О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
гр.София, 04 януари 2021 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение - първи въззивен състав, в
закрито съдебно заседание на четвърти януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИНА ТОДОРОВА
АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
след като се запозна с докладваното от съдия КРИСТИНА ТОДОРОВА ВЧНД № 509/2020 г. по описа на
съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.7 и сл. от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т.К.Т.,
подадена чрез повереника му – адвокат Д.В., срещу
определение на Районен съд – гр.И. от 30.10.2020
г., постановено по ЧНД № 428/2020 г. по описа на същия съд, с което постановлението на
прокурор от Районна прокуратура – гр.И. от 18.09.2020
г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 31-Сл/2017 г. по описа на ВОП, пр. пр. № 770/2018 г. на РП гр.И., е
изменено относно основанието за прекратяването – от такова по чл.243 ал.1, т.1,
вр. чл.24 ал.1, т.1 от НПК в такова по чл.243 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.9 от НПК.
В жалбата се излагат доводи, че както прекратителното
постановление на прокурора, така и оспорения съдебен акт на първата инстанция,
са постановени при липса на извършено всестранно, пълно и обективно
разследване. Твърди се, че за да се „реализира процедурата по прекратяване на
наказателното производство по чл.343 ал.2 от НПК” е необходимо да бъдат
изяснени по разследването следните обстоятелства: нарушените правила за
движение по пътищата, станали причина на настъпилото ПТП; наличието на причинна
връзка между тези нарушения и обществено-опасния резултат; кое е лицето, което
с поведението си на пътя е причинило този резултат. След изясняването именно на
тези съществени обстоятелства, според жалбоподателят, може да се пристъпи към
прекратяване на настоящото наказателно производство на основание чл.343 ал.2 от НПК, с оглед изявленията в този смисъл на всички участници в ПТП. В този аспект
се изтъква от жалбоподателят, че изрично заявеното от него искане за
прекратяване на наказателното производство, още в началото на неговото
образуване, не следва да игнорира разкриването на обективната истина в това
производство, в резултат на проведено всестранно и пълно разследване. Оспорват
се дадените по делото експертни заключения, относно следните факти: приетата
скорост на движение на жалбоподателя, като водач на един от участвалите в ПТП
автомобили, в момента на удара; предложения различен размер на имуществените
щети, причинени на лекия автомобил „Х.” в резултат на автопроизшествието;
наличието на спирачен път по платното за движение, оставен от лекия автомобил
„Ш.”; мястото на настъпване на ПТП – посочено в крайна лява лента; момента на
възприемане на опасността на пътя от страна на свидетеля Т.. Прави се и
оплакване в жалбата, че в хода на разследването не е бил разпитан в качеството
му на свидетел лицето Д. К., който е един от първите озовал се на мястото на
произшествието, както и не са били взети в предвид показанията на другия водач
- свидетеля М., относно място на удара между автомобилите и липсата на настъпил
втори такъв. Отделно от това, в жалбата се релевират и доводи за несъгласие с позицията
на РП Ихтиман за липса на необходимост от назначаване на повторна комплексна
съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, каквато претенция е заявена от
жалбоподателя при предявяване на материалите по разследването. Предвид всички
тези съображения, подалият жалбата моли да бъде отменено атакуваното
определение на първостепенния съд и делото да бъде върнато на прокуратурата с
конкретни указания за продължаване на разследването.
С. окръжен съд, след като се запозна с изложените в жалбата доводи
и с материалите по делото, и след като извърши служебна
проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
Досъдебното производство № 31-Сл/2017 г.
по описа на Военно-окръжна прокуратура е
било образувано при условията на чл.212 ал.2 от НПК, за престъпление по чл.343 ал.1, б.”а”, вр. чл.342
ал.1 от НК, а именно
за това, че на 26.05.2016 г., около 20,20 ч., на 47-ми км. от Автомагистрала
Тракия, е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил марка „Х.”
с ДК № РВ ********, управляван от бр.ген.П. Х. М. и лек автомобил марка „Ш. С.”
с ДК № СВ **********, управляван от Т.К.Т., в резултат на което са настъпили
значителни вреди по двата автомобила и е причинена телесна повреда на Т..
В хода на разследването
по така образуваното наказателно производство, няма привлечено при условията на
чл.219 ал.1 от НПК в качеството му на обвиняем, лице.
При проведеният му
разпит като свидетел /протокол от 31.08.2017 г. – л.47, т.1 от ДП/,Т.К.Т. е
заявил в качеството си на пострадало лице, искане на основание чл.343 ал.2, т.1
от НПК, така образуваното наказателно производство за престъпление по чл.343 ал.1, б.”а”, вр. чл.342 ал.1 от НК да бъде прекратено – „за причинените му здравословни
увреждания вследствие на катастрофата на 26.05.2017 г.”.
Изявление в идентичен
смисъл е било направено и от другият участник в настъпилото автопроизшествие –
свидетеля П. Х. М. /протокол за разпит от 31.08.2017 г. – л.51, т.1 от ДП/, в
качеството му на пострадал – претърпял имуществени вреди на собствения му лек
автомобил „Х. А.” с ДК № РВ *******, в резултат на настъпилото на 26.05.2017 г.
ПТП.
В качеството си на
собственик /лизингодател/ на лекия автомобил марка „Ш. С.” с ДК № СВ ******,
„Аутобохемия” АД, чрез изричен пълномощник /л.56, т.1 от ДП/ - М. К. К., също е
заявило искане на основание чл.343 ал.2,
т.1 от НПК, воденото наказателно производство „за причинени на посочения лек
автомобил вреди, вследствие на катастрофата” да бъде прекратено.
С постановление на
прокурор при Военно-окръжна прокуратура – гр.С. от 03.10.2017 г. по пр.пр. №
868/2017 г. по описа на ВОП, е прекратено на основание чл.243 ал.1, т.1, във
вр. с чл.24 ал.1, т.9 от НПК, наказателното производство по досъдебното производство № 31-Сл/2017 г.
по описа на Военно-окръжна прокуратура, предвид така изразеното изрично
съгласие за това от всеки един от пострадалите.
Това постановление на
прокурора от ВОП е било отменено изцяло по реда на съдебния контрол, предвиден
в чл.243 ал.4 и сл. от НПК – с определение от 19.10.2017 г. на С. военен съд,
постановено по ЧНД № 179/2017 г. по описа на същия съд, като делото е върнато
на ВОП с конкретни указания за извършване на допълнителни действия по
разследването.
След извършеното
допълнително разследване, с постановление от 12.07.2018 г. на прокурор от Военно-окръжна
прокуратура по пр.пр. № 868/2017 г. по описа на ВОП /потвърдено с постановление
от 28.09.2018 г. на Военно-апелативна прокуратура/, досъдебно производство №
31-СЛ/2017 г. по описа на ВОП, образувано и водено за престъпление по чл.343
ал.1, б.”а, вр. чл.342 ал.1 от НК е изпратено по компетентност на Районна
прокуратура – гр.И..
С постановление на прокурор при Районна
прокуратура – гр.И. от 18.09.2020 г. по пр. пр. № 770/2018 г. по описа на РП И., ДП № 31-СЛ/2017
г. по описа на ВОП, на основание чл.199, чл.243 ал.1
т.1, вр. чл.24 ал.1 т.1
от
НПК е прекратено наказателното
производство по посоченото досъдебно производство, водено за престъпление по
чл.343 ал.1, б.”б”, вр. чл.342 ал.1 от НК – за причиняване на средна телесна
повреда на Т.К.Т. вследствие на настъпилото ПТП. За да постанови в този смисъл
акта си, представителят на прокуратурата е приел, че анализът на съществуващата
по делото доказателствена основа, води до решаващия извод, че настъпването на
пътнотранспортното произшествие се дължи на субективните действия на водача на лекия
автомобил „Ш. С.” – свидетеля Т.К.Т.. Във връзка с това прокурорът е приел, че
доколкото последния е и пострадал от автопроизшествието /причинена му е била
средна телесна повреда/, то липсва извършено деяние, което да осъществява
състав на престъпление по НК. С оглед на тези съображения, прокурорът е
обосновал и заключителния си извод за наличие на основания за приложението на
хипотезата на чл. 243 ал.1 т.1 във вр. чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, налагащи
наказателното производство да бъде прекратено изцяло.
С атакуваното определение на Районен съд
– гр.И. от 30.10.2020 г., постановено по ЧНД
№ 428 по описа на съда за 2020 г., е
изменено
на основание чл.243 ал.6, т.2 от НПК горепосоченото
прокурорско постановление, относно
основанието за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 31-Сл/2017 г.
по описа на ВОП, пр. пр. № 770/2018
г. на РП гр.И. – от такова по чл.243 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.1 от НПК в
такова по чл.243 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.9 от НПК. В мотивите си към този съдебен акт, съставът
на първостепенния съд е обосновал заключението си, че наказателното
производство по гореупоменатото ДП, първоначално водено за престъпление по
чл.343 ал.1, б.”а”, вр. чл.342 ал.1 от НК и впоследствие за престъпление по
чл.343 ал.1, б.”б”, вр. чл.342 ал.1 от НК, подлежи на прекратяване на основание
чл.24 ал.1, т.9 от НПК, предвид направените от всички „засегнати” от това
престъпление лица, искания по чл.343 ал.2, т.1 и т.2 от НК. Тези си изводи първоинстанционният
съд е ангажирал с правните съображения, че с упражняването на предвиденото в
тази разпоредба, право на пострадалия да поиска прекратяване на наказателното
производство, настъпват точно определени в закона правни последици – задължение
за компетентните органи да прекратят наказателното производство, без да имат
право на преценка изяснени ли са въпросите, относно това, извършено ли е
съставомерно по НК деяние и съпричастно ли е определено лице в осъществяването
му.
Настоящият съдебен състав на въззивния съд, след като
се запозна с наведените в жалбата оплаквания и извърши проверка на атакувания
съдебен акт, намери същия за законосъобразен и обоснован. В частност, въззивната
инстанция споделя напълно крайният решаващ извод на районния съд, относно
наличието на законово основание, налагащо наказателното производство да бъде
прекратено изцяло. В тази насока, съставът на СОС се солидаризира с изнесените
от първостепенния съд в проверяваното определение, аргументи за реализирането в
случая на хипотезата на чл.343 ал.2 от НК, във връзка с осъществяване на
правото на пострадалите в конкретното наказателно производство, да поискат
прекратяване на същото.
Въззивният
съд от своя страна намира, че за разлика от прокурора при РП И., първостепенния
съд правилно се е занимал единствено с изследване на основанията за
прекратяване на настоящото наказателно производство, предвидени в разпоредбата
на чл.24 ал.1, т.9 от НПК, доколкото въпросната разпоредба императивно
предвижда наказателното производство да бъде прекратено, ако в предвидените в
особената част на НК случаи пострадалият или ощетеното ЮЛ направи искане за
това. Такава възможност за пострадалия от непредпазливо и с не особено висока
степен на обществена опасност деяние, преценена като такава от законодателя, да
поиска прекратяване на наказателното производство, водено за престъпление по
чл.343 ал.1, б.”а” и/или б.”б” от НК, е предвидена в разпоредбата на чл.343
ал.2 от НК.
В настоящия
случай, наказателното производство е било образувано първоначално за
престъпление по чл.343 ал.1, б.”а”, вр. чл.342 ал.1 от НК и впоследствие е
водено за престъпление по чл.343 ал.1, б.”б”, вр. чл.342 ал.1 от НК, а именно
за това, че в резултат на настъпилия на 26.05.2016 г., около 20,20 ч., на 47-ми
км. от Автомагистрала Тракия, пътен инцидент между лек автомобил марка „Х.” с
ДК № РВ ******, управляван от П. Х. М. и лек автомобил марка „Ш. С.” с ДК № СВ ********,
управляван от Т.К.Т., са настъпили значителни имуществени вреди на посочените
превозни средства и е била причинена средна телесна повреда на Т.К.Т.. Посочените
лица – П. М. и Т.Т., в качеството им на пострадали от процесното транспортно
престъпление, в това число и собственика на участвалия в последното, автомобил
марка „Ш. С.” с ДК № СВ ******* – „Аутобохемия” АД са заявили изрично искане за
прекратяване на наказателното производство. Несъмнено е установено в хода на
разследването и, че срещу свидетеля П. М. няма налични данни за образувани и
прекратени наказателни производство за периода от 01.10.2012 г. до 31.08.2017
г., с оглед поставеното изискване в разпоредбата на чл.343 ал.2, т.2 от НК. При
тези констатации въззивният съд напълно се солидаризира с виждането на първата
инстанция, че упражняването на посоченото право от страна на всички пострадали
от процесното ПТП лица, води неизбежно до възникването на прекратителното
основание по чл.24 ал.1, т.9 от НПК. Правилно е посочено от първият съд, че с
реализирането на това право на пострадалия, законът свързва настъпването на
точно определени правни последици – задължение за компетентните органи да
прекратят наказателното производство, в какъвто смисъл с основание е взета в
предвид и коректно е цитирана от същия съд, практиката на касационната
инстанция /Р. № 204 от 13.05.2013 г. на ВКС, 2 н.о./. С оглед наличието на
основанието за прекратяване на наказателното производство по чл.24 ал.1, т.9 от НПК, въззивната инстанция изцяло се съгласява и с доводите на първата, че по
делото е безпредметно събирането на доказателства относно останалите факти,
включени в предмета на доказване, в какъвто смисъл са исканията на жалбоподателя
Т. в жалбите му до двете инстанции.
Изцяло
несподелими от настоящата инстанция са и доводите във въззивната жалба, че
наказателното производство подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1, т.9 НПК, вр. чл.343 ал.2 от НК, единствено след проведено по делото обективно,
всестранно и пълно разследване, което да отговори на въпросите извършено ли е
съставомерно деяние, от кого е извършено и виновно ли е осъществено.
Както бе
отбелязано по-горе, процесуалният закон въвежда едно право за пострадалото от
престъпление лице, да поиска прекратяване на наказателното производство в
предвидените от закона случаи, какъвто е и този по чл.343 ал.2 от НК, като само
и единствено от неговата воля зависи дали да упражни това право и в кой момент.
На тази възможност на пострадалото лице съответства корелативното задължение на
съответните компетентни органи /органите на досъдебното производство и съда/
веднага след отправяне на валидно изявление за прекратяване на наказателното
производство, да прекратят същото, без да е необходимо да събират доказателства
и съответно да изследват наличието, респ. липсата на други основания по чл.24
от НПК. Това задължение за прекратяване на производството произтича от неговия
особен характер – публично-частен, при който проявлението на служебното начало
е поставено и в зависимост от волята на жертвата на престъплението. В този
смисъл, според настоящият въззивен състав, не е следвало в прекратяващото
наказателното производство постановление, прокурора от РП И. да се занимава с
въпроса за авторството и вината на определено лице за настъпването на
предметното автопроизшествие. Противно на доводите в жалбата, пострадалите от
това ПТП лица /тези, претърпяли съставомерни имуществени и неимуществени
вреди/, несъмнено са установени по делото и не е необходимо извършването на
каквито и да било други действия по разследването в посочената насока.
Вън от гореизложеното, следва да се отбележи и, че
правната релевантност на заявеното искане по чл.343 ал.2 от НК, от страна на
жалбоподателя Т.Т., в качеството му на пострадало от процесното транспортно
престъпление лице, не е загубила своето действие, въпреки осъщественото от него
оспорване на прокурорското постановление. Това е така, доколкото в нито един
момент от процесуалното развитие на делото, същият не оттеглил така стореното
от него искане за прекратяване на наказателното производство, а единствено е
поддържал позиция за изследване на въпросите за това, извършено ли е
съставомерно деяние, кой е неговия автор и виновно ли е осъществено /виж
протокол за разпит от 31.01.2020 г. – т.4 от ДП; жалба – л.3-10, т.3 от ДП;
жалба – л.2-4, т.2 от ДП/.
Всичко гореизложено мотивира и въззивният съд да
приеме, че в настоящия казус е налице основанието по чл.24 ал.1, т.9 от НПК, вр.
чл.343 ал.2 от НК за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 31-Сл/2017 г.
по описа на ВОП, пр. пр. № 770/2018
г. на РП гр.И.. Този решаващ извод на
настоящия съдебен състав напълно съвпада с извода на първата инстанция, която
напълно правилно и законосъобразно е изменила прекратителното постановление на
прокурора от РП И., досежно посоченото в него
и прието от прокурора процесуално основание за прекратяване на наказателното
производство – в такова по чл.243 ал.1, т.1
във вр. с чл.24 ал.1, т.9 от НПК. Поради това,
обжалваното определение на РС Ихтиман е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от това, Софийски окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 30.10.2020 г. на Районен съд
– гр.И., постановено по ЧНД № 428/2020 г. по описа на същия съд.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Заинтересованите
страни да бъдат уведомени за изготвянето на настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/.
2/.