Р Е Ш Е Н И Е
№177/13.1.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на тринадесети декември, през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. М.
при участието секретаря Д. П., като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело №6023 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Б. К.П., ЕГН ********** *** срещу „ЕПП” АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** ТАУРС – Г, с правно
основание чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищеца не дължи сумата от 236,30 лв. начислена ел.енергия за периода
24.06.2018г. - 23.07.2018г., за която сума е издадена фактура
№**********/02.04.2019г.
Ищецът твърди, че като потребител на ел. енергия е уведомен от ответното
дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване, при което е констатирано наличието на механични дефекти на кутията и
на клемния блок на електромера. Извършена била
проверка на СТИ в БИМ, като в последствие твърди, че е осъществена и корекция
на потребената ел. енергия по реда на ПИКЕЕ (отм.). В евентуалност твърди, че
СТИ монтирано на обекта на потребление не отчита реално доставената ел.
енергия.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Излагат
се възражения, като се посочва, че на основание реална доставка на ел. енергия
на адреса на потребление на ищцата за периода 24.06.2018г.-23.07.2018г. е
издадена фактура №**********/13.08.2018г. на стойност от 151,64 лева. Осъществена
е проверка на СТИ монтирано на обекта на потребление, като е изготвен протокол
от БИМ – Русе, при което е констатирано, че електромера е с тъмен дисплей. При
проверка прочитане данните на СТИ е установено потребление в размер на 405 кВтч – дневна и 144 кВтч – нощна
ел. енергия, поради което фактура №**********/13.08.2018г. на стойност от
151,64 лева е сторнирана, съответно е издадена фактура №**********/02.04.2019г.
на стойност от 236,30 лева, като към отчетеното количество ел. енергия за
посочения период е добавена стойността на прочетеното количество след
експертиза от БИМ – Русе в размер на 84,60. Посочва, че в случая корекция на
ел. енергия не е провеждана, а сумата е стойност на реално доставена и
потребена на адреса на потребление ел. енергия. В евентуалност желае отхвърляне
на претенцията за разликата в цялост.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е КП № 1104362/29.06.2018г., от който се установява,
че на така посочената в протокола дата е осъществен демонтаж на СТИ № 1115 0317
0081 8658, като същия е заменен с нов СТИ, като в протокола е посочено, че
демонтираният електромер е насочен за експертиза в БИМ.
Представен е протокол за метрологична експертиза от БИМ –РО Русе №420/23.03.2019г., от който се установява, че
вграденият часовник на СТИ не посочва надлежно текущия час на измерване на ел.
енергията.
Представено по делото е кредитно известие от 29.03.2019г. към фактура №
**********/13.08.2018г., за сумата от 151,69 лева.
Представена е фактура № **********/02.04.2019г., с която са начислени
236,30 лева на основание консумирана ел. енергия за периода
24.06.2018г.-23.07.2018г., в размер на 236,30 лева.
Представено е заключение по комплексна съдебно -техническа и счетоводна
експертиза на вещите лица К. и П., в която се посочва, че в процесния случай
причината довела до установяване отклонение в точността на СТИ досежно
консумираната на адреса на потребление ел. енергия, може да бъде фабричен
дефект, влияние на атмосферни условия, силни електромагнитни полета или други
фактури, които влияят върху работата на устройството. Посочва се, че няма данни
да е осъществен неправомерен достъп до електромера. Няма данни за софтуерна
намеса. От счетоводната част се установява, че за периода
24.06.2018г.-23.07.2018г. с оглед консумираната ел. енергия е издадена фактура
№ **********/13.08.2018г. на стойност от 151,69 лева. тази сума е заплатена от
ищцата на 31.08.2018г. В последствие е издадена фактура №
**********/02.04.2019г. на основание консумирана ел. енергия за периода
24.06.2018г.-23.07.2018г. на стойност от 236,30 лева, която стойност е намалена
с 151,39 лева вследствие сторинане на плащане по
фактура от 13.08.2018г., поради което експерта посочва, че задължението на
ищцата по процесната фактура от
02.04.2019г. възлиза на 84,60 лева.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца
за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване
на възникването на нов спор за
материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена
в справката за корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му
сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му,
обосновават правния интерес от избраната форма на защита.
Съдът по отношение допустимостта на предявения иск следи по всяко време на
процеса, като в случай, че констатира недопустимост на предявения иск, то
производството по делото следва да бъде прекратено изцяло или в съответната
недопустима част.
От съвкупния налази на събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства съдът приема, че с фактура №********** от 13.08.2018г. на ищцата
са начислени 151,69 лева, съставляващи стойност на реално доставена и потребена
на адреса на потребление ел. енергия за периода 24.06.2018г.-23.07.2018г. Така
начислената ел. енергия на посочената стойност, както и за посочения период е
заплатена от ищцата на 31.08.2018г. В последствие за заплатената от ищцата сума е издадено
кредитно известие, като с процесната фактура №**********/02.04.2019г., за същия
период 24.06.2018г.-23.07.2018г., на ищцата е начислена консумация на ел.
енергия в размер на 236,30 лева. От заключението на комплексната съдебно
–техническа и счетоводна експертиза се установява, че задължението по тази
фактура възлиза на 84,60 лева, след приспадане на стойността, която е заплатена
от ищцата и за която е издадено кредитно известие.
Индивидуализацията на процесното вземане се осъществява на база
основанието, на което се претендира исковата претенция, а в случая това е
електрическа енергия, доставена за определен период от време на адреса на
доставка на абоната. Претенцията не се индивидуализира по съответния номер на
фактурата, която по своята същност е счетоводен документ, а на посоченото в
самата нея основание.
В тази хипотеза се установи, че за периода 24.06.2018г.-23.07.2018г.
първоначално ответникът е начислил сумата от 151,69 лева за реално доставена и
потребена на адресна на потребление ел. енергия, която се установи, че е
заплатена от ищеца на 31.08.2018г., която дата предхожда депозиране на исковата
молба в съда. В последствие с фактура от 02.04.2019г., която е издадена за
същия този период 24.06.2018г.-23.07.2018г., ответникът претендира сумата от
236,30 лева или увеличение на претенцията с 84,61 лева. Както вече съдът посочи
ищцата е заплатила сумата от 151,69 лева преди сезиране на съда и то на същото
основание, на което и в последствие ответникът претендира увеличения размер
стойността на доставена ел. енергия на адреса на потребление за същия исков
период. Следва извода, че със съставяне на процесната фактура от 02.04.2019г.,
ответникът не претендира заплащане на сума на ново основание, което да е
различно от първоначалното, плащане по което е осъществено, а напротив
единствено увеличава размер на вече първоначално изчисленото количество ел.
енергия за същия период. По отношение на платеното от ищцата, за последната
липсва интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, доколкото
същата може да упражни правата си единствено въз основа на осъдителен иск по
реда на чл. 55, ал.1 ЗЗД, за връщане на даденото без основание, в която насока
е и съдебната практика по идентичен казус, по който е постановено определение
по в.ч.гр. дело №1905/2018г. на ВОС.
При тези съображения и доколкото съдът намира, че за ищцата липсва правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за заплатената от нея
сума, то производството по делото следва да бъде прекратено в частта за сумата
над 151,69 лева до пълно предявения размер от 236,30 лева, на осн. чл. 130 ГПК.
По отношение на сумата от 84,61 лева:
Както вече съдът посочи същата съставлява разлика между първоначално
определеното количество дължима ел. енергия за процесния период и последвалото преизчисление от страна на ответника. Повод за последното става осъществената
метрологична експертиза, което изследване е оформено в КП № 420/22.03.2019г. на
БИМ, РО – Русе, в който се посочва, че вградения часовник на електромера не
показва верен текущ час. Експертизата в БИМ е в резултат от осъществена
проверка на СТИ, за която е съставен протокол №1104362/29.06.2018г. от „ЕРП
Север“ АД, в който протокол е вписана констатацията за не работещ броящ
механизъм.С оглед установяване даване отговор на техническата част от въпросите
съдът допусна и съдебно –техническа експертиза, като част от комплексно
назначената такава, вещото лице по която посочи, че причините за неизправност
на СТИ могат да се дължат на негов фабричен дефект, атмосферни влияния и др. В
съдебно заседание поясни, че вследствие софтуерно четене на първа и втора
тарифа е установено наличие на количество ел. енергия. Изрично посочи, че е не
може да бъде даден отговор на въпроса към кой момент е започнало натрупването
на това количество ел. енергия или за какъв период от време същото се е
натрупало, доколкото при този вид четене на софтуера на СТИ се извличат данни
единствено за конкретното количество ел. енергия, но не и за периоди.
За да бъде даден отговор на въпроса дали процесната сума се дължи или не,
следва да бъде даден отговор на първо време дали сумата от 84,61 лева съставлява стойност на реален отчет
на ел. енергия или стойност на корекция на такава, за процесния период на
доставка на адреса на потребление.
За да бъде една доставка реална то безспорно следва да бъде установено, че
конкретното количество ел. енергия за съответния отчетен период от време е
доставено на адреса на доставка на абоната. В случая първоначално ответникът е
отчел стойност за процесния период от 151,69 лева, а в последствие е завишил
тази отчетна стойност на 236,30 лева, като се е позовал на експертизата на СТИ
в БИМ. От заключението на комплексната експертиза и в частност това на в.л. К.,
съдът не може да достигне до извода, че се установява период от време, за който
е начислено това ново количество ел. енергия отделно от вече изчисленото в размер
на 151,69 лева, което е заплатено от абоната. Следва да се посочи, че СТИ е
демонтирано от екип на „ЕРП Север“ АД на 29.06.2018г., а отчетния и исков
период обхваща 24.06.2018г.-23.07.2018г. По делото няма данни за кой точно
период от време са начислени тези допълнителни 84,61 лева, дали за периода до
демонтажа на електромера ( 24.06.2018г. – 29.06.2018г.), за целия исков период
или период предхождащ процесния. Такива данни не могат да бъдат извлечени и от
софтуерното четене на СТИ при осъществяване на метрологична експертиза в
БИМ. При тези мотиви съдът приема, че
вследствие на осъществената в БИМ метрологична експертиза на СТИ, е осъществена
корекция на ел. енергия на стойност 84,61 лева, на осн. чл. 50 ПИКЕЕ (отм.), като несъответствие между данните на
измервателната група и информационната база данни за нея.
Както вече съдът посочи процесната
проверка на СТИ е осъществена на 29.06.2018г.Правото на електроразпределителното дружество
да изчислява и
коригира пренесената ел. енергия,
в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване
и неправомерно присъединяване
към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване
на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани
в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от
ДКЕВР в изпълнение на законовата
делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение
по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание
чл.21 ал.1 т.9 вр. с
чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. С Решение № 1500/6.02.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 2385/2016 г.,
5-членен с-в, обн. в ДВ бр.15/14.02.2017г. са отменени Правила за измерване
на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, обн.
в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. С решение №
2315/21.02.2018г., постановено по адм. дело №
3879/2017г. на ВАС, потвърдено с решение № 13691/08.11.2018г., постановено по адм. дело №
4785/2018г. на ВАС, петчленен състав, ПИКЕЕ са отменени и в частта на чл. 48, 49, 50 и 51. Съдебното решение за отмяна
на подзаконов нормативен акт има действие
от деня на влизането му в сила и няма обратно
действие, т.е. правните последици,
възникнали от подзаконовия нормативен акт се запазват.
Разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ дава възможност
на ответника да осъществи корекция на ел. енергия, но
при констатиране на несъответствие между данните за параметрите
на измервателната група и въведените в инф. база данни
за нея. Изрично в хипотезата
на посочената норма е посочено, че за
период от максимум една година
може да бъде осъществена корекция на ел. енергия,
която се явява разлика между
отчетеното количество ел. енергия
и преминалите количества ел. енергия
за времето на допускане на грешката, което време както
вече съдът посочи не може
да превишава една година. Следователно и в
тази хипотеза на цитираната норма е налице възможност за осъществяване на корекция на ел. енергия. Приведено горното
към настоящия казус, настоящия съдебен състав намира, че при
периодичното отчитане на
СТИ, не е възможно да бъде отчетен размера
на реалното потребление на ел. енергия
съдържаща се в регистри 1.8.1 и 1.8.2, а е необходим
специален софтуер, поради което и средство за отчитане
на ел. енергия
не прочита съдържанието на скритите регистри. Така това неточно отчитане става повод за нанасяне
в информационната база данни на неточно изразходвано количество ел. енергия
спрямо реалните такива.
В процесния случай, в протокола на БИМ от 22.03.2019г. се съдържат
единствено данни на неработещ вграден часовник на електромера. Липсват данни за
стойността на дневна и нощна тарифа, които да се извлечени вследствие софтуерно
четене при осъществяване на метрологичната експертиза. При тези доводи съдът
намира, че не е осъществена надлежна корекционна процедура, поради което в
частта за сумата от 84,61 лева предявения иск следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски
съразмерно уважената част на предявения иск или сумата от 127,11 лева, на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в частта, в която
производството по делото се прекратява или сумата от 423,67 лева, на осн. 78,
ал.4 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява производството
по гр. дело № 6023/2019г. образувано по предявен иск от Б. К.П., ЕГН ********** ***
срещу „ЕПП” АД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** ТАУРС – Г, с правно основание чл.124 ГПК, в
частта за сумата над 84,61
лева до пълно предявения размер от 236,30 лева, начислена ел.енергия за периода
24.06.2018г. - 23.07.2018г., за която сума е издадена фактура
№**********/02.04.2019г., на осн. чл. 130 ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Б. К.П., ЕГН ********** *** не дължи на „ЕПП” АД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** ТАУРС – Г сумата от 84,61
лева начислена
ел.енергия за периода 24.06.2018г. - 23.07.2018г., за която сума е издадена
фактура №**********/02.04.2019г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П”АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** Тауърс – Г ДА
ЗАПЛАТИ на Б. К.П., ЕГН ********** *** сумата
от 127,11 (сто двадесет и седем лева и 11 ст.) лева
съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на предявения иск, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда Б. К.П., ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Продажби”АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** Тауърс – Г сумата от 423,67 (четиристотин двадесет и
три лева и 67 ст.) лева, съдебно – деловодни разноски
съразмерно прекратената част на производството по предявения иск, на осн. 78,
ал.4 ГПК.
Решението в частта, с която
производството по делото се прекратява има характер на определение, като в тази
част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на
съдебният акт пред Варненски окръжен съд, а в останалата част решение подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: