МОТИВИ към присъда №75/10.10.2017г. постановена по НОХД №376/2017г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия И.И.Г. с
последен известен адрес ***, ЕГН **********, е повдигнато от РП-Димитровград
обвинение по чл.309, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК- за това, че в периода
22.06.2009г. - 31.05.2010г. в гр.Димитровград, при условията на продължавано
престъпление, в съучастие като съизвършител с
неустановени лица, съставил неистински частни документи:
-Запис на заповед от 22.06.2009г. за сумата от 3 200
лв., на която е придаден вид, че изхожда от лицето Н.Й.П.,
- Запис на заповед от 07.07.2009г.
за сумата от 3 100 лв., на която е придаден вид, че изхожда от лицето П.Т.К.,
- Запис на заповед от 09.09.2009г.
за сумата от 3000 лв., на която е придаден вид, че изхожда от лицето М.Н.К.,
- Запис на заповед от 19.09.2009г. за сумата от 2 600
лв., на която е придаден вид, че изхожда от лицето Т.К.Т.,
- Запис на заповед от 31.10.2009г. за сумата от 3 000
лв., на която е придаден вид, че изхожда от лицето П.М.М.,
- Запис на заповед от 14.11.2009г. за сумата от 2 000
лв., на която е придаден вид, че изхожда от лицето В.Г.Д.,
- Запис на заповед от 14.11.2009г. за сумата от 3 000
лв., на която е придаден вид, че изхожда от лицето В.Н.Д. и
- Запис на заповед от 25.11.2009г. за сумата от 2 000
лв., на която е придаден вид, че изхожда от лицето Р.В. Т.
и ги употребил пред Районен съд-Димитровград за да
докаже, че съществува задължение на лицата, посочени в записите на заповеди
като издатели, да му изплатят сумите, посочени в Записите на заповеди, като
престъплението има за предмет ценни книжа /Записи на заповеди/.
Подсъдимия И.Г.- нередовно призован, не
се явява. След многократни опити да бъде призован на адресите- посочени в
справката за постоянен и настоящ адрес, същият не е откриван. Не е дало
резултат и дългогодишното общодържавно издирване на подсъдимия, а справката за
задграничните му пътувания указва, че същият е напуснал пределите на страната
ни на 07.07.2016г. и няма данни от тогава да се е
завръщал. Поради което и съдът разгледа производството в условията на отсъствие
на самия подсъдим- съобразно разпоредбата на чл.269, ал.3, т.1, т.2 и т.4 от НПК.
Служебно назначеният защитник на подсъдимия пледира да
бъде признат за невинен, доколкото не било доказано извършеното престъпление по
несъмнен и безспорен начин- както от обективна, така и от субективна страна.
Прокурора при Районна прокуратура-
Димитровград поддържа повдигнатото обвинение и пледира за признаване на
подсъдимия за виновен и налагане на наказание „лишаване от свобода”, което да
изтърпи ефективно в размер- определен от съда, алтернативно да му бъде наложено
наказание „Пробация“.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимия И.Г. е на 30 години и към 2010 година
живеел в гр.Пловдив.
На
30.04.2009г. било регистрирано дружество с ограничена отговорност под
наименование „Ай Джи Груп 2009“, в което дружество собственици на капитала били
св.П.Г. - майка на подс.Г., и св.А.З. - приятелка на Г.,
което дружество било с разностранен предмет на дейност, съгласно учредителния
акт, със седалище и адрес на управление - гр.Пловдив, ул.„Победа“№37, ет.5,
ап.19, на който адрес живее подс.Г.. Същия със св. З. решили да започнат да се занимават
с отпускане на заеми срещу лихва, въпреки липсата на надлежно разрешение за
това, използвайки създаденото дружество. За целта използвали средства, които
през месец ноември 2006г. подсъдимия
изтеглил като банков кредит в размер на 4500лв. от „Сосиете
Женерал Експресбанк“АД, а
през месец май 2008г. взел кредит и от „Райфайзенбанк България“ЕАД в размер на
10112лв.
Наели
офис в гр.Димитровград, на ул.„Първи май“№28, зад ж.п.-гарата и разлепили обяви
за отпускане на кредити - „бързи пари“, в които бил посочен телефон номер
0876-43-88-55, ползван от подс.Г..
През
месец юни 2009г. св.А.П. имал нужда от парични средства, като видял обява, че
се отпускат бързи кредити и помолил балдъзата си- св.Й.А. да изтегли такъв и да
му предостави парите. Св. А. се съгласила и отишла в офиса на фирма „Ай Джи
Груп 2009“ООД в гр.Димитровград. Подсъдимия Г. и св.З., които били заедно в
офиса, обяснили какви са условията по отпускане на кредити и тъй като искали за
целта да има още едно лице - поръчител, на следващия ден св.А. отишла в офиса
заедно със св.Н.П., който се съгласил да й стане поръчител. В офиса поискали
личната карта на св.П., същият я предоставил и личната му карта била
преснимана. Бил съставен договор и отпуснат кредит в размер на 500лв., като
следвало да бъдат върнати 6 вноски по 100лв. или общо сумата от 600лв.
Използвайки
данните от личната карта на св. П., подс.Г. на
22.06.2009г. в гр.Димитровград съставил Запис на заповед, с дата на издаване
22.06.2009г. и място на издаване гр.Димитровград, в която вписал личните данни
на св.П. и че същият безусловно се задължава да плати на подс.И.Г.
сумата от 3200 лева с краен падеж 30.01.2010г. След това неустановено лице след
„издател“ в заповедта написал имената „Н.Й.П.“ и се подписал. На 31.05.2010г. подс.Г. подал в PC-Димитровград заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК като приложил въпросната запис на
заповед. Било образувано гр. дело №767/2010г. по описа на PC-Димитровград, като
по делото била издадена Заповед №590/01.06.2010г. за изпълнение на парично
вземане и бил издаден изпълнителен лист, които били получени от съда от св.Н.А.-
упълномощен от подс.И.Г.. Изпълнителният лист бил
представен пред частен съдебен изпълнител А.А.с район
на действие ОС-Пловдив и било образувано изп. дело
№462/2010г., като съдия-изпълнителя изпратил покана за доброволно изпълнение на
св.Н.П.. След получаване на поканата, св.П. направил възражение пред
PC-Димитровград, че не е подписвал въпросната запис на заповед и не дължи
никакви пари на подс.Г., като подал жалба за
случилото се и в прокуратурата. С определение от 12.07.2010г. PC- Димитровград
е спрял изпълнението по изпълнително дело №462/2010г. по описа на ЧСИ А.А.като е указал на заявителя - подс.Г.,
че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си, но
такъв иск не бил предявен, като с Определение от 24.09.2010г. PC-Димитровград е
обезсилил издадените Заповед за изпълнение на парично обезщетение по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист.
Свидетеля
Н.П. заявява (видно от прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.3 от НПК
показания), че не е попълвал и не е подписвал въпросната Запис на заповед. От
извършена по делото графическа експертиза се установява, че подписите положени
срещу „издател“ и „вземането предявено на“ в Запис на заповед, издадена от
името на Н.Й.П., не са положени от св.П., както и ръкописният текст „Н.Й.П.“ не
е изпълнен от св.П., като не е изпълнен и от подс.Г.,
но останалият ръкописен текст в записа на заповед е написан от подс.Г..
Свидетеля
М.В. имала нужда от пари и затова през лятото на 2009г. решила да изтегли
кредит от офиса на фирма „Ай Джи Груп 2009“ООД, като била видяла разлепените
обяви, че дават кредити.
Отишла
в офиса на фирмата в гр.Димитровград на ул. „Първи май“ заедно със своята
позната св.П.К., тъй като трябвало да има един поръчител. В офиса били
посрещнати от св.А.З. и подсъдимия И.Г.. Св. В. взела кредит от 500лв., като
бил съставен договор, подписан от св.В.. Били преснимани личните карти на св.В.
и св.К. като им било обяснено, че това се прави за нуждите на кредита. Използвайки
данните от личната карта на св.К., подс.Г. на 07.07.2009г. в гр.Димитровград съставил Запис на заповед, с
дата на издаване 07.07.2009г. и място на издаване
гр.Димитровград, в която вписал личните данни на св.К. и че същата безусловно
се задължава да плати на подс.И.Г. сумата от 3100
лева с краен падеж 11.11.2009г. След това
неустановено лице след „издател“ в заповедта написал имената „П.Т.К.“ и се
подписал. На 31.05.2010г. подс.Г. подал в
PC-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,
като приложил въпросната запис на заповед. Било образувано гр. дело №765/2010г.
по описа на PC- Димитровград, като по делото била издадена Заповед
№591/01.06.2010г. за изпълнение на парично вземане и бил издаден изпълнителен
лист, които били получени от съда от св.Н.А.- упълномощен от подс.И.Г.. Изпълнителният лист бил представен пред частен
съдебен изпълнител А.А.е район на действие ОС - Пловдив
и било образувано изп. дело №463/2010г., като съдия-изпълнителя
изпратил покана за доброволно изпълнение на св.П.К.. След получаване на
поканата св.К. направила възражение пред PC-Димитровград, че не дължи
изпълнението на вземането по издадената заповед и подала жалба за случилото се
в прокуратурата заявявайки, че не е подписвала запис на заповед. С определение
от 14.07.2010г. PC-Димитровград е спрял изпълнението по изпълнително дело
№463/2010г. по описа на ЧСИ А.А.като е указал на
заявителя - подс.Г., че в едномесечен срок може да
предяви иск за установяване на вземането си, но такъв иск не бил предявен, като
е Определение от 24.09.2010г. PC-Димитровград е обезсилил издадените Заповед за
изпълнение на парично обезщетение по чл.417 от ГПК и изпълнителния лист.
Видно
от показанията на св. П.К., същата е категорична, че не е попълвала и не е
подписвала въпросната Запис на заповед. От извършена по делото графическа
експертиза се установява, че подписите положени срещу „издател“ и „вземането
предявено на“ в Запис на заповед, издадена от името на П.Т.К. не са положени от
св.К., както и ръкописният текст „П.Т.К.“ не е изпълнен от св.К., като не е
изпълнен и от подс.Г., но останалият ръкописен текст
в записа на заповед е написан от подс.Г..
Свидетеля
М.К. имал нужда от пари и решил да изтегли заем, като видял разлепените обяви в
града на фирма „Ай Джи груп 2009“. Отишъл в офиса на
фирмата в гр.Димитровград на ул.„Първи май“, където бил посрещнат от св. А.З.,
като отишъл заедно със свой колега, тъй като от фирмата искали поръчител. Св.К.
взел заем в размер на 600лв., който трябвало да изплати на равни вноски за
няколко месеца, като общо следвало да изплати 850лв. Бил съставен договор,
който св.К. подписал, като в офиса била преснимана личната му карта. Използвайки
данните от личната карта на св.К.,*** подс.Г.
съставил Запис на заповед с дата на издаване 09.09.2009г.
и място на издаване гр.Димитровград, в която вписал личните данни на св.К. и че
същият безусловно се задължавал да плати на подс.И.Г.
сумата от 3000 лева с краен падеж 10.10.2009г. След
това неустановено лице след „издател“ в заповедта написал имената „М.Н.К.“ и се
подписал. На 30.04.2010г. подс.Г. подал в
PC-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
като приложил въпросната заповед на заповед. Било образувано гр. дело №596/2010г.
по описа на PC-Димитровград, като по делото била издадена Заповед
№459/03.05.2010г. за изпълнение на парично вземане и бил издаден изпълнителен
лист, които били получени от съда лично от подс.И.Г..
Изпълнителният лист бил представен пред частен съдебен изпълнител А.А.с район на действие ОС - Пловдив и било образувано изп. дело №421/2010г., като съдия-изпълнителя изпратил
покана за доброволно изпълнение на св.К.. След получаване на поканата св.К.
направил възражение пред PC-Димитровград, че не дължи изпълнението на вземането
по издадената заповед и подал жалба за случилото се в прокуратурата,
заявявайки, че никога не е подписвал запис на заповед, нито е вземал пари или е
поемал задължения към лицето И.Г.. С разпореждане от 16.06.2010г. PC -
Димитровград е указал на заявителя - подс.Г., че в
едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си, но такъв
иск не бил предявен, като с Определение от 09.08.2010г. PC-Димитровград е
обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично обезщетение по чл.417 от ГПК
Видно
от показанията на св. К. (прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.3 от НПК),
същият заявява, че не е попълвал и не е подписвал въпросната Запис на заповед и
дори на въпросната дата - 09.09.2009г. на която
според заповедта вземането е предявено на св.К. и същият се е подписал, не е
бил в града. От извършена по делото графическа експертиза се установява, че
подписите положени срещу „издател“ и „вземането предявено на“ в Запис на
заповед, издадена от името на М.Н.К. не са положени от св.К., както и
ръкописният текст „М.Н.К.“ не е изпълнен от св.К., като не е изпълнен и от подс.Г., но останалият ръкописен текст в записа на заповед
е написан от подс.Г..
През 2009г. св.С.С. имала
нужда от пари, като разбрала, че имало фирма, намираща се до сградата на бившия
съд, която отпускала парични заеми с един поръчител. Св.С. помолила свой
роднина- св. Т.Т. да стане поръчител и през м.
септември 2009г. двамата отишли до офиса на фирма „Ай Джи Груп 2009“ ООД,
където били посрещнати от св.А.З. и подс.И.Г.. Св.С.
поискала да вземе заем от 300лева, бил сключен договор за заем, като св.С.
следвало да върне кредита в срок от 6 месеца, като общо следвала да върне
500лв. В офиса св.З. преснимала личните карти на св.С. и св.Т.. Използвайки
данните от личната карта на св.Т.,*** подс.Г.
съставил Запис на заповед с дата на издаване 19.09.2009г. и място на издаване
гр.Димитровград, в която вписал личните данни на св.Т. и че същият безусловно
се задължава да плати на подс.И.Г. сумата от 2 600
лева с краен падеж 16.03.2010г. След това неустановено лице след „издател“ в
заповедта написал имената „Т.К.Т.“ и се подписал. На 31.05.2010г. подс.Г. подал в PC-Димитровград заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като приложил въпросната заповед на
заповед. Било образувано гр.дело №766/2010г. по описа на PC-Димитровград, като
по делото била издадена Заповед №589/01.06.2010г. за изпълнение на парично
задължение и бил издаден изпълнителен лист, които били получени от съда от св.Н.А.-
пълномощник на подс.Г.. Изпълнителният лист бил
представен пред частен съдебен изпълнител А.А.с район
на действие ОС- Пловдив и било образувано изп. дело
№467/2010г., като съдия-изпълнителя изпратил покана за доброволно изпълнение на
св.Т.. След получаване на поканата св. Т. направил възражение пред
PC-Димитровград, че не дължи изпълнението на вземането по издадената заповед и
не я е подписвал, като подал жалба за случилото се в прокуратурата, заявявайки,
че никога не е подписвал запис на заповед. С определение от 29.06.2010г. PC-
Димитровград е спрял изпълнението по изпълнителното дело и е указал на
заявителя – подс.Г., че в едномесечен срок може да
предяви иск за установяване на вземането си, но такъв иск не бил предявен, като
с Определение от 10.08.2010г. PC-Димитровград е обезсилил издадената Заповед за
изпълнение на парично обезщетение по чл.417 от ГПК.
Видно
от заключението на извършена по делото графическа експертиза, се установява, че
подписите положени срещу „издател“ и „вземането предявено на“ в Запис на
заповед, издадена от името на Т.К.Т., не са положени от св.Т., както и
ръкописният текст „Т.К.Т.“ не е изпълнен от св.Т., като не е изпълнен и от подс.Г., но останалият ръкописен текст в записа на заповед
е написан от подс.Г..
По подобен начин, през 2009г. подс.Г.
се снабдил с личните данни на св.П.М. и използвайки данните му, на 31.10.2009г.
в гр.Димитровград съставил Запис на заповед с дата на издаване 31.10.2009г. и
място на издаване гр.Димитровград, в която вписал личните данни на св.М. и че
същият безусловно се задължава да плати на подс.И.Г.
сумата от 3 000 лева с краен падеж 05.12.2009г. След това неустановено лице
след „издател“ в заповедта написал имената „П.М.М.“ и
се подписал. На 25.05.2010г. подс.Г. подал в
PC-Димитровград заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
като приложил въпросната запис на заповед. Било образувано гр. дело №718/2010г.
по описа на PC-Димитровград, като по делото била издадена Заповед
№560/27.05.2010г. за изпълнение на парично задължение и бил издаден
изпълнителен лист, които били получени от съда лично от подс.Г..
Изпълнителният лист бил представен пред частен съдебен изпълнител К.Д.с район
на действие ОС- Пловдив и било образувано изпълнително дело, като св.М. получил
запорно съобщение, че дължи на подс.И.Г.
парична сума. Св.М. ***, че представения по делото запис на заповед не е издаден
и не е подписан от него, като подал жалба и в прокуратурата по случая. Видно от
заключението на извършена по делото графическа експертиза подписите положени
срещу „издател“ и „вземането предявено на“ в Запис на заповед, издадена от
името на П.М.М., не са положени от св.М., както и
ръкописният текст „П.М.М.“ не е изпълнен от св.М.,
като не е изпълнен и от подс.Г., но останалият
ръкописен текст в записа на заповед е написан от подс.Г..
Св.А.П.
в началото на м. септември 2009г. имал нужда от пари, като разбрал, че имало
фирма, намираща се до ж.п.- гара Димитровград, която отпускала парични заеми с
един поръчител. Св. П. отишъл със св.Д. до офиса на фирма „Ай Джи Груп 2009“
ООД в гр.Димитровград, където били посрещнати от св.А.З. и подс.Г..
Св. П. поискал да вземе заем от 400лв. и на 08.09.2009г. бил сключен договор за
заем, като св.П. следвало да върне кредита в срок от 5 месеца, като общо
следвала да върне 561лв. В офиса св.З. преснимала личните карти на св.П. и св.Д.,
като кредита бил обслужен. Отново използвайки данните от личната карта на св.Д.,
подс.Г. на 14.11.2009г. в гр.Димитровград съставил
Запис на заповед с дата на издаване 14.11.2009г. и място на издаване
гр.Димитровград, в която вписал личните данни на св.Д. и че същият безусловно
се задължава да плати на подс.И.Г. сумата от 2 000
лева с краен падеж 01.02.2010г. След това неустановено лице след „издател“ в
заповедта написал имената „В.Г.Д.“ и се подписал. На 31.05.2010г. подс.Г. подал в PC-Димитровград заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК като приложил въпросната заповед на
заповед. Било образувано гр. дело №768/2010 г. по описа на PC-Димитровград,
като по делото била издадена Заповед №592/01.06.2010г. за изпълнение на парично
задължение и бил издаден изпълнителен лист в полза на подс.Г.,
които били получени от съда от св.Н.А. - пълномощник на подс.Г..
Изпълнителният лист бил представен пред частен съдебен изпълнител А.А.е район на действие ОС-Пловдив и било образувано изп. дело №466/2010г., като съдия-изпълнителя изпратил
покана за доброволно изпълнение на св.Д.. След получаване на поканата св.Д.
направил възражение пред PC-Димитровград, че не дължи изпълнението на вземането
по издадената заповед, тъй като не е издавал същата и не я е подписвал, като
подал жалба и в прокуратурата по случая. С определение от 05.07.2010г. PC-
Димитровград е спрял изпълнението по изпълнителното дело и е указал на
заявителя - подс.Г., че в едномесечен срок може да
предяви иск за установяване на вземането си, но такъв иск не бил предявен, като
е Определение от 24.09.2010г. PC - Димитровград е обезсилил издадената Заповед
за изпълнение на парично обезщетение по чл.417 от ГПК
Видно
от заключението на извършена по делото графическа експертиза, подписите
положени срещу „издател“ и „вземането предявено на“ в Запис на заповед,
издадена от името на В.Г.Д. не са положени от св.Д., както и ръкописният текст
„В.Г.Д.“ не е изпълнен от св.Д. като не е изпълнен и от подс.Г.,
но останалият ръкописен текст в записа на заповед е написан от подс.Г..
Свидетеля
Г.М. през м. август 2009г. имал нужда от пари, като в пощенската си кутия на
адреса, на който живеел, видял брошура за бързи кредити, отпускани от фирма „Ай
Джи груп 2009“ ООД, като фирмата предлагала бързи
заеми с един поръчител. Отишъл в офиса на фирмата, намиращ се на ул.„Първи май“
в гр.Димитровград, заедно със своята колежка- св. В.Д., като в офиса били
посрещнати от св.З.. Св.М. изтеглил кредит в размер на 300лв., който трябвало
да върне на равни месечни вноски по 72лв., като общо следвало да върне сумата
от 437лв. Бил съставен договор за кредит, който бил подписан от св. М., като в
офиса св.З. преснимала личните карти на св.М. и св.Д., като обяснила, че това
се прави за нуждите на кредита. Използвайки данните от личната карта на св.Д.,***
подс.Г. съставил Запис на заповед с дата на издаване
14.11.2009г. и място на издаване гр.Димитровград, в която вписал личните данни
на св.Д. и че същата безусловно се задължава да плати на подс.И.Г.
сумата от 3 000 лева с краен падеж 14.02.2010г. След това неустановено лице
след „издател“ в заповедта написал имената „В.Н.Д.“ и се подписал. На
31.05.2010г. подс.Г. подал в PC-Димитровград
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК като приложил
въпросната запис на заповед. Било образувано гр. дело №760/2010г. по описа на
PC-Димитровград, като по делото била издадена Заповед №593/01.06.2010г. за
изпълнение на парично задължение и издаден изпълнителен лист, които били
получени от съда от св.Н.А. - пълномощник на подс.Г..
Изпълнителният лист бил представен пред частен съдебен изпълнител А.А.с район на действие ОС- Пловдив и било образувано изп.дело №464/2010г., като съдия-изпълнителя изпратил
покана за доброволно изпълнение на св.Д.. След получаване на поканата, св.Д.
направила възражение пред PC - Димитровград, че не дължи изпълнението на
вземането по издадената заповед и подала жалба в прокуратурата, че не е
подписвала Запис на заповед и не познава лицето И.Г.. С разпореждане от 02.07.2010 г. PC-Димитровград е указал на заявителя – подс.Г., че в едномесечен срок може да предяви иск за
установяване на вземането си, но такъв иск не бил предявен, като с Определение
от 24.09.2010г. PC-Димитровград е обезсилил издадената Заповед за изпълнение на
парично обезщетение по чл.417 от ГПК.
Видно
от заключението на извършена по делото графическа експертиза, подписите
положени срещу „издател“ и „вземането предявено на“ в Запис на заповед,
издадена от името на В.Н.Д. не са положени от св.Д., както и ръкописният текст
„В.Н.Д.“ не е изпълнен от св.Д., като не е изпълнен и от подс.Г.,
но останалият ръкописен текст в записа на заповед е написан от подс.Г..
Свидетеля
Д.Б. през 2009г. имала нужда от пари, като чула, че на ул.„Първи май“ в
гр.Димитровград, в близост до ж.п.-гарата имало офис, където се отпускали
кредити само срещу лична карта и един поръчител. Помолила своята съседка и
приятелка- св.Р. да отиде с нея и последната се съгласила, тъй като исканата
сума била малка. Двете отишли в офиса на фирма „Ай Джи Груп 2009“ООД, където
били посрещнати от св.З.. В офиса бил съставен договор за заем със св.Б., като
тя изтеглила сумата от 300лв. и следвало да върне общо 500лв. за 6 месеца. В
офиса св.З. поискала личните карти на св.Б. и св.Т. и ги преснимала, като
обяснила, че това трябвало като документация. Използвайки данните от личната
карта на св.Т. на 25.11.2009г. в гр.Димитровград подс.Г.
съставил Запис на заповед с дата на издаване 25.11.2009г. и място на издаване
гр.Димитровград, в която вписал личните данни на св.Т.и че същата безусловно се
задължава да плати на подс.И.Г. сумата от 2 000 лева
с краен падеж 25.12.2009г. След това неустановено лице след „издател“ в
заповедта написал имената „Р.В. Т.“ и се подписал. На 31.05.2010г. подс.Г. подал в PC-Димитровград заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като приложил въпросната запис на
заповед. Било образувано гр. дело №759/2010г. по описа на PC-Димитровград, като
по делото била издадена Заповед №594/01.06.2010г. за изпълнение на парично
задължение и бил издаден изпълнителен лист, които били получени от съда от св.Н.А.
- пълномощник на подс.Г.. Изпълнителният лист бил
представен пред частен съдебен изпълнител А.А.с район
на действие ОС-Пловдив и било образувано изп. дело
№465/2010г., като съдия-изпълнителя изпратил покана за доброволно изпълнение на
св.Т. След получаване на поканата св.Т.направила възражение пред PC-Димитровград,
че не дължи изпълнението на вземането по издадената заповед и подала жалба в
прокуратурата, че не е подписвала Запис на заповед и не познава лицето И.Г.. С
разпореждане от 01.07.2010г. PC-Димитровград е указал на заявителя - подс.Г., че в едномесечен срок може да предяви иск за
установяване на вземането си, но такъв иск не бил предявен, като с Определение
от 24.09.2010г. PC-Димитровград обезсилил издадената Заповед за изпълнение на
парично обезщетение по чл.417 от ГПК.
Видно
от заключението на извършена по делото графическа експертиза, подписите
положени срещу „издател“ и „вземането предявено на“ в Запис на заповед,
издадена от името на Р.В.Г. не са положени от св.Г., както и ръкописният текст
„Р.В. Т.“ не е изпълнен от св.Т. като не е изпълнен и от подс.Г.,
но останалият ръкописен текст в записа на заповед е написан от подс.Г..
По
досъдебното производство не са били установени лицата, които са изписвали част
от ръкописния текст в Записите на заповеди, и на които е придаден вид, че
изхождат от името на свидетелите Н.П., П.М., В.Д., В.Д.,
Т.Т., М.К., П.К. и Р. Т..
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена от показанията на свидетелите В.Д., М.К., Р. Т. П.К., М.В., В.Д., Т.К., Н.А., Н.П., П.М., Г.М.,
С.С., Д.Б., Й.А.,
А.П., А.П.- съответно дадени устно и непосредствено в
съдебно заседание и прочетените по реда на чл.281, ал.1, т.3 и т.4 от НПК, от
заключението на назначените експертизи, както и от прочетените по реда на чл.283
от НПК писмени материали от досъдебното производство- имащи значение за
разкриване на обективната истина по делото.
Предвид
характера на настоящото обвинение, от съществено значение се явяват
заключенията на назначените съдебно-графически експертизи. Същите установяват,
че ръкописният текст след „издател“ и подписите в записите на заповеди са
изпълнени със средно обработен почерк и с бавен темп и средна координация на
движенията, като подписите са изпълнени с бавни движения, на места - със смяна
на посоката, има прекъсвания, което дава предположение, че подписите са
изпълнени при наблюдение на оригиналния подпис на лицето, от чието име е
издадена записа на заповед, като по отношение на неустановените лица- съучастници на подс.Г.,
наказателното производство е било разделено и спряно. Отделно от това, вещото
лице заключава, че по всяка една изследвана запис на заповед, подписите положени срещу „издател“ и „вземането
предявено на..“, не са положени от лицето- описано като издател, нито пък това
лице собственоръчно е изписвало ръкописният текст с името си. В същото време
обаче, останалият ръкописен текст във всеки един запис на заповед, е написан от
подс.Г., като за това обстоятелство вещото лице е
категорично.
Тези
заключения на назначените експертизи се подкрепят и от показанията на
разпитаните свидетели (съответно прочетени по реда на чл.281 от НПК). Всеки
един от свидетелите заявява, че нито е подписвал подобна запис на заповед, нито
пък изобщо е и запознаван с такава. Като потвърждение на казаното от
свидетелите са и техните действия, с които са подали възражение при
получаването на известия от съдия-изпълнител и е последвало съответното обезсилване
на издадените въз основа на представените записи на заповеди изпълнителни
листове.
Показанията
на всеки един от свидетелите са логични, пълни, последователни и безпротиворечиви, поради което съдът ги възприема изцяло.
Като цяло няма оспорване на фактическата обстановка- имайки предвид
свидетелските показания.
Видно
от показанията на всеки един от свидетелите, всеки е получил информация за
отпускани кредити чрез залепени обяви или чрез свои познати. Определено всеки
един от пострадалите е проявил интерес, насочвайки се към предлаганата услуга и
съвсем добросъвестно са си предоставили личните данни от документите за
самоличност – своите и на водените от тях поръчители, като по този начин в
офиса на подс.Г. е била събрана информация, която е
била достатъчна при намерение за злоупотреба с нея.
Безспорно
е, че именно личните данни- събирани в офиса на подсъдимия, са били използвани
за изготвянето на неистинските записи на заповеди. Тук експертизите са
категорични, че лицата- описани като издатели на съответните записи на
заповеди, с които се задължават за конкретно определени суми, не са нито
подписвани от тях, нито пък саморъчно са си изписвали имената. В същото време
обаче, са налице немалък обем от данни- ръчно изписани от подсъдимия Г..
Действително,
теорията прогласява завършването на документа с неговото подписване, а не със
самото му попълване, без да е подписан. В случая обаче обстоятелството, че
подписите на издателите не са били изпълнявани от самия подсъдим, не е от
особено значение и не може да се приеме, че след като той не е изготвил и
подписите срещу издател, с което би завършил целия документ като такъв, то не е
осъществил престъплението по чл.309, ал.2, вр. ал.1
от НК. Разпоредбата на този текст гласи: „Който
сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи
съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или
не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или
някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от
свобода до две години“, а ако (2)“престъплението
има за предмет ценни книжа, наказанието е лишаване от свобода до три години“.
Т.е.
изпълнителното деяние е съставяне на неистински документ- сам или чрез другиго.
В случая са налице безспорни доказателства от заключенията на назначените
експертизи, че именно подс.Г. е изпълнил една немалка
част от ръкописния текст.
Ситуацията
би била по-различна и би могло да се обсъжда единствено чисто техническото
попълване на записите, без попълващият ги да има каквато и да било вина или
отговорност. Тогава би се обсъждала една техническа дейност, без какъвто и да
било умисъл. В случая обаче са налице и ред други обстоятелства- изключващи
възможността на простото техническо попълване на документация от страна на
подсъдимия. Първият факт в изцяло негов ущърб е този, че всички процесни записи на заповед са в негова полза- т.е. няколко
лица са се задължили да платят именно на подсъдимия немалки суми. При това
положение логично възниква въпроса как е попълвал саморъчно записите на
заповеди, виждайки, че самият той е получател на сумите и въпреки, че не е
получавал такива суми, е продължил необезпокоявано да ги изписва. Дори и да се
предположи, че по някакъв начин- игнорирайки показанията на свидетелите, подс.Г. действително е давал подобни суми на описаните лица
и е гарантирал чрез издадените записи на заповеди връщането им, то липсва
логика защо след като се е снабдил с изпълнителни листове и са последвали
възражения- обезсилващи така издадените изпълнителни листове, не е потърсил
правата си по съдебен ред за нито едно от своите „вземания“. В обратния смисъл-
при приемането на варианта, че друго лице стои зад целия замисъл, а подс.Г. е само технически изпълнител, отново липсва логика
защо след като всеки един от тези свидетели- пострадали, не се е задължавал и
не е получавал пари от подс.Г., въпреки това същият е
попълвал записи на заповед, а още повече- подал е съответните заявления пред
съда, за да се снабди с изпълнителни листове. Едва след като не е проработила
така приложената схема, същият не е продължил с по-нататъшни действия,
установявайки, че не биха донесли никакъв резултат.
От
обективна страна, подсъдимия Г. е действал с пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянията във връзка с
изготвянето на неистински записи на заповеди, предвиждал е общественоопасните
последици на деянията и е искал тяхното настъпване, като е използвал
неистинските записи на заповеди пред PC - Димитровград.
С така установената фактическа обстановка,
безспорно се установи извършването на престъплението– описано в обвинителния
акт и участието на подсъдимия И.Г. в него- като извършител, а именно, че
в периода 22.06.2009г. - 31.05.2010г. в
гр.Димитровград, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с неустановени лица, съставил неистински
частни документи:
-Запис на заповед от 22.06.2009г. за
сумата от 3 200 лв., на която е придаден вид, че изхожда от лицето Н.Й.П.,
- Запис на заповед от 07.07.2009г. за сумата от 3 100 лв., на която е придаден вид,
че изхожда от лицето П.Т.К.,
- Запис на заповед от 09.09.2009г. за сумата от 3000 лв., на която е придаден вид,
че изхожда от лицето М.Н.К.,
- Запис на заповед от 19.09.2009г. за
сумата от 2 600 лв., на която е придаден вид, че изхожда от лицето Т.К.Т.,
- Запис на заповед от 31.10.2009г. за
сумата от 3 000 лв., на която е придаден вид, че изхожда от лицето П.М.М.,
- Запис на заповед от 14.11.2009г. за
сумата от 2 000 лв., на която е придаден вид, че изхожда от лицето В.Г.Д.,
- Запис на заповед от 14.11.2009г. за
сумата от 3 000 лв., на която е придаден вид, че изхожда от лицето В.Н.Д. и
- Запис на заповед от 25.11.2009г. за
сумата от 2 000 лв., на която е придаден вид, че изхожда от лицето Р.В. Т.
и ги употребил пред Районен
съд-Димитровград за да докаже, че съществува задължение на лицата, посочени в
записите на заповеди като издатели, да му изплатят сумите, посочени в Записите
на заповеди, като престъплението има за предмет ценни книжа /Записи на
заповеди/- престъпление по чл.309, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК.
От субективна страна, подс.И.Г. е извършил престъплението с пряк умисъл -
съзнавал е обществено-опасния характер на деянието си, съзнавал е, че попълвайки
записите на заповед, на които самия той е получател и които не са подписани от
описаното като издател лице, използва неистински частен документ. Още повече,
същия е използвал същия документ пред РС-Димитровград, в следствие на които са
били издадени изпълнителни листове. В тази връзка подс.Г.
не само е предвиждал обществено-опасните последици на деянието си, но е и искал
тяхното настъпване.
Подсъдимия
И.И.Г. е роден на ***г***, последен известен адрес в
гр. Пловдив, българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН **********. Характеристичните му данни са отрицателни.
При определяне на размера на наказанието му следва да
се отчетат като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на множество
ощетени лица- макари и на практика ощетяването да няма финансово изражение,
факта, че настоящото престъпление е извършено в определения му от PC-Пловдив
изпитателен срок по НОХД №891/2006г., по което дело е бил осъден с влязла в
сила на 16.01.2007г. присъда на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 7
месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години. В случая като
смекчаващи отговорността обстоятелства бяха приети единствено значителният
период от време- изминал от извършване на престъплението до постановяване на
присъдата.
В тази връзка, при съобразяване степента на обществена
опасност на деянието, която не е малка и значително прогресиращата такава на подсъдимия,
при приет превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността обстоятелства,
съдът прие приложението на чл.54 от НК.
В случая съдът на основание чл.211,
вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.“а“ и ”б”, вр. чл.54 от НК, съдът му
наложи предвиденото в закона наказание ”Лишаване от свобода” за срок от 3 (три)
месеца, което да изтърпи при първоначален „Строг” режим. Съдът прие, че въпреки
преобладаващите отегчаващи отговорността обстоятелства, с оглед изминалия дълъг
период от време до постановяване на присъдата и с цел ефективното поправяне на
дееца, следва да му бъде наложено наказание в предвидения минимум, доколкото и
този срок се явява с достатъчна продължителност, през която може дееца да се
поправи.
Съдът счете, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите на личната и генералната превенция, като се въздейства предупредително
и възпитателно както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
Доколкото са налице основанията за приложението на чл.68,
ал.1 от НК- както бе описано по-горе, Съдът постанови наказанието- наложено по
НОХД №891/2006г. на РС-Пловдив– „Лишаване от свобода” за срок от 7(седем)
месеца, чието изтърпяване е било отложено с изпитателен срок от 3 години, да
бъде изтърпяно при първоначален „Строг” режим изцяло, отделно и преди
наложеното с настоящата присъда наказание.
Причина за извършване на престъплението е неуважение и
незачитане на установения правов ред, желанието за бързо и лесно забогатяване.
След като го призна за виновен, съдът постанови подс.И.Г. да заплати направените по делото разноски –
сумата от 160 (сто и шестдесет) лева - произтичащи от възнаграждения на вещи
лица, изготвили съответните експертизи по досъдебното производство, която сума да внесе по сметка на
ОД-МВР-Хасково, сумата от общо 230 (двеста и тридесет) лева- направени разноски
за вещи лица в съдебната фаза, която сума постанови да внесе по сметка на
Районен Съд-Димитровград.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
