РЕШЕНИЕ
№ 5594
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Административно
наказателно дело № 20221110204293 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Й. М. Б. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление
(НП) № 42-0000456 от 18.08.2022г., издадено от Директора на РД „АА” – София, с което на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева за
нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и
товари на територията на Република България и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
В жалбата и в допълнението към нея са наведени доводи за нарушение на
процесуалния и материалния закон, на база на които се иска отмяна на атакувания акт.
Твърди се, че водачът не е извършвал превоз на товари към момента на проверката.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна редовно призована - не изпраща представител.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото доказателства
и направените възражения, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът прие от
фактическа страна следното:
На 26.01.2022г. свид. А. Г. на длъжност инспектор в РД „АА” – гр. София, съставил
срещу жалб. Й. Б. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 317332
за това, че управлявайки в гр. София, кв. „Абдовица” по ул. „Абдовица” в посока към с.
Бусманци, товарен автомобил марка „Ивеко” с рег. № , собственост на „ИНД ЕКС ТРЕЙД”
1
ЕООД, притежаващ лицензия № *********, извършвал обществен превоз на товари без
пътен лист, като не представил по време на проверката и контролен талон. В акта за
нарушени били посечени чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/1999г. и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Актът бил предявен на жалбоподателя, като същият го подписал с отбелязването, че до три
дни ще представи пътен лист. Препис от акта му бил връчен.
Въз основа на акта на 18.02.2022г. било издадено атакуваното НП.
Съгласно служебна бележка, издадена от „ТЕТИ-90” ЕООД от дата 26.01.2022г., в
периода от 26.01.2022г. – 14:30ч. до 26.01.2022г. – 17:40ч. товарен автомобил „Ивеко” с рег.
№ бил на ремонт в автосервиз „ТЕТИ-90” ЕООД в кв. „Враждебна”.
Горната фактическа обстановка съдът възприе на база показанията на свид. А. Г.,
приобщения по делото АУАН, и представената от жалбоподателя служебна бележка.
Що се отнася до показанията на актосъставителя, съдът счита, че няма пречка същите
да бъдат кредитирани в частта, в която свидетелят потвърждава факта, че именно той е
издал АУАН срещу жалбоподателя. Обстоятелството, че свидетелят потвърждава
изложеното в акта, обаче, в този случай не е достатъчно за съда, за да приеме за установено
по безспорен начин, че на посочената дата жалбоподателят е извършвал обществено превоз
на товари без пътен лист. Това е така, тъй като в АУАН не е посочено какъв товар е
извършвал водача на товарния автомобил, нито дестинацията, /откъде докъде е извършван
превоза на товари/, а само общо е посочено, че същият извършва обществен превоз на
товари.
В тази насока съдът съобрази и представената служебна бележка, от която се
установява, че на същата дата в конкретно посочен времеви диапазон, товарният автомобил
е бил на ремонт в сервиз, в какъвто смисъл е и твърдението на жалбоподателя.
Служебната бележка не се оспорва от гледна точка на нейната автентичност, като
съдът и служебно не намери основание да я изключи от доказателствения материал.
Отделно от горното, предвид липсата на спомени у актосъставителя относно
проверката, не би могло да бъде изяснена конкретика, която да сочи дали се касае за
обществен превоз на товари по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвП или за превод за
собствена сметка по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАвП.
С оглед на всичко изложено съдът счита, че по делото не се установява по безспорен
начин, че на процесната дата жалбопадателят като водач на товарен автомобил да е
извършвал превоз на товари и това да е станало без пътен лист. Не може да бъде прието за
безспорно установено и второто вменено нарушение.
АУАН и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи. АУАН е
съставен от оправомощено лице по смисъла на чл. 91, вр. чл. 90 от Наредба № 33/1999г.
Съгласно визираните норми – контролът по прилагането на тази наредба се осъществява
чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", като контролните органи за
констатирани нарушения издават АУАН. Правомощията на актосъставителя изрично са
уредени и в чл. 92, ал. 1, вр. чл. 91 ЗАвтП, която пряко делегира права на длъжностните
лица в ИА „АА” да издават АУАН.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган по смисъла
на чл. 92, ал. 2 ЗАвтПр. Съгласно този текст на закона - наказателните постановления се
издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от
определени от него длъжностни лица, с изключение на наказателните постановления по чл.
93а и чл. 96, ал. 4, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор или от определени от него длъжностни лица. По делото се съдържа
Заповед № РД-08-30/24.02.2020г., с която Директорите на РД „АА” са оправомощени от
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщения да издава НП за
установени нарушения на ЗАвтПр и ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени
2
въз основа на тях. Относно заеманата от Чавдар Караджов длъжност към датата на издаване
на НП е приобщена и Заповед № 589/31.01.2020г.
Спазени са сроковете за издаване на АУАН и НП. АУАН и НП са издадени в рамките
на предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове.
Съдът, обаче, счита, че НП следва да бъде отменено по следните съображения:
По отношение нарушението на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/1999г. на МТ, съдът намира
следното:
Във връзка с това нарушение в АУАН и НП липсват всички релевантни факти,
доколкото не е посочено изрично какъв превоз е извършвал водача на товарния автомобил и
дестинацията, по която се е движел, т.е., откъде докъде е превозвал стоката. Това от своя
страна представлява и съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
препятстват жалбоподателя да разбере срещу какви точно факти и обстоятелства следва да
се защитава.
Отделно от горното, е налице и неправилно приложение на материалния закон. Както
беше посочено и по-горе в изложението на съда в доказателствения анализ, този състав
счита, че по делото не се установява по безспорен начин извършване на обществен превоз
на товари на процесната дата, когато е бил спрян за проверка товарния автомобил.
На следващо място следва да бъде взето предвид и следното:
Разпоредбата на чл. 89 от Наредба № 33/1999г. регламентира задължението на водачите,
извършващи обществен превоз, по време на работа да представят при поискване от
контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по
пътищата, както и конкретно изброени други документи, между които съгласно т. 2 –
попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с изключение на случаите при
придвижване на превозно средство без товар на територията на Република България до
товарен пункт, като част от международен превоз.
Нарушението на визираната разпоредба, обаче, би се изразила в непредставянето на
такъв документ, когато е поискан, а не в липсата на такъв изобщо.
От своя страна, визираната като нарушена разпоредба на чл. 89 от Наредба № 33/1999г.
е санкционирано не в чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр, а в ал. 2 на същия текст на закона. Съгласно
последната – „Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката
издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се
наказва с глоба 500 лв.”.
От друга страна, чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр е смесена разпоредба, която съдържа
диспозитив и санкция - съдържа както правилото за поведение /извършване на обществен
превоз на товари с пътен лист/, така и санкцията за нейното нарушение.
Неправилното приложение на материалния закон е абсолютно основание за отмяна на
атакувания акт, поради което съдът следва да постанови решение именно в този смисъл,
касателно нарушението по пункт 1.
По отношение нарушението по пункт 2, съдът намира следното:
Във връзка с това нарушение е налице неправилно приложение на материалния закон.
Видно от съдържанието на АУАН и НП, в същите в частта относно това нарушение е
посочено, че водачът не е представил контролен талон към СУМПС и това нарушение е
санкционирано на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като се твърди нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Този състав счита, че за така вмененото нарушение в случаите, в които се касае за
3
водач, извършващ обществен превоз на товари /каквото твърдение е налице в АУАН и НП/,
би следвало да бъде подведено под нормата на чл. 89 от Наредба № 33/1999г., вр. чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, тъй като именно в нея за тях е предвидено освен документите, визирани в т.
от 1 до 6, водачите, извършващи обществен превоз, да носят в себе си и да представят на
контролните органи и документите по чл. 100, ал. 1, т. 1-т. 3 от ЗДвП.
Отделно от това, както беше посочено и по-горе, актосъставителят не успя да си
спомни конкретика във връзка със случая, за да изясни дали се касае за наличие на
контролен талон към СУМПС, който водачът просто не е носил в себе си, или същият му е
бил отнет поради някакви обстоятелства. Това от своя страна е от значение, за да бъде
преценено дали се касае именно за нарушение на чл. 89 от Наредба № 33/1999г., вр. чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП или за управление на МПС без контролен талон.
Всичко изложено води до извод, че НП е незаконосъобразно поради допуснати
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което
същото следва да бъде отменено.
При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателят. Разноски, обаче, не са
поискани нито в депозираната жалба, нито до приключване на съдебните прения пред съда,
поради което и не могат да бъдат присъдени.
Така мотивиран, и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съдия, НО, 114 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0000456 от 18.08.2022г., издадено от
Директора на РД „АА” – София, с което на Й. М. Б. ЕГН **********, на основание чл. 93,
ал. 1, т. 1 ЗАвПр му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 89, т. 2
от Наредба № 33/03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-
дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне на основанията, предвидени
в НПК, по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4