№ 232
гр. Ловеч, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на пети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310101694 по описа за 2021 година
Облигационен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от адв.М.В. М., в качеството му на пълномощник на Н. П. Д.
от гр.Ловеч против „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от
****, в която посочва, че доверителят му е страна по Договор за потребителски кредит №292661, сключен с „Ай Ти Еф
Груп"АД, съгласно който и Анекс към него, Н.Д. получава сумата от 700.00 лева, при ГПР 49,66%.
Спрямо клаузата на Раздел II, т.9 от Анекс към Договор за потребителски кредит №292661, както и т.6.6 от
Договор за потребителски кредит №292661, сключен с „Ай Ти Еф Груп"АД, доверителят му трябва да заплати неустойка в
размер на 351.68 лева, като по този начин общото задължение по договора заедно и с лихвата е в размер на 1 112.48 лева.
Счита, че така уговорената клауза на Раздел II, т.9 от Анекс към Договор за потребителски кредит №292661, както
и т.6.6 от Договор за потребителски кредит №292661 сключен с „Ай Ти Еф Груп"АД, спрямо която доверителят му трябва
да заплати неустойка в размер на 351.68 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради
това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 във връзка с чл. 22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от
ЗЗП, като съображенията му затова са следните :
В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на
чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък
проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл е практика на ВКС /Решение №4/2009 год. по т.д.
№395/2008 год., Решение №1270/2009 год. по гр.д.№5093/2007 год., Определение №877 по т.д.№662/2012 год. и др/. Такъв
основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и
на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на
другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е чл.289 от ТЗ, но
общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС
преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за
да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26
ал.1, предл.3-то от ЗЗД.
Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.26, ал., пр.3-то от ЗЗД се достига до
значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на
подзащитния му с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
В допълнение счита, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправена
1
по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея в размер на 351.68 лева е в размер на 1/2
на сумата на отпуснатия кредит в размер на 700.00 лева. По този начин безспорно се нарушава принципа на
добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В настоящият случай, със заплащането на
сумата предвидена за неустойка в размер на 351.68 лева, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост.
Така уговорената клауза за неустойка от Договор за потребителски кредит е нищожна като противоречаща на
добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като
същита е необосновано висока. В Глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор
за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на
такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2008 год. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата за неустойка предвидена
в Договор за потребителски кредит, според която се дължи неустойка в размер на 351.68 лева, при неосигуряване в 1-
дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/гарант или банкова гаранци се намира
в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Подобни уговорки прехвърлят риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията.
Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди /няма данни за
кредитора да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение/, е пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3 от Тълкувателно решение
№1 от 15.06.2010 год. на ВКС по тълк. дело №1/2009 год., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения
начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. С процесната калуза за неустойка, предвидена в Договор за потребителски кредит в
полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение -
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Наред с изложеното предвидената клауза за неустойка е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същита е необосновано висока - в този смисъл е и т.32 от
извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 год. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на
кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от
предоставената главница. В същия смисъл и решение №511 от 17.04.2018 год. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№324/2018 год.
Последователна е и практиката, че неустойка която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави : Решение №107 от 25.06.2010 год. на ВКС по т.д.
№818/2009 год., II т.о, Решение №511 от 17.04.2018 год. на ОС-Пловдив по в.гр.д.№324/2018 год.
С предвиждането на такива разходи за неустойка, посочени в Договор за потребителски кредит се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и
следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с
уговорката за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 год. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави
и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип,
забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.
Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният несъответства на действително прилагания
от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.
С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи
се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може
да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП. В тази
насока е последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната : Решение №353 от 31.01.2018 год. на РС-
2
Пловдив по гр.д.№ 8333/2017 год., Решение №1445 от 07.06.2019 год. на PC-Бургас по гр.д.№6370/2018 год., Решение №373
от 14.11.2018 год. на PC-Габрово по гр д.№1114/2018 год., Решение №1081 от 24.07.2019 год. на PC-Пазарджик по гр.д.
№3618/2018 год., Решение №1411 от 15.04.2019 год. на PC-Пловдив по гр.д.№18339/2018 год., Решение №425 от 04.05.2018
год. на PC-Шумен по гр. д.№51/2018 год., Решение №95 от 12.03.2020 год. на ОС-Пазарджик по в.гр.д.№88/2020 год.
Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член
6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла
на член 4, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕО /Решение №1510/13.12.2019 год. по в.гр.д.№2373/2019 год. на ПОС/.
Също така намира, че е налице нарушение на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 год. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т.9 от ДР на
ЗЗП. Съгласно чл.3 от Директива 93/1 З/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е регламентирано,
че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание, каквато е клаузата за неустойка уговорена в Договор за потребителски
кредит. В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз - Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11 и
цитираната в него практика.
Не на последно място посочва и още едно нарушение, а именно на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че
договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение №1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това
изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В
Договора за потребителски кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира
същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по
ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има
предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както
бе посочено и по-горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки
цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени
при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както
компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като
кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го
оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това,
Договор за потребителски кредит е недействителен, а от там и недействителна е калузата за неустойка, поради неспазване
на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
На последно място смята, че компетентен да разгледа спора, спрямо разпоредбата на чл.113 от ГПК е РС-
гр.Ловеч. В своята трайна практика в последните години, ВКС налага именно това тълкуване на чл.113 от ГПК.
Изключително много е практиката по дела, заведени срещу застрахователни дружества, където ВКС приема, че лицата по
различни застраховки, са потребители на застрахователна услуга и затова исковете срещу тези дружества могат да бъдат
предявени и по местожителството на ищеца. Многобройни са делата и на потребителите на електрически ток, по заведени
отрицателни установителни искове срещу търговските дружества за недължима начислена ел.енергия, включително и
отрицателни установителни искове срещу колекторски фирми за недължимост на задължения от страна на длъжниците.
Всички тези искове са разгледани от съдилищата по постоянното местоживеене на ищците, независимо, че ответниците са
имали седалище в други населени места. В този смисъл е Определение №257 от 6.04.2010 год. на ВКС по ч.т.д.№194/2010
год., II т. о., ТК, Определение №4184 от 12.12.2015 год. на ОС-Варна по в.ч.т.д.№1767/2015 год., Определение №4186 от
3
12.12. 2015 год. на ОС-Варна по в. ч.т.д.№1801/2015 год., Определение №105 от 12.01. 2017 год. на ОС-Варна по в.ч.т.д.
№1594/2016 год., Определение №242 от 23.10. 2015 год. на ОС-Търговище по в.ч.т.д.№127/2015 год., Определение от
20.05.2010 год. на ОС- Търговище по в. ч.гр.д.№144/2010 год., Определение №166 от 07.07.2015 год. на ОС- Търговище по
в. ч. т. д.№81/2015 год., Определение №123 от 01.06.2015 год. на ОС-Търговище по в.ч.т.д.№71/2015 год.
Моли съда да приеме, че клаузата на Раздел II, т.9 от Анекс към Договор за потребителски кредит №292661, както
и т.6.6 от Договор за потребителски кредит №292661 сключен с „Ай Ти Еф Груп"АД, спрямо която доверителят му трябва
да заплати неустойка в размер на 351.68 лева, е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, чиято
невалидност моли да бъде прогласена.
Претендира за заплащане и на направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от „Ай Ти Еф Груп"АД, чрез процесуалния
му представител адв.****, в който изцяло възразява срещу твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка в сключения
между страните Договор за кредит се явява нищожна. Твърди, че е налице законова норма, която да определя, че
възнаградителната лихва не трябва да надхвърля трикратният размер на законната лихва. Единственото законово
ограничение е установено в чл.19, ал.4 от ЗПК, което определя, че : „Годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена в
постановление на МС на Република България". Имайки предвид, че ГПР е изчислен на 49,00%, съгласно формулата по
Приложение 1 от ПЗР на ЗПК, то ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК е изцяло спазено.
Възразява срещу доводите на ищцовата страна, че невключването на предвидената в чл.9 от Анекса неустойка в
процентното изражение на годишния процент на разходите така, както е установен в договора, води до недействителност
на договора, на основание чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като счита, че не следва разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК да се тълкува разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл.22 от ЗПК е
налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но посочения
в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. Това е така, тъй като всъщност
разширителното тълкуване на посочената разпоредба, представлява тълкуване и прилагане по разширителен начин на
възприето от Европейския парламент и Съвета правило в разпоредбата на чл.10, Параграф 2, б."ж" от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год., което е недопустимо, след като националното
законодателство е възприело и транспонирало посоченото правило по точен и пълен начин чрез ЗПК. Нормативната цел,
която е установена в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 год. и осигуряване на
максимална информираност на потребителите при сключване на договори за кредит при условия, които са отнапред
установени от икономически по-силната страна в правоотношението. Следователно подчертава, че дори при нарушение на
разпоредбите, установяващи необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, следва да намери
приложение установената в чл.22 от ЗПК санкция, единствено в случаите, когато за потребителя би останал неясен размера
на задължението по кредита и начина на неговото формиране. В процесният казус това задължение е установено в глобален
размер и като част, която се добавя към размера на вноска по кредита, поради което за потребителя съществува яснота
относно точният размер на задължението му и общата стойност на кредита. По така изложените съображения счита, че при
сключване на договора за кредит не е допуснато нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В отговора излага и други подробни
съображения затова, че не е налице нарушение на законови клаузи на ЗПК.
Моли съда отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана, като му присъди и разноските по
делото, включително и изплатеното адвокатско възнаграждение.
С отговора на исковата молба ответника сезира съда с насрещен осъдителен иск против Н. П. Д. за заплащане на
сумата в размер на 40,80 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на настоящия иск в съда до окончателното
погасяване на задължението, която сума е дължима по Анекс към Договор за потребителски кредит №292661 по Транш с
пореден №296198.
Видно от разпореждане №2508/14.12.2021 год. съдът е счел насрещната искова молба за редовна и отговаряща на
законовите изисквания на чл.127 и чл.128 от ГПК, поради което е изпратил препис от нея на ответника Н. П. Д.. Указал е на
последния възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок, чието съдържание да е в съответствие с текста на
чл.131, ал.2 от ГПК и го е уведомил за последиците от неподаването на отговор съглано чл.133 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на насрещната искова молба от адв.М.М. - пълномощник на
Н. П. Д., в който намира насрещната искова молба за редовна и допустима, но изцяло неоснователна и недоказана. Моли
съда да я отхвърли по подробно изложени съображения.
Пред настоящата инстанция ищецът, редовно призован, не се явява, но пълномощникът му адв.М. изразява
писмено становище, в което моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие, в случай, че е служебно ангажиран и
възпрепятстван да се яви в съдебно заседание. Поддържа изцяло депозираната искова молба и отговор на насрещна искова
молба и приложените с тях доказателства. Оспорва депозирания отговор и насрещна искова молба. Излага подробни
аргументи по съществото на казуса.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в хода на процеса, но чрез пълномощникът си адв.**** с
писмена молба вх.№2468/21.03.2022 год. моли съда да даде ход на делото. Поддържа изцяло отговора на исковата молба и
направените в него възражения. Изразява становище по отношение на подадения отговор на насрещната искова молба.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции на ищеца Николай Довчев, тъй като
процесният Анекс към Договор за потребителски кредит се явява изцяло действителен, както и клаузата за неустойка в
него, следователно ищцовите претенции срещу ответното дружество се явяват неоснователни и необосновани. Моли съда
4
след като се увери в достоверността на твърденията и доказателствата в насрещната искова молба, да осъди Н.Д. да заплати
на „Ай Ти Еф Груп“АД главница в размер на сумата 40,80 лева, ведно със законната лихва от подаването на насрещния иск
в съда до окончателното погасяване на задължението, дължима по Анекс към Договор за потребителски кредит №292661
по Транш пореден №296198. Моли за присъждане и на сторените по делото разноски, за които представя договор за правна
защита и списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на
насрещната страна.
Първоинстанционният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и становището на
процесуалните представители на страните, изразено в писмена форма, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и
обусловеност, по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК и съобразно нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, приема за установени следните факти :
Страните не спорят, че на 14.07.2020 год. е сключен Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“№292661 в
гр.София, съгласно който кредитодателя „Ай Ти Еф Груп“АД предоставя на кредитополучателя Н. П. Д. от гр.Ловеч
потребителски кредит съгласно Специфичните условия на Кредитните продукти на „Ай Ти Еф Груп“АД, действащи към
датата на подписване на настоящия договор, който кредит кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на
този договор, Анексите към него, Общите условия, приложими към договори за потребителски кредит „Гет Кеш“ и
Погасителния план да усвои и върне, както и да заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита и
другите разходи по кредита, видно от т.1.1 на същия. Целта на кредита е кредитополучателят да финансира свои лични
нужди - т.1.3 на договора. От т.1.4 се установява, че страните с настоящото са декларирали и са се съгласили, че сключват
настоящия договор на основание Предложение за сключване на договор за паричен заем и Стандартен европейски
формуляр, предоставен предварително от кредитодателя на кредитополучателя и посочващ индивидуалните условия по
бъдещия кредит. Страните са се договорили, съгласно т.2.2, че сумата на първия транш по кредита се предоставя в брой
чрез предаване на сумата по кредита в офис на кредитодателя или в брой чрез предаване на сумата по отпуснатия кредит от
кредитния консултант на кредитополучателя или по банков път по посочена от кредитополучателя банкова сметка или чрез
системата на еРау.bg. Договорът е сключен за срок от 1 година, считано от влизането му в сила, като с изтичане на срока на
договора същият се удължава автоматично с допълнителна една година, ако в 30-дневен срок преди изтичане на
първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за
прекратяване на договора. Правилото от предходното изречение се прилага за всеки следващ едногодишен период в
рамките на 5 години, считано от момента на влизане в сила на договора за кредит. Независимо от горепосоченото и във
всички случаи, ако срокът на договора изтича преди срока на транш по кредита, срокът на договора автоматично се
удължава до края на срока на транша по кредита. В рамките на срока на договора кредитополучателят може, съгласно
настоящите Общи условия и индивидуалния си договор, многократно да получава суми по кредита /траншове по кредита/,
като необходимо условие за получаване на следващ транш по кредита е кредитополучателят да е погасил изцяло всички
свои задължения по предходен транш по кредита. Правоотношението между страните в рамките на срока на договора не се
прекратява дори при спадане на експозицията на кредитополучателя до нула – т.3.1 на договора. Срокът на съответния
транш по кредита се установява с Анекс към настоящият договор.
Изрично т.4.1 на Раздел IV – Лихва за ползване на кредита. Погасяване на кредита страните са постигнали
договореност, кредитополучателят да дължи на кредитодателя Годишна фиксирана лихва за ползване на кредита в размер
на 41.00% върху главницата по транша на кредита. Лихвата за ползване на кредита на ден е в размер на 1/365 от Годишната
лихва за ползване на кредита. Общо дължимата сума по усвоен транш по кредита се погасява на равни вноски като
размерът на всяка вноска и падежът на всяка вноска се конкретизира в погасителния план към съответния транш по
кредита - т.4.3. Размерът на Годишният процент на разходите се изчислява съгласно формулата, посочена в Приложение 1
от ПЗР на ЗПК. Годишният процент на разходите се изчислява при следните допускания : при сключване на договора за
потребителски кредит кредитополучателят усвоява цялата сума на транша по кредита и ползва кредита за целия срок на
транша по кредита, като погасява всяка вноска на съответния падеж на вноската и страните изпълняват точно и в срок
задълженията си, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви или неустойки за неизпълнение – т.4.4.
В Раздел VI – Обезпечение по кредита, т.6.2 се посочва, че обезпеченията по настоящия договор могат да бъдат –
поръчителство на две ФЛ или банкова гаранция в размер на сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита,
със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по настоящия договор. От т.6.6 се
разбира, че в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете и
условията на т.6.1-т.6.5 от настоящия договор и Общите условия или действието на обезпечението бъде по някаква причина
прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки период, за който не е предоставил
обезпечение. Размерът на неустойката е изрично посочен в Анекса и Погасителния план към съответния Транш по кредита.
Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.
Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение. В този смисъл, ако
5
кредитополучателят осигури надлежно обезпечение по кредита, което се счита от момента на одобрението на
обезпечението от страна кредитодателя, макар и след изтичането на срока а нейното представяне, неустойката спира да се
начислява. Ако действието на обезпечението бъде прекратено, независимо по какви причини, неустойката отново се
начислява, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.
От т.7.1 се разбира, че в случай на забава на което и да е парично задължение кредитополучателят дължи законна
лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Размерът на законната лихва по просрочени парични
задължения се определя с ПМС /чл.86, ал.2 ЗЗД/. Съгласно чл.1, ал.1 на ПМС №426/18.12.2014 год. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения годишният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 01 януари, съответно 01 юли на текущата година,
плюс 10 процентни пункта. Информацията за размера на основния лихвен процент се обнародва в „Държавен вестник“ и
се публикува на интернет страницата на БНБ. Към момента на сключване на договора за кредит законната лихва е в размер
на 10%. Начинът за промяна на законната лихва се определя с ПМС съгласно чл.86, ал.2 от ЗЗД.
Договорът за потребителски кредит е подписан от страните - кредитодател и кредитополучател.
Налице е искане за усвояване на нов транш по Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ №29266/10.03.2021
год., с което Н.Д. е поискал от „Ай Ти Еф Груп“АД сума на новия транш в размер на 700 лева, със срок на погасяване на
новия транш по кредита – 4 месеца. Датата на първа вноска по новия транш е 09.04.2021 год., а размерът на погасителната
вноска - 190,20 лева. Начинът на усвояване на новия транш е в брой.
С Анекс към Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ №292661 по транш с пореден №296198, който Анекс е
сключен на 10.03.2021 год. в гр.София между кредитодателя „Ай Ти Еф Груп“АД и кредитополучателя Н. П. Д.,
кредитодателят предоставя на кредитополучателя нов транш по кредита при следните параметри : кредитен продукт –
месец; сума по новия транш – 700 лева; срок за погасяване на новия транш по кредита : 4 месеца; размер на погасителната
вноска – 190, 20 лева; брой на погасителните вноски – 4. Начинът на усвояване на новия транш е в брой. Видно от т.7 на
цитирания по-горе Анекс е, че лихвата за ползване на кредита по новия транш е 60,80 лева, съгласно т.8 – годишният
процент на разходите по кредита на новия транш е 49,66%. В т.9 е посочено, че размерът на неустойката в случай на
непредоставяне на обезпечение съгласно т.6.6 от договора за кредит е 2,93 лева средно на ден или 351,68 лева за целия срок
на погасяване на транша по кредита. Анексът е подписан от страните – кредитодател и кредитополучател с изписване и на
трите им имена.
От Погасителен план към Договор за потребителски кредит № с номер на транш по кредита №296198 се разбира,
че се касае за предоставена сума в размер на 700 лева, със срок на настоящия транш до 08.07.2021 год., размер на вноската
190,20 лева, брой погасителни вноски 4, с начален падеж 09.04.2021 год. и краен падеж – 08.07.2021 год. Честотата на
вноските е 30 дни.
По смисъла на т.1.3 от Общи условия на „Ай Ти Еф Груп“АД-гр.София, приложими към договори за
потребителски кредит „Гет Кеш“, които Общи условия са в сила от 01.06.2018 год. „Клиент“ е всяко ФЛ, което е изявило
желание да ползва услуги или се ползва от услугите, предоставяни от „Ай Ти Еф Груп“АД. Относно приложното поле от
т.2.1 се разбира, че настоящите Общи условия на „Ай Ти Еф Груп“АД са приложими към договори за потребителски
кредит „Гет Кеш“, са установени на основание чл.298 от ТЗ и съдържат типизираните условия на Договорите за
потребителски кредит „Гет Кеш“, които се сключват между „Ай Ти Еф Груп“АД, в качеството му на кредитодател, и
потребители, в качеството им кредитополучатели. Настоящите Общи условия са приложими само към договорите за
кредит, които кредитодателят сключва с ФЛ, имащи качеството на потребители при сключване на договора, и при условие,
че съответният договор попада в приложното поле на ЗПК. Видно от т.9.2 е, че едно от основните задължения на
кредитополучателя е да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски, лихвите, таксите, разноските, неустойките
и главницата по кредита, както и всички друг и дължими и изисуеми текущи или еднократни плащания, уговорени в
Договора за потребителски кредит, анексите към Договора и настоящите Общи условия. В случай,че съглано т.13.4,
кредитополучателят не осигури и не представи в срок надлежно обезпечение по реда на при условията на т.10 от
настоящите Общи условия и договора за кредит или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено,
кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка в размер, посочен в Договора за потребителски кредит.
Неустойките и законната лихва по Общите условия и Договора се дължат и след разваляне на договора. Според т.18
недействителността на уговорка от Договора за кредит или тези Общи условия, която бъде обявена за противоречаща на
закона, няма да направи недействителна никоя друга тяхна уговорка от Договора или Общите условия. Видно от т.19 е, че
със сключване на договора за кредит, кредитополучателят удостоверява, че е запознат с цялото съдържание на тези Общи
условия, съгласен е с тях, приема ги за задължителна и неразделна част от сключения между страните Договор за кредит и
безусловно ще ги спазва.
6
Всяка една от осемте страниците на Общите условия е подписана от кредитополучател, с подпис и печат и на
кредитодателя.
По делото е представена като доказателство и Разписка за получаване в брой на сума по заема съгласно Договор за
потребителски кредит „Гет Кеш“ №292661, в която долуподписаният Н. П. Д., като кредитополучател, с настоящата е
декларирал и е потвърдил, че на 10.03.2021 год. е получил от Виолета Николова Каменова – Кредитен консултант на „Ай
Ти Еф Груп“АД, а Кредитния консултант с настоящото декларира и потвърждава, че е предал на кредитополучателя сумата
от 700 лева, представляваща предоставен/отпуснат от „Ай Ти Еф Груп“АД /кредитодател/ транш по кредит с пореден
№296198, съгласно подписания между кредитодателя и кредитополучателя Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“
№292661. Разписката е подписана от кредитния консултант и кредитополучателя, с изписване и на трите имена на страните.
По иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
При наличието на така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с облигационна искова
претенция с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, с предявяването на която ищецът цели със сила на присъдено нещо в
настоящото исково производство да обяви за нищожна договорна клауза в Раздел II, т.9 от Анекс към Договор за
потребителски кредит №292661, както и т.6.6 от Договор за потребителски кредит №292661, съгласно които трябва да
заплати на „Ай Ти Еф Груп“АД неустойка в размер на 351.68 лева. За да е налице нищожност на която и да е договорна
клауза тя трябва да има толкова съществени пороци, че да й пречат да породи правното си действие още към момента на
сключването на договора.
Една от предпоставките за предявяване на иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД е наличието на правен
интерес, който според съда за ищеца Н. П. Д. е налице, тъй като между страните съществува спор относно
действителността на конкретно посочени договорени клаузи за заплащане на неустойка.
Законодателят в чл.92 от ЗЗД е посочил, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
По така предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД тежестта на доказване е на ищеца, тъй като се
касае за искане да бъде установен един правопрепятстващ факт - факта на нищожност на конкретно посочена в петитума на
исковата молба клауза в Анекс към договор за потребителски кредит.
От формална страна съдът приема, че безпорно по делото се установи, че се касае за сключен между страните
договор за потребителски кредит, чиито форма и съдържание отговорят на законовите изисквания на чл.9, ал.1 от ЗПК,
като ищецът Н. П. Д. като ФЛ има качеството на потребител, на основание чл.9, ал.3 от ЗПК, а ответникът „Ай Ти Еф
Груп“АД като ЮЛ, което обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност има качеството на кредитор - чл.9, ал.4 от ЗПК, като в конкретният казус съдът съобразява дефиницията,
съдържаща в Общи условия на „Ай Ти ЕФ Груп“АД, приложими към Договори за потребителски кредит „Гет Кеш“ в
Раздел първи за това какво страните разбират под „Договор за потребителски кредит“, „Кредитодател“, „Клиент“,
„Кредитополучател“, „Потребител“.
Според съда клаузата, съдържаща се в Раздел II, т.9 от Анекс към Договор за потребителски кредит №292661,
както и т.6.6 от Договор за потребителски кредит №292661, сключен между ищеца Н. П. Д. и ответника „Ай Ти Еф
Груп“АД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на сумата 351.68 лева, е нищожна, защото е сключена при
неспазване на императивните текстове на чл.10а, чл.11, т.9 и т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и най-вече при
накърняване на добрите нрави.
Съгласно Решение №4/2009 год. по т.д.№395/2008 год. и Решение №1270/2009 год. по гр.д.№5093/2007 год. на
ВКС на Република България основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта
на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Тъй като става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този
принцип е чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според
задължителната практика на ВКС преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се прави от
съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1, предл.З от ЗЗД.
Според съда договорената между страните в т.6.6 на Договор за потребителски кредит №292661/14.07.2020 год. и
т.9 на Раздел II от Анекс към договора клауза за неустойка е нищожна, тъй като противоречи на добрите нрави и е
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като
7
същата е необосновано висока. Изрично в Глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на
договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв. В този смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 23.04.2008 год. относно договорите за потребителски кредити. Разгледана в този аспект, клаузата за
неустойка предвидена в Договор за потребителски кредит, според която се дължи неустойка в размер на 351.68 лева, при
неосигуряване в 1-дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство/гарант или банкова
гаранци се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. Според съда
подобни уговорки между страните прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водят до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпените вреди е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване.
Видно от т.3 от Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 год. на ВКС по тълк. дело №1/2009 год., ОСТК, нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл.33, ал.1 от ЗПК. С процесната калуза за
неустойка, предвидена в Договор за потребителски кредит в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.
Наред с изложеното предвидената клауза за неустойка е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като същита е
необосновано висока - в този смисъл е и т.32 от извлечение от протокол №44 на заседание на КЗП от 05.11.2015 год.
Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
С предвиждането на такива разходи за неустойка, посочени в Договор за потребителски кредит се заобикаля и
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Несъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и
следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с
уговорката за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 год. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави
и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип,
забраняващ неоснователно обогатяване се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.
Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният несъответства на действително прилагания
от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.
С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи
се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може
да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. от ЗЗП.
Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно
общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член
6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла
на член 4, параграф 1 от Директива 93/1 З/ЕО /Решение №1510/13.12.2019 год. по в.гр.д.№2373/2019 год. на ПОС/.
Чрез накърняване на принципа на „добри нрави" по чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на една от страните
/в случая ищеца/ с цел извличане на собствена изгода на кредитора.
С оглед на изложеното дотук и съобразявайки задължителната практика на ВКС на Република България по този
въпрос, съдът намира, че в конкретният казус клаузата, съдържаща се в Раздел II, т.9 от Анекс към Договор за
потребителски кредит „Гет Кеш“ №292661 по Транш с пореден №296198 с дата 10.03.2021 год., както и т.6.6 от Договор за
потребителски кредит „Гет Кеш“ №292661/14.07.2020 год., сключен с „Ай Ти Еф Груп“АД, спрямо която Н. П. Д. трябва
да заплати неустойка в размер на 351.68 лева, се явява нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като сключена при
неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП и
невалидността й следва да се прогласи с настоящото съдебно решение.
След като в настоящия исков процес ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване спорните факти от
значение за решаване на делото и връзките между тях - чл.153 от ГПК, съдът приема, че исковата му претенция се явява
8
изцяло основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена.
По насрещния иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Дори и съдът да е приел за съвместно разглеждане в настоящото исково производство насрещния осъдителен иск
на „Ай Ти Еф Груп“АД против Н. П. Д., за заплащане на сумата 40,80 лева, ведно със законната лихва от подаване на иска
в съда до окончателното погасяване на задължението, която сума е дължима по Анекс към Договор за потребителски
кредит №292661 по Транш с пореден №296198, като подаден в законният срок по чл.211, ал.1 от ГПК, то той се явява
изцяло неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Не се доказа в хода на процеса, че длъжникът не
е изпълнил точно задължението си и изцяло не се доказа, че ако е налице неизпълнение от негова страна, то е в размер на
претендираната сума от 40,80 лева. Тежестта на доказване по този насрещен иск е на „Ай Ти Еф Груп“АД, както и съдът я е
разпределил, видно от протоколно определение от 05.05.2022 год. Именно в негова тежест бе да докаже, че по сключения
между страните договор за кредит, е налице неизпълнение от страна на ответника, което неизпълнение е в размер на сумата
40,80 лева. Като не стори това се налага съдът да отхвърли претенцията му като неоснователна и недоказана.
По разноските.
При този изход на процеса ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в размер на сумата 50 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, която сума представлява заплатената по сметка на
съда държавна такса.
На адв.М.М. „Ай Ти Еф Груп“АД следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 300 лева, на основание
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, тъй като същият е
осъществил безплатно процесуално представителство на ищеца по настоящото граждански дело, на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА. Дори и да е направено възражение за прекомерност на процесуалния представител на ищеца от страна на
пълномощника на ответното дружество, то сумата е фиксирана в чл.7, ал.2, т.1 от цитираната по-горе Наредба в зависимост
от материалния интерес, който в случая е до размер на сумата 1 000 лева.
Водим от тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД клаузата, съдържаща се в Раздел II, т.9 от Анекс към
Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ №292661 по Транш с пореден №296198 с дата 10.03.2021 год., както и т.6.6 от
Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ №292661/14.07.2020 год., сключен с „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК : *********,
със седалище и адрес на управление : ****, представлявано от ****, спрямо която Н. П. Д., ЕГН-**********, с постоянен
адрес : *** трябва да заплати неустойка в размер на 351.68 лева, като сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19,
ал.4 от ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : ****,
представлявано от **** против Н. П. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес : **** насрещен облигационен осъдителен
иск, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 40,80 лева, дължима по Анекс към Договор
за потребителски кредит №292661 по Транш пореден №296198, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на насрещния иск в съда до окончателното погасяване на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : ****, представлявано от
**** да заплати на Н. П. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес : **** сумата в размер на 50 /петдесет/ лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, която сума представлява заплатената по
сметка на съда държавна такса.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : ****, представлявано от
**** да заплати на адв.М.В. М., ЕГН-**********, с адрес на кантора и съдебен адрес : **** сумата в размер на 300 /триста/
лева, на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждение
за осъщественото от него безплатно процесуално представителство на ищеца по гр.дело №1694/2021 год. по описа на РС-
гр.Ловеч, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
9
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10