Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 18.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при
секретаря Стефка Радева, като разгледа гр.д. № 1685 по описа на ВрРС за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът
„Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца e подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу В. Д.И. за следните суми: 86,40 лв.,
представляваща неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.05.2013г. – 30.04.2017г. за жилище с адрес гр.
Враца, *******., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното му изплащане. По ч.гр.д. № 739/2018 г. на ВрРС е била издадена
заповед за изпълнение. Сочи, че
ответникът не е заплатил задълженията си за отопление, битово горещо водоснабдяване
и топлоенергия отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес гр. Враца, *******.
Ответникът не заплатил сумите, въпреки многобройните покани, които били
отправяни до него. Претендира разноски. Постъпило е възражение от длъжника в
срока по чл.414 ГПК и в предоставения му месечен срок заявителят е предявил
настоящия иск.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника, като същият на 21.05.2018г. е
получил разпореждане №2982/02.05.2018г. лично. В подаденото възражение по
чл.414 ГПК ответницата е направила възражение, че задължението е погасено по
давност до 30.04.2015г.
С исковата
молба и молба от 17.09.2018г. е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение на основание чл.238 ГПК, като ищецът счита, че са налице
предпоставките за него.
Настоящият
съдебен състав счита, че предпоставките на чл.238 ГПК не са налице с оглед
т.11а ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която в производството по иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат
обоснованите във възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за
вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба
или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. Поради изложеното и
като съобрази, че в подаденото възражение по чл.414 ГПК ответникът е направил
възражение за погасителна давност, съдът намира, че следва да се произнесе с
решение по общия ред, и не са налице предпоставките за произнасяне с
неприсъствено решение.
Съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 28.02.2018
г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника за : сумата от 86,40 лв.,
представляваща неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.05.2013г. – 30.04.2017г. за жилище с адрес гр.
Враца, *******, както и разноски по делото заплатена държавна такса в размер на
25,00 лева и сумата 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Исканата заповед/№504/ е била
издадена на 06.03.2018 г. В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от
длъжника срещу заповедта, поради което на заявителя са дадени указания, че може
да предяви иск за установяване съществуването на вземането му. В предоставения
му едномесечн срок ищецът е подал исковата молба, по която е образувано
настоящото производство. Горното се установява от приложеното по делото ч.гр.
дело №739/ 2018 г. по описа на ВРС.
Представена
е справка за неплатените фактури и дължими лихви от В.Д.И. за апартамент,
находящ се в гр. Враца, *******, от която е видно, че в счетоводството на
ищцовото дружество е отразено задължение на ответника за заплащане на такса за
топлинно счетоводство с падеж 30.04.2014г.; 30.04.2015г.; 30.04.2016г. и
30.04.2017г., всички на стойност 21,60 лева.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители/клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Относимите към процесния период Общи
условия на ищеца-въззиваем, са приети през 2007 г. и одобрени с решение на ДКЕВР
от 2008 г., като са представени и приети като доказателство по делото.
Между
страните не се спори, че ответникът е собственик или ползвател на жилище,
находящо се в гр. Враца, ******* и че сградата, в която се намира имотът, е
присъединена към топлопреносната мрежа. В представения по делото протокол от ОС на
етажните собственици, приложен на л.36-37 от делото, е взето решение относно
отчитането, разпределението и заплащането на топлинната енергия, както и сключването
на договор за приетото дялово разпределение на ползваната топлинна енергия
/договор, сключен от представител на етажната собственост през 2000 г., също
приложен по делото на лист 34-35/. В качеството му на собственик на имот на
посочения адрес във вх. А, чийто абонати се обслужват от абонатна станция,
ответникът е потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на горецитираната нормативна уредба. По силата на закона между него и ищцовото
дружество е възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, със съдържание по общите условия,
като отношенията им в процесния период се регулират от ЗЕ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно
чл.139в, ал.1 ЗЕ, считано от отоплителен сезон 2006/2007г. топлопреносното
предприятие сключва договор с търговеца, извършващ дялово разпределение при
Общи условия, като в ал. 3 на същият законов текст е предвидено, че
топлопреносното предприятие заплаща вместо потребителите и цената на
извършената услуга дялово разпределение. В чл.29, ал.4 от ОУ е уговорено, че
потребителите заплащата цена за услугата дялово разпределение съгласно общи
условия на договорите между „Топлофикация – Враца“ ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разнпределение на топлинната енергия между потребителите в
сградата – етажна собственост. По делото са представени четири броя анекси
между „Топлофикация – Враца“ ЕАД и „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, с които са уговорени
цените за извършване на услугата дялово разпределение през процесните години
2014г. до 2017г. вкл.
Ответницата
не оспорва, че е потребител на ищцовото дружество, нито че в имота е била
доставяна топлоенергия и извършено отчитане от дружество, извършващо услуга
дялово разпределение. Възражението, което е навела ответницата е за изтекла
погасителна давност по отношение на част от вземанията. Съгласно ТР 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС приложимият давностен срок е тригодишният. Заявлението по чл.410
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 28.02.2018г., т.е. погасени
по давност са вземанията с настъпил падеж преди 28.02.2015г. Сумите в
настоящото производство се претендират за периода 01.05.2013г. до 30.05.2017г.
Погасено по давност се явява вземането с падеж 30.04.2014г. в размер на 21,60
лева за отоплителен сезон 2013/2014г. Начислената сума за отоплителен сезон
214/2015г. е начислена и дължима, считано от 30.04.2015г., въпреки че е за
период 01.05.2014г. до 30.04.2015г., поради което тя и следващите претендирани
суми не са погасени по давност. Направеното възражние е частично основателно и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен за сумата от 21,60 лева за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2014г.
С оглед
изложеното, искът следва да бъде уважен за сумата от 64,80 лева и за периода от
01.05.2014г. до 30.05.2017г.
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 56,25
лева, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
му заплати направените в настоящото производство разноски в размер на 93,75
лева, съобразно с уважената част от иска.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Д.И., с ЕГН **********,***, че дължи на
”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов
Михайлов, сумата
от сумата от 64,80 лв., представляваща
неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия
за периода 01.05.2014г. – 30.04.2017г. за жилище с адрес гр. Враца, *******, за
която е издадена заповед за изпълнение №504/ 06.03.2018г. по ч.гр. дело №739/
2018 г. по описа на ВРС, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на сумата от 21,60
лева за периода01.05.2013г. до 30.04.2014г. като погасена по давност.
ОСЪЖДА В.Д.И., с ЕГН **********, да заплати
на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов
Михайлов, сумата от 56,25 лева деловодни разноски по ч.гр. дело №739/2018 г. на
ВРС, както и 93,75 лева деловодни разноски по настоящето дело.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: