РЕШЕНИЕ
№ 10274
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:
при участието на секретаря
като разгледа докладваното от Гражданско дело № 20211110150997 по описа
за 2021 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба от Б П П Ф срещу Ц. С. М. с
искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 40353,53 лева – вземания по издадена заповед за изпълнение, състоящи се
от 22783,46 лева – главница, представляваща предоставена сума по договор за
потребителски кредит PLUS-11377499 от 28.07.2015 г., ведно със законната
лихва от 01.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 15613,03
лева – договора лихва за периода от 05.11.2016 г. до 05.08.2025 г. и 1957,04
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 05.12.2016 г. до
16.02.2021 г. Ищецът твърди, че на 28.07.2015 г. страните сключили договор
за потребителски заем по силата на който предоставил на ответника сумата от
23000 лева. Сумата била предадена с уговорката да бъде върната на 120
месечни вноски в размер на 450,30 лв. – всяка. Длъжникът преустановил
плащанията на 05.11.2016 г. като към тази дата били погасени 14 месечни
вноски. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
процесните суми. Претендира разноските в заповедното и в настоящото
производство. При условията на евентуалност предявява осъдителен иск за
същата сума. Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата
молба. Взема становище за неоснователност на исковете. Оспорва наличието
на облигационно отношение между страните. Счита, че процесният договор
бил нищожен поради противоречие с чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, като излага
подробни юридически съждения в тази насока.
В съдебно заседание ищецът – редовно призован, не се явява, взема
становище за основателност на иска. Ответникът, редовно призован, изпраща
представител, поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД
По делото е представено оспорено от ответника копие от Договор №
PLUS-11377499 от 28.07.2015 г. (л. 6 до л. 19 от делото). Същият е представен
и в оригинал (л. 93 до л. 106 от делото). По силата на този договор, ищецът е
предоставил на ответника сумата от 23000 лева. Посочени са общия размер на
дълга, броя погасителни вноски, общата стойност на плащанията, годишният
процент на разходите, лихвения процент, представен е погасителен план,
съдържащ изискуемата от закона информация.
По делото е изслушана неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза. Установява, че на ответника е преведена съответната сума по
договора, с което ищецът е изпълнил задълженията си по него. Установява
също така, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от общо 15163,34 лева,
които, ако се отнесат за погасяване единствено на чистата стойност на
кредита от 23000 лева, ще останат 7836,76 лева.
По делото е изслушана неоспорена от страните съдебна компютърно
техническа експертиза. Установява, че шрифтът, с който е изписан текста на
договора, е с размер (кегел) от 10,8.
По делото е изслушана и неоспорена от страните съдебно-почеркова
експертиза, от която се установява, че подписите, положени под договора за
кредитополучател са действително положени от ищеца.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи:
Между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор
за паричен заем по чл. 9 и сл. ЗПК. Не се споделят съображенията на
особения представител на ответника за липса на облигационно отношение,
тъй като с изслушаната съдебно-почеркова експертиза, се установи без
спорно, че той е подписал договора и че такъв е сключен. Съгласно чл. 9, ал.1
ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане.
С оглед разпоредбата на чл. 5 ГПК и т. 1 и т. 3 от Тълкувателно
решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и във
връзка с наведените от ответника възражения следва да се отбележи, че
съгласно императивната разпоредба на чл.22 ЗПК (в приложимата редакция
към датата на сключване на договора - бр. 59 от 29.07.2016 г.), когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Договорът е сключен в писмена форма на хартиен носител. Законът в
чл.10, ал.1 поставя изискване за размер на шрифта, не по – малък от 12.
Изискването касае фиксираната големина (кегел), представляващо
разстоянието в пунктове между двете линии, ограничаващи съответно
горните и долните дължини на малките букви (т.е. най-горната и най-долната
линия). По делото не са ангажирани от ищеца доказателства за размера на
2
шрифта на представения по делото договор. От изслушаната съдебно-
компютърна експертиза се установи, че тази фиксирана големина в случая е
10,8, т.е. по-малко от 12. Поради липса на доказателства за това дали
процесният договор отговаря на изискването за форма, предвидено в чл. 10,
ал. 1 ЗПК, съдът намира, че тази форма не е спазена и че възражението,
наведено в отговора на исковата молба не е оборено при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищеца. На следващо място, не е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9а, тъй като в договора не е посочена
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а
ЗПК. На последно място, не е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12,
тъй като в договора не е посочена информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания. Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК
неизпълнението на всяко едно от тези изисквания има за последица
недействителност на договора, като според чл. 23, ал. 1 ГПК в този случай
ответникът дължи единствено чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по него. Такъв е и настоящият случай. Като не е
представил в цялост изискуемата по закон информация, ищецът не е изпълнил
изискванията на чл. 11, ал. 1 ЗПК, поради което съдът счита процесният
договор за недействителен.
Съображенията, изложени в отговора на исковата молба, че договорът
незаконосъобразно е бил обявен за предсрочно изискуем, се споделят от съда,
доколкото по делото не са представени доказателства, че длъжникът редовно
е бил уведомен за това преди подаването на заявлението по чл. 410, ал. 1 ГПК.
Съгласно тълкувателната практика – Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019
г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК – в този случай искът е основателен и
следва да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, към момента на
приключване на съдебното дирене, т.е. към 05.09.2022 г. Видно от самия
погасителен план, към този момент оставащата главница в лева е била
10350,61 лева, т.е. дължима е сумата от 12649,39 лева – разлика между
пълният размер на главницата и дължимата сума, съгласно погасителния
план. Доколкото по делото е безспорно, че ответникът е заплатил сумата от
15163,34 лева, съдът намира, че искът, както е предявен към настоящия
момент е изцяло погасен чрез плащане и следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.
Същият беше представляван от особен представител и не е сторил разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ищецът следва да заплати на съда сумата от
общо 1050 лева – депозити за експертизи.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХЪВРЛЯ предявения от Б П П Ф С.А. П рег. № чрез Б П П Фа
С.А., клон Б , ЕИК: със седалище и адрес на управление гр. представлявано
от Д. Д иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПС за признаване за установено,
че Ц. С. М., ЕГН: **********, със служебен адрес: му дължи сумата от
сумата от 40353,53 лева – вземания по издадена заповед за изпълнение,
3
състоящи се от 22783,46 лева – главница, представляваща предоставена сума
по договор за потребителски кредит PLUS-11377499 от 28.07.2015 г., ведно
със законната лихва от 01.03.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, 15613,03 лева – договора лихва за периода от 05.11.2016 г. до
05.08.2025 г. и 1957,04 лева – мораторна лихва върху главницата за периода
от 05.12.2016 г. до 16.02.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
01.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Б П П Ф С.А. П рег. № чрез Б П П Фа С.А., клон Б ,
ЕИК: да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал.
6 ГПК сумата от общо 1050 лева – сторени от съда разноски за депозити за
експертизи.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по
реда на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4