Р Е Ш
Е Н И
Е № 260626
гр. Пловдив, 10.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми
граждански състав в закрито заседание
на 10.05.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
като изслуша докладваното от съдията
Ст.Михова гр.д. N 146 по описа на ПОС за
2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.7 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№266542/23.10.2020г. при
регистратурата на ОС-Пловдив, подадена от Н.В.Ш., ЕГН **********, чрез пълномощника
адв.Н.Г., длъжник по изп.д.№7027/2013г.
по описа на ДСИ при РС-Пловдив, против постановление на съдебния
изпълнител за разноските от 19.07.2019г., връчено му на 12.10.2020г.
В жалбата се сочи, че изпълнителното дело е било прекратено
от съдебния изпълнител на 25.02.2016г. на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК и на 25.02.2018г. по силата на закона на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК , поради което
издаденото от съдебния изпълнител постановление за разноските не е
породило правни действия , тъй като не
почива на съществуващо и валидно изпълнително производство.Поддържа също, че
вземанията за разноски се погасяват с кратката 3- годишна погасителна давност ,
изтекла на 25.02.2019г.Искането до съда
е да отмени постановлението на съдебния изпълнител , с което са определени
дължими такси и разноски , като погасени по давност.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК не подадено писмено възражение от взискателите
по изпълнението.
Съдебният изпълнител
е изложил мотиви по обжалваното
постановление, считайки жалбата за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд,
проверявайки допустимостта на жалбата
намира за установено следното:
От материалите по изп. д. №
7027/2013г. по описа на ДСИ , е видно, че същото е образувано по
депозирана молба от взискателите М.
и С. Ш. и изпълнителен лист издаден
на 24.01.2013г. по гр.д.№11904/2012г. по описа на РС-Пловдив за
принудително събиране на дължимата им месечна издръжка от длъжника и техен баща
Н.Ш..
С постановление от 25.02.2016г. на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК съдебният
изпълнител е приключил изпълнителното производство и определил дължимите от длъжника такси и
разноски в производството в полза на Пловдивски районен съд, тъй като взискателите по задължение за издръжка съгласно
чл.83, ал.1, т.2 ГПК са освободени от
заплащане на държавна такса и разноски. Видно от постановлението дължимите такива от длъжника Н.Ш. и
съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по назначената ССЕ възлизат
в общ размер на сумата от 1875,04 лева, от които 489,02 лева- държавна
такса;131 лева- разноски по изпълнението; 1255,02 лева- такса по чл.53 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. В постановлението е
определен и едноседмичен срок за внасянето им от длъжника, като е посочена и
банковата сметка на Районен съд-Пловдив,
по която да бъдат преведени. Указано е
на страните, че така издаденото от съдебния изпълнител постановление подлежи на обжалване в
едноседмичен срок чрез държавен съдебен
изпълнител пред Пловдивски окръжен съд.Постановлението е съобщено на взискателите на 19.03.2016г. , а на
длъжника на 30.03.2016г., което обстоятелство е изрично удостоверено от него с положения
подпис върху самия документ. Същото не е било обжалвано от страните , поради което е влязло в законна сила на 07.04.2016г.
Вместо да пристъпи към
принудително събиране на дължимите от длъжника такси и разноски по
производството въз основа на влязлото в
сила постановление и възлизащи в общ размер на сумата от 1875,04 лева,
съдебният изпълнител е предприел многократно изпращане на напомнителни писма до
длъжника за размера на непогасеното по изпълнителното дело задължение.Тъй като Н.Ш.
не се е отзовал на същите , на 19.07.2019г. съдебният изпълнител е издал ново постановление , като в него
отново е посочил ,че дължимите от длъжника Н.Ш. такси и разноски и
съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по назначената ССЕ възлизат
в общ размер на сумата от 1875,04 лева, от които 489,02 лева- държавна
такса;131 лева- разноски по изпълнението; 1255,02 лева- такса по чл.53 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. В постановлението отново
е определен и едноседмичен срок за внасянето им от длъжника, като е посочена и
банковата сметка на Районен съд-Пловдив,
по която да бъде преведена. Указано е на
страните, че така издаденото от съдебния изпълнител постановление подлежи на обжалване в
едноседмичен срок чрез държавен съдебен
изпълнител пред Пловдивски окръжен съд.За него длъжникът е уведомен на 12.10.2020 г. и на 23.10.2020г.
е депозирал процесната жалба, предмет на разглеждане в настоящето
производство.С определение по делото от
15.02.2021г. същата е оставена от ОС-Пловдив без разглеждане , като просрочена,
отменено от АС-Пловдив с определение от
23.04.2021г. със задължителни
указания за произнасяне по жалбата на Н.Ш. по същество.
Разгледана по същество настоящият
състав на съда намира жалбата за неоснователна, поради следното:
В процесния случай дължимите от
длъжника такси и разноските по изпълнението са определени от съдебния
изпълнител с издаденото на 25.02.2016г. постановление , с което е приключено и
изпълнителното производство. Това постановление,
като необжалвано от страните по делото, е влязло в законна сила на сила на 07.04.2016г. След влизането му в законна сила съдебният
изпълнител е бил длъжен да пристъпи към принудително събиране на дължимите от
длъжника такси и разноски възлизащи в общ размер на сумата от 1875,04 лева ,
вместо незаконосъобразно да му изпраща
напомнителни писма за дълга и неговия размер. Както страните, така и съдебният
изпълнител са обвързани от размера на дължимите от длъжника такси и разноски определени с влязлото в сила на 07.04.2016г.
постановление и съдът няма право да извършва контрол за законосъобразност
дожено тяхното начисляване. С обжалваното постановление от 19.07.2019г. , не са определени от страна
на органа по изпълнението нови такси и разноски, а отново е посочен дълга
на длъжника по изпълнението възлизащ в общ размер на сумата от 1875,04 лева и
приповторени неговите компоненти. Така издаденото на 19.07.2019г. постановление
по същността си няма характер на постановление за разноските, а има само удостоверителен , напомнителен
характер , тъй като от съдебния изпълнител не се начисляват нови и различни
такси от тези посочени за дължими от
длъжника в предходното постановление за разноските от 25.02.2016г. Следователно
съдът не разполага с правомощие да преценява тяхната дължимост, тъй като би се
стигнало до ревизия на таксите и разноските определени за заплащане от длъжника
с влязлото в законна сила на 07.04.2016г. постановление , до незаконосъобразно
пролонгиране на срока на длъжника за неговото обжалване и до злоупотреба с
права.
Дожено твърденията в жалбата за
настъпила по изпълнителното дело перемпция на 25.02.2018г. , следва да се посочи, че след като
производството по изпълнителното дело е прекратено от съдебния изпълнител на
основание чл.433, ал.1 , т.1 от ГПК с влязло в законна сила на сила постановление на 07.04.2016г., то перемпционните срокове след тази дата уредени
в разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК не намират приложение. Възражението на длъжника за погасителна давност също не може да се слуша
и обсъжда в производството по настоящето контролно –отменително производство, а само в исков състезателен процес.
Предвид гореизложеното жалбата на длъжника следва да се остави без
уважение, като неоснователна.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без
уважение жалба с вх.№266542/23.10.2020г. при регистратурата
на ОС-Пловдив, подадена от Н.В.Ш., ЕГН **********,
чрез пълномощника адв.Н.Г., длъжник по
изп.д.№7027/2013г. по описа на ДСИ при РС-Пловдив, против постановление на съдебния изпълнител
за разноските от 19.07.2019г., връчено му на 12.10.2020г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.