очертават рамките на процеса на доказване и
осъществяване правото на защита. Недоказаността на който и да е елемент от
състава на нарушението обуславя незаконосъобразност на НП. В аспекта на
изложеното, анализът на събраните писмени и гласни доказателства /докладна
записка и гласни доказателствени средства – показанията на св.Янков и
св.Стоянова/, сочи на недоказаност на авторството на деянието. Безспорно е
установено, че личен контакт между полицейските органи и Е.Е. в ап.11 на
сочения адрес не е имало, поради което не може да се предполага, че именно това
лице е допуснало силна музика от процесното жилище.
Гореизложеното обуславя правилност на
въззивния съдебен акт, който ще бъде оставен в сила, поради отсъствие на
основанията по чл.348, ал.1 от НПК.
С
оглед изхода от правния спор разноски не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260019/03.02.2020г. на Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №865/2020г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: