Решение по дело №134/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.215, ал.1 от ЗУТ. Образувано е по жалба на Н.В.Н. ***, против заповед № РД-02-138/02.04.2019 г. на кмет на община Димово, за премахване на изградена от жалбоподателя неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали ограда от бетонови колове и оградна мрежа с височина 1.30 м и дължина от 31.40 м и метална рамка с височина 0.85 м и дължина 4.15 м, разположена в Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с увреждания, находяща се в УПИ I-187, кв.26 по плана на с. Извор, собственост на община Димово, съгласно акт № 074 за публична държавна собственост, както и да освободи неправомерно завладяната от него полиетиленова оранжерия и депонираните на две места тухли около 5 м³, в 10 дневен срок от уведомяването. Оспорващият твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, като не е уведомен за започване на административното производство, както и при противоречие с материалния закон, необоснована и немотивирана. Иска се да бъде отменена атакуваната заповед. Претендират се направените съдебни разноски в производството по делото.

Ответната страна - кмет на община Димово, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Съдът, като обсъди обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна: на 01.04.2019 г. ответникът издал заповед № РД-02-135/01.04.2019 г., с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА наредил комисия в поименно определен тричленен състав да извърши проверка налице ли е неправомерно завладяване на част от имот на Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с увреждания, находящ се в УПИ I-187, кв.26 по плана на с. Извор, община Димово, собственост на общината, от страна на лицето Н.В.Н. ***, като ползвател на имот УПИ II-193, кв.26 по плана на същото село. Липсват данни заповедта за образуване на административното производство да е връчвана на оспорващия. В изпълнение на цитираната заповед назначената от ответника комисия приела, че Н.В.Н. неправомерно е завладял около 1100 м² от УПИ I-187, кв.26 по плана на с. Извор, като е изградил ограда от бетонови колове и оградна мрежа с височина 1.30 м и дължина от 31.40 м и метална рамка с височина 0.85 м и дължина 4.15 м, както и полиетиленова оранжерия, и е депонирал на 2 места тухли около 5 м³, с което възпрепятства на собственика - община Димово, да упражнява правото си на собственост и владение в цитирания имот УПИ I-187, кв.26 по плана на с. Извор.

С решението си, материализирано в приложения протокол от 01.04.2019 г., комисията приела на основание чл.195, ал.5 от ЗУТ, че жалбоподателят следва да бъде задължен да премахне изградената неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали ограда в УПИ I-187, кв.26 по плана на с. Извор, собственост на община Димово. Прието е също, че на основание чл.109 от ЗС следва да се поиска прекратяване на неоснователните действия от негова страна, чрез премахване на изградените полиетиленова оранжерия и депонираните на 2 места тухли около 5 м³ в неправомерно завладяната част от имота.

С определение от разпоредително заседание, проведено на 17.05.2019 г. съдът е указал на ответника да представи доказателства във връзка с установяване собствеността на недвижимия имот, в който е изградена оградата, чието премахване е предмет на процесната заповед, както и на други доказателства по преписката. В открито съдебно заседание представителят на ответника представи акт за публична държавна собственост № 381/19.04.2018 г. и протокол за определяне на оградна линия № 24/18.05.2017 г. на "Кадастър и геодезия" ООД и заяви, че в общината няма и не могат да бъдат събрани други доказателства.

Няма доказателства по делото за своевременно уведомяване на оспорващия за започване на административното производство, както и за назначаването на комисия във връзка с установяване на твърдените неоснователни действия и неправомерно завладяване на чужд имот. Няма доказателства да е бил даван срок или възможност на жалбоподателя да вземе становище в производството или пред комисията, както и да премахне доброволно оградата и оранжерията.

По делото липсват доказателства за точното местонахождение на оградата и оранжерията, както и за момента и начина на изграждането ѝ.

Въпреки дадените указания в заповедта, в преписката и по делото липсват мотиви защо ответникът е приел, че оградата е неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали.

При гореописаната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, от адресат на акта и в законоустановения срок за обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.195, ал.5 от ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл.151, ал.1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

От мотивите в заповедта не става ясно защо оградата е приета за неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали. Описанието на фактическите констатации на комисията е бланкетно и непълно, а изложените мотиви, както в протокола, така и в заповедта, представляват възпроизвеждане на текстове от закона, като липсва конкретно посочване на установеното на място при извършения оглед състояние и разположение на оградата. Няма данни да в рамките на административното производство да са събрани доказателства за автора и момента на изграждане на процесната ограда и оранжерия.

Липсата на мотиви относно основанието, въз основа на което е прието, че оградата е неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали, съставлява нарушение на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, и обуславя незаконосъобразност на процесния акт.

Предвид обстоятелството, че законът установява различни основания за премахване на огради или други обекти, ответникът е следвало да мотивира и обоснове защо е приел наличието на някое от тях. Съдът не може да замести липсата на мотиви в атакувания акт, тъй като при определяне на основанието за премахване на такъв вид огради представлява упражняване на оперативна самостоятелност от административния орган. Безспорно е, че в обжалваната заповед и приложената преписка липсват мотиви защо се приема, че оградата е неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали.

Оспорената в настоящето производство заповед е издадена и при съществено нарушение на процесуалните правила. Съществени елементи от състава на чл.195, ал.5 от ЗУТ са и обстоятелствата, дали оградата, обект на премахване, е неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали, както и дали е изградена от адресата на заповедта, които не са установени от ответника.

Съгласно разпоредбите на чл.196, ал.1 и 2 от ЗУТ състоянието на строежи, респ. други обекти се установява от комисия от специалисти, назначена от кмета на общината, която действа служебно или по искане на заинтересовано лице и събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Описаната процедура съдържа редица кумулативни изисквания, а липсата на което и да е от тях води до съществено нарушаване на административната процедура, което е достатъчно основание за отмяна на атакувания акт.

Безспорно в настоящия казус е назначена комисия, която е извършила оглед на обекта и е съставила протокол, съгласно чл.196, ал.1 от ЗУТ, без обаче да има данни да е уведомяван оспорващият както за извършения оглед, така и да му е била дадена възможност да изрази своето становище и да представи доказателства, с което е нарушена императивната разпоредба на чл.146, т.3 от АПК, във връзка с чл.196, ал.2 от ЗУТ. В протокола липсват и данни относно състоянието на оградата в момента на огледа, като изложеното е довело до издаване на заповедта при неизяснена фактическа обстановка.

Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваната заповед № РД-02-138/02.04.2019 г. на кмета на община Димово е незаконосъобразна, издадена в нарушение на приложимия материален закон, в противоречие с целта на закона и при съществени нарушения на приложимите процесуални правила, поради което следва да бъде отменена изцяло.

Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът намира, че на същия следва да бъдат присъдени съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 310.00 лева, за извършването на които са представени доказателства по делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № РД-02-138/02.04.2019 г. на кмет на община Димово, обл. Видин, за премахване на изградена от жалбоподателя неподходяща по местонахождение, разположение, вид и материали ограда от бетонови колове и оградна мрежа с височина 1.30 м и дължина от 31.40 м и метална рамка с височина 0.85 м и дължина 4.15 м, разположена в Център за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с увреждания, находяща се в УПИ I-187, кв.26 по плана на с. Извор, собственост на община Димово, съгласно акт № 074 за публична държавна собственост, както и да освободи неправомерно завладяната от него полиетиленова оранжерия и депонираните на две места тухли около 5 м³.

ОСЪЖДА Община Димово, обл. Видин да заплати от бюджета си в полза на Н.В.Н. *** направените разноски в производството по делото в размер общо на 310.00 (триста и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия: