Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, ..............2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно
заседание на трети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К.Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2305 по описа за 2012 год.
по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Д.С.М. и А.Д.М. против чуждестранно
юридическо лице „З.И П.Д.“В.“ АД
със седалище в гр.Варшава, Република Полша, искове с правно основание чл.258,
ал.1, т.2 от КЗ от КЗ/отм/.
Ищците твърдят, че на
01.05.2011г. настъпило пътно-транспортно произшествие в Република Полша, при което техният син С.Д.С.
като пътник в л.а БМВ *******получил тежки телесни повреди, в резултат на които починал. Виновен за
настъпването на произшествието бил водачът на горепосочения автомобил – Р.С..
Неговата отговорност била застрахована от полското застрахователно дружество „HDI A. S.A“ по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, чийто правоприемник било
акционерното дружество „З.И П.Д.“В.“ АД. Ищците предявили извънсъдебна
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от полския застраховател,
но застрахователното дружество „HDI А. S.A“ определило и изплатило обезщетение
в твърде малък размер от по 1 000 полски злоти, които по стойност се
равнявали на 800 лв. Починалият при прозшествиетоС.С.
бил единственият син на ищците и те тежко преживели неговата загуба. Стойността
на неимуществените вреди определят на по 260 000 лв. за всеки от тях.
Молят съда да осъди ответника за им заплати обезщетение в размер на по 260 000 лв.
Ответникът оспорва исковете, като прави следните
възражения: оспорва механизма на настъпване на произшествието; поддържа
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който пътувал без
поставен предпазен колан и допуснал автомобилът да бъде управляван от пиян
водач; поддържа възражение за изтекла погасителна давност; оспорва размера на
исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:
В Република Полша е било образувано и водено наказателно следствие
за това, че на 01.05.2011г. българският гражданин С.Д.С. и полският гражданин Р.С.
са загинали при пътно-транспортно произшествие на територията на тази държава,
което се установява от постановление от 12.07.2011г. за прекратяване на следствие
на Районна – прокуратура, гр.Горжув, Полша, съкратен препис – извлечение от акт
за смърт на С.Д.С., съставен в Полша, и от писмо от посолството на Република
България в Полша до Дирекция „КО“ на МВнР. /л.71-74, л.29-30, л.32/.
В мотивите към
постановлението за прекратяване на следствието прокурорът е приел, че виновен
за престъплението е водачът на л.а БМВ *******Р.С., който е допуснал нарушение на правилата за
движение. Тъй като извършителят на деянието е починал, на основание чл.17,
параграф 1, т.5 от НПК на Полша, следственото дело е прекратено./л.71-74/.
Страните не спорят, че за процесния
автомобил БМВ *******към датата на
произшествието е имало сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“
с полското застрахователно дружество „HDI А. S.A“, срещу което първоначално е
насочена исковата молба./уточняваща молба от 09.04.2012г. – л.58/.
В хода на делото с определение от 20.02.2017г., на основание чл.227 от ГПК,
на мястото на „HDI А. S.A“ е конституиран неговият правоприемник „ЗПД “В.“ – акционерно дружество
със седалище във Варшава, Република Полша. Определението от 20.02.2017г. е
постановено въз основа на молба от 10.02.2017г. и приложено към нея извлечение
от Националния съдебен регистър на Република Полша, от което се установява, че
търговското дружество „HDI А. S.A“ е прекратило съществуването си, поради вливане в „З.И П.Д.“В.“ АД. /л.252-
274 от делото/.
Страните не спорят, че преди датата
на подаване на исковата молба полският застраховател е заплатил на всеки от ищците
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 1 000 полски
злоти/становища на страните в съдебно заседание от 26.02.2014г./, което се
потвърждава и от писмо изх. № 323/22.11.2011г., изпратено до ищците от
представителя на полския застраховател за уреждане на претенции в България – „ХДИ
“Застраховане“ АД. /л.19 от делото/.
От цитираното писмо се установява, че полският застраховател е намалил
размера на дължимото застрахователно обезщетение, тъй като е приел
съпричиняване на вредите от С.Д.С..
Ищците са родители на починалия С., което се установява от съкратен препис
– извлечение от акт за смърт, издаден в Република Полша./л.29-30/. Самият
застраховател не е имал съмнение относно тяхната родствена връзка с починалия,
поради което им е изплатил застрахователно обезщетение преди датата на подаване
на исковата молба в размер на по 1 000 полски злоти.
По делото са събрани чрез международни съдебни поръчки писмени
доказателства – материалите по следственото дело, водено от Районна
прокуратура Горжув, Република Полша, по
повод настъпилото на 01.05.2011г. пътно-транспортно произшествие, както и доказателства
за приложимото полско материално право и за постановени от съдилищата в
Република Полша решения за определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди, дължимо по застраховка „Гражданска отговорност“./л.379 – 468, л.469 и
сл. от делото/.
По делото са изслушани комплексна автотехническа и медицинска експертиза,
както и токсикологическа експертиза, чийто заключения съдът приема.
Комплексната експертиза е изготвила заключението си въз основа на
материалите от следственото дело на Районна прокуратура Горжув, Република Полша – огледен протокол и фотоалбум за деформации по процесния
автомобил. От заключението се установява следният механизъм на настъпване на
произшествието: Водачът на автомобила с висока скорост на движение е навлязъл в
ляв завой, но, поради високата скорост и под влияние на центробежните сили на
автомобила, се е отклонил надясно, като е предприел намаляване скоростта на
движение и рязко е завъртял волана наляво. В резултат от тази маневра
автомобилът се е завъртял около своя център в посока, обратна на часовниковата
стрелка, и се е отклонил с висока скорост надясно след употребата на спирачки от
водача и блокиране на колелата на моторното превозно средство. Автомобилът е продължил
движението си напред, завъртян с дясната си странична част, преобърнал се е и
се е ударил с дясна странична част в бетонен стълб, около средната дясна
колонка, след което се е завъртял на 180 градуса, плъзнал се е и се е ударил в
дърво край банкета с лявата си странична част, около предната лява врата, след
което се е ударил с лявата си странична задна част в бетонна ограда, като при
последния удар са се счупили джантите, деформирал се е задния ляв панел, задният
капак и задната маска на превозното средство. След поредицата от удари най-напред
в дясна странична част в бетонния стълб, след това в лява странична част в
дърво, както и удар в задния ляв панел, моторното превозно средство е преустановило
движението си. Скоростта преди произшествието е била 140 км/час, а непосредствено
преди удара - 38.89 м/сек. Опасната зона за спиране е била 165 метра. Ударът е
бил предотвратим, ако водачът се бе движил със скорост от 81 км/час. Причина за настъпване
на произшествието е високата скорост на движение на автомобила, рязката
употреба на спирачки и органите за управление, при което водачът е изгубил
контрол върху превозното средство и е излязъл извън пътното платно на банкета,
където автомобилът се е преобърнал и се е ударил в бетонен стълб с дясната си
странична част, после се е ударил с лявата си странична част в дърво и след
това в стена на имот. Няма данни пострадалият да е пътувал с предпазен колан.
Според експертите, дори и при поставен предпазен колан, С. би получил телесни
повреди, тъй като по купето са настъпили деформации – ламарините на тавана и дясната
странична част на автомобила са се огънали навътре. В съдебно заседание въз
основа на аутопсионния протокол от следственото дело съдебният лекар заявява, че причината за настъпването на
смъртта на С. е тежка, множествена травма, която е свързана с високо енергийно
травматично въздействие от висока скорост върху неговото тяло, от удари, притискане
и инерционни въздействия.
От токсикологическата експертиза, която също е работила въз основа на
документи, съдържащи се в следственото дело на Районна прокуратура – Горжув,
Република Полша, сред които протоколи за изследване на съдържанието на алкохол в
кръвта и урината на пострадалите при пътно-транспортното произшествие, се
установява, че в трупа на водача Р.С. е била констатирана концентрация на
алкохол в кръвта от 2.4 промила, а в урината - 2.55 промила. В кръвта на другия
пострадал/синът на ищците/ е установена концентрация на алкохол в кръвта – 2.9
промила. Вещото лице е посочило, че Р.С.
е бил със средна степен на алкохолно опиване. При тази степен на алкохолно опиване се наблюдава рязка промяна в настроението – периодите на
повишено настроение бързо могат да преминат в потиснатост и самосъжаление, лицата
стават раздразнителни, обидчиви и агресивни. Наблюдават се промени в мускулния
тонус, в координацията на движенията и равновесието, стеснява се периферното
зрение, говорът става дизартричен, мимиката – оживена, но еднообразна, налице
са груби координационни нарушения, видими за страничния наблюдател, настъпва
т.нар „пияно състояние“, което се характеризира със завалване на речта, нестабилна
походка и др.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди е разпитан св.
С.Д.С. – техен син. От неговите показания се установява, че когато баща му научил за смъртта
на брат му – припаднал, а на майка им й
прилошало. Свидетелят се уплашил за тяхното здравословно състояние и потърсил превоз да ги
закара в болницата. Брат му не бил семеен, живеел заедно с родителите им в едно
домакинство, после отишъл в Полша да си търси работа. Оттам пращал пари на
родителите им, работил 2-3 години, но си идвал почти всяка седмица в България,
за да ги види. Свидетелят имал наблюдения, тъй като също живеел с децата си при
ищците. Те все още не били преживели смъртта на сина си. След трагичния инцидент майка му започнала да се
оплаква от бъбреци и загубила зрението си. Тя постоянно плачела, а баща му
разговарял с животните за брат му.
Представено е решение на Съда на ЕС от 10.12.2015 г. по дело № С-350/14, с
което е прието, че чл.4, § 1 от Регламент/ЕО/ № 864/2007 на Европейския парламент
и на съвета от 11.07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорни
задължения /„Рим II/ трябва да се
тълкува за целите на определянето на приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от ПТП, в смисъл, че вреди, които са свързани със смърт на лице при
такова произшествие, настъпило в държавата – членка на сезирания съд, които са
претърпени от негови близки с местопребиваване в друга държава – членка, трябва
да се квалифицират като „непреки последици“ от това произшествие. Съгласно цитираното решение, в тези случаи е
приложимо правото на държавата, където е настъпила пряката вреда, а не където
се търпят т.н. „непреки последици“, представляващи следствие от претърпяната от
увреденото лице вреда./л.228-232 от делото/.
При така събраните по делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.258, ал.1, т.2 от КЗ/отм/, вр. чл.34, т.1, вр. чл.25, т.1 от Закон за задължителните
застраховки, Застрахователния гаранционен фонд и Полското бюро на транспортните
застрахователи, вр. чл.446, параграф 4 от Гражданския кодекс на Република Полша:
Съгласно чл. 258, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за вреди,
причинени на територията на държава членка, съгласно нейния
закон.
Според чл.7, т.2, ал.2 от от Регламент (ЕО) №
593/2008 на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 2008 година, доколкото приложимото право не е било избрано
от страните, договорът за застраховка
се урежда от правото на
държавата, в която е обичайното местопребиваване на застрахователя. Когато от всички обстоятелства
по случая е видно, че договорът
е явно по-тясно свързан с друга държава, се прилага
правото на тази друга държава.
В конкретния случай се установи, че българският гражданин е загинал на 01.05.2011г. при пътно-транспортно произшествие в Република
Полша, пътувайки като пътник в лек автомобил БМВ *****, упрявляван
от Р.С., чиято
отговорност е била застрахована към датата на пътно-транспортното произшествие
по застраховка”Гражданска отговорност”
от полското застрахователно дружество „HDI А. S.A“.
Съгласно чл.258, ал.1,т.2 от КЗ и чл.7, т.2, ал.2
от от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на съвета от 17 юни
2008 г., приложимото право в конкретния случай е правото на държавата, където е
настъпила пряката вреда – смъртта на родственика на ищците.
От получен отговор по реда на Европейската
конвенция за обмен на правна информация между държави от компетентните
институции на Полша се установява, че към датата на настъпане на произшествието
приложимите норми от полското право са чл.34, т.1, вр чл.25, т.1 от Закон за
задължителните застраховки, Застрахователния гаранционен фонд и Полското бюро на
транспортните застрахователи, вр. чл.446, параграф 4 от Гражданския кодекс на
Република Полша./л.578 и сл./
Съгласно чл.34, т.1 от Закона за задължителните
застраховки, Застрахователния гаранционен фонд и Полското бюро на транспортните
застрахователи, по застраховката „Гражданска отговорност” се дължи обезщетение,
ако притежателят или управляващият МПС са задължени да платят обезщетение за
причинена във връзка с движението на превозното средство вреда, която е
следствие от смърт, увреждане на тялото, разстройство на здравето или загуба,
унищожение или увреждане на имущество.
Според чл.25, т.1 от Закона за задължителните застраховки,
Застрахователния гаранционен фонд и Полското бюро на транспортните
застрахователи, застраховката „Гражданска отговорност” на притежателите на МПС
обхваща събития, възникнали на територията на Република Полша.
Към датата на ПТП, при което е загинал С.Д.С., е действал чл.446, параграф
4 от Гражданския кодекс, съгласно който най-близките членове от семейството на починалия
от непозволено деяние имат право на парично
обезщетение за „претърпян ущърб”, което според изпратената съдебна практика на
полските съдилища представлява обезщетение за страданието, болката и чувството
за самота след смъртта на техния близък.
Горецитираните правни норми установяват, че
полският застраховател дължи обезщетние за неимуществени вреди на най-близките членове
от семейството на починалия при пътно-транспортно произшествие, настъпило на
територията на Полша, които са в причинно-следствена връзка с произшествието, когато
отговорността на деликвента е застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност”. Обезщетението се дължи в случай, че е допуснато нарушение на правилата
за движение. Съгласно чл.415 от Гражданския кодекс на Реипублика Полша,
поведението на деликвента следва да е противоправно и виновно. Според съдебната
практика на полските съдилища, при определяне размера на обезщетението се взимат
предвид всички обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението
по справедливост в рамките на застрахователния лимит.
Следователно, за да бъдат уважени предявените
искове с правно основание чл. чл.258, ал.1, т.2 от КЗ/отм/, вр. чл.34, т.1, вр чл.25, т.1 от
Закон за задължителните застраховки, Застрахователния гаранционен фонд и
Полското бюро на транспортните застрахователи, вр чл.446, параграф 4 от
Гражданския кодекс на Република Полша, трябва да са ангажирани доказателства за
следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл.
415 от Гражданския кодекс на Република Полша по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние, вина на
дееца и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/за
обстоятелството, че ищците са родственици на починалия при пътно-транспортното
произшествие С.Д.С.; 4/за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, което се определя по справедливост в рамките на
застрахователния лимит.
Страните
не спорят, че за процесния автомобил БМВ *******към датата на настъпване
на произшествието е била сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
полското застрахователно дружество „HDI А. S.A“.
Страните не спорят, че преди предявяването на
исковата молба полското застрахователно дружество „HDI А. S.A“ е изплатило на ищците застрахователно обезщетение в
размер на по 1 000 полски злоти за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на техния син С.Д.С.,
настъпила на 01.05.2011г. при процесното пътно-транспортно произшествие. С оглед на извършеното плащане от
полския застраховател „HDI А. S.A“ съдът приема, че е налице
извънсъдебно признание на всеки един от фактите от състава на чл.34, т.1, вр чл.25, т.1 от Закон за
задължителните застраховки, Застрахователния гаранционен фонд и Полското бюро
на транспортните застрахователи, вр чл.446, параграф 4 от Гражданския кодекс на
Република Полша до размера на изплатеното
обезщетение от 1 000 полски злоти, а именно: признато е настъпването
на застрахователно събитие – катастрофа
на 01.05.2011г. в Република Полша; обстоятелството, че катастрофата е причинена
от противоправното
и виновно поведение на водача на БМВ *******- полският гражданин Р.С., чиято отговорност е била
застрахована по застраховка „Гражданска отговорност”. Полският застраховател,
чрез плащането, е признал и обстоятелството, че ищците са родственици на починалия
при катастрофата С.Д.С., както и обстоятелството, че са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на своя син, които се намират в причинно-следствена
връзка с произшествието.
От показанията на св.С.Д.С. – син на ищците, се установи, че връзката между тях и С.С. е била изключително силна – те са живеели заедно в един
дом преди починалият да замине за Полша. Дори и след като се е установил в
Полша, е продължил да поддържа връзка с родителите си, изпращал им е пари за
издръжката им, често се е завръщал в дома им, за да ги види. След неговата
трагична загуба ищцата непрестанно плаче, баща му също постоянно мисли за починалия
си син и го споменава в ежедневието си, говорел за него дори на животните, които
отглеждал.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на всеки от ищците към датата на смъртта на
сина им – 52г./А.М./ и 57г./Д.М./; обстоятелството, че е
прекъсната една от на-силните връзки в живота на човека – тази на родителя с
неговото дете, при това в напреднала възраст за родителите, които са разчитали
на материалната и морална подкрепа на своя син. По делото се установи, че семейството
е било сплотено – живеели са заедно, разчитали са един на друг, дори и след
като синът им е заминал за Полша, е продължил да поддържа връзка с родителите
си, често се е завръщал в дома им, изпращал им е пари за издръжката им. След неговата смърт животът на ищците се е променил – те страдат дълбоко от
неговата загуба – майка му непрестанно плаче, баща му също постоянно мисли и
говори за него. Съдът отчете обстоятелството, че дори и интензивността на
страданието на ищците да намалее във времето, мъката от внезапната кончина на техния
син ще остане до края на живота им, загубата за тях е невъзвратима и не може да
бъде измерена материално.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2011г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди на по 100 000 лв. за
всеки от ищците.
По възражението за съпричиняване на вредите:
Видно от изпратения отговор от Министерство на
правосъдието на Република Полша по реда на Европейската конвенция за обмен на
правна информация между държави, към датата на настъпване на произшествието е в
сила чл.362 от Гражданския кодекс на Република Полша, съгласно който, ако
пострадалият е допринесъл за възникване или увеличаване на вредата, задължението
за нейната поправка претърпява подходящо намаляване, съответно на
обстоятелствата, а особено на степента на вина на двете страни.
Ответникът направи възражение за съпричиняване на
вредите от пострадалия, който се съгласил да пътува в моторно превозно средство, управлявано от
пиян водач, и не използвал обезопасителен колан.
Съдът намира за неоснователно възражението,
според което пострадалият допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като пътувал без поставен
обезопасителен колан. От комплексната експертиза се установи, че при
катастрофата е настъпила поредица от удари по автомобила – най-напред в дясна странична част в бетонен стълб, след това в лява странична
част в дърво, както и удар в задния ляв панел. Няма данни пострадалият пътник да
е пътувал с предпазен колан. Според експертите, дори и при поставен предпазен
колан, С. би получил тежки телесни повреди, тъй като по купето на автомобила са
настъпили деформации – ламарините на тавана и дясната странична част на
автомобила са се огънали навътре. В съдебно заседание въз основа на
аутопсионния протокол от следственото дело, съдебният лекар заявява, че причината за настъпването на
смъртта на С. е тежка множествена травма, която е свързана както с високо
енергийно травматично въздействие от високата скорост на движение на автомобила
върху неговото тяло, така и от удари, притискане и инерционни въздействия.
Основателно е второто възражение за съпричиняване на вредите, според което пострадалият
се е съгласил да пътува в моторно превозно средство, управлявано от пиян водач.
От токсикологическата експертиза се установи, че в трупа на водача Р.С. е била констатирана концентрация на алкохол в кръвта
от 2.4 промила, а в урината - 2.55 промила. Вещото лице е посочило, че водачът
на автомобила е бил със средна степен на алкохолно опиване. При тази степен на алкохолно опиване се
наблюдават промени в мускулния тонус, в координацията на движенията и
равновесието, стеснява се периферното зрение, говорът става дизартричен,
мимиката – оживена, но еднообразна, налице са груби координационни нарушения, видими
за страничния наблюдател, настъпва т.нар „пияно състояние“, което се
характеризира със завалване на речта, нестабилна походка и др. Самият С. също е
употребил алкохол – установена е концентрация на алкохол в неговата кръв от 2.9
промила. Не са събрани доказателства дали двамата пострадали съвместно са
употребили алкохол преди катастрофата, но предвид токсикологическата експертиза, според която
пияното състояние на водача е било видимо за околните, съдът приема, че
пътникът С. е знаел, че водачът е употребил алкохол. След като пострадалият се е
съгласил да пътува в автомобил, управляван от пиян водач, сам се е поставил в
риск и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което съдът определи
процент на съпричиняване – 25 %. При определяне на процента на съпричиняване
съдът съобрази изпратения отговор от
Министерство на правосъдието на Република Полша по реда на Европейската
конвенция за обмен на правна информация/л.579 и сл. от делото/ и изпратената
съдебна практика на полските съдилища по сходни казуси. /л.502-538/.
Тъй като по делото бе определен размер на обезщетение за неимуществени вреди от по 100 000 лв. за всеки от
ищците, при прилагане на процент на съпричиняване от 25 %, общият размер на
дължимото от застрахователя обезщетение възлиза на по 75 000 лв. От тази
сума следва да се приспадне изплатеното на всеки от ищците обезщетение от по 1000
полски злоти, които по официалния курс на БНБ към 17.11.2011г./датата на
плащане/ възлиза на 440.62 лв. Така неизплатеният остатък от дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на 74 559.38 лв. за всеки от ищците /75 000
лв. – 440.62лв./, до който размер исковете са основателни, а в останалата част
до пълния предявен размер от 260 000 лв., следва да бъдат отхвърлени.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл.819, параграф 3 от Гражданския кодекс
на Република Полша, в случай на застраховка „Гражданска отговорност“ претенцията
на пострадалия към застрахователя за обезщетение губи сила по давност с
изтичането на срока, предвиден за тази претенция в разпоредбите за
отговорността за вреда, предизвикана от непозволено деяние или произтекла от
неизпълнение или ненадлежно изпълнение на задължения.
Съгласно чл.4421, параграф 1 от Гражданския
кодекс на Република Полша, претенциите за непозволени деяния губят сила по
давност след изтичане на 3 години от датата, на която пострадалият е разбрал за
вредата и за задълженото за нейното поправяне лице, но не по-късно от 10 години
от датата, на която е настъпило събитието, предизвикало вредата. Под понятието „събитие,
предизвикало вредата“, трябва да се разбира времевият момент, в който се
прекратява действието/бездействието/ на лицето, отговорно за предизвиканата
вреда./отговор от Министерство на правосъдието на Република Полша по реда на
Европейската конвенция за обмен на правна информация – л.588 от делото/.
От представеното по делото препис – извлечение от
акт за смърт, издаден в Република Полша./л.29-30/ се установи, че синът на
ищците е починал на 01.05.2011г., т.е от тази дата е започнала да тече
погасителната давност. Исковата молба е подадена на 14.02.2012г. в тригодишния
давностен срок, уредени от чл.4421, параграф 1 от Гражданския кодекс на
Република Полша, поради което възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
По
разноските:
Ищците
следва да бъдат осъдени, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплатят на
ответника направените по делото разноски в размер на 12 474 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
При определяне размера на разноските, дължими на
ответника, съдът не уважи възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Ответникът представи доказателства за направени разноски в общ
размер от 17 489.38лв. по списъка, представен в последното съдебно заседание.
От тази сума разноските за адвокатско възнаграждение са 13 164 лв. с ДДС. Съгласно
чл.78,
ал.5 от ГПК, съдът може да намали адвокатското
възнаграждение, само ако то е прекомерно,
в сравнение с действителната
фактическа и правна сложност на делото. Настоящият състав
приема, че делото е сложно от фактическа и правна страна – направени са
възражения относно механизма на настъпване на произшествието, размера на
обезщетението, съпричиняване на вредите
от пострадалия. За изясняване на делото и решаване на спора е приложимо чуждо
материално право, което наложи събиране на многобройни доказателства чрез
международни съдебни поръчки, провеждане на множество съдебни заседания, назначаване
на комплексна автотехническа и медицинска
експертиза, както и токсикологическа експертиза, изслушани са и гласни
доказателствени средства. С оглед на фактическата и правна сложност на делото,
съдът приема, че няма основание за намаляване на адвокатското възнаграждение на
ответника, което е определено под двукратния минимален размер на адвокатско
възнаграждение. При обща цена на исковете от 520 000 лв., минималното
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е 7800 лв. без ДДС и 9360лв. с ДДС, т.е
двукратният размер е 18 720 лв. с ДДС, а ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение от 13 164 лв. с ДДС, което е съобразено с тежестта на
делото и проведената активна защита от страна на процесуалния представител на
ответника за изясняването на спора, поради което съдът не уважи възражението по
чл.78, ал. 5 от ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Н. Н. Д., ЕГН
**********, от АК – Шумен с адрес
за призоваване: гр.София, ул.”*******четвърти полуетаж, офис № 4, на основание чл.
38, ал. 2 Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в
размер на 2684.13 лв., съобразно
уважената част от предявените искове.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
по сметка на СГС, държавна такса върху уважените искове в размер на 5 964.74
лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 71.69 лв., съобразно уважената
част от предявените искове.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.И П.Д.“В.“ АД със седалище и адрес на управление: гр. Варшава,
Република Полша, ул.“*******съдебен адрес:***, офис 4 – за адв. И.Й., да
заплати на Д.С.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, четвърти
полуетаж, офис № 4 – за адв. Н.Д., на основание чл. 258, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховане/отм/, сумата от 74 559.38 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия син
С.Д.С., настъпила при пътно-транспортно произшествие, реализирано на 01.05.2011г. в Република Полша, по вина на водача Р.С., при управление
на лек автомобил л.а БМВ *****, по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, като иска за
неимуществени вреди в останалата част, до пълния предявен размер от 260 000
лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.И П.Д.“В.“ АД със седалище и адрес на управление: гр. Варшава,
Република Полша, ул.“*******съдебен адрес:***, офис 4 – за адв. И.Й., да
заплати на А.Д.М., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, четвърти полуетаж, офис №4 – за адв. Н.Д., на основание чл.258, ал.1, т.2 от КЗ/отм/, сумата от 74 559.38 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния
син С.Д.С., настъпила при пътно-транспортно произшествие, реализирано на
01.05.2011г. в Република Полша, по вина
на водача Р.С., при управление на лек автомобил л.а БМВ *****, по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, като иска за неимуществени вреди в останалата
част, до пълния предявен размер от 260 000 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д.С.М. и А.Д.М. да заплатят на „З.И
П.Д.“В.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в
размер на 12 474 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.И П.Д.“В.“ АД да заплати на
адв. Н. Н. Д., ЕГН **********, от
АК – Шумен с адрес за призоваване:
гр.София, ул.”*******четвърти полуетаж,
офис № 4, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 2684.13 лв., съобразно уважената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА „З.И П.Д.“В.“ АД да заплати
на държавата, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 5964.74лв.
върху уважената част от предявените искове, а на СГС разноски за вещи лица в размер на 71.69 лв., съобразно
уважената част от предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :