М О Т И В И
по НОХД № 2082/2014 г. ПРС, ІII н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение против подсъдимия Р.М.А., за това, че на 06.04.2014 г. в
гр. Пловдив в условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година и изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 НК,
чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот,
чрез използване на техническо средство - отвертка, е направил опит да отнеме
чужди движими вещи както следва:
36 броя душ - гел марка „Дав” 500
мл. на обща стойност 293,40 лева, 36 броя шампоан марка „Палмолийв” 500 мл. на
обща стойност 172,80 лева, 12 броя шампоан марка „Уош енд Гоу” 400 мл. на обща
стойност 47,40 лева, 72 броя сапуни марка „Фа” на обща стойност 86,40 лева, три
пакета памперси марка „Прима” № 4 на обща стойност 58,50 лева, 3 пакета
памперси марка „Молфикс” № 3 обща стойност 61,50 лева, 3 пакета памперси марка
„Молфикс” № 4 на обща стойност 61,50 лева и 3 пакета памперси марка „Молфикс” №
5 на обща стойност 61,50 лева
или всички вещи на обща стойност
843,00 лева, от владението на „Д.” ЕООД, без съгласие на ръководството на
дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало
недовършено, поради независещи от волята на дееца причини -престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2-ро, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 5 години.
Защитникът, мл. адв. Р.Д., от своя
страна, оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като
изразява становище за недоказаност на така повдигнатото обвинение, поради което
пледира за оправдаване на неговия подзащитен. От своя страна подсъдимият, Р.А.,
поддържа казаното от неговия защитник, като в последната си дума заявява, че желае
налагането на по-леко наказание.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Р.М.А. е роден на ***
***, ..., български гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан,
с постоянен адрес: гр. П., ул. …. № , с ЕГН: **********.
Същият е
осъждан общо 6 пъти, като значение за квалифициране на настоящето обвинение,
като такова при условията на опасен рецидив, има Присъда № 161/18.02.2009 г.,
постановена по НОХД № 3084/2009 г. по описа на ПОС, в сила от 24.12.2009 г., по
силата на която А. е бил признат за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК и му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 4 години. На основание чл. 25, вр. чл.
23, ал. 1 НК със същия съдебен акт е било кумулирано и наказанието, наложено по
НОХД 1596/2009 г. по описа ПОС. Описаното осъждане на подсъдимия А. обуславят
правна квалификация на деянието, като такова извършено при условията на опасен
рецидив в хипотезата на б. „а” на чл. 29, ал. 1 НК.
Подсъдимият Р.А. бил безработен и нямал финансови средства. На
06.04.2014 г. около 15.00 часа същият преминал с колелото си покрай търговските
складове н ТЦ „Т.”, находящи се в гр. П., ул. „…” № . Един от намиращите се там
складове - с № 211, се стопанисвал от „Д.” ЕООД, като в склада на дружеството
имало 36 броя душ-гел марка „Дав” 500 мл., 36 броя шампоан марка „Палмолийв”
500 мл., 12 броя шампоан марка „Уош енд Гoy” 400 мл., 72 броя сапуни марка
„Фа”, 3 пакета памперси марка „Прима” № 4, 3 пакета памперси марка „Молфикс” №
3, 3 пакета памперси марка „Молфикс” № 4 и 3 пакета памперси марка „Молфикс” №
5. Складът на дружеството бил ограничен от външната среда посредством две врати
- метална решетъчна и дървена с катинар.
Подсъдимият А. решил, че може да открадне стоки от някой от
складовете, които след това да продаде. В изпълнение на взетото решение същият
влезнал с колелото си в базата на ТЦ „Т.”, тъй като достъпът бил свободен и се
насочил към склад № 211, стопанисван посоченото по-горе дружество. След това А.
подпрял на стената колелото си и започнал осъществяването на решението си. С
помощта на носената в себе си отвертка повредил металната врата на склада, като
изкривил една от пръчките й нагоре и се промушил през нея. После отново с
помощта на носената отвертка разбил катинара на втората дървена врата и
проникнал в складовото помещение, което представлявало коридор и основна част.
Подс. А. веднага забелязал находящите се вътре стоки и решил да ги вземе. От
помещението взел 36 броя душ-гел марка „Дав” 500 мл., 36 броя шампоан марка
„Палмолийв” 500мл., 12 броя шампоан марка „Уош енд Гоу” 400 мл., 72 броя сапуни
марка „Фа”, 3 пакета памперси марка „Прима” № 4, 3 пакета памперси марка
„Молфикс” № 3, 3 пакета памперси марка „Молфикс” № 4 и 3 пакета памперси марка
„Молфикс” №5, които преместил от основното помещение в коридора, като по този
начин ги подготвил за изнасяне. Междувременно обаче покрай складовото помещение
на „Д.” ЕООД преминал ведомствен охранител на ТЦ „Т.” – свид. А.К. и на
последния веднага му направило впечатление облегнатото на стената колело.
Охранителят незабавно подал сигнал на своя колега св. Г.Г. и след идването му,
двамата пристъпили към проверка на складовото помещение с № 211, стопанисвано.
Св. Г. и колегата му забелязали, че една от решетките на металната врата била
изкривена, а катинарът заключващ дървената бил разбит. След отваряне на
дървената врата, вътре в коридора забелязали подс. Р.А., които подготвял за
изнасяне гореописаните вещи. При вида на охранителите същият се опитал
незабавно да избяга, но след кратка физическа схватка, последните успели да го
задържат. Бил подаден сигнал телефон за спешни повиквания 112 и на място
пристигнали св. Т.Е. и свид. Н.Д. - служители на 03 РУП на МВР -Пловдив. След
установяване на ситуацията от полицейските служители подс. Р.А. бил задържан за
24 часа в 03 РУП на МВР - Пловдив. В последствие същият бил привлечен към
наказателна отговорност.
В хода на образуваното бързо производство била назначена стоково
оценъчна експертиза стойността на 36 броя душ - гел марка „Дав” 500 мл. на обща стойност 293,40 лева, 36
броя шампоан марка „Палмолийв” 500 мл. на обща стойност 172,80 лева, 12 броя
шампоан марка „Уош енд Гоу” 400 мл. на обща стойност 47,40 лева, 72 броя сапуни
марка „Фа” на обща стойност 86,40 лева, три пакета памперси марка „Прима” № 4
на обща стойност 58,50 лева, 3 пакета памперси марка „Молфикс” № 3 обща
стойност 61,50 лева, 3 пакета памперси марка „Молфикс” № 4 на обща стойност 61,50
лева и 3 пакета памперси марка „Молфикс” № 5 на обща стойност 61,50 лева или общата стойност на инкриминираните вещи е в размер на 843,00
лева.
Съдът кредитира и заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза,
като компетентно изготвена, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на събрания по
делото доказателствен материал.
С протокол за оглед на местопроизшествие е била иззета дактилоскопна
следа с № 3, като видно от изготвена експертна справка № 169, същата носи
дактилоскопните отпечатъци на подс. Р.М.А. /л. 30 от досъдебното производство/.
В хода на образуваното
производство като свидетели са били разпитани свид. Ц.М. Д., Г.Х.Г., Т.Р.Е., като свид. Г. и Е., тези
на свид. Д. са били прочетени по реда на чл. 281 НПК със съгласието на всички
страни.
В своите
показания свид. Г. (охранител в ТЦ
„Т.”) е заявил, че на процесната
дата, около 15,00 часа е тръгнал от портала на охранявания от него обект, за да
извърши рутинен обход в неговия район, като на смяна били общо трима
охранители. По средата на обхода, един от колегите му се обадил и го повикал да
отиде при него по най-бързия начин, тъй като чувал шум от вътрешната част на
един от складовете. Свид. Г. отишъл да вземе ключ на посочения от колегата му
склад и се отправил към мястото. Когато пристигнал, той и колегата видели в
близост до склада облегнато на стената колело, което същите преместили и
облегнали на стената на склада, след това побутнали вратата на склада и пред
тях се открил подсъдимият, който стоял вътре в склада. Свидетелят посочва, че е
констатирал, че катинарът на вратата е разбит, както и че една от пръчките на
металната врата на склада била огъната нагоре. При влизането си в помещението,
свидетелят констатирал наличието на кашони, за които в последствие разбрал от
собственика на склада, че били пълни с перилни препарати. След това двамата
охранители известили колегата си – третия охранител, който бил на смяна, като
последният сигнализирал полицията. През това време св. Г. и колегата му
предприели действия по задържането на установения от тях нарушител, тъй като
същият отричал да е крал и се опитал на няколко пъти да избяга, но опитите му
били пресечени от охранителите, които успели да го задържат до пристигането на
полицейските служители. Междувременно, в опитите си да избяга, подсъдимият
изкарал отвертка, която размахвал към св. Г., като успял да му скъса якето в
областта на ръкава и гърдите.
Показанията на
свид. Г. се подкрепят частично и от тези на свид. Е. (полицейски служител от 03 РУП-Пловдив), който в
пристигнал в последствие на местодеянието. Същият е посочил, че на процесната
дата се е получил сигнал в РУП, че охранителите на ТЦ „Т.” са задържали лице в
склад, което е извършвало кражба. При пристигането на свидетеля и колегите му,
същите установили, двама охранители, които били задържали нарушителя. От същите
свидетелят разбрал, че лицето се опитало да извърши кражба на памперси, сапуни,
душ-гел и т.н., като при задържането му от охранителите, същият се опитал да
наръга един от тях с отвертка, но успял само да му скъса якето. Свидетелят
посочва и че в близост до склада имало колело - черно с касетка на багажника и
светлоотразителни знаци. Заявява също така, че охранителите са му показани
мястото, през което е преминал нарушителят – метална врта с решетки, едната от
които била огъната, както и разбит катинар.
В своите показания, приобщени към доказателствената съвкупност по реда
на чл. 281, ал. 5 НПК, свид. Д. (законен
представител на дружестото, стопанисващо процесния склад) е заявил, че на
06.04.2014 г., около 16.00 часа е бил повикан от охраната на стопанисвания от
дружеството му склад, като му било съобщено, че складът му е бил разбит. Когато
пристигнал на мястото същият констатирал, че стоката, която държи в склада си,
която по принцип била подредена, не се е намирала на обичайното си място, като
в коридора на склада имало разхвърляни вещи – кашони с шампоани, душ-гел,
памперси. Свидетелят е посочил, че складът му се състои от три помещения и
разполага с две врати – външна – метална с решетки от арматурно желязо и
вътрешна – дървена, която била заключена с катинар. Същият е посочил, че
халките на катинара, били разхлабени и катинарът висял на една халка, а една от
решетките на външната врата, била изкривена, като предходния ден същите са били
здрави, в което свидетелят се е уверил, тъй като лично е затворил и заключил
склада си. Свидетелят е заявил, че след като полицията е приключила с огледа,
същият бил допуснат в склада си, където установил, че няма липси, но в коридора
били приготвени за изнасяне следните вещи: 36 броя (3 кашона х 12 бр.) душ - гел марка
„Дав” 500 мл., 36 броя (също в 3 кашона х 12 бр.) шампоан марка „Палмолийв” 500 мл., 12 броя
шампоан марка „Уош енд Гоу” 400 мл., 72 броя (в два кашона по 36 бр.) сапуни
марка „Фа”, три пакета памперси марка „Прима” № 4, 3 пакета памперси марка
„Молфикс” № 3, 3 пакета памперси марка „Молфикс” № 4 и 3 пакета памперси марка
„Молфикс” № 5.
Съдът намира, че показанията на
свид. Ц.М. Д., Г.Х.Г., Т.Р.Е. са последователни, логични, изключително
подробни и безпротиворечиви, поради което тези показания се явяват достоверен
източник на информация. Всички
те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената
фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития
съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко
установяват обстоятелствата, касаещи съставомерните признаци на процесното
деяние. По делото липсват доказателства, които да дават основания тези показания да
не се кредитират, напротив – налице са такива, които ги потвърждават – като
такива са: обясненията на подсъдимия
в частта, с която същият потвърждава, че е бил на процесните дата и място; Протокола за оглед на местопроизшествие,
видно от който по пода на коридора в процесния склад се е установило наличието
на множество найлонови стекове и кашони със шампоани, памперси, сапуни, както и
че металната врата на склада е била с изкривена решетка и че дървената врата на
склада е била с пробитосни, като от нея висял на една халка катинар в заключено
положение; както и фотоснимки към
него, които потвърждават отразените в протокола констатации и съобщените
обстоятелства от свидетелите, касаещи състоянието на вратите, катинара и
местоположението на процесните вещи. Тези показания издържат проверката за
тяхната достоверност и при съпоставянето им с приложената по делото Експертна справка, касаеща резултати от
извършено дактилоскопно индетификационно изследване и сравнение, според която
иззета дактилоскопна следа № 3 от дактилоскопен картон № 41/2014 г. е с дактилоскопните отпечатъци
именно на подсъдимия А., като видно от отразеното на дактилоскопния картон,
посочената следа е иззета от намиращ се в коридора на помещението на склада
пакет памперс.
При анализа на свидетелските показания, съпоставени с писмения
доказателствен материал, настоящият съдебен състав констатира, че същите се
намират в отношение на пълно съответствие и припокриване с обективни,
непредубедени и незаинтересовани от изхода на делото източници. Това мотивира настоящия съдебен състав да
кредитира именно тези показания за сметка на версията, изнесена от подсъдимия,
която в по-голямата част настоящият съдебен състав не възприе.
В своите обяснения подсъдимият А. не отрича, че на процесната дата се е намирал именно
в процесния склад. Твърди обаче, че е попаднал там след като е видял някакъв
човек да излиза от процесния склад, както и че след него той се е промъкнал в
склада, търсейки нещо за ядене, но влизайки вътре видял, че има само памперси и
сапуни, поради което нищо не докоснал и докато още се намирал вътре, бил открит
от охраната. Съдът не
дава вяра на обясненията на подсъдимия в частта, в която същият отрича да е има причастност към вмененото
му престъпно деяние. В
тази част неговите обяснения се намират в пряко противоречие с показанията на
горецитираните свидетели, които поради посочените по-горе причини съдът напълно
кредитира. В конкретния случай у настоящия съдебен състав е налице убеждение,
че обясненията на подсъдимия в тази част са депозирани не с цел разкриване на
обективната истина по делото, а за реализация на неговата защитната позиция, с
оглед избягване на наказателната отговорност, която се следва в случай, че се
установи и докаже изложената в обвинителния акт фактическа обстановка,
изпълваща признаците на инкриминирания престъпен състав. При прочита на тези
обяснения прозира стремежът на подсъдимия А. всячески омаловажи извършеното от него (“...
влезнах в склада като си мислех, че там има нещо сладко да хапна, че съм
гладен... не съм докосвал нищо от нещата там...”), като се акцентира на деятелността на охранителите, които са пресекли
довършването на присвоителните му намерения, като й се придаде противоправен
характер. Настоящият съдебен състав отчете и обстоятелството, че подсъдимият отрича да се е намирал в процесния склад
с цел да краде процесните вещи, но по същество не отрича, че е влязъл там с цел
да краде (“влезнах в склада като си
мислех, че тaм има нещо сладко да хапна, че съм гладен”), отрича той да е взломявал вратите към
склада, както и обстоятелството, че е носил в себе си отвертка, но в същото
време заявява “...в чантата имам отвертки и ключове за колелото.
Инструменти имам.”.
Отрича да е докосвал каквото и да е, заявявайки: “каквото си беше, така си
го оставих. Не съм докосвал нищо от нещата там”, като в същото време
по делото се установява, че по един от пакетите с памперси има дактилоскопна
следа, оставена именно от него. Навежда доводи също така, че кашоните със стоки, които са се намирали в
коридора и които се твърди, че е искал да изнася, не можели да се съберат на
колелото му, но от друга страна посочва: “…щайгата на колелото беше хлебна. От кашоните в нея
мога да сложа само четири”. Като цяло същият изгражда една защитна теза, с която се опитва да
придаде случайност на присъствието си на процесните дата и място и липсата на
умисъл за каквито и да е противоправни действия, макар по същество да заявява,
че всъщност е бил там именно, за да краде, било то и нещо за ядене. Същият
отрича именно фактите, които го уличават пряко в извършване на вмененото му във
вина деяние, опитвайки се да насочи отговорността към трето неустановено по
делото лице, което вероятно имало отношение към процесната деятелност, данни за
което, обаче, се черпят единствено от обясненията на подсъдимия, и то едва в
съдебната фаза на процеса. Подсъдимият не е споменал за присъствието на такова
лице в нито един по-ранен момент, което би било най-логичната реакция, ако в
действителност такова лице съществуваше. В същото време, отново стеремейки се
да отклони вниманието от собствената му престъпна деятелност, същият акцентира
на това, че по отношение на него е било упражнено физическо насилие, което
обаче не е предмет на настоящето производство, а и така или иначе в тази насока
липсват обективни доказателствени източници – единствено твърденията на
подсъдимия. Всичко гореизложено потвърждава и
убеждението на съда, че в конкретния случай следва да се кредитират именно
гласните доказателствени средства и подкрепящите ги такива писмени, като не се
дава вяра на обясненията на подсъдимия.
При така установената фактическа
обстановка и с след анализ на събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав достига до следните правни изводи:
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че
подсъдимият Р.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2-ро, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК, а именно: на 06.04.2014
г. в гр. Пловдив в условията на опасен рецидив - извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година и изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 НК,
чрез разрушаване и повреждане на прегради здраво направени за защита на имот,
чрез използване на техническо средство - отвертка, е направил опит да отнеме
чужди движими вещи както следва:
36 броя душ - гел марка „Дав” 500
мл. на обща стойност 293,40 лева, 36 броя шампоан марка „Палмолийв” 500 мл. на
обща стойност 172,80 лева, 12 броя шампоан марка „Уош енд Гоу” 400 мл. на обща
стойност 47,40 лева, 72 броя сапуни марка „Фа” на обща стойност 86,40 лева, три
пакета памперси марка „Прима” № 4 на обща стойност 58,50 лева, 3 пакета
памперси марка „Молфикс” № 3 обща стойност 61,50 лева, 3 пакета памперси марка
„Молфикс” № 4 на обща стойност 61,50 лева и 3 пакета памперси марка „Молфикс” №
5 на обща стойност 61,50 лева
или всички вещи на обща стойност
843,00 лева, от владението на „Д.” ЕООД, без съгласие на ръководството на
дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е останало
недовършено, поради независещи от волята на дееца причини.
От обективна страна:
Безспорно е установено от материалите по делото, чрез
разпита на свид. Г., свид. Е., Протоколът за оглед на местопроизшествие, а и от
обясненията на подсъдимия, че на посочените в обвинителния акт дата и място,
същият се е намирал в търговските складове на ТЦ „Т.”, находящи се в гр. П.,
ул. „…” № . От показанията на свид. Г. се установява, че същият е бил открит в
един от намиращите се там складове - с № 211, стопанисван от „Д.” ЕООД.
Установява се също така по несъмнен начин и от обясненията на подсъдимия
включително, че същият е имал намерение да проникне в склада, стопанисван от
посоченото дружество с присвоителни намерения, а именно да открадне нещо (“... влезнах в склада
като си мислех, че там има нещо сладко да хапна, че съм гладен... не съм докосвал нищо от нещата там...”). В този смисъл следва да се отбележи, че поддържаната теза от
страна на подсъдимия, че не е имал намерение да отнема процесните вещи и че е
търсел нещо за ядене, като не е знаел какво има в кашоните и не е пипал нищо,
не намира опора във фактически извършените от него действия и събраните по
делото доказателства, в това число от откритата по една от процесните вещи
дактилоскопна следа, което недвусмислено сочи на извода, че подсъдимият е бил в
допир с процесните вещи и е знаел какво има в кашоните.
Тук следва да се посочи, че не намира опора в доказателствения
материал и заявеното от него обстоятелство, че не той е изкъртил решетката и че
намерената на мястото отвертка е била подхвърлена от охранителите. По делото се
установява, че деня преди процесната дата въпросната решетка, врата като цяло и
катинарът са били здрави (свид. Д. –
„Категоричен съм, че халките бяха
изправни и бях заключил помещението с катинара. Външната врата също бе счупена,
като бе изкривена една от решетките, която бе здрава”), като междувременно
никой друг, освен подсъдимия, не е бил
забелязан в района на процесния склад, което съобразно правилата на житейската
логика относно причините за присъствието на подсъдимия на местопроизшествието,
обосновава като единствен възможен извод, че именно той е бил този, който е
въздействал върху преградите, охраняващи обекта. Както вече беше коментирано
по-горе, съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия, че някой друг е
излизал от въпросния склад – тази версия остана неподкрепена от наличните по
делото обективни данни и предвид обстоятелството, че същата бе съобщена от
подсъдимия едва в съдебно заседание, се възприе като неистинна, имаща за цел
единствено да създаде съмнения в обвинителната теза. Тази теза, освен всичко
друго звучи и нелогично, доколкото самият подсъдим заяви, че излизайки от
склада, въпросното лице не носело нищо със себе си. В този смисъл съдът подлага
на дълбоко съмнение предложената от подсъдимия версия, че някой би положил
такива усилия във взломяването на две врати, в това число и на катинар -
действия все говорещи за подчертани присвоителни намерения, без накрая да се
направи дори и опит да се отнеме нещо. Ето защо вниманието следва да се върне
отново към подсъдимия, който между другото заяви и че не е имал отвертка в себе
си, като в същото време заяви, че е имал цяла чанта с инструменти, в това число
и отвертка, които инструменти трудно би могло да се приеме, че се носят без
наличие на намерение за употребата им с някаква конкретна цел - подсъдимият А.
не изложи някакъв разумен довод, който да отговори на въпроса защо обикаляйки
да „търси” нещо за ядене или просто разхождайки се с колелото си, му е бил
нужен цял арсенал от инструменти и колело с голяма касетка на багажника – все
обстоятелства, кореспондиращи с присвоителното му намерение.
Съдът даде пълен кредит на показанията на свид. Г., който подробно е
описал как подсъдимият е бил открит в складовото помещение и как с носената в
себе си отвертка се е опитал да отблъсне опитите им (неговите и на колегата му)
да го задържат, до пристигането на полицията. Именно вложените от подсъдимия А.
усилия в отблъскването на охранителите (които граничат дори и с още една прана
квалификация, която не е намерила място в обвинението) и тези преди това - в
разбиването на преградите, охраняващи процесните вещи, говорят в най-пълна
степен за намеренията, които е имал подсъдимият – присвоителни.
Всичко това обуславя и единствения възможен извод за съда, че именно подсъдимият е извършител на деянието –
същото се установява от свидетелските показания на разпитаните по делото свид.
Г., който в своите показания с категоричност е заявил, че именно подсъдимият е
бил установен в процесния склад, готвейки се да изнася струпаните в коридора на
помешението кашони, за които по делото се установи, че са съдържали именно
процесните вещи. Същото се потвърждава и от показанията на свид. Е., който е
заявил, че при пристигането на мястото по подаден сигнал на същото е било
установен именно подсъдимият, който, по данни на пазачите, бил задържан от
последните в процесния склад. Всъщност самият подсъдим не отрича да е бил на
посоченото в обвинителния акт време и място, като отрича единствено да е имал
намерение да открадне процесните вещи, предмет на обвинението.
Безспорно установен е и вида на процесните вещи (в този смисъл
показанията на свид. Д., прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК), а също така
и стойността им - според заключението на назначената експертиза, същите
възлизат на обща стойност 843.00 лева. Установява се и липсата на право да
бъдат своени, предвид недвусмислено установеното по делото от страна на
законния представител на дружеството, че същият не е разрешавал на подсъдимият
да взема процесните вещи, в този смисъл е липсвало съгласие за това от страна
на правоимащото лице.
За да достигне до вещите е използван взломния способ,
предвид което е налице квалифициращият признак разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот - за да се проникне в помещенията и се изнесат от
там намиращи се вътре вещи. Подсъдимият е използвал техническо средство – отвертка, което предопределя и квалификацията на престъплението по
см. на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК – използване на техническо средство, с помощта
на която подсъдимият е взломил една от решетките на вратата, през която е
преминал, а впоследствие и халките на катинара на втората дървена врата. Носената от него отвертка е послужила за
вломяване на металната врата, посредством изкривяване на една от решетките й, с
което подсъдимият си е осигурил възможност да преодолее създадената преграда,
охраняваща намиращите се в обекта стоки. Същата отвертка е послужила за
вломяване и на втората врата, също поставена за защита на намиращите се в
склада стоки, като видно от отразяванията в Протокола за оглед на
местопроизшествие по тази врата са консатирани наличието на пробитости, а също
така поставения на нея катинар висял само на едната си халка. Последното се
потвърждава и от разпита на свидетелите, които също посочват, че катинарът на
дървената врата е висял на едната си халка, като свид. Дочев изрично е посочил,
че предният ден лично се е уверил, че затваря и заключва вратите, като
посочените щети по тях не са съществували.
По отношение на наведения довод от защитата, че
изнасянето на всички приготвени вещи би било невъзможно, предвид размерите на
касетката, с която разполагал подсъдимият, следва да се посочи, че това
възражение би било уместно, ако се говореше за кражба с довършен фактически
състав, където би имало смисъл да се изследва дали обективно подсъдимият би
могъл да изнесе вещите, които се твърди да е присвоил, и то само ако се твърди
че ги е изнесъл наведнъж. Очевидно е, че конкретния случай не е такъв – касае
се за обвинение за престъпление, останало във фазата на опита и в този смисъл е
ирелевантно обстоятелството на колко пъти би могло да стане пренасянето на
вещите. Така или иначе в предмета на
обвинението не се обхваща обстоятелството, че подсъдимият се е опитал да изнесе
процесните вещи наведнъж, а само - че се е опитал да ги изнесе. Ето защо и
инкриминираният стадий на процесната престъпна дейност не държи сметка за
обективната възможност да се изнесат наведнъж процесните вещи, още повече, че
дори и отговорът на този въпрос е отрицателен – няма пречка процесните вещи да
бъдат изнесени на два или повече пъти. По изложените по-горе съображения това
възражение на защита се отклони като неоснователно.
Като неоснователни бяха оценени доводите на адв. Д. за
субективна несъставомерност на деянието, с оглед отсъствието на представи в
съзнанието на подсъдимия относно индивидуални белези на вещите, които същия
имал намерение да отнеме, съответно липса на доказателства в тази посока.
Субективната страна на престъплението „кражба” е налице винаги, когато в
съзнанието на лицето са формирани представи относно обективните признаци на
реализираното деяние, а именно, че прекъсва фактическата власт върху чужда
движима вещ, установявайки своя такава, съответно - че извършва това без
знанието и съгласието на нейния владелец. С оглед на изложеното, съдът счита,
че деянието ще е реализирано от субективна страна и в случаите, когато деецът е
извършил действия, реализиращи от обективна страна изпълнителното деяние, с
намерение да присвои чужда вещ, макар и в съзнанието му да не са се формирали
представи относно вещите, които могат да бъдат отнети. Тази логическа линия е
следвана и в становището застъпено в Решение № 20/85 г. на ІІ н.о. на ВС,
според което „когато деецът отнема от владението на другиго вещ, която е
предназначена в нея да се съхраняват или пренасят вещи, пари или други
ценности, макар и при извършване на деянието да не знае какво точно има вътре в
нея, това обстоятелство не променя съдържанието на неговия умисъл, тъй като
деецът знае, че отнема всичко – вещта и съдържанието й. В случая се касае за неопределен умисъл,
който е подвид на прекия умисъл и при който в съзнанието на дееца не са
формирани представи относно конкретните характеристики на предмета на
престъпление. В посочения смисъл е и ТР № 36/61 г. на ОСНК, според което когато
крадецът насочва дейността си към помещения или места, като складове, магазини,
жилищни и други помещения, железни каси, джобове и др., където обикновено се
намират вещи, които могат да бъдат предмет на кражба, налице е опит, щом е
начената изпълнението на престъплението, независимо от това дали в конкретния
случай такива вещи се намират там, като в случая не се касае за липса на обект
на престъплението. С оглед на изложеното, съдът счита, че извършването на
действие за сломяване на преградата, с цел осигуряване на достъп до
неконкретизирани в съзнанието на дееца вещи, не оборва съставомерността на
деянието, след като лицето действа с намерение да извърши отнемане.
По отношение наличието на присвоително намерение, насочено към неконкретизирани в съзнанието на подсъдимия
вещи, съдът счита същото за безспорно установено. Посочения факт се установява
и от поведението на самия подсъдим, който е извършвал активни разрушителни
действия по отношение преградата към склада, опитвайки се и успявайки да си
осигури достъп до помещението именно с цел реализиране на присвоителните си
намерения. Именно с оглед наличието на присвоително намерение и установения
предвид поведението на подсъдимия, съдът счита, че деянието е осъществено във
фазата на опита, като подсъдимият е извършвал действия, насочени към повреждане
или разрушаване вратата на склада, намирайки се на местопроизшествието, в
непосредствена близост до вещите в него, без да е имал конкретен умисъл за
отнемането на конкретните вещи, а стремейки се да отнеме противоправно каквото
и да е, което в последствие да може да продаде или потреби.
Деянието е останало недовършено, предвид залавянето на подсъдимия на
местопрестъплението. С извършване на действията на влизане в складовото
помещение и приготовлението за изнасяне на процесните вещи, подсъдимият е
започнал изпълнителното деяние за отнемане на вещите от владението на техния
собственик. Изпълнителното деяние с установяване на свое владение върху вещите,
предмет на кражбата, от страна на дееца, обаче не е завършено, поради появата
на охранителите на обекта. Затова квалификация на това деяние представлява опит за кражба, като същото е
останало недовършено по независещи от дейците причини. Същото се наказва, като
за довършено деяние и се поглъща от квалификацията на първото деяние, което представлява
довършена кражба.
Съдът не споделя доводите на адв. Д., че по делото не
е доказано развитие на престъпната дейност в посочения стадий или че е налице
основание за приложение на чл. 18, ал. 3 НК. Съгласно трайната съдебна
практика, с предприемането на действия, пряко насочени към отнемането на вещта
е налице опит, доколкото с тези действия е поставено начало на осъществяване на
изпълнителното деяние /В този смисъл – ТР № 36 от 1961 г. на ОСНК, Решение №
639/1992 г. на І н.о. и др./. Извършването на действия по сломяване на
прегради, здраво направени за защита на имот, с цел проникване в същия за
отнемане на вещи, безспорно се включва в състава на повдигнатото обвинение и е
част от изпълнителното деяние за реализирането му. По делото се установи по
недвусмислен начин, че присвоителната дейност на подсъдимия е била пресечена
само и единствено в следствие на намесата на охраната на обекта, поради което и
предвид отсъствието на каквито и да е лични подбуди, на които да се дължи
недовършването на деянието, обосновават и неприложимостта на привилегированата
разпоредба на чл. 18, ал. 3 НК.
Подсъдимият А. е
извършил престъплението след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година и изпълнението, на което не е
отложено по чл. 66 НК - с влязла в сила Присъда №
161/18.02.2009 г., постановена по НОХД № 3084/2009 г. по описа на ПОС, в сила
от 24.12.2009 г., А. е бил признат за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и му е било наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 4 години. На основание чл. 25, вр. чл.
23, ал. 1 НК със същия съдебен акт е било кумулирано и наказанието, наложено по
НОХД 1596/2009 г. по описа на ПОС.
Описаното осъждане обуславя правната квалификация на процесното деяние като
такова, извършено при условията на опасен рецидив в хипотезата на б. „а” на чл.
29, ал. 1 НК.
От субективна страна:
Деянието е извършено при проявна
форма на вината пряк умисъл, като престъпният умисъл е формиран в светкавично в
съзнанието на извършителя, осъзнавайки благоприятната обстановка - липсата на
каквито и да е хора в района, предвид неработния ден за търговския обект,
обстоятелството, че разполага в себе си с инструменти, които биха му помогнали
да взломи евентуални прегради и наличието на касетка на колелото му, която би
улеснила пренасянето на вещи, които би могъл да намери, макар същите да не са
били предварително и конкретно формирани в представите му. Той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост – показателна за този извод е и справката съдимост на подсъдимия,
видно от която същият е осъждан неколкократно и то все за престъпления против
собствеността, т.е. същият е осъзнавал, че това което върши се преследва и
наказва от закона, но въпреки това е целял и преследвал осъществяването на
противоправно отнемане на чужди движимости. В същото време подсъдимият е
осъзнавал и че за да осъществи намеренията си разрушава прегради, които са
поставени за защита и охраняване на намиращите се зад тях вещи, осъзнавал е че
същите са чужди за него и че установяването на негова фактическа власт над тях
би било противоправно, но въпреки това е преодолял същите, повреждайки ги.
Осъзнавал е, че за преодоляване на тези прегради използва техническо средство –
отвертка, както и че посредством същата поврежда преградите, с цел да си
осигури достъп до намиращите се зад тях вещи. Съзнавал е общественоопасните
последици, които деянието му причинява в обективната действителност. Независимо
от това е направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки
и насочвайки всичките си усилия за неговото настъпване.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т.
2 НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години. С
оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за извършеното от
подсъдимия А. престъпление, като съобрази целите на наказанието по чл. 36 НК,
както и обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът счита, че на подсъдимият следва да
бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, определено
при
превес на смекчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете наличието на отегчаващи
вината обстоятелства и това са обремененото съдебно минало на подсъдимия,
обуславящо отрицателни характеристични данни за същия – осъждан е
неколкократно, като извън осъжданията, имащи значение за определянето на
настоящата правна квалификация, са налице и други такива, и то все за
престъпления срещу собствеността, като видно от последните му осъждания,
неговата престъпна дейност ескалира и в такава засягаща личността. Всичко това
дава основание подсъдимият и извършеното от него деяние да се квалифицират като
такива с висока степен на обществена опасност. Въпреки това, обаче съдът
определи наказание, ориентирано към законоустановения минимум, като прие,
превес на смекчаващи вината обстоятелства. Съдът отдаде преимуществено значение на
факта, че деянието, макар и не по волята на подсъдимия, е останало във фазата
на опита, поради което и макар да не се намериха основания за приложение на
нормата на чл. 58, б. „а” НК, този факт се отчете като водещ при определяне
размера на наказанието. Ето защо, съдът прие, че съответно на обществената
опасност на деянието и дееца е именно наказание в размер на три години, от
които следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан,
считано от 06.04.2014 г. до 10.04.2014 г.
Предвид обстоятелството, че
подсъдимият А. е бил осъждан на лишаване от свобода към датата на извършване на
деянието, съдът не разгледа възможността за приложението на чл. 66 НК.
Предвид разпоредбата на 61, т. 2,
вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, съдът определи наказанието да се изтърпи при строг
режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
По въпроса за веществените
доказателства:
Веществените доказателства кафяв
хартиен кашон с надпис „Палмолийв” и кафяв хартиен кашон с надпис „Фа” и
отвертка с червена пластмасова дръжка, съдът постанови да бъдат отнети в полза
на държавата и унищожени като вещи без стойност, а черно промазано шушлеково
яке и синьо-бяла плетен блуза – да се върнат на подсъдимия.
По въпроса за разноските:
По делото са направени и разноски
в размер на 30.00 лева, които подсъдимият А., на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
следва да заплати по сметка на ПРС в полза на ВСС.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК