Мотиви към решението № 385/ 02.10.2019г. по
АНД № 1363/ 2019г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 23.08.2019г.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемата Б.Р.М. за престъпление по чл.313 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа
постановлението и предлага на съда след като признае обвиняемата Б.Р.М. за
виновна, да я освободи от наказателна отговорност, като й наложи
административно наказание към минимума предвиден в закона.
Обвиняемата Б.Р.М. се признава за виновна за извършеното деяние на досъдебното
производство, но отказва да даде обяснения. Редовно призована за участие в
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на обвиняемата
от досъдебното производство, както и становището на прокурора, намира за
установено следното:
Обвиняемата Б.Р.М. xxx. Има две деца - Д. Р. Ю.,
родена на xxxг. и Р. Р. Ю., родена на xxxг, които са припознати от Р. Ю. Р., с
кого живее във фактическо съжителство. Обвиняемата М. xxx за отпускане на месечни
помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече
от 20 годишна възраст по чл.7 от Закона за семейни помощи за деца.
На 28.09.2018г. в град Монтана пред длъжностно лице от
Дирекция „Социално подпомагане” - Монтана обвиняемата Б.М. подала Заявление - декларация
с № ЗСП/Д-М/4250/2018г, на основание чл.7 от Закона за семейните помощи за
деца, за отпускане на месечни помощи за дете до завършване на средно
образование за децата си. На 25.01.2019г. в град Монтана пред длъжностно лице
от Дирекция „Социално подпомагане” - Монтана подала Заявление-декларация с №
ЗСП/Д-М/528/2019г. на основание чл.7 от Закона за семейните помощи за деца, за
отпускане на месечни помощи за дете до завършване на средно образование за
децата си.
В заявлението - декларация обвиняемата Б.М. отразила в
гражата за семеен статус, че е неомъжена. Посочила, че живее на семейни начала
с Р. Ю. Р.. Служителите в ДСП - Монтана извършили проверка в национална база
данни „Население”, където нямало данни за сключен граждански брак.
Обвиняемата Б.Р.М. xxx посочените по-горе два броя
заявление – декларация, с които кандидатствала за получаване на месечни помощи
по реда на чл.7, ал.1 от ЗСПД за децата. Със Заповед № ЗСПД/Д-М/236/07.06.2018г.
на Директора на ДСП - Монтана е отпусната месечна помощ в размер на 261,00лв.
считано то 01.05.2018г.
Със Заповед № ЗСПД/Д-М/528/02.02.2019г. на Директора
на ДСП -Монтана е отпусната месечна помощ в размер на 171.00лв, считано от
01.01.2019г.
През месец март 2019г. в ДСП - Монтана постъпила
информация, че обвиняемата Б.Р.М. имала сключен на 27.09.2018г. в Република С.,
населено място Д. П., гр.С. граждански брак с лицето К. П., роден на xxxг.
Незабавно било възложено извършването на проверка по случая, като след
констатирано неправомерно получаване на помощи със Заповед на Директора на ДСП
- Монтана е лишена от получаване на месечна помощ и е поканена доброволно да
възстанови неправомерно получените суми. От приложените по делото на
л.64 до л.68 от ДП, писма от Община Бойчиновци, Посолство на РБ в Белград,
Удостоверение за сключен граждански брак № 39 за 2018г. на територията на Д. П.,
гр.С., Р С. придружен със заверен в КС превод на български език, се установява
следното:
На 27.09.2018г. на територията на Д. П., гр.С., Република
С. бил сключен граждански брак между сръбския гражданин К. П., роден на xxxг, в
Задар, Хърватия и обвиняемата Б.Р.М..
Писмото с документите удостоверяващи сключения
граждански брак били получени на 06.02.2019г. в Община Монтана и е издаден Акт
за сключен граждански брак № 4 от 11.02.2019г. от Община Бойчиновци.
Съгласно чл.10, ал.1 от Закона за семейни помощи за
деца „Семейните помощи за деца се отпускат от дирекция „Социално подпомагане”
въз основа на заявление - декларация по образец за всяка отделна помощ,
утвърден от министъра на труда и социалната политика. Образците се обнародват в
„Държавен вестник”. Съгласно ал.2 „Лицата, на които е отпусната семейна помощ
по чл. 7, 8, 8д и 8е, са длъжни да уведомяват писмено съответната дирекция „Социално
подпомагане” за всички промени на условията, при които е отпусната помощта, в
срок не по-късно от 30 дни от настъпването им”.
В хода на разследването /арг.л.13 от ДП/ обвиняемата М.
признава вината си и съжалява за извършеното, като заявява, че си мислила, че
сключеният в чужбина брак не се отразявал в страната ни, поради и което била
декларирала, че е неомъжена.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на разследване доказателства и доказателствени средства:
показанията на разпитани свидетелите, приложените писмени
доказателства
и самопризнанията на обвиняемата, справка за съдимост на обвиняемото лице.
Безспорно е, че престъплението по чл.313 ал.1 от НК е формално и за неговата съставомерност е достатъчно деецът да потвърди
неистина или затаи истина в писмена декларация или съобщение, които по силата
на закон, указ или постановление на МС се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Декларираните от обвиняемата обстоятелства са неверни, поради което се ангажира и нейната
наказателна отговорност. Обвиняемата Б.М.
е имала
представа за всички обективни елементи на състава и е искала
настъпването на общественоопасните последици на деянието си - действала е с
пряк умисъл.
От обективна страна е налице действие - потвърждаване
в декларация на неистина от страна на обвиняемата. Същата е подадена пред орган
на властта, съгласно чл.93,т.2 от НК, Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Монтана
е такъв орган. Декларацията е подадена по силата на Закон за семейни помощи за
деца /ЗСПД/ и служи за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства - посочени
в самите декларации. Същите имат удостоверителен характер и са годен предмет за
невярно деклариране. По своята правна природа документа е истински, тъй като е
съставен от обвиняемата, която е посочена като техен автор. Писмените изявления
с правно значение в документа изхождат от нея като „декларатор”, по който факт
не се и спори между страните.
От субективна страна обвиняемата е извършила
инкриминираното деяние виновно при форма на вината - пряк умисъл, след като е
съзнавала общественоопасния характер на поведението си, предвиждала е и искала
настъпването на общественоопасните последици от своите действия.
От гореизложената фактическа обстановка се установява,
че обвиняемата Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.313 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, а именно, че за
времето от 28.09.2018г. до 25.01.2019г. в гр. Монтана пред служители на
Дирекция „Социално подпомагане” в условията на продължавано престъпление,
потвърдила неистина в два броя писмени декларации, които по силата на чл.10 ал.
1 от Закона за семейните помощи за деца се подават пред орган на властта - пред
длъжностно лице на Дирекция „Социално подпомагане” град Монтана за
удостоверяване истинността на обстоятелството, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, като деянията са извършени, както следва:
1. На 28.09.2018г. в град Монтана пред
длъжностно лице от Дирекция „Социално подпомагане” - Монтана съзнателно
потвърдила неистина в Заявление - декларация с № ЗСП/Д-М/4250/2018г, която по
силата на Закон - чл. 10, ал. 1 от ЗСПД се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че към датата на
подаване, няма сключен граждански брак;
2. На 25.01.2019г. в град Монтана пред
длъжностно лице от Дирекция „Социално подпомагане” град Монтана съзнателно
потвърдила неистина в Заявление-декларация с № ЗСП/Д-М/528/2019г, която по
силата на Закон - чл.10 ал.1 от ЗСПД се дава пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че към датата на
подаване, няма сключен граждански брак.
В случая са налице предпоставките
предвидени в чл.78а, ал.1 НК за освобождаване на обвиняемата от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното
от обвиняемата М. умишлено деяние се предвижда наказание до
три години лишаване от свобода или глоба от 100.00 до 300.00
лв. Видно от свидетелството за съдимост –
арг.л.111 от ДП обвиняемата не е осъждана за престъпления от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на основание
чл.78а, ал.1 НК. От деянието не са причинени съставомерни имуществени
вреди, тъй като престъплението е формално. С оглед на изложеното съдът прие, че на обвиняемата следва да се наложи минималната глоба предвидена в закона, а именно 1 000.00
лв., която следва да се заплати в полза на Държавата.
При
определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът съобрази, че обвиняемата
Б.М. се признава за виновна, че е извършила престъпно деяние за първи път
съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям
размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с тежестта на извършеното
деяние от обвиняемата Б.М. и другите обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен
това липсват данни по делото, които да обосновават налагането на по – голям
размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемата М. да
ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на РС-Монтана сумата от по
5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: