Присъда по дело №25/2021 на Военен съд - Сливен

МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно
заседание доказателствен материал по делото, съдът установи следното:
Подсъдимият ** Х. Г. Х. от в.ф. **** – В. е завършил средно
образование. На кадрова военна служба бил приет на 01.08.2003 година, а на
16.06.2020 година е бил освободен от служба по негово искане с
предизвестие. По време на службата си проявявал всеотдайност, като
съвестно и в пълен обем изпълнявал служебните си задължения. Очертал се
като неконфликтна личност, умеел да работа в екип и бил инициативен. Като
военнослужещ не е бил награждаван, като веднъж през 2008 година е бил
наказан по дисциплинарен ред с „Мъмрене“ (л.18-30 том 1 ДП). Неосъждан
(л.14 том 2 ДП).
Подсъдимият Х. притежава свидетелство за управление на МПС, като
до датата на инкриминираното деяние е бил санкциониран в качеството му на
водач на МПС с четири наказателни постановления и шест фиша (л.17-19 том
2 от ДП). През 2020 година подсъдимият притежавал лек автомобил марка
"Н.", модел „Т.“ с peг. № **** (л.20-22 том 2 от ДП).
На 05.06.2020 година в 21.00 часа** Х. Г. Х. управлявал личният си лек
автомобил марка "Н.", модел „Т.“ с peг. № **** в с. В.о, общ. Г. Т.. По същото
време в центъра на селото свидетелите младши полицейски инспектор Р. Р. и
младши полицейски инспектор Ж. Ж. осъществявали пътен контрол в
изпълнение на задача по специализирана полицейска операция и спрели за
проверка автомобила, управляван от Х.. При проверката последният не
представил свидетелство за управление на МПС и документи,
удостоверяващи самоличността му, тъй като не носил такива. При разговора
свидетелите доловили мирис на алкохол от Х. и решили да потърсят
съдействие от началника на полицейското управление, като на място бил
изпратен друг екип в състав свидетелите полицейски служители П. Й. К., Д.
Д. А. и Г. Д. С.. Подсъдимият бил поканен за изпробване с техническо
средство, но той отказал да му бъде извършена такава проба за наличие на
алкохол в издишания въздух. Х. бил отведен в РУ – Г. Т. и задържан със
заповед по ЗМВР (л.34-40 том 1 ДП). След като била установена
самоличността му, полицейските служители отвели подсъдимия във ФСМП –
гр. Г. Т., където в 22.30 часа на 05.06.2020 година му била взета кръвна проба
за химическо изследване (л.41-42 том 1 ДП). При анализа на пробата било
установено, че в кръвта на бивш матрос Х.Х. се съдържат 1.17 промила
алкохол, обективирано в протокол за извършена химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество №
505/09.06.2020 г. от МБАЛ ,,Св. Анна“ – В. (л. 43 том 1 ДП). Въз основа на
това с НП № 20-0265-000222/09.07.2020 година, издадено от началника на РУ
– Г. Т., Х. бил санкциониран с глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца, за това, че в нарушение на чл. 5 ал. 3 т.
1

1 от ЗДвП управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на
хиляда до 1.2 на хиляда включително. Наказателното постановление влязло в
сила на 30.07.2020 година и Х. заплатил наложената му глоба (л.96-100 том 1
ДП). След образуване на досъдебно производство, с постановление от
05.10.2020 година била назначена съдебно-медицинска експертиза, която на
база резултата от кръвната проба взета в 22.30 часа на 05.06.2020 година, да
установи алкохолното съдържание в кръвта на подсъдимия към 21.00 часа на
същата дата, когато е управлявал автомобила. Видно от заключението на тази
съдебно-медицинска експертиза № 372-2020 година, която съдът приема
изцяло, алкохолното съдържание в кръвта на Х. към часа на управлението на
автомобила е било 1.4 промила (л.76-82 том 1 ДП). Предвид тези данни,
военно-окръжна прокуратура – С., на основание чл.72 ал. 1 вр. чл. 70 бук. “д“
от ЗАНН е направила предложение за отмяна на наказателно постановление
№ 20-0265-000222/09.07.2020 година издадено от началника на РУ – Г. Т. и
възобновяване на административното производство (л. 124 том 1 ДП). С
решение № 40/19.02.2021 година, административен съд – Добрич е прекратил
административно-наказателното производство срещу Х. и отменил
наказателното постановление (л.26-27 том 2 ДП).
В разпоредително заседание, подсъдимият направи искане за
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно производство, което
искане беше уважено. При предварителното изслушване, подсъдимият Х. и
неговия защитник дадоха съгласие да не се разпитват в съдебно заседание
всички посочени в обвинителния акт свидетели, което съгласие беше
одобрено с протоколно определение. В хода на съдебното следствие
показанията на тези свидетели, дадени на досъдебното производство бяха
прочетени и същите доказват по категоричен начин описаната фактическа
обстановка. Тя се доказва по безспорен начин от химическото изследване на
кръвта, експертното заключение и останалите приложени по делото книжа,
както и в по-голямата си част от обясненията на Х., дадени пред съда. В тези
свои обяснения, подс. Х. практически не оспорва фактите, а само извода на
съдебно-медицинската експертиза. Той потвърди обстоятелството, че на
посочената дата, час и място е управлявал личния си лек автомобил "Н.",
модел „Т.“ с peг. № ****, след като е употребил алкохолни напитки – бира, че
е отказал да бъде изпробван с техническо средство, но е дал кръвна проба. Не
оспорва и резултата от анализа на взетата кръвна проба, която е установила
алкохолно съдържание в кръвта 1.17 промила, но оспорва изчисленото
алкохолно съдържание към 21.00 часа в размер на 1.4 промила. Същият
твърди, че е имал чернодробно заболяване, което не е отчетено при
изчисленията, направени от съдебния лекар.
В съдебно заседание, вещото лице д-р С. потвърди изцяло даденото
писмено заключение. Представената от подсъдимия в съдебно заседание на
06.07.2021 година, медицинска документация, приета и приложена към
доказателствения материал по делото, в подкрепа на заявеното от него
2

заболяване, беше предявена на вещото лице. Според заключението му, нищо
от представените рецепта, образно изследване, консултация от лекар
специалист № 54 от 28.06.2021 г. 11.22 часа и резултати от лабораторни
изследвания не потвърждават наличие на чернодробно заболяване към месец
юни 2021 година. В съдебно заседание беше представена и приета от съда
лична амбулаторна книжка, също предявена на вещото лице. Според него
вписаната в Амбулаторен лист № 3018 от 14.05.2020 г. 12.29 часа диагноза
„Склероза на черния дроб“ е работна и не само, че няма други данни за
наличието (няма данни от изследване и няма отбелязано, че е изписана
рецепта), но и тази диагноза не съответства на представените резултати от
лабораторни изследвания от юни 2021 година. Заболяването „Склероза на
черния дроб“ според заключението на вещото лице е необратимо и при
изследванията през 2021 година, би следвало да има данни за него, а такива
липсват. Съдът споделя този извод на вещото лице, тъй като действително в
документацията, представена и приета в съдебно заседание на 06.07.2021
година, никъде не е записана под формата на работна или окончателна
диагноза някакво чернодробно заболяване, като такова не е посочено и за
придружаващо, макар подсъдимия да заяви, че същото е налично от няколко
години. Ако това заболяване е било налично от години, а не е било работна
диагноза, е следвало да е отразено в здравното досие на подсъдимия,
респективно в бланката „Консултация от лекар специалист № 54 от
28.06.2021 г. 11.22 часа“. Нещо повече, в графа „Основна диагноза“ и
„Придружаващи заболявания“, липсва посочване на чернодробно заболяване.
В графа „Анамнеза“ от същата бланка не е посочено подсъдимият да е заявил
чернодробно заболяване. Отново в тази бланка е отразено, че оплакванията
му са от няколко седмици, а не от „предходни години“ (стр.2 от протокол от
с.з. №15 от 06.07.2021 г.). Според вещото лице, изписаните през 2021 година
лекарства не са за чернодробно заболяване, а за стомашни разстройства,
образуване на газове и чувство за подуване. При разпита си в съдебно
заседание, подс. Х. заяви, че е имал това заболяване и всяка година е ходил на
прегледи, за което има документи. Единствения представен документ, не
само, че не е от няколко години преди инкриминираната дата, но е с дата
14.05.2020 година, т.е. 22 дни преди инкриминираната дата, при това като
работна и непотвърдена от лабораторни изследвания или по друг начин
диагноза. Нещо повече, с резултатите от лабораторните изследвания,
предоставени от подсъдимия, тази диагноза е отхвърлена, поради
невъзможност да е съществувала през 2020 година и да няма следи от нея
през 2021 година, след като е необратима. Освен всичко изложено до тук,
съдът съобрази, че в протокола за медицинско изследване (л.41-42 том 1 ДП)
в т.14.2 е посочено, че изследваният е взел само 1 таблетка за болки в кръста,
а в т. 15.1 е отрекъл други заболявания, макар, че в т. 15.4 има изрично
посочено чернодробно заболяване, което не е маркирано т.е. не е посочено от
подсъдимия като налично към датата на вземане на кръвната проба. Съдът
приема за житейски недостоверно, лице диагностицирано от години с тежка и
3

необратима болест на черния дроб, да пропусне два пъти да съобщи това пред
медицински специалисти – при вземане на кръвна проба за изследване за
употреба на алкохол и втори път при консултативен преглед от лекар-
специалист.
Съдът отхвърли искането на защитата за назначаване на повторна
експертиза, аргументирано с това, че настоящата не посочва използваната
литература, не е обоснована и се придържа към усреднени стойности, а не
към конкретните показатели за подс. Х.. Съгласно разпоредбата на чл. 152 ал.
1 НПК в писменото заключение се посочва: името на експерта и на какво
основание е извършена експертизата; къде е извършена; задачата, която е
поставена; материалите, които са били използвани; изследванията, които са
извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са
получени, и изводите от експертизата. Законодателят не е предвидил като
задължителен елемент от писменото заключение, посочване на използваната
литература, за да се поставя това като условие за достоверност на
заключението. Въпреки това, съдът се съобрази с направеното възражение и
допусна въпроса при разпита на д-р С., който обясни, че е използвал
формулите на Видмарк, но не може да посочи точно от кое издание от
публикациите на проф. Раданов. Съдът приема това уточнение, тъй като
таблиците и формулите на Видмарк за определяне концентрацията на алкохол
в кръвта или установяване на употребеното количество на алкохол и други
обстоятелства, свързани с приема на алкохол са общоприети в съдебната и
съдебно-медицинска теория и практика. В експертното заключение е
посочена конкретно използваната формула и са посочени данните, което води
до извода за аргументираност и обоснованост на направените изводи. Не е
налице и основание в твърдението, че изследванията са направени на база
усреднени стойности, а не с оглед на данните за подсъдимия. Изчисленията са
направени на база данни, дадени именно от подс. Х.. В протокола за
медицинско изследване (л.41-42 том 1 ДП) е записано посоченото от Х.
теглото – 75 кг. В съдебно заседание, Х. оспори записванията в този
протокол, като заяви, че той не отразява всичко, което е посочил и има данни,
като теглото му, които не е посочвал. Съдът не кредитира тези негови
твърдения, които очевидно са направени с оглед оборване на експертното
заключение по съдебно-медицинската експертиза. Подсъдимият не оспорва и
никога не е оспорвал данните от протокола за извършена химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество № 505/09.06.2020 г. от МБАЛ ,,Св. Анна“ – В. (л. 43 том 1 ДП), а
същият е изготвен на база данните от медицинското изследване и взетата
кръвна проба. Въз основа на тези документи е било издадено НП № 20-0265-
000222/09.07.2020 година от началника на РУ – Г. Т., като Х. не го е обжалвал
и е заплатил глобата. От това следва, че той е приел без възражения всички
данни, посочени в бланката за медицинско изследване, а една година по-
късно и едва когато е изготвен обвинителен акт, започва голословно
оспорване на данните и без да има обяснение защо не ги е оспорил веднага
4

след изготвяне на бланката за медицинско изследване или резултата от
химическата експертиза. Освен това, както посочи и д-р С., за да се вземат
конкретните показатели на подсъдимия, е необходимо веднага той да изпие
определено количество алкохол и да бъдат взети няколко кръвни проби, за да
се установи как неговия организъм абсорбира и елиминира алкохола.
Въпреки това и тези данни не биха били точни, тъй като резултатите зависят
от това дали алкохолът е приет на пълен или празен стомах, на какви порции
и за колко време, какво е било емоционалното състояние и какви са били
физическите натоварвания, като всичко това има отношение към резултатите.
Съдът приема тези аргументи, тъй като не е възможно да се осигурят
абсолютно едни и същи условия и емоционално състояние на проверяваното
лице, за да се пресъздаде абсолютно същата обстановка, особено когато
липсва и желание на изпробваното лице да съдейства. Х. е отказал да бъде
изпробван с техническо средство и да се легитимира, което е наложило
отвеждането му в РУ – Г. Т.. Едва един час и половина след часа на
нарушението, той е започнал да съдейства и е неоснователно да се позовава
на това, че не са предприети навреме действия за установяване на
индивидуалното му състояние, а се изхожда от усреднени данни, след като
сам в продължение на един час и половина е създавал пречки за установяване
на състоянието му. Очевидна е бил целта да се проточи във времето
вземането на кръвна проба, с цел настъпване на елиминация на приетия
алкохол и резултата от химическата експертиза е бил задоволителен за Х..
Изчисленията, направени в последствие, не го удовлетворяват с оглед
желанието му да не бъде осъждан, за да може да се върне на кадрова военна
служба и оспорва заключението на съдебно-медицинската експертиза с
всички възможни аргументи – от неправилно вписани данни в медицинското
изследване, през необсъдено от експерта чернодробно заболяване до
неправилни изчисления на база усреднени данни и непосочване на използвана
литература. Съдът счита, че приетите средни стойности са приложени
правилно при изчисленията по настоящото дело, тъй като липсват данни за
обстоятелства, сочещи на значителни отклонения у подсъдимия от нормите.
Отклоненията от средните стойности на окисление за един час – 0.15
промила, според експерта са в рамките на 0.01-0.02 т.е. средните стойности на
окисление теоретично биха могли да се променят от 0.15 промила на час на
0.16-0.17 промила на час, което няма практическо значение, тъй като биха
намалили изчислената стойност от 1.4 промила на не по-малко от 1.37
промила, като съдът само обсъди тази възможност, но не приема подобна
редукция, тъй като липсват данни в тази насока. Неоснователно е и искането
за назначаването на експерт – лекар-специалист в областта на чернодробните
заболявания, който да даде преценка за здравословното състояние на подс. Х..
От значение за делото не е състоянието на подсъдимия в момента на
изготвяне на исканата експертиза, а към 05.06.2020 година. Такова
заключение може да се изготви само на базата на писмени данни. Съдът даде
възможност на подсъдимия и защитата му да представят всички документи
5

или да направят искания за снабдяването им с такива документи чрез съда,
като цялата представена медицинска документация, относима към казуса е
приложена в кориците на делото. Съдебния лекар – д-р С. даде заключение по
нея, като съдът счита, че тази документация не съдържа информация със
специфично медицинско значение, налагащо анализирането от специалист
по чернодробни заболявания, а компетентността на д-р С. му позволява да я
обсъди и интерпретира пред съда, което беше направено в съдебно заседание.
С деянието си описано по-горе, подсъдимият ** Х. Г. Х. от в. ф. **** –
В. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.
343б ал. 1 от НК. На 05.06.2020 година в 21.00 часа, по ул. “Първа“ в с. В.о, в
посока към с. Конаре, обл. Добрич, управлявал личния си лек автомобил „Н.
Т.“ с регистрационен № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 1,4 на хиляда, установено по надлежния ред, след анализ
на взетата кръвна проба в 22.30 часа и изчисляване на концентрацията към
момента на нарушението по назначена съдебно-медицинска експертиза.
Причини, условия и мотиви за извършеното деяние са ниска правна
култура на подсъдимия, подценяване на изискванията към водачите при
управление на моторни превозни средства, очакванията му за занижен пътен
контрол по междуселските пътища.
При определяне вида и размера на наложените наказания, съдът взе
предвид като отегчаващи вината обстоятелства наложените до
инкриминираната дата административни наказания на подсъдимия като водач
и съпътстващите нарушения на инкриминираната дата, касаещи липса на
документи. Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът съобрази
направените самопризнания по фактическата обстановка, положителни
характеристични данни, необременено съдебно минало и изразеното
съжаление и разкаяние. Преценявайки всичко това, съдът му наложи
наказание при условията на чл. 54 НК и при значителен превес на
смекчаващите вината обстоятелства в размер на една година лишаване от
свобода и глоба в размер на 500.00 (петстотин) лева.
Не бяха установени данни за множество смекчаващи вината
обстоятелства или изключителни такива, които да обоснова приложението на
чл. 55 НК.
На основание чл. 343г НК, съдът лиши подсъдимият от право да
управлява МПС за срок от тринадесет месеца, считано от датата на отнемане
на свидетелството му за управление на МПС – 25.06.2020 година (л.98 том 1
ДП).
Съобразявайки вида и размера на наложените наказания и съдебното
минало на Х., съдът стигна до извода, че са налице формалните предпоставки
по чл. 66 НК за отлагане изпълнението на наказанието „Лишаване от
свобода“. Отчитайки добрите му характеристични данни, направените
6

самопризнания по фактите, заплатената административно наложена глоба и
практически изтърпяно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“,
съдът намира, че е налице започнал поправителен ефект и отложи изпълнение
на наказанието „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години.
Предвид осъдителната присъда, подс. Х. следва да заплати и
направените по делото разноски от досъдебното производство в размер на
146.40 (сто четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки) по сметката на
Военна полиция – В., а по сметката на Военен съд – С. в полза на бюджета на
съдебната власт сумата 130.00 (сто и тридесет) лв., представляваща деловодни
разноски от съдебната фаза.
Воден от тези мотиви, съдът постанови присъдата.
Мотивите се написаха на 28 юли 2021 година.

ВОЕНЕН СЪДИЯ: полк. /п/
7

Номер на акта:	2
Дата:	21 юли 2021 г. (в сила от 12 ноември 2021 г.)
Съдия:	Воля Петров Кънев

Дело:	20216500200025
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 май 2021 г.

Присъда по дело №25/2021 на Военен съд - Сливен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите