Решение по дело №870/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 403
Дата: 2 май 2019 г. (в сила от 2 май 2019 г.)
Съдия: Александра Драгомирова Йорданова
Дело: 20191100600870
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                      Р   E  Ш  Е  Н  И  Е

  гр. София , 02.05.2019г.

 

                                              В  И М Е Т О    НА   НАРОДА 

                                          

 

 

                          СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ   СЪД , Наказателно отделение  ,  ІХ  - ти Въззивен  състав , в открито  заседание на     седемнайсти април през  двехиляди и  деветнадесета        година в състав:

 

 

 

 

                                                    Председател  :   ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

                                                           Членове  : 1 .  АЛЕКСАНДРА  ЙОРДАНОВА

                                                                             2.   КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

 

 

 

 

при   участието    на    секретаря            Пандурска       и    в присъствието на   прокурора     Накова   ,  като    разгледа   докладваното  от        съдия      Йорданова В . А.  Н.  Д . № 870    по описа за 2019     година , и за да се произнесе взе предвид следното                  

                                             Производството е по реда на чл. 313   от НПК.                                  

                                             С  решение    от  15.03.18 г. по Н .А .Х .Д . №  7659  / 16 г ., СРС, НО , 101  с - в  е  признал обвиняемата         Л.Б.М. за невиновна  за извършено престъпление по чл.  313 ал.1 от НК и  на осн.  чл. 378 ал.4 т.2  от НПК  я е оправдал по така повдигнатото му обвинение.

                                             Срещу   решението    е    постъпил протест от СРП  , с който се иска   да се отмени постановеното    решение   и  обвиняемата  да бъде  призната за виновна по внесеното обвинение .

                                          В съдебно заседание представителят на СГП не           подържа подадения протест  и пледира да се       отмени решението на първоинстанционния съд  като обвиняемата   бъде призната за виновна по внесеното обвинение спрямо нея за извършено престъпление по чл.  313 ал.1 от НК .

                                          В съдебно заседание       служебният защитник на   обвиняемата         Л.Б.М. – адв. И. пледира  да се потвърди  решението на  СРС и протеста да  се остави без уважение   .

                                         В съдебно заседание  обвиняемата         Л.Б.М. подържа изцяло изложеното от своя защитник   .                                         

                                           Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на  страните  и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

                                           Протестът  е  неоснователен  .

                               Първоинстанционният съд   в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за  установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите  на НПК .

                                     Въз основа  на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната  фактическа обстановка :

                                      Обвиняемата Л.Б.М. е родена на *** ***, българка, български гражданин, с висше образование, разведена, управител на дружество „Е.” ООД, живуща ***, с ЕГН: **********. Същата не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК.

                                     Дружество „Е.” ООД с ЕИК -******със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Ген******е вписано в Търговския регистър на 20.08.2008 г. с предмет на дейност проучване и проектиране на жилищни, административни и промишлени сгради, инфраструктурни обекти, пътища и съоръжения и всички други сделки, които не са забранени със закон. Съдружници са Е.Й.М.и Л.Б.М.. Първоначално управители на дружеството са Е.Й.М., Л.Б.М., Л.М.М.и Б.Е.М.. Считано от 06.08.2010 г. управители на дружеството са Е.Й.М.и Л.Б.М., които го представляват заедно и поотделно.

                                   Към 15.08.2013 г. обвиняемата М. била управител и представляващ дружество „Е.” ООД. В това си качество обвиняемата имала правото да сключва разпоредителни сделки с недвижими имоти, собственост на дружеството.

                                  На 15.08.2013 г. обвиняемата Л.М. се явила в кантората на нотариус К.Б., рег.№ 043 на Нотариалната камара, находяща се в гр.София, ул.**********, където била извършена продажба на имот собственост на дружеството „Е.” ООД. Обвиняемата М. в качеството си на управител на „Е.” ООД с ЕИК -******от една страна и лицата Г.Н.Б.с ЕГН - ********** и М.К.Б.с ЕГН - ********** от друга страна сключили договор за покупко- продажба на недвижим имот, за което бил издаден нотариален акт № 193, том 1, рег.№ 4759, дело № 170 от 2013 г. Съгласно същия „Е.” ООД, представлявано от управителя Л.Б.М. продава на Г.Н.Б.с ЕГН - ********** и М.К.Б.с ЕГН - ********** следния недвижим имот, собственост на дружеството - апартамент № 6, находящ се в гр.София, р-н Връбница, ул.***” в жилищна сграда, изградена в груб строеж.

                                 За изповядване на сделката следвало да се представят документи, удостоверяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона. Един от изискуемите документи била декларация, която се подава при прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписване на ипотека или особен залог, по чл.264, ал. 1 от ДОПК.

                               Обвиняемата Л.Б.М. в качеството си на управител и представляващ дружеството подписала декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, съгласно която представляваната от нея фирма „Е.” ООД с ЕИК -******няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Нотариус Б.извършила удостоверяване на подписа на обвиняемата върху декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК и вписала съдържанието на същата в Общия си регистър под рег.№ 4758/15.08.2013 г.

                                На 08.08.2014 г. в СРП постъпило уведомление от ТД на НАП - София относно „Е.” ООД с ЕИК -******с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК гр.София, бул.”*********представлявано от Л.Б.М. и Е.Й.М.- заедно и поотделно, в което било посочено, че към 22.07.2014 г. дружеството имало установени, непогасени и изискуеми публични задължения към ТД на НАП - София в общ размер на 340 803.38 лв., установени с ревизионни актове, както следва - РА № **********/01.10.2008 г. - връчен на 14.10.2008 г. на П. И. К. в качеството на пълномощник на дружеството; РА № **********/03.07.2009 г. - връчен на 07.07.2009 г. на П. И. К. в качеството на пълномощник на дружеството; РА № 01- 1102328/11.05.2011 г. - връчен на 17.05.2011 г. на Е.Й.М.; РА № **********/31.05.2012 г. - връчен на 08.06.2012 г. на Е.Й.М.. За всички ревизионни актове било установено, че не са обжалвани и са влезли в законна сила. Към заявлението било приложено копие на Молба от Л.Б.М. до Директора на ТД на НАП -София с искане за спиране изпълнението на ревизията под № 801456/14.03.2008 г. и копие на Възражение от „Е.” ООД срещу Ревизионен доклад № 1102328/14.03.2011 г. чрез управителя Л.М..

                         На 04.11.2014 г. с постановление на СРП било образувано досъдебно производство срещу обвиняемата Л.Б.М. за това, че на 15.08.2013 г. в гр.София, в нотариалната кантора на нотариус К.Б. - нотариус рег.№ 043 на Нотариалната камара, находяща се в гр.София, ул.”********потвърдила неистина - че представляваната от нея фирма „Е.” ООД няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски в писмена декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, която по силата на закон - ДОПК, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

                                   В хода на проведеното разследване била назначена и изготвена съдебно- графическа експертиза, видно от която подписът в представената за изследване декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК бил положен собственоръчно от обвиняемата М..

                                   При извършена проверка в масивите на НАП било установено, че към 15.08.2013г. дружеството „Е.” ООД с ЕИК -******имало непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски по влезли в сила ревизионни актове, подлежащи на принудително изпълнение, както следва: по РА № **********/01.10.2008 г. - 52 638.10 лв., по РА № **********/03.07.2009 г. - 505.64 лв., по РА № 01- 1102328/11.05.2011 г. - 282 089.76 лв., по РА № **********/31.05.2012 г. - 55 483.74 лв.                             

                                         Горната фактическа обстановка  се  установява   по несъмнен начин от събраните по делото  гласни и писмени доказателства,  и доказателствени средства   :  обясненията на обвиняемата Л.Б.М., показанията на свидетеля П. И. К., дадени в хода на съдебното следствие, показанията на свидетелите - К.Н.Б., И.П.П.и Е.Й.М., дадени пред органа на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК, заключенията на съдебно-графическите експертизи, обективирани в Протокол № 161/2015 от 12.08.2015 г. и в Протокол № 142/2016 г. от 25.03.2016 г., изготвени на досъдебното производство, заключението на допълнителна съдебно-графическа експертиза, обективирана в Протокол за извършена експертиза № 2017/ДОК -224 от 22.08.2017 г., назначена и изготвена в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства по делото - Уведомление от ТД на НАП -София по чл.205, ал.2 от НПК до СРП изх.№ 11-00- 633/06.08.2014 г., ведно с опис на приложените документи по преписката на „Е.” ООД с ЕИК - ********, както следва - копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том I, рег.№4759, дело № 170 от 2013 г., копие на декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от 15.08.2013г., копие на Възражение срещу Ревизионен доклад № 1102328/14.03.2011 г., копие на молба за спиране на изпълнението на ревизията, възложена със ЗВР № 801456/14.03.2008 г., копие на РА № 01- 1102328/11.05.2011 г., копие на РА № **********/01.10.2008 г., копие на РА № **********/03.07.2009 г., копие на РА № **********/31.05.2012 г., справка за задълженията на задълженото лице „Е.” ООД с ЕИК -******към 22.07.2014 г., справка за задълженията на задълженото лице „Е.” ООД с ЕИК -******към 02.10.2014 г., справка за задълженията на задълженото лице „Е.” ООД с ЕИК -******към 25.11.2014 г., заверено копие от страниците на Общия регистър на нотариус К.Б. за дата 15.08.2013 г., справка БДС за обвиняемата, заверено копие от страницата на Входящ регистър на Службата по вписванията за 15.08.2013 г., ведно с преписи от нот.дело № 30986/2013 г. - копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 193, том I, рег.№4759, дело № 170 от 2013 г., копие на декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от 15.08.2013 г., копие на удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, копие на схема № 48234/12.08.2013 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134 .2821.819.1.20 копие на платежно нареждане за плащане към бюджета от 15.08.2013 г. копие на молба от К.Н.Б.- нотариус рег.№ 043 НК до Съдията по вписванията при СРС     от 15.08.2013г. представено от ТД на НАП - София офис „Красно село” заверено копие на Ревизионен доклад № 1102328/14.03.2011 г. по РА № *********/11.05.2011 г., копие на РА № **********/01.10.2008 г. ведно с разписка за връчване и пълномощно на името на името на П. И. К., нотариално заверено на 28.01.2008 г., копие на пълномощно на името на П. И. К., нотариално заверено на 26.11.2008 г., приобщено към РА № **********/03.07.2009 г., копие на Възражение по Ревизионен доклад № 804076/05.09.2008 г., копие на Възражение по РА № **********/01.10.2008 г., справка от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Р.България, справка за съдимост на обвиняемата.

                                  Така  установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал  и установил всички  обстоятелства  ,свързани с механизма на извършване на деянието   и авторството на обвиняемата   , които имат значение за  неангажиране на  наказателната   й  отговорност .

                                           Събраният доказателствен материал     в своята съвкупност съдържа доказателства , които  са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка.  Интерпретацията на тези доказателства            ,направена  в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя  от настоящата въззивна инстанция  .           

                                          При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония  съд е  направил следните правни изводи      , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция :                         

                      Обвиняемата с деянието  си   не  е  осъществила от субективна страна състава на престъплението   по   чл.     313 ал.1 от НК, а именно   това,  че на 15.08.2013 г. в гр.София, ул.’’********в кантората на нотариус К.Б., Рег.№ 043 при НК, потвърдила неистина - че представляваната от нея фирма „Е.” ООД с ЕИК -******няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, а същата имала такива задължения по влезли в сила ревизионни актове, подлежащи на принудително изпълнение : по РА № **********/01.10.2008 г. - 52 638.10 лв., по РА № **********/03.07.2009 г. - 505.64 лв., по РА № 01- 1102328/11.05.2011 г. - 282 089.76 лв., по РА № **********/31.05.2012 г. - 55 483.74 лв., в писмена декларация, която по силата на закон - чл.264, ал.1 от ДОПК се дава пред орган на властта - нотариус, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - наличието, респективно отсъствието на задължения от страна на фирма „Е.” ООД към държавния бюджет.

                    Въззивният съд не споделя изложеното в мотивите на СРС, че деянието не е осъществено от обективна страна ,тъй като  нотариусите не  са орган на власт съобразно разпоредбата на чл. 93, т. 2 НК .  Въззивният съд намира ,че следва да се възприеме обратното становище с оглед на практиката на ВКС изразена в РЕШЕНИЕ № 128 ОТ 07.04.2009 Г. ПО Н. Д. № 48/2009 Г., Н. К., ІІІ Н. О. НА ВКС , където е отбелязно ,че   съобразно чл. 2, ал. 1 ГПК (отм.), съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Това съдействие може да бъде възложено и на друг несъдебен или недържавен орган, така както е постъпил и развил волята си законодателят в Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от посочения закон /в сила от 06.01.1997 г./, нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Действително, нотариусът не е между изрично посочените в разпоредбата на чл. 93, т. 2 НК органи, а именно: органите на държавна власт, на държавно управление и органите на съдебна власт, както и на служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. Същевременно, нотариалното производство е регламентирано в Гражданския процесуален кодекс като вид охранително производство, насочено към издаването на акт на държавно, съдебно съдействие, пораждащ за молителя съответните благоприятни правни последици. Независимо, че нотариалният акт в проведеното производство по реда на чл. 483, ал. 2 ГПК /отм. - актуален, към момента на деянията, предмет на обвинението/ няма силата на пресъдено нещо и не представлява изпълнителен титул на решение по правен спор, то той ползва лицето, в чийто интерес е издаден и има доказателствена сила спрямо трети лица, тъй като с него се констатира наличието на определени права.Ето защо, нотариусът, пред който се е развило цитираното производство и е издал съответния акт, като орган на охранителното производство, фактически е осъществил функции, сходни с тези на органите на съдебната власт „ . С оглед на цитираното решение , следва  да се  приеме ,че от обективна страна по делото  , безспорно се установява ,че в писмена декларация, която по силата на закон - чл.264, ал.1 от ДОПК се дава пред орган на властта - нотариус, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - наличието, респективно отсъствието на задължения от страна на фирма „Е.” ООД към държавния бюджет , на инкриминираната дата и място обвиняемата е  потвърдила неистина - че представляваната от нея фирма „Е.” ООД с ЕИК -******няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, а същата имала такива задължения по влезли в сила ревизионни актове, подлежащи на принудително изпълнение : по РА № **********/01.10.2008 г. - 52 638.10 лв., по РА № **********/03.07.2009 г. - 505.64 лв., по РА № 01- 1102328/11.05.2011 г. - 282 089.76 лв., по РА № **********/31.05.2012 г. - 55 483.74 лв.  Това е така , тъй като безспорно е установено от  фактическа страна, че на 15.08.2013 г. в гр.София, ул.”********в кантората на нотариус К.Б., Рег.№ 043 при НК, обвиняемата е подписала писмена декларация, която по силата на закон - чл.264, ал. 1 от ДОПК се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - в случая за липсата на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения от страна на фирма „Е.” ООД към държавния бюджет , както и че дружеството „Е.” ООД е имало такива задължения по влезли в сила ревизионни актове, подлежащи на принудително изпълнение : по РА № **********/0Е 10.2008 г. - 52 638.10 лв., по РА № **********/03.07.2009 г. - 505.64 лв., по РА № 01- 1102328/11.05.2011 г. -282 089.76 лв., по РА № **********/31.05.2012 г. - 55 483.74 лв.

                                          Противно на  доводите в протеста    ,че от събраните по делото доказателства  се доказва по безспорен и категоричен начин извършването на престъплението от  субективна страна на  по делото от страна на обвиняемата  , за което е внесено   постановлението по чл. 78 А от НК , то въззивният съд споделя изводите на първата  съдебна инстанция , че по делото не се установява    да е налице умисъл от страна на обвиняемата при извършване на деянието,  а именно при  подаването на    инкриминираната декларация . Това е така ,  тъй като по делото от фактическа страна    ,не се установява ,че обвиняемата  е знаела, че управляваното от нея дружество „Е.” ООД е имало непогасени задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски по влезли в сила ревизионни актове, подлежащи на принудително изпълнение, както следва : по РА № **********/01.10.2008 г. - 52 638.10 лв., по РА № **********/03.07.2009 г. - 505.64 лв., по РА № 01- 1102328/11.05.2011 г. - 282 089.76 лв., по РА № **********/31.05.2012 г. - 55 483.74 лв. и въпреки това да е потвърдила противното.     Този извод се установява от обстоятелството  , че нито един от цитираните ревизионни актове, подлежащи на принудително изпълнение не е връчен лично на обвиняемата , при  което не са опровергани нейните обяснения , че същата не е знаела за  липсата на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения от страна на фирма „Е.” ООД към държавния бюджет . По делото не са събрани доказателства , че  тези  ревизионни актове подлежащи на принудително изпълнение по някакъв начин са били доведени до знанието на обвиняемата , след като същите са били връчени на  други лица , а именно РА № **********/01.10.2008 г.  е бил  връчен на 14.10.2008 г. на П. И. К. в качеството на пълномощник на дружеството; РА № **********/03.07.2009 г. е бил  връчен на 07.07.2009 г. на П. И. К. в качеството на пълномощник на дружеството; РА № 01- 1102328/11.05.2011 г. е бил  връчен на 17.05.2011 г. на Е.Й.М.; РА № **********/31.05.2012 г. е бил  връчен на 08.06.2012 г. на Е.Й.М..  От приложеното копие на Молба от Л.Б.М. до Директора на ТД на НАП -София с искане за спиране изпълнението на ревизията под № 801456/14.03.2008 г. и копие на Възражение от „Е.” ООД срещу Ревизионен доклад № 1102328/14.03.2011 г. чрез управителя Л.М. ,не би могло да се направи извод  за  знание от нейна страна за  непогасени задължения към държавния бюджет , доколкото Ревизионен доклад № 1102328/14.03.2011 г.  не е крайния акт , с който приключва ревизията и не е идентичен  с ревизионен акт   , при   което     обвиняемата следва да бъде признат за невиновна    и оправдана по повдигнатото й  обвинение  за извършено престъпление по чл. 313 ал.1 от НК   .

                                        

                                        При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд    да са допуснати съществени процесуални нарушения , които да  налагат  отмяната на първоинстанционното решение .

                                       Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК  настоящата инстанция намира , че обжалваното    решение на СРС е законосъобразно и същото   следва да бъде  потвърдено   , а протестът  да се  остави без уважение   .

                                        Воден от горното съдът

 

 

 

 

 

 

                                                            Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

 

                               П О Т В Ъ Р Ж Д А В А             решение    от      15.03.18г   по Н .А .Х .Д . №  7659  / 16 г ., СРС, НО , 101  с – в           .          

                                Решението  е окончателно и  не подлежи  на обжалване или протест .

 

 

 

 

 

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ   : 

 

 

 

 

                                                                 Членове : 1.               

 

 

 

                                                         

                                                                                  2.