№ 6237
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110141897
по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД излага, че по сключен договор при общи условия с
ответниците в периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. им доставил топлинна енергия на
стойност 3 416.66 лева. Ответниците му дължали и главница за дялово разпределение
на стойност 33.62 лева за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г. Поради незаплащане
на дължимите суми за периода от 15.09.2018г. до 29.01.2021г. му дължали обезщетение
за забавата в размер на 425.38 лева върху главницата за топлинна енергия и сумата 5.51
лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
03.03.2018г. до 29.01.2021г. С оглед квотите си в правото на собственост върху
топлоснабдения имот ап. 53, находящ се в гр. София, ж.к. Дружба-2, бл. ***, вх. В,
ответниците М.Г.Д. и ХР. ГР. Д. му дължали по 1/6 част от сумите, а ответникът ГР.
ХР. Д. - 4/6 части. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК, за
което на 23.02.2021г. по ч.гр.д. № 8109/2021г. по описа на СРС, 70-и състав била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответниците възразили срещу
заповедта, поради което ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае
горните вземания за установени. Претендира и законни лихви върху главниците,
считано от 10.02.2021г. до окончателното плащане. Претендира разноски за
производството.
Ответниците М.Г.Д., ХР. ГР. Д. и ГР. ХР. Д. в срока по чл. 131 ГПК депозират
писмен отговор на исковата молба, с който оспорват исковете. Оспорва наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните - нямали качеството клиенти
1
на ТЕ – не били собственици или носители на вещното право на ползване върху имота,
не били подавали и декларация за откриването на партида. Оспорват представените от
ищеца частни документи. Оспорват задълженията и по размер, в т.ч. количеството на
доставената ТЕ, абонатната станция не била въведена в експлоатация. Възразяват за
изтекла погасителна давност за вземанията. Претендират разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД заявява становище за
основателност на исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ :
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ. От представения по делото договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 2, том VII/87г., неоспорен по делото се
установява, че ответникът ГР. ХР. Д. и Д.В. Д.а придобили правото на собственост
върху процесния недвижим имот апартамент № 58, находящ се в гр. София, ж.к.
„Дружба-2“, бл. 311-Б, вх. В, ет. 3. Същият, съобразно представеното по делото
удостоверение, издадено от СО, район Искър, има актуален административен адрес гр.
София, ж.к. „Дружба-2“, бл. ***, вх. В. Тъй като в договора за покупко-продажба не е
посочено изрично каква е придобитата от всеки от приобретателите част, на основание
нормата на чл. 30, ал. 2 ЗС съдът приема, че всеки притежавал по ½ ид.ч. По делото не
са събрани доказателства за отчуждаването на правото на собственост имота. Напротив
– представен е нотариален акт от 03.08.2005г.за учредяване на договорна ипотека от
страна на собствениците ГР. ХР. Д. и Д.В. Д.а в полза на „Р/Б“ ЕАД за обезпечаване на
отпуснат от банката кредит, както и молба на банката за подновяване на вписването на
ипотеката от 22.07.2015г.
Видно от приетото по делото удостоверение за наследници Д.В. Д.а починала на
10.01.2015г., като оставила за свои законни наследници ответниците ГР. ХР. Д. –
съпруг и М.Г.Д. и ХР. ГР. Д. – синове. След смъртта на Д.В. Д.а, по силата на
наследственото правоприемство – чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, притежаваната от нея
½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот преминала при равни части в патримониума
на ответниците, при което ответникът ГР. ХР. Д. притежавал 4/6 ид.ч., а ответниците
М.Г.Д. и ХР. ГР. Д. – по 1/6 ид.ч. Само за пълнота на изложението съдът отбелязва, че
изводите относно притежаваните от ответниците квоти биха били идентични, дори и
по делото да бяха ангажирани доказателства, че топлоснабденият имот бил придобит
от ответника ГР. ХР. Д. и Д.В. Д.а в режим на СИО.
2
От събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. протокол от проведено на
28.08.2002г. общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на
адрес гр. София, ж.к. „Дружба-2“, бл. ***, вх. В, за избор на ФДР, договор от
19.09.2002г., сключен между ЕС на горния адрес и „Т.С.“ ЕООД, съобщения към
фактури за аб. № 274273/**********, изравнителни сметки, извлечение от сметка за
абонат **********, и др., се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес
била топлоснабдена. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения,
че ответниците ГР. ХР. Д., М.Г.Д. и ХР. ГР. Д., в качеството си на собственици на
топлоснабдения имот – апартамент № 53, находящ се в гр. София, гр. София, ж.к.
„Дружба-2“, бл. ***, вх. В, през процесния период били клиенти/потребители на
доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст
ответниците, като собственици на топлоснабдения имот, били обвързани по силата на
закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им
имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че
желаят да закупуват доставяната в имота от ищеца „Т.С.” ЕАД топлинна енергия.
Доколкото законът обвързва качеството клиент/ползвател на топлинна енергия с
притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на
ответниците за задължения за цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка
с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието им в съсобствеността – или във връзка
с чл. 30, ал. 3 ЗС, ответникът ГР. ХР. Д. следва да отговаря за 4/6 части от дължимата
цена за доставената до имота топлинна енергия, а ответниците М.Г.Д. и ХР. ГР. Д. – за
по 1/6 част.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие
и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не се установява ответниците да са се възползвали от правото си по
чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни ОУ.
От заключението по изслушаната СТЕ се установява, че начисляваната от ищеца
за имота на ответника топлинна енергия била единствено такава за БГВ. Топлинна
енергия за отопление на имота и енергия, отдадена от сградната инсталация не била
начислявана. За процесния период не била начислявана ТЕ за отопление на общи
3
части, съгласно акт за изключване на отоплението в стълбището на входа от
09.10.1996г. За процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2020г. топлинната енергия за
БГВ била начислена за 3 броя потребители при норма на разход 0.140 куб.м за 1
потребител за 1 денонощие и в съответствие с т. 2 на чл. 69 от Наредба 16-334/2007г.,
без водомер.
Ответниците са заявили общо възражение за липсата на узаконяване и пускане в
експлоатация на абонатната станция. Същото е относимо към предмета на делото
единствено в частта за изправността на монтираните в абонатната станция уреди, като
узаконяването на конструкцията на сградата е без значение. При кредитиране
заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че изчисленията били
извършени от ФДР в съотвествие с действащата нормативна уредба. Не се установи по
делото и да са правени рекламации от ответниците във връзка с отразеното по
изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния
период от време, като именно показанията по последните сметки послужили за
определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответниците били
начислени сметките за процесния период.
Посочените от вещото лице-топлотехник суми за топлинна енергия са отразени в
заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без
начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени
изготвените от ФДР 3 броя изравнителни сметки за процесния период, както следва: от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. – 38.28 лева за връщане на абоната, от 01.05.2018г. до
30.04.2019г. – 227.89 лева за доплащане от абоната и от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. –
55 лева за връщане на абоната. Съгласно изслушаното по делото заключение на СТЕ, за
процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., към начислената сума за периода по
фактури в размер на 3 204.45 лева, от изравнителните сметки следва да бъде прибавена
сумата от общо 134.61 лева, при което цената на разпределената на абоната топлинна
енергия възлиза на обща стойност 3 339.06 лева за процесния период.
Видно от заключението на СсчЕ при извършената от вещото лице проверка на
данните при ищеца не се установяват данни за плащания на суми, касаещи процесния
период.
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответниците
в срока по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД за изтекла погасителна давност по
отношение на дължимите от тях части от претендираните от ищеца с исковата молба
вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни
на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
4
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор
при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да
бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително
фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните характеристики на
вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите
топлинна енергия съдът, и при зачитане на тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г.
по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично
изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с
изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако
е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в
който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната
давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага да
се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по
правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да
възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от
който момент започва да тече погасителната давност. Теченето на давността се
прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на заявлението от ищеца по чл. 410
ГПК пред съда на 10.02.2021г. Така необхванати от погасителната давност се явяват
задълженията, чиято изискуемост е настъпила, респ., които са възникнали след
10.02.2018г.
По делото са представени Общи условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016г. на КЕВР. Ищецът (чиято е и доказателствената тежест) е представил
доказателства, че същите ОУ са публикувани на 11.07.2016г., предвид на което и с
оглед нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ съдът приема, че ОУ от 2016г. са влезли в
сила от 11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ на ищеца от 2016г. предвижда
задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. Настоящият състав на съда намира, че
независимо от практиката на ищеца след издаването на месечните фактури по
прогнозна консумация и на изравнителната сметка да издава кредитни и дебитни
известия и накрая обща фактура, давността за отделните месечни прогнозни
задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече след изтичане на
45 дни от месеца, за който се отнася задължението. Ето защо при съблюдаване чл. 33
ОУ, в сила от 2016г., месечната фактура за задължения за ТЕ за м.11.2017г. е с падеж
45 дни след изтичането на м.11.2017г., т.е. 14.01.2018г. Поради това настоящият
съдебен състав приема, че вземанията за цена на доставена ТЕ по прогнозна
5
консумация през периода до 30.11.2017г., вкл., са погасени по давност, а изцяло
необхванати от погасителната давност са вземанията на ищеца за отоплителния период
от 01.12.2017г. до 30.04.2020г. Същите, падежирали след 10.02.2018г. задължения,
съобразно неоспорените от страните заключения на СТЕ и ССчЕ, възлизат в размер на
общата сума 2 805.87 лева. По гореизложените мотиви във връзка с нормата на чл. 30,
ал. 3 ЗС ответникът ГР. ХР. Д. отговаря за 4/6 части от сумата, т.е. за 1 870.58 лева, а
ответниците М.Г.Д. и ХР. ГР. Д. – за по 1/6 част, т.е. за 467.65 лева. До последните
размери и период предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ са основателни и следва да бъдат уважени, а за горницата до пълните
предявени от ищеца размери и за периода от 01.05.2017г. до 30.11.2017г., вкл., исковете
следва да се отхвърлят.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването се фактурират и заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество. При кредитиране на неоспореното заключение на СсчЕ по
поставената от съда задача съдът приема, че вземането за м.01.2018г. следвало да бъде
заплатено до 02.03.2018г., предвид на което не се обхващало от погасителна давност.
Съобразно заключението дължимата сума за дялово разпределение за процесния
период от 01.01.2018г. до 30.04.2020г. възлиза на 33.62 лева, която сума не била
заплатена от ответниците. Ето защо искът следва да бъде изцяло уважен, като
ответникът ГР. ХР. Д. отговаря за 4/6 части от сумата, т.е. за 22.41 лева, а ответниците
М.Г.Д. и ХР. ГР. Д. – за по 1/6 част, т.е. за 5.60 лева.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава
само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в
45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Съобразно заключението на ССчЕ обезщетението за забава върху необхванатите
от погасителна давност вземания на ищеца за процесния период от 15.09.2019г. до
крайната, посочена от ищеца дата – 29.01.2021г. възлиза на сумата 265.90 лева
(подробно в таблицата на л. 7 от заключението), до който размер предявеният иск
следва да бъде уважен, като ответникът ГР. ХР. Д. отговаря за 4/6 части от сумата, т.е.
за 177.27 лева, а ответниците М.Г.Д. и ХР. ГР. Д. – за по 1/6 част, т.е. за 44.32 лева. За
горницата до пълния претендиран размер от 425.38 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2016г. предвижда обявяване по
подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение. По делото не са ангажирани никакви доказателства за извършено от
6
търговеца оповестяване на задълженията, предвид на което при дължимото от ищеца
пълно и главно доказване по делото не се установява изпадането на ответника в забава.
Ето защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на недоказването, като
предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът, и ответниците
съответно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказва
сторени по делото разноски в общ размер на 777.62 лева, от които 77.62 лева –
държавна такса, 600 лева за експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски в размер на сумата
622.19 лева. От тях 414.79 лева следва да му бъдат заплатени от ответника ГР. ХР. Д., а
по 103.70 лева – от ответниците М. ГР. Д. и ХР. ГР. Д..
Ответникът ГР. ХР. Д. претендира и доказва сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 500 лева. Съдът, като съобрези минималния размер
на адвокатското възнаграждение, определен по правилата на Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (411.12 лева) и фактическата и
правна сложност на делото, намира възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за
неоснователно. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника ГР. ХР. Д. следва да
бъдат присъдени 99.94 лева – разноски по делото, сторени пред СРС.
Ответникът М. ГР. Д. претендира и доказва сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 500 лева. Съдът, като съобрези минималния размер
на адвокатското възнаграждение, определен по правилата на Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (300 лева) и фактическата и
правна сложност на делото, намира възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за
основателно и редуцира размера на възнаграждението до сумата 360 лева. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника М. ГР. Д. следва да бъдат присъдени 71.96
лева – разноски по делото, сторени пред СРС.
Ответникът ХР. ГР. Д. претендира и доказва сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 500 лева. Съдът, като съобрези минималния размер
на адвокатското възнаграждение, определен по правилата на Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (300 лева) и фактическата и
правна сложност на делото, намира възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за
основателно и редуцира размера на възнаграждението до сумата 360 лева. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника ХР. ГР. Д. следва да бъдат присъдени 71.96
лева – разноски по делото, сторени пред СРС.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
7
решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. По горните мотиви на съда на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 102.11 лева - разноски,
сторени в производството по ч.гр.д. № 8109/2021г. по описа на СРС, 70-и състав, от
които 68.07 лева следва да му бъдат заплатени от ответника ГР. ХР. Д., а по 17.02 лева
– от ответниците М. ГР. Д. и ХР. ГР. Д..
Всеки от ответниците претендира и доказва сторени по 300 лева разноски за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Същите са в минимален
размер по Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на всеки от ответниците следва да бъдат
присъдени разноски, сторени в производството по ч.гр.д. № 8109/2021г. по описа на
СРС, 70-и състав, в размер на сумата 59.96 лева.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че ГР. ХР. Д., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 1 870.58 лева,
представляваща 4/6 части от дължимата цена на доставена през периода от 01.12.2017г.
до 30.04.2020г. топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент № 53, находящ
се в гр. София, ж.к. „Дружба-2“, бл. ***, вх. В, с аб. № 274273, сумата 22.41 лева,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от 10.02.2021г. до
окончателното погасяване, и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата 177.27 лева, представляваща обезщетение за забава за плащането на главницата
за топлинна енергия, дължимо за периода от 15.09.2018г. до 29.01.2021г., вкл., за които
вземания по ч.гр.д. № 8109/2021г. по описа на СРС, 70-и състав на 23.02.2021г. е
издадена заповед по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за горницата до пълния предявен размер от 2 277.77 лева и за периода от
01.05.2017г. до 30.11.2017г., вкл., иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
горницата до пълния предявен размер от 283.58 лева и за сумата 3.67 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
8
периода от 03.03.2018г. до 29.01.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че М.Г. Д., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 467.65 лева, представляваща 1/6
част от дължимата цена на доставена през периода от 01.12.2017г. до 30.04.2020г.
топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент № 53, находящ се в гр. София,
ж.к. „Дружба-2“, бл. ***, вх. В, с аб. № 274273, сумата 5.60 лева, представляваща цена
на услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците от 10.02.2021г. до окончателното погасяване, и на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 44.32 лева, представляваща
обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна енергия, дължимо за
периода от 15.09.2018г. до 29.01.2021г., вкл., за които вземания по ч.гр.д. №
8109/2021г. по описа на СРС, 70-и състав на 23.02.2021г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за горницата до пълния
предявен размер от 569.44 лева и за периода от 01.05.2017г. до 30.11.2017г., вкл., иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от
70.90 лева и за сумата 0.92 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 29.01.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, че Х.Г. Д., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 467.65 лева, представляваща 1/6
част от дължимата цена на доставена през периода от 01.12.2017г. до 30.04.2020г.
топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент № 53, находящ се в гр. София,
ж.к. „Дружба-2“, бл. ***, вх. В, с аб. № 274273, сумата 5.60 лева, представляваща цена
на услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2018г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците от 10.02.2021г. до окончателното погасяване, и на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 44.32 лева, представляваща
обезщетение за забава за плащането на главницата за топлинна енергия, дължимо за
периода от 15.09.2018г. до 29.01.2021г., вкл., за които вземания по ч.гр.д. №
8109/2021г. по описа на СРС, 70-и състав на 23.02.2021г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за горницата до пълния
предявен размер от 569.44 лева и за периода от 01.05.2017г. до 30.11.2017г., вкл., иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от
70.90 лева и за сумата 0.92 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 29.01.2021г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ГР. ХР. Д., ЕГН **********, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 414.79 лева – разноски в
9
производството по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС, и сумата 68.07 лева – разноски в
производството по ч.гр.д. № 8109/2021г. по описа на СРС, 70-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М.Г. Д., ЕГН **********, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 103.70 лева – разноски в производството
по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС, и сумата 17.02 лева – разноски в производството
по ч.гр.д. № 8109/2021г. по описа на СРС, 70-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х.Г. Д., ЕГН **********, да заплати
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, сумата от 103.70 лева – разноски в производството
по чл. 422 ГПК, сторени пред СРС, и сумата 17.02 лева – разноски в производството
по ч.гр.д. № 8109/2021г. по описа на СРС, 70-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, да
заплати на ГР. ХР. Д., ЕГН **********, сумата 99.94 лева – разноски по делото,
сторени пред СРС и сумата 59.96 лева – разноски в производството по ч.гр.д. №
8109/2021г. по описа на СРС, 70-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, да
заплати на М.Г. Д., ЕГН **********, сумата 71.96 лева – разноски по делото, сторени
пред СРС и сумата 59.96 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 8109/2021г. по
описа на СРС, 70-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********, да
заплати на Х.Г. Д., ЕГН **********, сумата 71.96 лева – разноски по делото, сторени
пред СРС и сумата 59.96 лева – разноски в производството по ч.гр.д. № 8109/2021г. по
описа на СРС, 70-и състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10